Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Избор между работи

  • 6 098
  • 57
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 91
о,то с натоварването се свиква ,но си разбиваш нервната система и негативните резултати ще дойдат по - късно ,а в кол център ,в който кандидатствах има 1 месец обучение ,не го дължат на служителите ,но го има....Щом са ти клиенти,не са ти колеги и обратно...

# 46
  • Мнения: 7 866
Ами това клиенти/колеги е доста относително. Аз наричам колеги и хората със същата професия като моята, но от други фирми;
Пък да ти обясня все пак какво имам предвид. Компаните както си имат кол цетнрове, така си имат и вътрешни кол центрове. Та служителите на компанията са им клиенти на колегите от въртешните кол центрове-

# 47
  • Мнения: 9 992
Ох, тази Агенция Анонс продължава да ме търси. За преводач с немски. Парите са наполовина на ибм, но имат хубсва локация в центъра, работно време: 10.30 до 16.30ч. Събота и неделя си почиваш. Пей сърце. Това са само 6 часа работа, дефакто погледнато.

Вече съвсем се заплетох между повечето пари и напрежение и нощни , хаоса ,до летището, или по-мизерната, но спокойна работа,  с малко пари и перфектно раб време, събта и неделя почиваш.

Съвети? То знам, че аз си решавам. И като тръгнат тия задръствания в пикови часове.. то знам, че няма пперфектно място. Стига да.е работа.

Много ми е привидно това работно време. То за 6 часа какво ще преведеш. Ако не е стабилна фирмата... Нощните смени са гадна работа, но и заплатата казваш на половина. Ако постоянно търсели хора, то ИБМ, то явно не се задържат и хора.

    # 48
    • Мнения: 7 866
    Как какво ще преведе за 6 часа? Малко по-малко, отколкото ще преведе за 8 часа. Много малко са хората, които работят плътно 8 часа на ден.
    Нищо стабилно няма.
    Търсят хора постоянно, не защото никой не се задържа, ами защото никой не иска да работи с нощни смени. Особено пък жени. С дете - ъпсурТ. Аз 7 месеца предпочетох да стоя безработна, отколкото да работя работа с нощни смени.

    # 49
    • Мнения: 892
    Зависи на колко години си и какво искаш от тази работа, какви семейни ангажименти имаш и т.н. В повечето кол центрове служителите са под 30 годишни.

    # 50
    • София
    • Мнения: 7 759
    Какво стана наистина с избора? newsm78

    # 51
    • Мнения: 838
    Аз пък предпочитам нощните смени, точно защото това ми позволява да прекарвам повече време с детето, да помагам за домашни, училище. А и като свикнеш, влизаш в ритъм и някак имаш повече свободно време.

    # 52
    • Мнения: 16
    Здравейте и привет!

    Виждам, че темата е стара, но въпреки това бих искала да получа малко информация, ако е възможно, разбира се, за IBM, тъй като кандидатствах за работа там, отново с немски език.
    Все още не са ми се обадили, но всякакво инфо от типа на заплащане, екип, вид работа, смени и прочие би бил полезен.

    Благодаря ви и всичко най-най на всички !

    # 53
    • Sofia
    • Мнения: 2 918
    Здравейте и привет!

    Виждам, че темата е стара, но въпреки това бих искала да получа малко информация, ако е възможно, разбира се, за IBM, тъй като кандидатствах за работа там, отново с немски език.
    Все още не са ми се обадили, но всякакво инфо от типа на заплащане, екип, вид работа, смени и прочие би бил полезен.

    Благодаря ви и всичко най-най на всички !


    Не съм работила там, но имам различни мнения. Вие дирекно при тях ли кандидатствате или в компания партнъор?
    Локацията преди беше по пътя към летището, до Нова телевизия. Каква позиция си търсите?

    # 54
    • Мнения: 16
    Здравейте и привет!

    Виждам, че темата е стара, но въпреки това бих искала да получа малко информация, ако е възможно, разбира се, за IBM, тъй като кандидатствах за работа там, отново с немски език.
    Все още не са ми се обадили, но всякакво инфо от типа на заплащане, екип, вид работа, смени и прочие би бил полезен.

    Благодаря ви и всичко най-най на всички !


    Не съм работила там, но имам различни мнения. Вие дирекно при тях ли кандидатствате или в компания партнъор?
    Локацията преди беше по пътя към летището, до Нова телевизия. Каква позиция си търсите?

    Здравей и привет! Благодаря за отговора и за запитването.

    Кандидатствах на много места, включително и в ИБМ, по препоръка на приятеля на приятелка, защото казаха, че може да се взимат добри пари с немски.

    За сега чакам да видя какво ще кажат от всички фирми и ще се опитам да преценя възможно най-бързо накъде да се насоча.

    Благодаря и поздрави Simple Smile

    # 55
    • Мнения: 37
    Здравейте и привет!

    Виждам, че темата е стара, но въпреки това бих искала да получа малко информация, ако е възможно, разбира се, за IBM, тъй като кандидатствах за работа там, отново с немски език.
    Все още не са ми се обадили, но всякакво инфо от типа на заплащане, екип, вид работа, смени и прочие би бил полезен.

    Благодаря ви и всичко най-най на всички !


    Не съм работила там, но имам различни мнения. Вие дирекно при тях ли кандидатствате или в компания партнъор?
    Локацията преди беше по пътя към летището, до Нова телевизия. Каква позиция си търсите?

    Как може да не сте работила там, но да имате мнения ? И локацията не е само една, а няколко.


    Ох, тази Агенция Анонс продължава да ме търси. За преводач с немски. Парите са наполовина на ибм, но имат хубсва локация в центъра, работно време: 10.30 до 16.30ч. Събота и неделя си почиваш. Пей сърце. Това са само 6 часа работа, дефакто погледнато.

    Вече съвсем се заплетох между повечето пари и напрежение и нощни , хаоса ,до летището, или по-мизерната, но спокойна работа,  с малко пари и перфектно раб време, събта и неделя почиваш.

    Съвети? То знам, че аз си решавам. И като тръгнат тия задръствания в пикови часове.. то знам, че няма пперфектно място. Стига да.е работа.

    Много ми е привидно това работно време. То за 6 часа какво ще преведеш. Ако не е стабилна фирмата... Нощните смени са гадна работа, но и заплатата казваш на половина. Ако постоянно търсели хора, то ИБМ, то явно не се задържат и хора.

    Текучеството е огромно, защото масово лъжат на интервютата, а в действителност не предлагат нищо.


