Синът ми ме влудява!

  • 30 737
  • 340
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 24 467
Тъкмо щях да питам какво се има предвид под "добър университет".

Моят видя за кои университети в чужбина, които биха му представлявали интерес, какво се иска. Не е пълно "6" за всеки случай.  Laughing Всъщност наблягането е за сертификатния изпит, който няма никаква връзка с училището.

За тук пък съвсем няма какво да говорим в такава насока. Гледа си предметите, които са му интересни и е избрал за профил и толкоз.

Кандидатствах през 1992 г. Т.е. преди повече от 20 години. Още тогава от дипломата ми взеха точно две оценки.  Laughing
Добре, че не бе изпила кукувица акъла на моите /аз пък не съм от тези, дето се оплакват в онази каква беше там тема/, че да ме юркат за глупости и да ми се пишат максималисти за моя сметка.

Деска, май The Siren of Titan нямаше точно теб предвид, въпреки цитираните специалности.
Обсъжда просто начин на мислене и поведение. А "лекар" и "архитект", заедно още 1-2 модела са точно типичните цели на амбицираните родители. Същите, от "онази тема", дето бе упомената преди обед.  Laughing
Типичното за авторитарния тип родител е това- дръж сметка за оценки, насочи и избери направление, забрани излизанията, избери дружките, наложи се по житейските въпроси. Дори моделът "Ти си кажи, ама аз ще си наложа" спада към типажа.

# 241
  • Мнения: 29 478
Още нещо - като погледнем най-реномираните професии - програмист, лекар, юрист... Най-добрите специалисти в тях не са такива заради знанията от училище или университета, а защото не са се задоволили с учебниците (често скандално остарели) и продължават да се учат и развиват самостоятелно.
Един програмист да вземем - на интервюто за работа няма да му гледат дипломата и какви оценки има в нея, а ще му дадат конкретна задача и ако се справи, ще го назначат, ако не - няма. А решаването на такава задача не го е учил в университета, ами е чел и се е дообразовал сам.
И с лекарите е така, и с колко още специалности. Много си личи кой кара на спомени от стари учебници и кой следи новостите в професията си.
Утрешните дори и спомени няма да имат, като се има предвид как масово се преписва на изпити...

# 242
  • Мнения: 30 802
В каквото съм успяла-успяла съм. Въпросът е, че повечето успели го правят не благодарение на следването, а го правят като хоби още от около 12-годишна възраст и после следването е само за да вземат ценз, не тепърва да си търсят пътя.

Та ако има тийн, трябва хубаво да се обърне внимание с какво се занимава сам и с удоволствие- и ако може, да го превърне в професия.

Ако ще е архитект, на 16 трябва поне да е ясно, че може да рисува и да мисли пространствено и е ОК с математиката.

Именно, Judy, и адвокат също- абе дЯтиту нещо престижно да прави, не да е сладкар.

# 243
  • Мнения: 24 467
...
Именно, Judy, и адвокат също- абе дЯтиту нещо престижно да прави, не да е сладкар.
Сега върви и "айтиту". Peace

# 244
  • Пловдив
  • Мнения: 382
Ето, за това става въпрос- 12 години учат всевъзможни глупости, без извинение, и накрая реално им трябват 1-2 оценки от дипломата! И за какво е цялото това напъване- за да може мама и тате да се кефят като отидат на родителска среща пред другите родители- моето е отличник, всички го хвалят и т.н. и да разказват на комшии и колеги. Супер ми е странно това. И за това да си тормозим децата в тийн възраст- защо примерно имаш 4, а не 6 по еди какво си и излишни конфликти да си създаваме с тях. Достатъчно други неща има- като чорапи, разхвърляни дрехи и опаковки например.  Grinning

# 245
  • Мнения: 30 802
...
Именно, Judy, и адвокат също- абе дЯтиту нещо престижно да прави, не да е сладкар.
Сега върви и "айтиту". Peace

Айтиту повече прилича на сладкарство, отколкото на "престижна" професия с ценз.

