За образователните системи по света и у нас

И какво като ги учат от пет-годишни, само хабят ценни времеви и умствени ресурси за нещо, което е абсолютно ненужно, а и повечето деца не са узрели, за да го вдянат, а когато са узрели, вече не им е нужно. Пример - имаме сричка ПА. Коя е първата буква - П. Коя е втората - А. Да иззговорим една след друга - ПА. Ето ти я вече сричката ПА и хич не ти трябва ккоя е гласна и коя е съгласна (като в един виц - Марийка;)), защото следващия път при думата ПАТЕ, сричката ПА вече ти е готова научена и за четене, и за писане. А в един момент думата ПАТЕ вече се знае как се пише и чете с един поглед, защото вече е влязла в "речника" като самостоятелна еддиница. Не казвам, че не делим на звукове, но малко и слухово, без да обръщам внимание на модели.
За моите - още в първи клас негодуваха. В един момент просто им казах, че ми е все едно дали ги знаят, а в контролнотто няма никакво значение далии са направили модела вярно или грешно. Казах им да пропуснат тази част, защото ги виждах, че се справят добре с ограмотяването. Дори тези модели им създаваха повече проблеми, объркваха ги.

Момичета, като ви чета започвам да мисля, че писането на български е много трудно и сложно. А се опитвам да убедя дъщеря ми, пък и вярвам, че българския правопис е лесен.

И аз мисля, че е относително лесен. Има сравнително малко правила за изключения. Ако едно дете е овладяло българския на обичайното ниво, ограмотяването става лесно. Карат ги в предучилищната дда учат много излишни неща, после и в първи клас учат  излишни неща, вместо да разширяват речник, изразяване и обща култура. Нещо с годините системата е изяла целите на ограмотяването - в един момент езиковедите са се набъркали прекалено много и са забравили, че идеята на огработяването е човек да  чете и да пише, за да си прочете книгата ии етикета, или пък да напише писмо. Писмеността е измислена, за да обслужва съвсем прозаични житейски цели като да се води сметка за реколтата, да се предаде и получи послание, което да остане черно на бяло и да може да се приеме и изпрати много пъти на различни хора.

Само лични квалификации и никакви изказвания по темата съзирам тук. Имай си усещания, каквито си искаш. Може да поправиш това, което според теб не е наред. Форумното общуване не е като да ми обясниш, че нещо не ми е наред, без да конкретизираш, да поправиш. Ясно е кога се критикува и кога просто се бръщолеви нещо, за да имаш последната дума. Въобще не си ме питала нищо за образованието и ученето на езикознанието в горните постове.
Аз и не искам да променям историята, ама и тя не ще нещо. Преди беше СССР, сега има друг съюз.

Какви лични квалификации, вече трети път те питам образованието ти свързано ли е с езикознанието и т.н., обаче ти упорито избягваш да отговориш и се опитваш да насочиш огъня към мен. Е, няма да стане твоята работа, защото до момента с нищо не си показала, че имаш компетентност по въпроса. Ако случайно си някакво светило по езикознание, пазещо инкогнито, то сега е моментът да се разкриеш и да ми натриеш носа колко не струвам. И не, не питам за ученото в гимназията, а за висше образование. Много удобно се опитваш да изместиш фокуса върху форумно общуване, похвално, но тук говорим законкретни неща - човек или знае и пише каквото знае, или не знае, но критикува тези, които знаят, пък данО да изглеждат по-малко знаещи. За разлика от теб аз мога да обоснова и защитя всяко нещо, което правя.

 Някъде темата се загуби. Няколко страници. Даже нямам желание да чета споровете последните страници.

Постът на Амбър казва всичко.

Очевидно не съм писала в "онази" тема и даже не знам коя е тя. Какъв аргумент, каква нагледност, нямам представа.

Морфологията, синтаксисът и фонетиката са дялове на езикознанието. Затова всички те се учат по български език, а не едното по история, а другото по география.
Контекстът, в който ги споменах, е че изискват сходен абстрактен поглед върху езика и докато за част от материала моментът, в който да се въведе, е преценен правилно, то по отношение на фонетичния анализ е необосновано избързано.


За Amber абстракт на последните страници спорове:
( Прилагам този цитат на Андариел, който обобщава това, което и аз твърдя. Поради някаква причина Райчун не е съгласна, но не иска да каже каква е тя. Аргументите изглежда са в някаква дуга тема.)

В този пост няма нищо друго освен отричане. Имате някакво мнение - изказвате го. Бих се доверила на преценките ви, ако по някакъв начин са подкрепени с доказателства. Това, че се губи време, не е никакво доказателство за несъстоятелността на звуковите модели. Аз мога да реша, че майките, които готвят вкъщи, губят ценно време и е далеч по-уместно да хранят семейството си с храна от топлата витрина.