    Зависи на колко години си и какво искаш от тази работа, какви семейни ангажименти имаш и т.н. В повечето кол центрове служителите са под 30 годишни.

    Под 30 годишни са, защото нямат деца, семейства и истински отговорности. Идват докато са в университета, поработват около година и малко макс и после изчезват с бясна скорост.

    Здравейте и привет!

    Виждам, че темата е стара, но въпреки това бих искала да получа малко информация, ако е възможно, разбира се, за IBM, тъй като кандидатствах за работа там, отново с немски език.
    Все още не са ми се обадили, но всякакво инфо от типа на заплащане, екип, вид работа, смени и прочие би бил полезен.

    Благодаря ви и всичко най-най на всички !

    Ще споделя своя малък опит за ИБМ България / IBM Bulgaria, а заключенията ще оставя на вас.
    Започнах чрез referral на познат, на близък мой приятел, който работи във фирмата от около 3 години насам. Моят приятел и неговия познат, който ме рефърна си разделиха бонуса, а мен ме почерпиха. Впоследствие разбрах, че бонуса е бил сравнително голям, от типа на 2,000 лева или 1,200 евро. Поради неразбираема за мен причина бонусите и заплатите се изплащат в евро. При въпрос към старши колега защо това е така той отвърна, че не знае или че просто си прибират разликата от обръщането от евро към лева в джоба.  В началото интервюто протече изключително лежерно като през цялото време се питах кога ще започне същинското интервю ? Оказа се, че това е било. Бързо интервю на английски за 10 минути, плюс интервю с мениджъра на дадения екип за около 30 минути,  като последното беше последвано от оферта на следващия ден, която приех на третия. Бях меко казано впечатлен и изненадан от бързината, с която се случи всичко. Очаквах малко повече, тъй като бях кандидатствал за техническа позиция и ми бяха споменали, че ще има тестове, няколко етапа на интервюто, а всъщност всичко протече по бързата процедура. Питаха ме повърхности въпроси от типа на къде се виждам след 5 години, защо си търся нова работа и защо искам да работя при тях. По-професионалните въпроси, ако биха могли да бъдат наречени такива, дойдоха под вида на дали знам какво е storage, работил ли съм някога със клиенти и бил ли съм част от екип. Самия договор се подписва във фирма KPMG която се явява нещо като външна HR компания, която движи договорите на ИБМ за България. На първия си работен ден отидох да си взема компютъра в офиса на летището като преди това се бяхме разбрали с мениджъра който ме нае, че ще бъде там да ми помогне. Оказа се, че в този ден имало доста нови, на които това им е бил първия ден и всичко беше меко казано лудница, защото куп непознати седяха в офис, без да имат какво да си кажат и без ясна цел какво да правят. Бяха ни разделили през места, заради Ковид мерките, но като цяло си бяхме Х на брой хора в затворено пространство, докато имаше колеги, които се разхождаха без маски. Компютрите които ни раздадоха се оказа само с операционна система на тях, без нито една качена програма, включително, че нямаше даже Word и Excel. Отнякъде се появи едно момче, даде ни една флашка и каза да следваме презентацията от нея. Всички непознати се изредихме да си подаваме и пипаме флашката с цел да си качим презентацията на компютрите. Самата презентация се оказа доста стара, а информацията на нея беше с цел да ни помогне да си set up-нем компютрите самостоятелно. Някои от компютрите бяха видимо нови, докато други бяха стари и не работеха както трябва, тъй като отказваха да четат флашката или да качват и подкарват дадените tool-ове, които презентацията изискваше да си качим. През цялото време бяхме оставени сами в залата и мина поне час и половина докато мениджър на друг екип мина да ни провери дали се справяме. Оказа се, че моя мениджър си бил тръгнал защото имал работа. Това ме остави с леко горчив вкус в устата. Почувствах се малко като в училище или университета, защото другия мениджър ни пита дали сме качили този и онзи туул, след което каза, че може да си ходим за днес и че ще получим повече инструкции на следващия ден посредством компютрите които ни бяха раздали. Всички се спогледахме, събрахме си багажите и лаптопите и се заприбирахме по домовете си. Моя мениджър така и не се свърза повече с мен през този ден. На следващия ден се логнах сутринта в 10, отколкото ни бяха казали да сме на линия. Пуснах компютъра и стоях тъпо пред него, в очакване някой да ми пише или нещо да изскочи, което да ми каже или поне подскаже какво да правя. Нищо такова не се случи. Изгубих целия ден в чакане и точно преди да загася компютъра ми писа Човекът Х, който се представи, че ще бъде мой ментор и че ако съм имал въпроси той бил човека който щял да ми отговори. Запознахме се посредством чат, благодарих му, че се е свързал с мен и това беше за деня. На следващия ден се логнах отново в 10 и веднага писах на Човекът Х с въпроси какво да правя, какво ще ми трябва и какво мога да очаквам като обучение и прочие. Светеше че е зелен и на линия, но така и не получих отговор. Такъв дойде 5 часа по-късно, когато вече беше следобед и бях загубил първоначалната си мотивация да правя каквото и да е. Изпрати ми няколко pdf и word file-a като ми каза да ги прочета и ако съм имал въпроси да съм го бил питал. Питах го дали ще правим нещо, а той ми отговори, че съм свободен за деня и че мога да правя каквото съм правел преди това. Стори ми се доста странно и неуважително, но тъй като съм търпелив и зрял реших да почакам. Следващите 3 седмици протекоха горе-долу по горния начин, като комуникирах главно с Човекът Х и само веднъж с прекия ми мениджър, който се свърза директно с мен, за да ми каже, че на определена дата сме щели да имаме meeting и че тогава щял да ме представи на екипа. Въпросната дата беше след още 3 седмици. На въпроса аз какво да правя дотогава ми се отговори че за момента съм се справял добре и да съм продължавал да правя каквото правя. В следващите седмици успях малко или повече да се сближа с Човекът Х като той продължаваше да ми отговаря все така кратко, набързо и рядко. Впоследствие разбрах, че той играе ролята на SME и Team Lead, докато през останалото време бил Trainer на new hires и на всичкото отгоре преките му мениджъри му възлагали още проекти и работа. Не мисля да споделям повече информация относно горното, защото вече ще стане прекалено ясно за кого става дума, но на въпросът ми защо прави и върши толкова много работа която не е негова той отговори, че го прави за екипа си и поради лични причини, заради които не напускал. Минаха още 3 седмици в неутрално кпд след което дойде време да ме запознаят с екипа. Беше ми изпратено линк за webex meeting от мениджъра с молба да join-a в посочения час. Оказа се, че същото е било изпратено на около 80 + души, може би и по-голяма маса, защото в този миитинг бяха всички мениджъри, тиим лиидове, сме-та и най-вече всички ново наети като мен. Държаха да си пуснем камерите за да сме се чувствали по-близки. Как точно ще се случи да почувствам напълно непознат по-близък като видя лицето му за пръв път така и не разбрах. Сравних горния request със странен експеримент да почувствам непознат на улицата за свой близък. Моята камера така и не работеше, впоследствие се оказа, че компютъра бил с дефектна такава. От пуснатите камери можех да разбера кой е старши и кой е ново нает като мен. Повечето бяха по-млади от мен и гледаха уплашено, всякаш чакащи да чуят присъда. Мениджърите бяха на моята възраст като средната беше около 35-40. Не спираха да говорят за потенциал, развитие, как ще се разраства фирмата, как тепърва тази и онази технология щяла да се развива. В момента, в който някой мениджър или човек на ръководна позиция започваше да говори някой от старшите агенти, които бяха не повече от 10% от присъстващата маса, извъртаха очи на камерата, почваха да хихикат или направо излизаха от миитинга. А през цялото време аз се чувствах като страничен наблюдател. В крайна сметка ни разпределиха по екипи и се оказа, че за мен вече отговаря Човекът Y. На въпроса защо не можех да продължа да работя с Човекът Х ми се отговори, че той не знаел дадената материя и не работел с този екип. Наум си зададох въпроса защо изобщо тогава той е бил нагърбен с мен. Въпреки всичко му благодарих за всичко и си пожелахме всичко добро. Горното действие се разви близо 2 месеца след като започнах работа. За разлика от Човекът Х Човекът Y беше малко по-активен, отговаряше по-детайлно и по-често, но въпреки това все още не навлизахме в работния процес. Вместо това ние се занимавахме със странни действия като странични тестове, псевдо-сертификати и обучения включващи в себе си базови познания и насоки за това как да се държим когато сме членове на група хора. След всеки успешно преминат такъв трейнинг аз получавах по един badge или някакъв имейл, които твърдяха, че вече съм професионалист в дадената сфера. Отделно се искаха от мен да натрупам часове на активност в една от многото им платформи известна под името Think40. Оказа се, че от всеки се иска на година да отчита дейност там, като целта на това беше неизвестна, също като гореспоменатите баджове и трейнинги. Чувствах, че отново съм студент, защото през първите 3 месеца от престоя си в ИБМ само гонех Лектора за разяснение, а той с неохота ми казваше да прочета тази и онази книга, само и само за да му се разкарам от главата. После се пускаше един общ тест на групата, като всички преписваха и минаваха, а за награда те поздравяваха за добре свършената работа. В общи линии се чувствах като човек със забавено развитие, защото подготовката и процесът за вършенето на работа биха могли да бъдат сравнени на обученията на децата в детските градини. Четвъртият месец в ИБМ започна ударно, а Човекът Y ме добави в група с още около 20 души, чиято цел беше да си помагаме и да се учим взаимно. Горните се подразбираха като на дневна база се правеха миитинги, в които се говореше за Ковид, кой какво е правел преди това, кой какво е учил и кой с какви обещания е бил нает. Оказа се, че имало доста големи разминавания между казаното на интервютата и действителността. Голяма част от хората бяха млади и бяха дошли заради обещаните обучения и кариерно развитиие. Впоследствие видели, че се бездейства, нещата били изключително бавни и че никой не им обръщал внимание. Заради това имаше хора, които по собствено желание напуснаха преди шестия месец. През цялото това време аз продължавах да се чувствам като наблюдател, защото съм малко по-възрастен от останалите и защото тези пазарски приказки са ми чужди. Въпреки това на мен самия ми беше трудно да разбера мотивите на фирмата и мениджърите и тяхното отношение към процеса на интегриране на новоназначените. Човекът Y правеше всичко възможно по силите си да успее да обърне внимание на всички ни, но това беше мисия невъзможна. Раздаваше в началото на деня задачи на всички, къде свързани с работния процес, къде не толкова, казваше да работим в екип и ако имаме въпроси да питаме в групата или него и така. Задачите, сами по себе си не бяха сложни, но за хората, които бяха без опит беше трудно. По-трудно от очакваното. Лично аз свикнах с вътрешната система за около 3 дни, вършех си работата за около час и половина и чаках Човекът Y да ми пише лично. През останалото време се подпирах и гледах Европейското по футбол. Не направих грешката да помагам на останалите, защото в момента в който надушеха, че някой разбира нещо, те просто го разкъсваха да им помага. Горе-долу така протече четвъртия месец в компанията. Петия месец започна спокойно като започнахме наистина да вършим някаква работа, тоест ни пуснаха да работим с реални клиенти. Не беше сложно, даже напротив, въпреки че доста от хората не се справяха, което отваряше работа на мениджъра, а на него това не му се нравеше. Оказа се, че било практика мениджърите да outsource-ват работата си на хора от екипите, което обясняваше защо Човеците Х и Y бяха толкова заети през цялото време с работа. А иначе самата работа беше бавна, мудна и монотонна. Влиза тикет, ти го взимаш и го работиш. Това е. Работи се по шаблонен модел, който ти се дава от старши агентите, общо-взето се движиш в една рамка и коловоз и ако се наложи да потърсиш помощ от някого то направо ескалираш кейса на старшите агенти. Голяма част от по-младите колеги казваха, че не могат да се оправят, защото обучението което били получили не ставало и за това караха през просото и ескалираха всеки кейс, като по този начин си спестяваха доста работа, която всъщност се трупаше върху малкото старши агенти. През цялото време летях под радара, докато отчитах някаква дейност и докато си вършех работата по възможно най-посредствения начин. Заради това се превърнах в любимия новонает на старши агентите, които твърдяха, че по-добър от мен агент от мен на пет месеца не са виждали. Поради тази причина завързахме някаква връзка с тях и си говорихме за футбол, жени, колежки и колко тъпа била работата. Открехнаха ме да не чакам увеличения и бонуси, като също така съм могъл да забравя и за допълнителните обучения. Споменах им, че тези не ме интересуват толкова силно, особено докато още съм в пробен период, ами по-скоро да се науча на нещо ново, било то технология или някаква друга дейност. Разказаха как технологии в ИБМ имало, но били доста изостанали от конкурентите и че като цяло техните продукти били доста назад на пазара, защото били стари и сложни. Въпреки това човек би могъл да се научи на това и онова, стига да имал желанието, но да не очаквал прекалено много. Като цяло фирмата била посредствена в най-добрия случай, като видяното от мен до момента говореше по-скоро за деградация и упадък, имайки предвид, че нивото на екзекуция на нещата, които се правят е ниско. От малкото досег, който имах до старшите агенти бих могъл да кажа, че по-голямата част от тях са демотивирани, немотивирани и че като цяло не им пука особено, защото са смачкани от работата. А работата, ако трябва да е разпределена по равно на 30 души, то пряко в сили да работят 6-7 човека, които бутат целия екип, докато останалата част от екипа се върти в едно постоянно текучество и обучение на нови кадри. В рамките на петте месеца, в които се водех на работа в ИБМ прекия ми мениджър се свърза с мен всичко на всичко пет пъти или по един път на месец. Ще изброя. Веднъж на интервюто, на което се запознахме. Веднъж, за да ми даде лаптопа, в началото, когато си тръгна. Веднъж, за да ме представи на Човекът Х. Веднъж, за да ме представи на екипа и веднъж, за да ме представи на Човекът Y. През останалото време съм комуникирал със старши агенти, като заради някаква странна и необяснима за мен политика нямало Level 1, 2 и така нататък, SME-та и Team Lead-ове, като йерархичната структура е силно размита, а управленческите функции се изпълняват от няколко души наведнъж.
    В крайна сметка взех решението, че тази компания не е за мен и реших да напусна. Писах на прекия си мениджър с молбата да ми каже каква е процедурата по напускане и в интерес на истината очаквах светкавичен отговор от типа на как и защо. Такъв не последва. До края на работния ден нямаше отговор, като останах на линия два часа отгоре, с идеята, че човекът все пак би могъл да е зает, да е на call или просто да си има работа и за това да не може да ми отговори. В крайна сметка затворих компютъра и реших, че утре ще водим този разговор. На следващия ден очаквах включване от негова страна, но такова не се получи. Тъй като беше Петък реших, че не искам в края на седмицата да се занимавам с този казус и прецених, че ако не се свърже с мен до края на деня, то аз ще пиша отново в Понеделник. През цялото време Мениджъра светеше, че е на линия и беше със зелен статус. В Понеделник имахме миитинг, които беше нещо като оперативка когато започваше смяната. Влязох, а там старши колегите обсъждаха как дадения Мениджър е бил на морето миналата седмица, докато се е водел на работа. Били разбрали горното по профилите му в социалната мрежа. Каквито и съмнения да съм бил имал за напускането си за този момент, то те се изпариха на мига. В оперативката си мълчах, а веднага след нея писах на мениджъра, че искам да напусна и да бъде така добър да ми върне съобщение или обаждане до края на деня. Отвърна ми се в рамките на 3 минути и започна дискусия на чат защо, как и какво бе станало, че съм взел такова драстично решение. Отговорът ми беше бърз и точен, а именно че както компанията има 6 месеца да реши дали ме иска и дали fit-вам в нея, то така и аз имам 6 месеца да преценя същото. Каза ми, че съм бързал и съм взимал решение, за което ще съжалявам, а аз отговорих, че съжалявам, че загубих почти 6 месеца да съм част от фирма, в която не се интересуват от служителите си. В този момент телефонът ми позвъни и получих обаждане от него. Последва въпрос от негова страна защо съм мислел така, при което отговорих, че горното е показен факт, когато им отнема по няколко месеца да свършат базови дейности и обучения и когато мениджърите им са на почивка, докато всъщност трябва да работят. С последното си изказване тонът рязко се смени от страна на мениджъра като се влезе в оправдателно-обяснителен режим и как не било моя работа това и онова. Отговорих, че именно защото не е моя работа искам да напусна, при което ми се каза в прав текст, че за мен ще бъде преждевременно написан лош сървей от негова страна и че щял да се погрижи повече да не мога да бъда част от ИБМ. Отговорих, че поведението му в момента е достатъчно показно, че аз не искам и че няма да бъда част от компанията за в бъдеще като също така го помолих да бъде така любезен да напише същото в чата. Имаше кратка пауза от около 3 секунди при което ми се каза, че от HR ще се свържат с мен и ми затвори телефона. След 2 дни от HR се свързаха чрез имейл с мен да съм се явил следващата седмица в офиса за да си подпиша молбата и документите. Отидох в уредените час и дата, а там ме чакаше млада дама, с предварително подписана молба за напускане по взаимно съгласие. На въпроса защо мениджъра не е тук и защо това е предварително подписано тя отговори, че не знае и че е било инструктирана да ми вземе подписа. Също така ми съобщи в най-кратък срок да съм се явил и да съм си дал трудовата книжка в HR фирмата на KPMG за да ми се отрази трудовия стаж. Разбрахме се с нея за горното, че ще бъде в края на седмица, като 2 дни след това се свързаха с мен да предам лаптопа и всичко останало в най-кратък срок. Направих горното на следващия ден като исках да разпиша приемно-предавателен протокол, тъй като се бях разписал, че взимам въпросния лаптоп, но такъв не ми дадоха и реално биха могли да си го потърсят във всеки един момент. Взех си последно сбогом с колегите и станах един от масата напускащи ИБМ.