# 246
  • Мнения: 24 467
Направи една анкета сред родителите- терористи, ама ги наречи "загрижени" и питай какви мераци имат за специалности за децата си.  Laughing Бас държа, че йатиту влиза в четворката!
По мое време така безутешно ръгаха децата в "икономиките".
Представяш ли си? "Мениджъмнт", пък човекът не може баланс на личната си сметка да си направи на 18 и майка му още го менаджира за носа.
Даже тати ми казваше /университетски преподавател/: "Не се коси! Ако не те приемат някъде една икономика барем ще завършиш, ако държиш да си студентка.".
Пък мама направо ми каза, че ако не ме приемат за това, което съм си нацелила, кво пък толкоз- имало и работа. Пак ще пробвам след това. Ако искам. Нямало да се свърши светът я!
Е как да се оплаквам в "онези" теми от тези хора?!

Последна редакция: чт, 28 яну 2016, 16:00 от Judy

# 247
  • Мнения: 9 936
Има нужда от промяна системата, ама никой не се сеща.

Ако детето се е ориентирало по някакъв начин, много ясно, че само определени оценки ще му трябват. Ама мойта като още вятър я вее на бял кон.  Thinking Знае ли се кой предмет ще й трябва?!

За добър университет  не вярвам да не броите Софийски и Великотърновски. Така или иначе няма по-добри от тях за момента. И все пак не мога да ги сравнявам с някой свободен. Това ми беше мисълта.

# 248
  • Мнения: 29 478
utro77, кажи, че си от Велико Търново, за да спра да се смея.  Laughing

# 249
  • Мнения: 24 467
Не, не ги броя.
Търновският може да затвори на есен. Тъй каза онзи ден ректорът. /ПарЕ немало! Сефте!/ Дано да не се случи, ама той тъжно звучеше.
Зубрашка работа си бяха и по мое време. Възпитаник съм на СУ. Но това не ми пречи да съм откровена. Сега чувам, че освен това станало и лежерно. Гледам и каква буквално пасмина влиза вкупом студент да става.

# 250
  • Мнения: 30 802
Ми промяната следва да идва от родителите. Почвай да я учиш на житейска мъдрост, че е късничко вече. И да учи листовки и правилник за движение, да вземе книжка на 18 още.

Добър за България си остава АУБ. Другите са главно за да се пишеш студент. Не само мое лично мнение и не само защото съм го завършила- аз самата не взех всички ползи оттам именно защото подходих академично, не стратегически.

Ако не знае кой предмет ще й трябва, поне да знае кой предмет и защо харесва. Ако се е ориентирала, тя оценката сама идва.

# 251
  • Мнения: 9 936
utro77, кажи, че си от Велико Търново, за да спра да се смея.  Laughing

Не съм.

Според теб кои университети в България са най-добри?

# 252
  • Мнения: 30 802
...пък ако я готвите за айтиту, направо да напуска училище или да записва нещо лесно, като междувременно се самообразова или ползва курсове.

В България няма такова нещо, което да се доближава до истинския смисъл на "добър университет". Има отделни добри специалности, в които с малко самообразоване може да си перспективен.

# 253
  • София
  • Мнения: 19 836
Понеже аз започнах за оценките, а никак не се припознавам в последващите постове, да кажа: аз лично на моя син насока в живота не му давам. Исках едни гимназии за него, той си избра друга, пребори се и отиде в нея. За университетите - сподели ми, че иска да се занимава с химия (тотално неочаквано за мен), затова съм се разровила да проверя какво къде може да учи, включително и в чужбина. Ни айти му е интересно, ни финанси, ни архитектура, макар че в семейстовото и рода ми всички сме такива - но никой не го кара да се занимава с тях.

И така, видяла съм, че му трябва успех от дипломата, видели сме кои оценки от коя година влизат в тази диплома и сме се фокусирали върху тях. И да, мързеливичък е, и губи усещане за крайната цел отвреме-навреме, затова не е лошо отвреме-навреме да го подсещам и побутвам.

Важно ми е да ходи на училище и да е внимателен, защото това е възпитаване на цялостно отношение, което за мен е важно да се случи. Каква му е оценката по рисуване и география например, не ми е толкова важно.

Абе, обичам си го тоя маймун, каквото ще да прави  Heart Eyes

# 254
  • Мнения: 9 936
Е, едва ли всеки може да си позволи в днешно време да се образова в чужбина.

Не, че и ние не сме го обсъждали.
Моята девойка има вариант да следва във Франкфурт каквото си пожелае. Но нали е вечната опозиция, на този етап и дума не може да става. Та чакам я да се намъдрува....  Thinking

Общи условия

Активация на акаунт