Бихте ли се върнали в България?

Не. 

Съжалявам, но примерът ти нищо не означава. Също работя в Германия, мога да си взема болнични когато си поискам и никой не ме е питал от какво съм болна. Има и случаи, в които са ме питали защо не си ида вкъщи, защото виждат, че не ми е добре. И ще добавя, че болничен ми трябва след вторият ден болест, преди това и на лекар на съм длъжна да ходя, нито пък трябва да представям болничен 

Платен годишен отпуск имам 32 дни плюс още два към социалният пакет, плюс националните празници, които мисля че са още 4 дни за Хамбург.

Не знам какво работи мъжът ти, но е факт, че много работодатели се опитват да използват служителите си, особено когато видят, че не владеят добре език или се притесняват да не си изгубят работата, защото само те работят. Такива работодатели има и в БГ, и в ДЕ, и в Канада и навсякъде 

К@тя, и твоят пример, както и моят пример са просто едни примери. Дадох този пример като отговор на конкретно питане в темата. Не се обиждай на тема работа в Германия, няма да й свалям ореола на Германия-та.
Лоши работодатели има навсякъде по света, това е факт, както и добри такива. Това, че ти имаш голям годишен отпуск, социален пакет и тн. не означава, че всички работещи в Германия, дори и перфектно да  говорят езика, имат същия такъв.

Работодателят на моя мъж е свестен и като човек, и като работодател, за това ни учуди и грозната му и неуместна реакция, относно взетия болничен. А немският на моя мъж е на ниво магистратура в немски университет, не ще да е заради нивото на владеене на немски  

Мами, ние се върнахме в Бг и да ви кажа давам си срок от една година тук...супер съм щастлива, че виждам роднините и близките си, но другото е ужас...първо си търсихме квартира, в сайтовете пускам лъжливи обяви на несъществуващи апартаменти, брокерите ти предлагат апартаменти, които не отговарят на условията ти, държат се супер нагло. По пътя направо е трагедия, карат ужасно, за пешеходните пътеки трагедия за пресичане... хората говорят само как, ако можели ще отидат в чужбина и са супер депресирани от живота им тук..и още редица неща, но като че ли главното е, че всеки иска да те метне за нещо и да направи далавера....Разбира се, че има и много добри и мили хора, но.....да не говоря за обичайната картинка на мазния чичко с лъскава кола и някоя кифла...за мен беше важно да се върна, защото в Германия ми дойде много носталгията, но тук поне сега мога да преценя, че просто за връщане не е добро решение, особено за детето ми и бъдещето и...жалко е само, че не знам дали някъде ще се чувствам наистина добре и на мястото си...

Колко време живяхте в Германия?

Знаете ли езика?

Успяхте ли да намерите среда за детето и за вас, независимо дали като част от българската диаспора там и/или сред местните хора?

Задавам тези въпроси, за да има правилна перспектива.

Иначе за детето съм абсолютно съгласна. И ние затова напуснахме България, а вече не мисля, че бихме могли да живеем там. Само най-близките ми роднини ми липсват, а те са на брой по-малко от пръстите на едната ми ръка...

Фея Кръстница  аз знам какво питаш, но се чудя ти какво би отговорила на всеки от тези въпроси. Също така какви биха били отговорите ти сега, преди година, преди 5 години и преди 10 години.
Имам в предвид, че света се изменя, не само ние местоположението си. Германия сега много по-различна от Германия преди 15 години, като място за живеене и като среда за интеграция. Хората и местни и приижащи реагират също така различно. Социалната среда тогава и сега са абсолютно различни.
Интересен ми е отговорът на въпроса ти намери ли социална среда за детето и теб. Българина ще нарече социална среда едно, немецът друго. Социалния живот на немците може да не удовлетворява идеите на българина за социален живот. Така , че и да ти отговори положително , като :
да, участваме в спортния клуб, ходим на срещи с приятелчета (2хмайки и 2хдеца плюс евтл. някое бебе се виждат по точен час в парка да играят и майките да коментират , обикн. негативно учители или възпитатели и т.н. ), ходим на празниците на училище и детска градина и носим баница, гледаме да ме шукнем в кооперацията за да не се изпокарат с нас съседите  ...
Ами при тази програма в България човек би умрял от скука. Може пък и в Германия да му е скучно... Та интегриран и щастлив са две различни неща, както и да го погледнеш.



след като си имала смелостта и си се върнала веднъж ... значи наистина търсиш нещо, коео не си намерила. Ами не вярвам някъде другаде да намериш близките си и живота в махалата. Където и да идеш , хората около теб ще са чужди. Това е.
Живота в днешно време е такъв и светът също.
Има хора, които успяват , защото те не търсят непрестанно някакви спомени.

Чудесен пост !

Аз си живея в бг и нямам никакви проблеми с родната действителност. Освен на работа никъде не излизам и с никой не общувам - хората дори не ги забелязвам. За това си мисля, че отвори ли ми се възможност за чужбина няма да имам проблеми.

 Brideshead, много точно си го написала!

 

Фея задава чудесни въпроси.

Brideshead е написала чудесен пост, ама той е верен само за нея и нейното обкръжение.

Аз знам какво е да живееш неинтегриран и без социална среда- живяхме така 5-6 години във Франция и въпреки чудесните финансови условия се махнахме от там. Не успяхме да свикнем, въпреки усилията ни. Но още на 2-рата година знаехме, че не там е мястото ни и не бяхме много усърдни, признавам.