    Не мисля, че бях достатъчно време във фирмата, за да мога да споделя достатъчно адекватен опит, за това се постарах да бъда максимално обективен, съдейки по собствения си такъв. Има един сайт, български работодател или нещо такова беше, там пишат мнения за компаниите и фирмите в България. Потърси го в гугъл и прочети за Кол Центровете какво пише. Имай предвид, че масово са outsource-нати центрове, тоест тяхната идея е да подбият пазарната цена на услугата, тоест да плащат по-малки заплати. IBM Bulgaria по нищо не се различава от останалите такива – било то Sutherland, C3i, TekExperts, даже май е и по-зле. Оставам с дълбокото впечатление, че големите корпорации са атрактивни само за младите хора, защото масово ги лъжат и им обещават неща, които ги интересуват по интервютата, а в последствие когато нищо не се случи, те се разбягват.

    Бил съм дълги години в HPE/DXC, но реших, че е време да сменя и започнах да работя за по-малка компания, която беше българска. Прекарах малко над 2 години на техническа позиция, но именно защото беше малка и Ковид я изяде. Бях съкратен по бързата процедура, а парите от Бюрото по Труда бяха малко и бързо се топяха, докато на мен ми трябваха доходи за да издържам семейството си. В ИБМ отидох, заради този приятел на приятел и многото увещания от негова страна, а се оказа, че той просто искал да вземе бонуса от мен. Аман от такива пишман приятели и познати. Взимах по-малко от очакваното като заплащане, най-вероятно защото съм по-възрастен от останалите. Не съм очаквал нищо особено и не съм се надявал на нещо, но с ръка на сърцето мога да кажа, че ме впечатлиха с нивото на некадърност и непочтеност. Не се и учудвам, че имат такова текучество и че старшите им кадри са на не повече от 2 години в фирмата. При наличието на такова неуважение, безхаберие и незаинтересованост читавите няма да се задържат.

    Мисля че адекватните центрове или тези в които не те гърчат са малко, но от тях няма да видиш обяви в джобс-а. Там текучество няма защото хората не си тръгват от хубавото. На времето в Кока-Кола се търсеха хора и се знаеше, че е добре. В днешно време и с тази пандемия нямам представа. Имам колеги в Модис и Консентрикс, които са доволни, но те не бяха от най-амбициозните. Бих те посъветвал да отвориш Бизнес Парк-а в Младост, да видиш какви фирми има там и да кандидатстваш навсякъде.

    # 56
    • Мнения: 16
    Здравейте и привет!

    Виждам, че темата е стара, но въпреки това бих искала да получа малко информация, ако е възможно, разбира се, за IBM, тъй като кандидатствах за работа там, отново с немски език.
    Все още не са ми се обадили, но всякакво инфо от типа на заплащане, екип, вид работа, смени и прочие би бил полезен.

    Благодаря ви и всичко най-най на всички !


    Не съм работила там, но имам различни мнения. Вие дирекно при тях ли кандидатствате или в компания партнъор?
    Локацията преди беше по пътя към летището, до Нова телевизия. Каква позиция си търсите?

    Как може да не сте работила там, но да имате мнения ? И локацията не е само една, а няколко.


    Ох, тази Агенция Анонс продължава да ме търси. За преводач с немски. Парите са наполовина на ибм, но имат хубсва локация в центъра, работно време: 10.30 до 16.30ч. Събота и неделя си почиваш. Пей сърце. Това са само 6 часа работа, дефакто погледнато.

    Вече съвсем се заплетох между повечето пари и напрежение и нощни , хаоса ,до летището, или по-мизерната, но спокойна работа,  с малко пари и перфектно раб време, събта и неделя почиваш.

    Съвети? То знам, че аз си решавам. И като тръгнат тия задръствания в пикови часове.. то знам, че няма пперфектно място. Стига да.е работа.

    Много ми е привидно това работно време. То за 6 часа какво ще преведеш. Ако не е стабилна фирмата... Нощните смени са гадна работа, но и заплатата казваш на половина. Ако постоянно търсели хора, то ИБМ, то явно не се задържат и хора.

    Текучеството е огромно, защото масово лъжат на интервютата, а в действителност не предлагат нищо.


    Зависи на колко години си и какво искаш от тази работа, какви семейни ангажименти имаш и т.н. В повечето кол центрове служителите са под 30 годишни.

    Под 30 годишни са, защото нямат деца, семейства и истински отговорности. Идват докато са в университета, поработват около година и малко макс и после изчезват с бясна скорост.

    Здравейте и привет!

    Виждам, че темата е стара, но въпреки това бих искала да получа малко информация, ако е възможно, разбира се, за IBM, тъй като кандидатствах за работа там, отново с немски език.
    Все още не са ми се обадили, но всякакво инфо от типа на заплащане, екип, вид работа, смени и прочие би бил полезен.

    Благодаря ви и всичко най-най на всички !

