Публикувана: 1 апр. 2006, 00:18 ч.
Последно мнение: 3 май 2006, 17:00 ч.

От какво се страхувате?

2 644
50
1

Отговори

# 15 1 апр. 2006, 23:54 ч.

София
Мнения: 39 764

Адко не си хахо. Ако ти беше... значи целия форум е пълен с хахави мами Simple Smile

Мисля, че приказката беше "пази боже да не те стига това, което ти мисли майка ти". Поне мама ми я е казвала така.

# 16 2 апр. 2006, 00:09 ч.

Мнения: 388

От толкова неща се страхувам,че понякога немога да заспя от това което ми минава през главата.Заради този страх се старая да съм непрекъснато до тях,сигурно и за това не искам да работя.Въпреки,че, ако е "писано",нещастието може да се случи и докато съм там.

# 17 2 апр. 2006, 00:26 ч.

Мнения: 843

не, не изкрейзваш..... или изкрейзвме и двете.

Ная е почти на годинка, но когато, повече от 5 минути не я чувам да " Търталясва"--- поглеждам... дали, как и заспала и ... срам ме е да кажа.. дали е жива. Тих ужас пред вратата - винаги.
Когато дълго време не се събуди... надничам... ей така.
Иначе, детето стои доста време само в кошарата си, забавлява се добре сама. И доста безопасно... но додето я чувам.
Откакто е родена сънувам и доста кошмари., тичам да я видя. Не съм вманиячена. Не ми е на ръцете непрекъснато, напротив, самостоятелно пиленце расте. Но фантазиите ми са ужас!!!!

# 18 2 апр. 2006, 00:40 ч.

София
Мнения: 4 423

Колкото са по - големи децата, толкова са по - големи страховете.
Изпитах го на собствен гръб - когато беше малка, се страхувах от падане, болести, задушаване..
Сега се страхувам от всичко, което я заобикаля, изпитвам ужас и страховете ми се превръщат в параноя...

# 19 2 апр. 2006, 21:26 ч.

Мнения: 2 584

тъкмо си мислех че само аз съм такава откачалка и се страхувам от всичко, лошото е че не си спомням с първото дете да ме е било толкова страх, не можем без деца а цял живот се страхуваме и ги мислим, да си майка не е лесно, дано никога не се случва това от което се страхуваме и децата ни да са живи и здрави Grinning

# 20 2 апр. 2006, 21:27 ч.

Мнения: 1 410

Страхувам се много и имам чувството, че от всичко. Добре, че таткото в това отношение е по-здравомислещ от мен иначе съвсем да съм параноясъла.
Като порасне съвсем незнам как ще е, сигурно ужасно. Sad

# 21 2 апр. 2006, 23:09 ч.

Мнения: 5 500

Страхувам се, толкова се страхувам, че ме е страх да го напиша да не вземе да се сбъдне, това нещо е едно такова неизвестно и безпомощно, за това където и да сме никога не го изпускам от очи!

# 22 3 апр. 2006, 02:31 ч.

Мнения: 217

Мисля 4е вси4ки които имаме деца мислим и 4устваме едно и също,има и още една поговорка за майката"да си имаш но майка да не си"и тя се отнася то4но за страховете

# 23 3 апр. 2006, 08:38 ч.

София
Мнения: 1 105

И аз се страхувам от същите неща, понякога до такава степен, че имам чувството, че ще откача, а знам, че не трябва да е така, но... Надявам се този страх и параноя да отшумят, въпреки, че не вярвам.

# 24 3 апр. 2006, 10:50 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: martina m в сб, 01 апр 2006, 00:53

Много страхове имам.А колкото по-голяма става толкова и страховете се увеличават.

Да и аз така, колкото по голям и по самостоятелен става, толкова възможностите за инциденти се увеличават. Толкова пъти е падал главата му вечно е в синини, дори на главата си е падал. Гледам до колкото зависи от мен да го предпазвам, не му давам да държи химикали или разни подобни неща с които лесно може да се нарани докато бяга при евентуално падане. Не му давам да лапа разни опасни предмети докато върви, защото ако падне може да се нарани с тях, във всяка играчка търся потенциална опасност и гледам да го предпазвам до колкото мога, а другото зависи от Бога. Ако не е Той да ни пази децата....
Не съм предполагала, че мога да стана такава параноичка, във всяка вещ да виждам убиец... Embarassed

# 25 3 апр. 2006, 11:02 ч.

София
Мнения: 6 999

Хората са казали: " Да не ти се случва това, което си мисли майка ти. Да ти се случи това, което си мисли жена ти" Joy

Най-големите ми страхове са, че мога да я изгубя или да я откраднат. Изпитвам ужас от това и никога е я изпускам от поглед.
Другото са болестите. Като се разболее Дариа, а тя почти не се разболява ми иде ... да я върна Embarassed

такъв ужас изпитвам.

# 26 3 апр. 2006, 13:55 ч.

Мнения: 2 609

Страхувам се, да. Даже прекалено понякога сигурно, но какво да се прави, майки сме все пак.
Господ да ги пази, че сега са около нас, но като порастнат, не може да сме с тях навсякъде-а страховете си остават Rolling Eyes

# 27 3 апр. 2006, 16:04 ч.

София
Мнения: 39 764

Ми моята мама продължава да се страхува за нас с брат ми.
Страхува се да не се разболеем, разбира се на лекар ходим сами Simple Smile

Страхува се да не се случи нещо с нас, страхува се дали се оправяме финансово, страхува се за какво ли не.
Писах го и преди - майчина съдба.
Не върви да кажеш на майка си "не се страхувай", "не се притеснявай за мен", защото те винаги отговарят "ами не мога". Това е.
На колкото и години да стана мама все за нещо ще се притеснява. И при мен в момента е така. На колкото й години да стане Дияна все за нещо ще се притеснявам.

# 28 3 апр. 2006, 16:21 ч.

София
Мнения: 3 421

Като бяхме тинейджъри не можех да разбера защо мама се притеснява за нас, нали вече сме "големи".
НО дойдох и аз до нейният акъл.

# 29 3 апр. 2006, 17:22 ч.

София
Мнения: 39 764

Етиа същото го казвах и аз на моята мама... "ама защо се притесняваш за мен, нали съм голяма", и тя все ми казжваше "ще видиш като станеш майка"... И ето станах и аз мама и напълно разбирам моята майка Simple Smile

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: