Срещите с т.нар. баща?

Mила ами има и такива мами тук.Аз наскоро писах 4е бях зарязана в момента в който му съобщих 4е съм бременна и той си заживя с друга.Ако искаш ще ти разкажа как се развиха нещата около мен.

Ами да ме съди ама трудно.Щото навремето му захлупих една тенджера с манджа на главата и целия стана в фиде.Та тогава си викам "Как мога да се влюба в това фиде?".Ами да много го оби4ах и до последно градях надежди 4е ще бъдем семейство и дотам стигнах 4е само конпромиси правех докато не ми писна.Аз му се извинявам на всяска 2ра дума а той самоме нари4а"селянко тъпа.проста и какво ли не".Ами то иде видов ден.А и доста време ме нямаше в форума та доста неща се измениха.Сега любовта ми към него е в голяма доза омраза.МРАЗА ГО ДО ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ.А с пари да видим как ще ме осъди?

Здравейте. И аз да се включе,че досега само четях и се записах като присъствие.





Има и такива...Аз съм от тях...и да ти кажа за сега ми е добре май...той не се появява,не се обажда, на улицата се прави,че не ме вижда и т.н.  Само да не му прищрака нещо да се мъчи да се връща в живота ми,защото незнам даже как ще реагирам и как ще се чуствам.
Имам приятел сега, който уж е със сериозни намерения и към мен и към детенце...да видим до къде ще я докараме...че аман от "неподходящия" до сега...ама с детенце вече е и по-сложно както се знае...

Евридика,
и нашия тати не се вясва никакъв, обаче ако евентуално реши да се прави на баща? Тогава какво?
Има и друго! Мисля, че ми е малко криво, че не си търси детето... Въпреки всичко ми е гадно, защото в крайна сметка той му е син и ми се искаше да имат някакви нормални отношения, но уви!
Притеснявам се, че ще се сети за сина си в момента, в който ме види с друг мъж, а това ще стане! И то до няколко месеца. Тогава на сигурно на инат ще идва при детето, за да ми вгорчава живота.
Разкажи нещо повече! Вашият татко знае ли, че има нов човек в живота ти? Как реагира?

нашия не се е срещал 5 години с дъщеря си,нито се обажда..нито плаща издръжка..детето вече не иска и да чуе за него..

При всички ли го има синдромът за "настройването на детето" против майката и как се справяте - с бащата и с детето, след срещите.
Много съм объркана, на моменти незнам как да се държа с дъщеря си. Боли ме като гледам, че страда, но много се дразня, че не смее да се опълчи на баща си. Когато е с него - мълчи и се съгласява на всичко, а след това плаче.
Не знам само моето мимиченце ли е така?

А срещали ли сте синдрома"настройване на детето"срещу бащата ???

И кой настройва детето срещу бащата? Майката? Роднини?
И защо? Смятате ли, че това е решение?
Не е ли това най-голямата грешка, която една майка може да допусне във възпитанието на детето си? 
Според мен дори и нито веднъж да не чуе лоша дума за баща си, ако той не се грижи за него и не го обича, детето само ще се отдръпне .

Ами и аз съм го мислила това,ама колкото и да го мисля няма да го измисля. Не мога да знам на кой какво и кога ще му прищрака. И мен ще ме види със сигурност. А дали знае незнам- неможе всъщност някои мои "приятелки" да не са му споделили...просто е невъзможно.
Имаме намерението да заживяваме заедно с "новият " човек и то в друг квартал, че така или иначе тук,с майка ми нещата не стават никакси...тогава едва ли ще му е лесно да ме срещне.
А за гадно -гадно си е...и въпреки,че и да не бях забременяла щяхме дасе разделим най-вероятно... като се замисля си ми е кофти...защо трябва така да става-не сме животни в края на краищата...аз съм на мнение ,че човек,когато иска постига айде да не е всичко,но много...е явно те не са от "искащите"...
Но като се сетя,че едва ли не трябваше аз да "падам на колене" ако искам да се съберем и да се извинявам и обяснявам за несъществуващи "мои грешки" е айде няма нужда... Щом е така- така да е...ще мине още малко време и ще ми мине сигурно...
И никога не съм си представяла,че ще ми се случи на мен..но трябва да се нагаждаме според ситуацията и обстоятелствата.
 

Срещаме - особено тези, които сме от 'другата страна на пистолета' , демек спътници в живота на разведен мъж. Ако има рецепта за неутрализиране, моля някой да я каже, защото аз съм на път да вдигам бяло знаме вече .
И двете, дядо попе, и двете. Че и трети фактор, дето хич не му е работа да се меси, ама се - колеги и колежки на едните и на другите. Решили са хората, че ще спасяват света .
За мене не е, за бившата на скъпия явно е. Програмата включва и да ми се звъни в къщи (обикновено когато той е вече излязъл), за да ми се разправят небивалици - с цел може би да се изпокараме двамата. Държа да отбележа, че когато имахме сериозни проблеми от друго естество, това хващаше дикиш .
Ами да, грешка е. Още повече, че скъпият има контакт много повече време и се грижи за децата си така, както и доста женени не го правят - ама ходи обясни на някои хора на човешки език, ако можеш.  Аз с ръка на сърцето заявявам, че се провалих в това начинание и се отказвам, кой каквото иска - това да прави, само да не ми се меси в живота и да се опитва да ми прави номера . И това след като цяла зима всеки божи ден тичам (за собствена сметка, кога със скъпия, кога без, и при цялото ми натоварване в работата) да прибирам децата от алианс, от тренировки, за да може тя да завърши курса, дето е започнала, а да има и време да се види с гадже или приятелка някоя вечер. 'Ми, честно, след подобни изпълнения не ми издържат нервите вече и ще хвана . Децата много ги обичам, каквото мога им помагам с уроци или индиректни съвети, ама като се случи някоя такава 'случка' . Естествено, най-лесно ми е да си го изкарам на скъпия - това и правя обикновено  . А не трябва , 'щото и неговите нерви не са от корабни въжета направени и ще се върнем пак на изходно положение от преди няколко години, а това е нещото, дето не искам никога повече да става .

Много си права,само, че когато аз се проявих интерес вече беше късно.
Моята история на кратко.
Родителите ми се разделят,когато съм на 2-3м.Майка ми се жени повторно,когато съм на 2г.
Научих от улицата,че баща ми не ми е баща.До навършването си на 19г.не съм виждала,чувала и общувала по никакъв начин с истинския си баща.Не е допускан до мен,непрекъснато ми е говорено против него.
Срещнах се с него на 19г.-незнаех как да реагирам,а той още по-малко.Майка ми и баба ми присъстваха на срещата.Незнам защо,но дълго след това плаках.
Правих няколко опита да се свържа с него,ходих до тях,но неговите роднини ни пречеха и неможах да го видя повече.
Когато бях на 25г баща ми почина,никой не ми каза и за погребението.
Много ми е мъчно,винаги плача като си мисля за него,а съм го виждала само един път.Чувствам,че ми липсва,въпреки,че не го познавам и не съм имала нужда от него-според другите.Най-много съжалявам,че не познавам баща си,какъвто и да е бил-чувствам се празна и не завършена.
Не бих могла да ви съветвам как да постъпвате с живота си и с мъже,които вече не понасяте.Исках само да разкажа моята история и дано тя ви даде отговорите,които търсите.

Елан, опитвам се а те разбера, но как да искам малката да го вижда?! Ето ти и моята история накратко :забременях живеехме при нашите, при всичктие му приказки "аз ще направя това, другото така ще стане " аз  идиотката издържах себе си и бебето със цели 110лв. Оказа се че той постоянно е вземал пари от майка ми, мои приятели...Върха на сладоледа беше април 2002 г заведе ме заедно с бебчо на ръце при негови приятели, от разговора разбрах че ако не върне някаква сума ще пострадаме аз и детето ето това е загрижен баща след този случай имахме разговор, аз се опитах да помогна заради детето да не е без баща, но...един прекрасен следобед пристигнаха 2 джипа с "готини" мъже пред моя дом!? да съм го продавала за да им върна парите!? Размина ми се, същата вечер му събрах багажа и го изгоних. На тръгване не се сети да пита за малката, а каза ще мога ли да те виждам теб? Просто нямам думи Миналата година го потърсих да ми подпише декларация за излизане в чужбина, каза  ок нямя проблеми, но когато разбра че си имам сериозен приятел, не се появи повече. А ние все още не сме заминали никъде така че не искам да го вижда изобщо, тя знае че някъде има баща, но не е пожелала да го види, не пита за него. Когато я попита няой има ли си татко отговорът и е да моят любим тати е Гого (моят приятел)........

Aз пък да те питам.ТИ КАКВО ПРАВИШ ПРИ ТОЯ МЪЖ.На мен ли4но ми замерисва на нещо и ако е така,ами задаи си въпроса дали тази жена(жена му)не иска да си събере семейството?След като ти се обажда и т.н. Няма нужда да се правиш на родител,децата си имат родители.Ти малко си помисли по въпроса.Щото аз една такава връзка я наблюдавах и знаеш ли как свърши много траги4но за третия.Аз не ти знам историята ама доколкото знам той е по млад от теб а сега разбирам 4е е имал жена и деца.Та си помисли ти за какво се бориш и кой къде се намира в пейзажа .

Тонка, нещо ни бъркаш с друг случай - не е по-млад от мене, със 7 години е по-голям, заедно сме от 16... друга ни е историята. А това от страна на бившата му не е ново, винаги го е правила, ефектът е обратен на това, което иска да постигне... ако изобщо има някаква друга цел, освен да създава проблеми. Не се и опитвам да им се правя на майка на децата, само помагам на скъпия в нещата, които той по принцип прави.