Бихте ли се върнали в България?

Да отчуждението, което е на запад яко се настани и в България. Много е жалко, че вече почти няма общуване между хората, всичко се свежда до семейството и личното пространство. Затова и децата растат такива егоисти и саможивци. Родителите това ще го усетят след време, но ще е късно. В момента поне по възрастното поколение, колкото и да не ви харесва, поддържа и се опитва да поддържа някакви помежду си и с по-младите.
И да различна култура. Българскат култура беше много по-добра от западната, но нали сега искаме да копираме запада убиваме всичко българско дори и в България. А след това обвиняваме държавата за всичко, а държавата я правят хората.

На мен българите ми харесват, топли хора са, темпераментни, не мога да живея с маски и да мисля само за личното си пространство и за семейния кръг! Обичам да общувам с хората, това ме зарежда... гледам детето си как израсна, тя не знае какво е да играеш с комшийските деца до откат, до тъмно, да хвърлиш колелото или кънките, където ти падне, да отидеш ей така на плажа....

Мисля че отчуждаването е навсякъде, не само в България. И тук в Англия са се познавали и играели на улицата, както ние като деца. Моите набори и по-възрастното поколение също тъгуват за това. Но сега хората се страхуват да пускат свободно децата, ежедневието е забързано и не познават добре съседите си 😔
Моята дъщеря си има компания с която непрекъснато излизат. Най-много й харесва лятото, късно вечерта в парка, тогава имало много звезди ✨💕 Но аз лично изпадам в тих ужас, ако се е мръкнало и тя не се е прибрала. Синът на тази възраст си седеше повече в къщи. Вече не съм сигурна, кое е по-добре. Детето да е в къщи пред компютъра и да играе онлайн игри с приятелчетата си до късно или да се мотаят до късно из парковете с приятели 😔

А Вие замислял ли сте се, какво бихте предпочели? 🤔

Ето вчера дъщерята беше на лунапарк с приятели в центъра на града. Излезе преди обяд и в 6:30pm още не се беше прибрала! Ами притесних се, добре че ги има мобилните телефони и GPS тракинг системите. Не знам родителите ни как са издържали психически, а може и аз да съм по страхлива.

Мери, дай линк за тракинг система.

Ние вътре в семейството само ползваме безплатната версия на Life360
Snapchat също имат такава опция, но там всички в листа ти те виждат, не можеш да дадеш позволение само на определени хора, а останалите да не те виждат.
Не знам дали и Google вече не започнаха да предлагат подобна опция 🤔

Гледайте " Да хванеш гората". Има доста интересни мисли на чужденци, дошли да живеят в България. Посочват съвсем човешки фактори, които са ги накарали да вземат това решение

Пак малко поетично ще го подхвана:) За мен думите “корен” и “носталгия” носят в своята същност съвсем различно предназначение. Носталгията за мен подчертавам е носталгия към дома, роднините, но т.к. от малка никой не ми е на една ръка разстояние, нямам проблем с това. В смисъл отдавна съм се научила да го преодолявам. Но думата корен, съдържа в себе си нещо многоооо повече, толкова дълбоко и толкова вълшебно, не може да се опише, но ще се опитам: Чакали ли сте с нетърпение Сирни заговезни- аз да, това беше един от любимите ми църковни празници, защото се събирахме цялата “ махала”- малки и възрастни, палихме голям огън и го прескачахме за здраве и часове наред само усмивки и добро настроение- ето такива бяха моите съседи на село. От дете разбрах, че съседът е най- добрият ми приятел, разбрах го без да ми го казват- виждах го от поведението на семейството ми и на съседите. Чакали ли сте с нетърпение Цветница, а Лазаровден, за който се подготвяхме всички девойки поне месец преди това. Обикаляхме всеки двор, облечени в народни носии и със солидна танцова програма и макар краката ни да бяха в мазоли от танци щом влезнеш в следващата къща и те посрещнат с усмивка- забравяш и като чуеш музиката, сякаш започваш да летиш без да се усетиш. Чакали ли сте с нетърпение нивята да се обсипят с жито- аз да, а тъкали ли сте със стан, на който баба ми е тъкала килими и въобще толкова много вълшебства не могат да се опишат с думи. Мисля обаче, че това може да преживее едно дете, което има връзка с българското село- в град изключено, там не се правят тези ритуали. За съжаление и моите деца  и въобще повечето деца няма да усетят това вълшебство, макар че все още има села, в които някои традиции се спазват. Прочетох всичките ви мнения, уважавам всяко едно от тях. Видях, че доста сте коментирали отношенията между съседите. Не мога да си представя да имам съсед и да не го познавам добре. Дори в последното ми местожителство се познавахме не само целият блок, а целият квартал, затова децата могат да играят заедно и да се страхуваме по-малко за тях. Ако изгубим и това- общуването, кое остава? Не казвам, че не трябва да обикаляме и други страни. Даже всъщност е хубаво младите да ходят, да видят, да учат, да работят там ако искат, но захранени веднъж с традициите, те все някога ще се върнат,надявам се.....много се надявам. Много тъжно ми е, като виждам как се избиват животни в Странджа, за да се заселят бежанци, тъжно ми е като чувам, че се затварят малки болници. Точно в една такава болница спасиха мен и детето ми, защото в голямата областна отказаха да ни приемат, нямало място. Но защо го допускаме, постоянно виждам новини за протести на парче, защо са на парче? Тази държава не е бедна, но сме оставили някакви самозабравили се хора да я глозгат до кокал. Всеки ден скандали с корупция, всеки ден новини за това кой, колко е откраднал и всички си траем.Вярвам, че България няма да се затрие, вярвам, че дете което знае какво е лазарка и коледар, няма дори да си помисли да става джендър- нещо което в момента много се коментира в БГ. А сега: ПОЗДРАВИ на всички, които прочетоха поста до край ))))) Имам да ви черпя с един тутманик например или ракийка с шопска салата.