Нямам за цел да утвърждавам звуковите модели. Просто ми стана интересно с какво са увредили мен или детето ми, поколения възрастни и ученици, които са ги учили кой по-добре, кой с неголямо желание и старание.

Ок, какви доказателства искаш? Давай с писъка!

Ето, тук си личи, че не разбираш в дълбочина естеството на учебния процес, затова и си пуснала покрай... очите си многото примери, които дадох.
Уменията и способностите на децата през годините се увеличават. За усвояването на едно и също знание в първи клас може да е нужна половин година, а в пети - една седмица. Преценката как точно да се структурират нещата, кое след кое да следва и кое в кой момент да се въведе, е ключово. Едно нещо губи време, когато не се учи в точния момент и усвояването му изисква десетократно по-голям времеви и умствен ресурс.
Малките освен, че схващат абстрактни идеи по-трудно, поддържат концентрация по-кратко.

Ако трябва да използвам кулинарния ти пример, представи си една жена да живее на осмия етаж, а да трябва да сготви ядене в кухня, намираща се на първия етаж, като постоянно се прибира у дома си, а за всяко разбъркване на яденето да се налага отново да слиза до първия. И като казвам, че не е практично, имам предвид, че изисква много излишни движения, които лесно могат да се избегнат, ако жента си готви в собствената кухня или децата учат определен материал в по-подходящ момент.
А не че самото нещо е излишно и ей така просто губи време без да имаме отправна точка спрямо какво го губи.

Един аргумент защо е излишно е, че децата и без това умение се научават да четат и пишат. Веднага след приключване на упражненията по правене на звукови модели, забравят за тях. Научават ги наново чак когато стигнат до фонетичен разбор и разберат какво изобщо е това и какъв му е смисълът.
Учебните часове имат определен капацитет, не могат да продължават безкрайно и не може в първи клас да се побере всичката възможна информция на света. За да се включи една информация, тя винаги е за сметка на друга, която би могла да се учи по същото време и с по-голяма ефективност.
Иначе нищо не им се уврежда. Що за глупост?!

Сещам се за един интересен експеримент с близнаци на около 2- 3г. Единия в продължение на 6 месеца го учат да реже с ножица по линийка и той малко по малко напредва. Другият не го учат. Когато първият се научава да реже, е минало толкова много време, че вторият се е научил за броени дни, защото през тези 6 месеца се е занимавал с дейности, които му развиват фината моторика и го подготвят за умението.

https://expatbgmum.com/2017/10/29/%d0%b0%d0%b3%d1%80%d0%b5%d1%81 … 0%b8%d1%89%d0%b5/

Една интересна статия.

Мога много неща да добавя и аз, но по-добре да не го правя.
Накратко само - канадците много бързо напипват от къде произтича проблемът и веднага насочват енергията си към причините и ги отстраняват, а с тях и последиците, т.е. видимата част на проблема.
В България още се вярва в наказанията и се вземат точно нула мерки за превенция. Ако изобщо се мисли за мерки, те са наказания и са в бляновете на родителите, а не в реалността. Училищната среда оставя учениците с усещането, че няма недопустими неща и каквото им хрумне, ако им стиска, могат да го направят. Може да ги спре например страха от отмъщение, но не и чувството, че правят нещо нередно, защото никой не им го е етикирал като нередно.

Привет. Отдавна не съм минавала. Прочетох малко от дискусията. Аз като майка на дете, живеещо е чужбина да ви кажа как го ограмотявам. Аз си спомням като бях в първи клас, че звуковия анализ ми беше голяма мъка, а вече четях гладко.

Та, със синът ми, който сега е 7 годишен, реших да го пропусна. След като го запознах с буквите и започна да чете сричайки, започнахме писането. Направо му диктувам думи, в началото мама, баба, тате и постепенно по-сложни. Като винаги го питам какво чува, преди да напише думата. Повтарям я и произнасям на срички, за да може да чуе, особено, ако е дълга дума. Предполагам, че това си е вид звуков анализ.
За моя изненада, букват Ъ винаги я чува. Случва се пропусне И или Е, но веднага се сеща като му кажа да прочете какво е написал. Няма проблем с Ю и Я. Няма проблем и с Й. Също, чудесно различава кога е Ш и Щ. Просто го карам да ми каже какво чува. Не съм въвела само ьо и не знам как да обясня, как се различава от йо. Ако не се лъжа, думите с ьо, просто се наизустяват.

Да добавя, че няма представа, коя буква е гласна и коя съгласна и нямам намерение да го запознавам, поне на този етап.Не съм обяснявала и кога е един звук или два звука. За сега го караме интуитивно.

Темата не беше ли за чуждите образователни системи, а не за МОЯТА образователна система?