    Ще споделя своя малък опит за ИБМ България / IBM Bulgaria, а заключенията ще оставя на вас.
    Започнах чрез referral на познат, на близък мой приятел, който работи във фирмата от около 3 години насам. Моят приятел и неговия познат, който ме рефърна си разделиха бонуса, а мен ме почерпиха. Впоследствие разбрах, че бонуса е бил сравнително голям, от типа на 2,000 лева или 1,200 евро. Поради неразбираема за мен причина бонусите и заплатите се изплащат в евро. При въпрос към старши колега защо това е така той отвърна, че не знае или че просто си прибират разликата от обръщането от евро към лева в джоба.  В началото интервюто протече изключително лежерно като през цялото време се питах кога ще започне същинското интервю ? Оказа се, че това е било. Бързо интервю на английски за 10 минути, плюс интервю с мениджъра на дадения екип за около 30 минути,  като последното беше последвано от оферта на следващия ден, която приех на третия. Бях меко казано впечатлен и изненадан от бързината, с която се случи всичко. Очаквах малко повече, тъй като бях кандидатствал за техническа позиция и ми бяха споменали, че ще има тестове, няколко етапа на интервюто, а всъщност всичко протече по бързата процедура. Питаха ме повърхности въпроси от типа на къде се виждам след 5 години, защо си търся нова работа и защо искам да работя при тях. По-професионалните въпроси, ако биха могли да бъдат наречени такива, дойдоха под вида на дали знам какво е storage, работил ли съм някога със клиенти и бил ли съм част от екип. Самия договор се подписва във фирма KPMG която се явява нещо като външна HR компания, която движи договорите на ИБМ за България. На първия си работен ден отидох да си взема компютъра в офиса на летището като преди това се бяхме разбрали с мениджъра който ме нае, че ще бъде там да ми помогне. Оказа се, че в този ден имало доста нови, на които това им е бил първия ден и всичко беше меко казано лудница, защото куп непознати седяха в офис, без да имат какво да си кажат и без ясна цел какво да правят. Бяха ни разделили през места, заради Ковид мерките, но като цяло си бяхме Х на брой хора в затворено пространство, докато имаше колеги, които се разхождаха без маски. Компютрите които ни раздадоха се оказа само с операционна система на тях, без нито една качена програма, включително, че нямаше даже Word и Excel. Отнякъде се появи едно момче, даде ни една флашка и каза да следваме презентацията от нея. Всички непознати се изредихме да си подаваме и пипаме флашката с цел да си качим презентацията на компютрите. Самата презентация се оказа доста стара, а информацията на нея беше с цел да ни помогне да си set up-нем компютрите самостоятелно. Някои от компютрите бяха видимо нови, докато други бяха стари и не работеха както трябва, тъй като отказваха да четат флашката или да качват и подкарват дадените tool-ове, които презентацията изискваше да си качим. През цялото време бяхме оставени сами в залата и мина поне час и половина докато мениджър на друг екип мина да ни провери дали се справяме. Оказа се, че моя мениджър си бил тръгнал защото имал работа. Това ме остави с леко горчив вкус в устата. Почувствах се малко като в училище или университета, защото другия мениджър ни пита дали сме качили този и онзи туул, след което каза, че може да си ходим за днес и че ще получим повече инструкции на следващия ден посредством компютрите които ни бяха раздали. Всички се спогледахме, събрахме си багажите и лаптопите и се заприбирахме по домовете си. Моя мениджър така и не се свърза повече с мен през този ден. На следващия ден се логнах сутринта в 10, отколкото ни бяха казали да сме на линия. Пуснах компютъра и стоях тъпо пред него, в очакване някой да ми пише или нещо да изскочи, което да ми каже или поне подскаже какво да правя. Нищо такова не се случи. Изгубих целия ден в чакане и точно преди да загася компютъра ми писа Човекът Х, който се представи, че ще бъде мой ментор и че ако съм имал въпроси той бил човека който щял да ми отговори. Запознахме се посредством чат, благодарих му, че се е свързал с мен и това беше за деня. На следващия ден се логнах отново в 10 и веднага писах на Човекът Х с въпроси какво да правя, какво ще ми трябва и какво мога да очаквам като обучение и прочие. Светеше че е зелен и на линия, но така и не получих отговор. Такъв дойде 5 часа по-късно, когато вече беше следобед и бях загубил първоначалната си мотивация да правя каквото и да е. Изпрати ми няколко pdf и word file-a като ми каза да ги прочета и ако съм имал въпроси да съм го бил питал. Питах го дали ще правим нещо, а той ми отговори, че съм свободен за деня и че мога да правя каквото съм правел преди това. Стори ми се доста странно и неуважително, но тъй като съм търпелив и зрял реших да почакам. Следващите 3 седмици протекоха горе-долу по горния начин, като комуникирах главно с Човекът Х и само веднъж с прекия ми мениджър, който се свърза директно с мен, за да ми каже, че на определена дата сме щели да имаме meeting и че тогава щял да ме представи на екипа. Въпросната дата беше след още 3 седмици. На въпроса аз какво да правя дотогава ми се отговори че за момента съм се справял добре и да съм продължавал да правя каквото правя. В следващите седмици успях малко или повече да се сближа с Човекът Х като той продължаваше да ми отговаря все така кратко, набързо и рядко. Впоследствие разбрах, че той играе ролята на SME и Team Lead, докато през останалото време бил Trainer на new hires и на всичкото отгоре преките му мениджъри му възлагали още проекти и работа. Не мисля да споделям повече информация относно горното, защото вече ще стане прекалено ясно за кого става дума, но на въпросът ми защо прави и върши толкова много работа която не е негова той отговори, че го прави за екипа си и поради лични причини, заради които не напускал. Минаха още 3 седмици в неутрално кпд след което дойде време да ме запознаят с екипа. Беше ми изпратено линк за webex meeting от мениджъра с молба да join-a в посочения час. Оказа се, че същото е било изпратено на около 80 + души, може би и по-голяма маса, защото в този миитинг бяха всички мениджъри, тиим лиидове, сме-та и най-вече всички ново наети като мен. Държаха да си пуснем камерите за да сме се чувствали по-близки. Как точно ще се случи да почувствам напълно непознат по-близък като видя лицето му за пръв път така и не разбрах. Сравних горния request със странен експеримент да почувствам непознат на улицата за свой близък. Моята камера така и не работеше, впоследствие се оказа, че компютъра бил с дефектна такава. От пуснатите камери можех да разбера кой е старши и кой е ново нает като мен. Повечето бяха по-млади от мен и гледаха уплашено, всякаш чакащи да чуят присъда. Мениджърите бяха на моята възраст като средната беше около 35-40. Не спираха да говорят за потенциал, развитие, как ще се разраства фирмата, как тепърва тази и онази технология щяла да се развива. В момента, в който някой мениджър или човек на ръководна позиция започваше да говори някой от старшите агенти, които бяха не повече от 10% от присъстващата маса, извъртаха очи на камерата, почваха да хихикат или направо излизаха от миитинга. А през цялото време аз се чувствах като страничен наблюдател. В крайна сметка ни разпределиха по екипи и се оказа, че за мен вече отговаря Човекът Y. На въпроса защо не можех да продължа да работя с Човекът Х ми се отговори, че той не знаел дадената материя и не работел с този екип. Наум си зададох въпроса защо изобщо тогава той е бил нагърбен с мен. Въпреки всичко му благодарих за всичко и си пожелахме всичко добро. Горното действие се разви близо 2 месеца след като започнах работа. За разлика от Човекът Х Човекът Y беше малко по-активен, отговаряше по-детайлно и по-често, но въпреки това все още не навлизахме в работния процес. Вместо това ние се занимавахме със странни действия като странични тестове, псевдо-сертификати и обучения включващи в себе си базови познания и насоки за това как да се държим когато сме членове на група хора. След всеки успешно преминат такъв трейнинг аз получавах по един badge или някакъв имейл, които твърдяха, че вече съм професионалист в дадената сфера. Отделно се искаха от мен да натрупам часове на активност в една от многото им платформи известна под името Think40. Оказа се, че от всеки се иска на година да отчита дейност там, като целта на това беше неизвестна, също като гореспоменатите баджове и трейнинги. Чувствах, че отново съм студент, защото през първите 3 месеца от престоя си в ИБМ само гонех Лектора за разяснение, а той с неохота ми казваше да прочета тази и онази книга, само и само за да му се разкарам от главата. После се пускаше един общ тест на групата, като всички преписваха и минаваха, а за награда те поздравяваха за добре свършената работа. В общи линии се чувствах като човек със забавено развитие, защото подготовката и процесът за вършенето на работа биха могли да бъдат сравнени на обученията на децата в детските градини. Четвъртият месец в ИБМ започна