В Германия, обаче , се почувствахме моментално по друг начин, въпреки, че и тук дойдохме без език. Разбира се, че трудности имаше - лошо отношение, проблеми, грешки, неразбиране. Но като цяло немците са по-отворени и по-любопитни, а ако им спазваш правилата са и приемащи.
Сега, над седем години по-късно смея да твърдя, че сме намерили средата си, усещаме се като част от местното общество, приети и уважавани. Социални контакти имаме достатъчно, че и отгоре. Не всичко е розово, разбира се, това е невъзможно. Но интеграцията е двустранен процес и зависи първо от чужденеца, после от местния и обществото. Капсулирането само в българска среда не помага. Нито мрънкането и чакането.
Ще илюстрирам с банални примери, но все пак...
Двете ми най-добри приятелки тук са немкини. На едната мога да разчитам по всяко време за каквото и да е. Водила е мои деца до спешното (сама!), тичала е през нощта до дежурна аптека, викала е линейка за мен, гледа ни котката и къщата в наше отсъствие. Аз пък съм ходила на спешна среща с класния на дъщеря и, и поех емоциите от първата менструация на детето, защото майката беше в командировка. Виждаме се без предварителни уговорки и спонтанните излизания не са редки.
Със съседите сме в чудесни отношения - да поискаш за яйце или таблетка за миалната не е рядкост, а снощи до 11 вечерта двама съседи търсеха с фенерчета из квартала заедно с нас котката ни. Да седнеш със съсед спонтанно на чаша вино през уикенда също не е събитие, случва се.
Поддържаме чудесни приятелски отношения с няколко български семейства тук- страхотни хора, добри приятели, но реално повечето ни контакти са с немци.
Определено не ни е скучно.

Сбъдваща мечти , разбира се , както казах усещането за нещата зависи от очакванията на човека. Също зависи от неговото минало и неговите разбирания за социалност и среда.  И това е индивидуално.
 Не мога да кажа, че моето обкръжение е кой зане колко по-различно от твоето. Не живеем в гето, не живеем и в дворец ... остава горе-долу едно и също. Съседите срещу нас ни взимат колетите и без да ги молим, носят ни ги до вратата, предлагат сами да ни поливат  цветята през лятната ваканция. Получават по бутилка вино ... Съседката отстрани ни кани на вечеря, мъжа ми ходи да и сглобява мебелите ... наглася интернета на половината бабки от махалата ... Познатите ми немкини: и аз съм търсила нощем детски нурофен или съм оставяла бебе, когато съм бързала за спешното ... Но това не са ми приятелки, а познати за които имам добро мнение. Може пък дефинизиите ни да съвпадат.  С български семейства имаме доста контакти . А , да и котката на един съсед търсихме цяла седмица, целия квартал. То не беше търсене, то не беше чудо. Даже един съсед с бивши колеги в градския транспорт пусна съобщение да тръсят котката ... та съобщаваха за всякакви смачкани котки в пасващи цветове и всички смятахме жива ли е или не ...

Явно някой може да е щастлив така, но някой може и да не е ... и то не защото му е зле, а защото му липсва нещо.  Какво излиза? Всичко му е натамън, хората в България едвам се оправят с всичко , а той да мрънка?  Ако се чувства виновен по-добре ли ще е за него? 
Според мен не е лошо, човек да търси, да мечтае, да чувства и мисли, да иска да види и преживее нови неща, да харесва промените.
Според мен лошото в момента е ограничените възможности за промяна. С условията на трудовия пазар, с финансовата, политическа и каква ли не криза в момента човек според мен е по-ограничен отколкото по време на студената война. Защото тогава всеки някъде и някак си се реализираше. Сега не смее да мръдне, защото не е сигурен ще си намери ли работа.
Възможно е и проблемите да нямат общо със сантименталност, а с чувството на ограниченост и обвързаност. Причинява стрес. Според мен в момента положението е такова и то не е много приятно.

С всичко това искам да кажа пак, каквото преди малко : ако Галина се е върнала заради близките , социалната среда сред познати и съседсвто, то където и да иде пак ще и липсва. Т.е. ако у дома не се чувства добре, но у дома си е това което си разбира под у дома и това си търси, то и където и да иде другаде няма да е у дома.

Затова първият ми въпрос беше "Колко време живяхте в Германия?". Защото знам каква беше за нас първата година. Помня ясно и втората, и третата. И всички останали.

Знам каква е разликата между това да се чувстваш в безтегловност и да си тежиш на мястото.

Интеграцията трябва да стане на много нива, като основно изискване е да познаваш местния манталитет и да намериш своите допирни точки с него. Подобно нещо е невъзможно без владеене на съответния език, затова вторият ми въпрос беше именно на тази тема.

Всичко останало е следствие.

Абсолютно съгласна съм с този пост на Фея! Много добре казано.

Всеки път когато някой ме попита за евентуална имиграция нанякъде първо питам дали владее езика и оттам всичко натататък. За мен това е най-важното.

Именно поради тази ми особеност не заминах към Германия, а имах голямо желание заради исторически най-добрата им школа по психиатрия, психоанализа и клинична психология.
Но обвинявам само себе си, че навремето когато майка ми ме съветваше да уча немски с АЕ , аз обяснявах колко ми е груб този език и избрах руски и италиански

Затова и страните ми за имиграция бяха сведени до английскоговорещите Англия, ЮАР, Австралия, НЗ, Канада и Америка.

Ами  да вземат мерки за баба Меркел тогава .

 


Всичко останало е следствие. Но не само на изброеното.
Един о4евиден пример е : Защо доста немци се изнасят много скоропостижно от "социалния рай". Явно пасващата социална среда не е само функция на езика интеграцията. Познавам няколко немеца живеещи в България , единия напусна доста добро и сигурно раб. място за да се премести. 

Ами нали технологията е да ги оставят да се орпавят сами. да намерят пътя сами ??? Явно действат по въпроса с пълна пара.