Не, Cvetiata na Ida, напротив, казваме, че всеки трябва да ги прави тези неща. По-скоро крайностите определяме като странни - нищо да не пипаш или да си трупнеш всичко на гърба и другите само да капризничат, както е случая в темата.
Ето прекрасен пример - значи тази жена от цитата, директор на завод, може и дом, и семейство, и 3 деца да гледа. И това е нормално (според мен също е нормално). Но ако става дума за мъж, директор на завод - не! Той е бил на работа, трябва да си почива.
Къде е логиката?
Иначе много ясно, че ще успее човек сам. Въпросът е - защо?
Не да не пипа нищо жената, но защо като са двама да не е по-леко като всеки хване по нещо? И дори той като по-силен да поеме повече? Как при еднакви обстоятелства единият трябва да почива, а другият да опъва, че и после да го критикуваш, без да си пипнал с пръст.
Не става дума за тежестта, а за елементарно уважение - към човека до теб, към онова, което имате, личен пример към децата...
Ето прекрасен пример - значи тази жена от цитата, директор на завод, може и дом, и семейство, и 3 деца да гледа. И това е нормално (според мен също е нормално). Но ако става дума за мъж, директор на завод - не! Той е бил на работа, трябва да си почива.
Къде е логиката?
Иначе много ясно, че ще успее човек сам. Въпросът е - защо?
Не да не пипа нищо жената, но защо като са двама да не е по-леко като всеки хване по нещо? И дори той като по-силен да поеме повече? Как при еднакви обстоятелства единият трябва да почива, а другият да опъва, че и после да го критикуваш, без да си пипнал с пръст.
Не става дума за тежестта, а за елементарно уважение - към човека до теб, към онова, което имате, личен пример към децата...
