Как се справяте финансово?

По трудно от колкото си мислех в началото Взимам сносни пари и си мислех, че ще се справя лесно, но като изтеглих кредита за жилището ми доде малко нанагорно. Родителите ми дойдоха да живеят при мен в началото и почнахме да си поделяме разходите. В момента имам друг мъж и вече не се налага да се справям сама, но пак се старая да бъда финансово независима. Бившият плаща редовно  издържка в размер на 110 лв. В началото с нищо друго не ми е помагал. После почна да има някакви периоди на просветление, в които да купува на детето това онова извън издръжката, а напоследък почна да поема част от разходите по разните и курсове и спортни занимания.
Абе не ми се мисли ако имах тинейджърка как щях да се справя

Ами, работя, изплащам жилищен кредит, Марти е хиперактивен и ежедневно посещава психолог, логопед и 3 пъти в седмицата ходи на плуване (майка ми го води на всички тези мероприятия, да ми е жива и здрава), баща му ми дава по 20-30 лв. седмично, които стигат едва за 2 урока при логопедката. Вечер, като го приспя, сядам да уча, не съм спирала..а от както се е родил още по- усилено заради него, непрекъснато съм в търсене на по- платена работа, днес е вторият ми работен ден на новото място. Със това дете...не знам....каква работа трябва да намеря, че да мога горе- долу да се оправя...а си мечтая да отидем на почивка....

'Като' имаш тийнеджърка ли искаше да кажеш?

Аз също бих казала, че сега ми е малко по-лесно отколкото като живеех с БНД. Той беше решил, че като закъса за пари има "домашна банка" в мое лице. Като го пратих по живо по здраво да си ходи, си намери работа, сега ми дава издръжка от 150 лв. месечно, моята заплата не е особено голяма (на дължавна работа съм). Да е жива и здрава мама, която като човек с двойно гражданство получава пенсия от Израел, която комай е 2 пъти на моята заплата.....Та така живеем 4 моми в къщи - мама, малката, баба и кучето
Към край на годината съвсем сериозно ще търся нова работа.....лошото е, че с моето образование работата, която мога да намеря е в производство и на смени...но пък парите ще са значителни....да видим какво ще се случи

УСПЕХ! Дано д анамериш нещо подходящо

Благодаря ти, мила! Дано като се ръгнам в Европата да вземем и повече фармацевтични предприятия да имаме, та да имам шанс. Бях готова и до Дупница да пътувам в Балканфарма (Актавис)...ама много трудна работа е там....пфууу, кой ме би по главата навремето да се забия с тая тъпа химия

На мен ми се струва, че не е абсолутно задалжително да работиш с химия. Но ако наистина ти харесва, мисля, че по- добрия вариянт за теб е да потърсиш специализация в чужбина. Нямам предвид чрез Български институции, а направо там да си кандидатстваш. Така направи братовчедка ми (точно химик е) и в момента е в Швейцария, много е доволна и не иска да чува за връщане.

ами как да се справям- тъй като няма как се оправям сама. след развода започнах да работя по-усилено , наех бавачка да прибира дедето от градине и т.да го занимава докато се прибера и сега- да не чува дявола- успявам да задоволя всичките ни нужди, купих си даже и кола..
а бащата- от 50 лв. издръжка плаща градината на детето и всичко друго си е мой ангажимент.
ама не му ги и искам, много добре знаете колко трябват за да се живее прилично и като си помисля, че ще ми натяква за едни 50 лв.....
по-добре да си ги държи, че да не кажа и друго....

Много е лесно, просто всичко е за тинейджърката, а мама износва старите дрехи. Готиното е по време на ваканции, каката работи, и не само изкарва пари за свои разноски, но и на мама помага кеффффф

Sallys ми е взела думите от устата - химиците могат имат добра реализация, но за съжаление навън . Страшно ми е криво от тоя факт обаче, защото фирмата, в която работех навремето доставяше технологии и оборудване и за тази област и имам представа за какво ставаше дума, както и знам какво разграбване и разруха настана после . И не, че са ни били лоши или 'морално остарели' производствата, ами просто бяхме трън в очите на някои люде и от Европа, и отвъд океана. Мой познат в момента също е в Швейцария, работи за най-големия им химически концерн и прави докторат в същото време. Вече 5-та година е там, предложиха му и постоянен договор. Преди да замине пътуваше на работа от София до Мездра всеки ден, не знам какво предприятие точно има там. Но за него беше лесно - сам е, няма дете, няма котЕ - поразтърси се за работа, хвана си сака с багажчето и замина. В Швейцария специално е трудно, защото договорите за работа са за по година време; след това, ако много те харесат от фирмата може евентуално да ти го продължат за още една. За повече - трябват много гимнастики от страна на работодателя пред властите, да доказват примерно, че няма такъв местен специалист и точно ти им трябваш или пък да се запишеш да учиш нещо и да го играеш вечния студент. Това пък е свързано с допълнителни разходи и много голямо натоварване, 'щото там много строго се следи присъствие на лекции и т.н., а как се тича и на работа, и на училище, а пък ако имаш и малко дете... абе не става за всеки. Другият вариант е в рамките на това време да си намериш местен да се омъжиш - тогава пък нямаш право да работиш първата година или нещо от сорта беше - с една дума - сложно. Швейцария няма намерение да влиза в ЕС или поне не скоро (не им й трябва, мен ако питат ), така че там промяна скоро не се чака. Единствено ако си избутал по някакъв начин там легално 5 години и си гражданин на държава от ЕС ще имаш право да кандидатстваш за постоянно пребиваване с право на работа. За хора от страни, които не са членки на ЕС срокът е 10 години. Та така, няма лесно никъде.

M, Morgana, с теб сме колеги - и аз съм химик, но не съм работила като такъв изобщо. Единствената ми възможност за реализация бе научна работа, защото съм теоретик и както всички знаем - у нас докторантите са с никакъв статут - нито на учащи, нито на работещи. Затова се отказах. Не исках да заминавам в чужбина - реших да рпавя семейство и по стечение на обстоятелствата се преквалифицирах, но професията ми ми носи страхотно удоволствие в момента .

Маргаритке, приятно ми е да видя колежка Аз навремето се забих в така произведената и отгледана от партията специалност "биотехнология" дето съвсем пък нищо да не можеш да работиш....Или както казаваме - направиха ни като френски ключ - ставаме навсякъде. Та аз в чужбина съм бачкала - бях си намерила стипендия в Израел и можех да остана и докторат да правя, нооооо много задължения и грижи и тогава си имах в родната държавица, та се върнах. Сега вече с дете на ръце, годините ми се понатрупаха, грижа за родителите ми и изобщо няма къде да се пъна да бачкам в чужбина. Моята най-добра приятелка от 7 години е в Щатите, но аз пък там съвсем не искам да живея.
Затова сега ще търся ако успея в хранителна, фармацевтична или козметична фирма да намеря работа, но нека дребната тръгне на градина наесен.

Ще успееш, сигурна съм! Когато имаш желание - винаги се намира начин! Чест ти прави, че не си се преквалифицирала тотално като мен. Аз май повече с химия няма да се занимавам - много се откъснах от науката и ... квантовата химия с такава бясна скорост се развива, че вече всичко което зная сигурно е свръх старо  .

Мацки,простете за офф-а....

ИСКАМ ДА ВИ ПОЗНАВАМ ВСИчКИТЕ!!!!!!!