ударно, а Човекът Y ме добави в група с още около 20 души, чиято цел беше да си помагаме и да се учим взаимно. Горните се подразбираха като на дневна база се правеха миитинги, в които се говореше за Ковид, кой какво е правел преди това, кой какво е учил и кой с какви обещания е бил нает. Оказа се, че имало доста големи разминавания между казаното на интервютата и действителността. Голяма част от хората бяха млади и бяха дошли заради обещаните обучения и кариерно развитиие. Впоследствие видели, че се бездейства, нещата били изключително бавни и че никой не им обръщал внимание. Заради това имаше хора, които по собствено желание напуснаха преди шестия месец. През цялото това време аз продължавах да се чувствам като наблюдател, защото съм малко по-възрастен от останалите и защото тези пазарски приказки са ми чужди. Въпреки това на мен самия ми беше трудно да разбера мотивите на фирмата и мениджърите и тяхното отношение към процеса на интегриране на новоназначените. Човекът Y правеше всичко възможно по силите си да успее да обърне внимание на всички ни, но това беше мисия невъзможна. Раздаваше в началото на деня задачи на всички, къде свързани с работния процес, къде не толкова, казваше да работим в екип и ако имаме въпроси да питаме в групата или него и така. Задачите, сами по себе си не бяха сложни, но за хората, които бяха без опит беше трудно. По-трудно от очакваното. Лично аз свикнах с вътрешната система за около 3 дни, вършех си работата за около час и половина и чаках Човекът Y да ми пише лично. През останалото време се подпирах и гледах Европейското по футбол. Не направих грешката да помагам на останалите, защото в момента в който надушеха, че някой разбира нещо, те просто го разкъсваха да им помага. Горе-долу така протече четвъртия месец в компанията. Петия месец започна спокойно като започнахме наистина да вършим някаква работа, тоест ни пуснаха да работим с реални клиенти. Не беше сложно, даже напротив, въпреки че доста от хората не се справяха, което отваряше работа на мениджъра, а на него това не му се нравеше. Оказа се, че било практика мениджърите да outsource-ват работата си на хора от екипите, което обясняваше защо Човеците Х и Y бяха толкова заети през цялото време с работа. А иначе самата работа беше бавна, мудна и монотонна. Влиза тикет, ти го взимаш и го работиш. Това е. Работи се по шаблонен модел, който ти се дава от старши агентите, общо-взето се движиш в една рамка и коловоз и ако се наложи да потърсиш помощ от някого то направо ескалираш кейса на старшите агенти. Голяма част от по-младите колеги казваха, че не могат да се оправят, защото обучението което били получили не ставало и за това караха през просото и ескалираха всеки кейс, като по този начин си спестяваха доста работа, която всъщност се трупаше върху малкото старши агенти. През цялото време летях под радара, докато отчитах някаква дейност и докато си вършех работата по възможно най-посредствения начин. Заради това се превърнах в любимия новонает на старши агентите, които твърдяха, че по-добър от мен агент от мен на пет месеца не са виждали. Поради тази причина завързахме някаква връзка с тях и си говорихме за футбол, жени, колежки и колко тъпа била работата. Открехнаха ме да не чакам увеличения и бонуси, като също така съм могъл да забравя и за допълнителните обучения. Споменах им, че тези не ме интересуват толкова силно, особено докато още съм в пробен период, ами по-скоро да се науча на нещо ново, било то технология или някаква друга дейност. Разказаха как технологии в ИБМ имало, но били доста изостанали от конкурентите и че като цяло техните продукти били доста назад на пазара, защото били стари и сложни. Въпреки това човек би могъл да се научи на това и онова, стига да имал желанието, но да не очаквал прекалено много. Като цяло фирмата била посредствена в най-добрия случай, като видяното от мен до момента говореше по-скоро за деградация и упадък, имайки предвид, че нивото на екзекуция на нещата, които се правят е ниско. От малкото досег, който имах до старшите агенти бих могъл да кажа, че по-голямата част от тях са демотивирани, немотивирани и че като цяло не им пука особено, защото са смачкани от работата. А работата, ако трябва да е разпределена по равно на 30 души, то пряко в сили да работят 6-7 човека, които бутат целия екип, докато останалата част от екипа се върти в едно постоянно текучество и обучение на нови кадри. В рамките на петте месеца, в които се водех на работа в ИБМ прекия ми мениджър се свърза с мен всичко на всичко пет пъти или по един път на месец. Ще изброя. Веднъж на интервюто, на което се запознахме. Веднъж, за да ми даде лаптопа, в началото, когато си тръгна. Веднъж, за да ме представи на Човекът Х. Веднъж, за да ме представи на екипа и веднъж, за да ме представи на Човекът Y. През останалото време съм комуникирал със старши агенти, като заради някаква странна и необяснима за мен политика нямало Level 1, 2 и така нататък, SME-та и Team Lead-ове, като йерархичната структура е силно размита, а управленческите функции се изпълняват от няколко души наведнъж.
    В крайна сметка взех решението, че тази компания не е за мен и реших да напусна. Писах на прекия си мениджър с молбата да ми каже каква е процедурата по напускане и в интерес на истината очаквах светкавичен отговор от типа на как и защо. Такъв не последва. До края на работния ден нямаше отговор, като останах на линия два часа отгоре, с идеята, че човекът все пак би могъл да е зает, да е на call или просто да си има работа и за това да не може да ми отговори. В крайна сметка затворих компютъра и реших, че утре ще водим този разговор. На следващия ден очаквах включване от негова страна, но такова не се получи. Тъй като беше Петък реших, че не искам в края на седмицата да се занимавам с този казус и прецених, че ако не се свърже с мен до края на деня, то аз ще пиша отново в Понеделник. През цялото време Мениджъра светеше, че е на линия и беше със зелен статус. В Понеделник имахме миитинг, които беше нещо като оперативка когато започваше смяната. Влязох, а там старши колегите обсъждаха как дадения Мениджър е бил на морето миналата седмица, докато се е водел на работа. Били разбрали горното по профилите му в социалната мрежа. Каквито и съмнения да съм бил имал за напускането си за този момент, то те се изпариха на мига. В оперативката си мълчах, а веднага след нея писах на мениджъра, че искам да напусна и да бъде така добър да ми върне съобщение или обаждане до края на деня. Отвърна ми се в рамките на 3 минути и започна дискусия на чат защо, как и какво бе станало, че съм взел такова драстично решение. Отговорът ми беше бърз и точен, а именно че както компанията има 6 месеца да реши дали ме иска и дали fit-вам в нея, то така и аз имам 6 месеца да преценя същото. Каза ми, че съм бързал и съм взимал решение, за което ще съжалявам, а аз отговорих, че съжалявам, че загубих почти 6 месеца да съм част от фирма, в която не се интересуват от служителите си. В този момент телефонът ми позвъни и получих обаждане от него. Последва въпрос от негова страна защо съм мислел така, при което отговорих, че горното е показен факт, когато им отнема по няколко месеца да свършат базови дейности и обучения и когато мениджърите им са на почивка, докато всъщност трябва да работят. С последното си изказване тонът рязко се смени от страна на мениджъра като се влезе в оправдателно-обяснителен режим и как не било моя работа това и онова. Отговорих, че именно защото не е моя работа искам да напусна, при което ми се каза в прав текст, че за мен ще бъде преждевременно написан лош сървей от негова страна и че щял да се погрижи повече да не мога да бъда част от ИБМ. Отговорих, че поведението му в момента е достатъчно показно, че аз не искам и че няма да бъда част от компанията за в бъдеще като също така го помолих да бъде така любезен да напише същото в чата. Имаше кратка пауза от около 3 секунди при което ми се каза, че от HR ще се свържат с мен и ми затвори телефона. След 2 дни от HR се свързаха чрез имейл с мен да съм се явил следващата седмица в офиса за да си подпиша молбата и документите. Отидох в уредените час и дата, а там ме чакаше млада дама, с предварително подписана молба за напускане по взаимно съгласие. На въпроса защо мениджъра не е тук и защо това е предварително подписано тя отговори, че не знае и че е било инструктирана да ми вземе подписа. Също така ми съобщи в най-кратък срок да съм се явил и да съм си дал трудовата книжка в HR фирмата на KPMG за да ми се отрази трудовия стаж. Разбрахме се с нея за горното, че ще бъде в края на седмица, като 2 дни след това се свързаха с мен да предам лаптопа и всичко останало в най-кратък срок. Направих горното на следващия ден като исках да разпиша приемно-предавателен протокол, тъй като се бях разписал, че взимам въпросния лаптоп, но такъв не ми дадоха и реално биха могли да си го потърсят във всеки един момент. Взех си последно сбогом с колегите и станах един от масата напускащи ИБМ.