Да, чакали сме,...чакаме ги и сега,...семейните празници са страхотни при нас...чака ги и детето ми, свързано е с дома, обича го! В нашите семейства се ценят безкрайно тези мигове, благодарение и на родителите ни! Още си спомням щерката на гости при баба си, не на село, а на вилата как пееше за лазарките, сини сукмани размятали жълти чехли потропвали...нещо такова беше! Беше сладка и смешна с щърбите си зъбчета....сега детето ми е голямо, говори езици но тази привързаност не му дава сърце да напусне Родината! Не знам това за добро ли е, за лошо ли....

mimi7299, много се радвам да чуя това, изпълваме с надежда, че традициите няма да се забравят В чужбина на никого не можеш да потропаш на врата, облечена като лазарка или коледар.

Не, няма да се забравят....поне в нашето семейство ще държа да го знаят децата и внуците ми....с тази мобилност загубихме спецификата си, загубихме традициите си,....а всички балкански народи имат прекрасни обичаи, танци, кухня...! Обиколила съм доста страни, най уютно ми е при комшиите познато, родно, "мирише" на нашенско, ако разбираш какво имам предвид!

Разбирам

Наскоро в едно заведение се заговорих с англичани, живеят от 15 години в България, в едно малко село..... бях учудена, питах ги защо са дошли тук, че ние сме малка, бедна страна, нямаме добро здравеопазване....по разказа на хората разбрах какво ги привлича тук, живеят съвместно с хората от селото, дори с ромите се разбирали...казаха, че никога няма да се върнат в Англия! Супер доволни от болницата в областния град, той бил със счупена ключица...сравняваха с Франция, където лекували жена му със счупена китка преди години....не намирал разлика ....доста неща в думите им ме учудиха, но и разбрах какво са проумяли те за нашата страна, за нашите хора и манталитет! Останах безкрайно прекрасно изненадана!

Страхотни сте ! Радвам се, че ви има и че в България още има такива хора. Мисля изцяло като вас. Никога не бих напуснал България. Когато отида в командировка или екскурзия в чужбина, на втория ден искам да се върна. Не бих могъл да вирея на друго място. Просто много лично усещане.

И аз съм така..... след завръщане от друг континент, където ми се наложи да прекарам известно време поръчах да ми сготвят шопска салата, пилешка супа, печено зайче и тиквеник за посрещането! Още като кацна самолета в Европа някак ми олекна на душата, почувствах се у дома! Не за всички е така, няма нищо лошо всеки да замине, работи и се реализира там, където се чувства най щастлив! Ние сме такива и ще го живеем този живот така....

Интересно нещо е чужбината. С братовчед ми сме израснали на пъпа на София и досега ни с народната музика и танци се свеждаше до предаванията по телевизията. Синът и дъщеря му знаят какви ли не хора и песни. Всяка седмица се събират с танцовата група в Торонто. Тези деца ако се бяха родили в България, щяха да са като нас....Танци и музика от телевизора, но не преки участници.

Мисля си и че много от нас правят много по-осъзнато някои неща, като  по този начин съхраняваме неща, които някои си мислят, че само ако си в България можеш да а съхраниш. Например, за да отидем на църква тук, изминаваме доста път с колата. И всички, които ходим го правим редовно и с радост, че имаме този шанс да се докоснем до православието. Познавам хора в България, които се пишат православни, имат църква след завоя, но никога не ходят. Освен по време на лудницата около Великден или модното кръщене на някое дете или сватба.

Думата съсед, за съжаление, не искам да чувам (в България).  От години се опитвам да простя на моите български съседи. Общувам с тях, но с едно на ум.

Интересна статия. Дали властоимащите правят нещо по въпроса.
https://m.24chasa.bg/novini/article/7396843