    Не мисля, че бях достатъчно време във фирмата, за да мога да споделя достатъчно адекватен опит, за това се постарах да бъда максимално обективен, съдейки по собствения си такъв. Има един сайт, български работодател или нещо такова беше, там пишат мнения за компаниите и фирмите в България. Потърси го в гугъл и прочети за Кол Центровете какво пише. Имай предвид, че масово са outsource-нати центрове, тоест тяхната идея е да подбият пазарната цена на услугата, тоест да плащат по-малки заплати. IBM Bulgaria по нищо не се различава от останалите такива – било то Sutherland, C3i, TekExperts, даже май е и по-зле. Оставам с дълбокото впечатление, че големите корпорации са атрактивни само за младите хора, защото масово ги лъжат и им обещават неща, които ги интересуват по интервютата, а в последствие когато нищо не се случи, те се разбягват.

    Бил съм дълги години в HPE/DXC, но реших, че е време да сменя и започнах да работя за по-малка компания, която беше българска. Прекарах малко над 2 години на техническа позиция, но именно защото беше малка и Ковид я изяде. Бях съкратен по бързата процедура, а парите от Бюрото по Труда бяха малко и бързо се топяха, докато на мен ми трябваха доходи за да издържам семейството си. В ИБМ отидох, заради този приятел на приятел и многото увещания от негова страна, а се оказа, че той просто искал да вземе бонуса от мен. Аман от такива пишман приятели и познати. Взимах по-малко от очакваното като заплащане, най-вероятно защото съм по-възрастен от останалите. Не съм очаквал нищо особено и не съм се надявал на нещо, но с ръка на сърцето мога да кажа, че ме впечатлиха с нивото на некадърност и непочтеност. Не се и учудвам, че имат такова текучество и че старшите им кадри са на не повече от 2 години в фирмата. При наличието на такова неуважение, безхаберие и незаинтересованост читавите няма да се задържат.

    Мисля че адекватните центрове или тези в които не те гърчат са малко, но от тях няма да видиш обяви в джобс-а. Там текучество няма защото хората не си тръгват от хубавото. На времето в Кока-Кола се търсеха хора и се знаеше, че е добре. В днешно време и с тази пандемия нямам представа. Имам колеги в Модис и Консентрикс, които са доволни, но те не бяха от най-амбициозните. Бих те посъветвал да отвориш Бизнес Парк-а в Младост, да видиш какви фирми има там и да кандидатстваш навсякъде.


    Привет и здравей,

    Благодаря за въпросите към останалите в дискусията и най-вече - за детайлното споделяне на опит.

    С доза шеговитост и ирония - явно моите приятели са по-добри. Като цяло от няколко места ми казаха да стоя надалеч от ИБМ. Доколкото успях да разбера е била "семейна фирма" и ако не си човек на човека - нямало да вървиш нагоре, а само щели да те тъпчат с работа.

    Насочила съм се към ХПЕ, Кока-Кола и Зеебургер. Засега съм останала с добри впечатления само от тези фирми. Иначе кандидатствах в почти всички останали кол центрове, които предлагат работа с немски, но се оказва, че масово искат и английски език. От форума разбрах, че било стандартна практика.

    Тъй като си бил дълги години в ХПЕ, би ли споделил, моля те, някакъв опит оттам ? Бих се радвала да разбера повече и дали подозренията ми се потвърждават или не.

    Благодаря и лека и успешна седмица!

    # 57
    • Мнения: 37
    Здрасти. В HPE бях почти 10 години от 2009 до 2018 като лятото на 2018 реших че е време да сменя попрището заради семейни причини. Видял съм и добро и лошо, но като цяло доброто беше в пъти повече. Известно време фирмата не беше конкурентно способна на българския пазар, но от старите колеги чувам че положението само се оправяло последните 2-3 години. Ковид малко им забавил плановете, но като цяло имали доста програми за развитие и обучения. Заплатите също почнали да се вдигат като главната цел била да задържат хората да не се разбягат след пандемията. Гледам че доста от старите ми колеги и приятели продължават да работят там или се върнаха отново в ХПЕ. Това ми говори че нещата са подобрени и вървят към положителната промяна. Иначе ще ти трябва английски със сигурност. Или просто трябва да отидеш в изцяло немска фирма. Като цяло работодателите от този калибър в България са малко. SAP, VMware, HPE/DXC, Coca-Cola и може би още 2-3 за които не се сещам. Всички останали подобни компании са приравнени на телефонни централи в които работят студенти и това им е първата работа. Имай предвид че от няколко години не съм в сферата и говоря чисто от наблюдение. Експеримента с IBM Bulgaria ме остави с горчив вкус в устата, но закрепихме положението и веднага изчезнах. В момента се опитвам да се занимавам със собствен бизнес и услуги и ако потръгне не мисля повече да се разкарвам по тези центрове. Въпреки това бих те посъветвал да преслушаш HPE/DXC. Със сигурност са за предпочитане пред IBM България или които и да е друг подобен център.

    Общи условия

    Активация на акаунт