Интересно нещо е чужбината. С братовчед ми сме израснали на пъпа на София и досега ни с народната музика и танци се свеждаше до предаванията по телевизията. Синът и дъщеря му знаят какви ли не хора и песни. Всяка седмица се събират с танцовата група в Торонто. Тези деца ако бяха се родили в България, щяха да са като нас....Танци и музика от телевизора, но не преки участници.
- Публикувана: 21 ноем. 2015, 08:06 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2019, 10:49 ч.
Бихте ли се върнали в България?
Че кой трябва да организира народните танци....в Торонто държавата ли ги организира....аз също съм израснала в София...половината ни клас ходеше кой на народни танци, кой пееше в радиохора, свиреха на пиано, играеха тенис....това зависи от вас самите и от родителите ти!Аз не пожелах да ходя на народни танци, посещавах други извънкласни дейности! Не са само народните танци, цялостния дух в Родината няма как да е същия като в чужбина, то не е и това целта!
Когато отида в командировка или екскурзия в чужбина, на втория ден искам да се върна.
И аз като теб, само дето България за мен е командировката. Ако пък се връщам за почивка, обикновено на макс втората седмица в Бг искам да си се върна тук. Често казвам на Германия "вкъщи" и когато самолетът кацне в Мюнхен или Меминген, чувствам едно вътрешно облекчение и спокойствие, че скоро ще съм наистина вкъщи, че мога да заговоря хората на немски, че ще се прибера по идеално гладката магистрала, без да ми изпопадат тасовете и да си строша носачите, че ще видя идеално окосените ливадки и в крайна сметка, ще дишам по-чистия въздух. Също и че ще спра да кашлям - не се майтапя, в София често кашлям от нищото и имам усещането, че ми се лепи пясък по гърлото. Върна ли се тук, спира и кашлица и всичко.
Също и че мога да си нося белите дрехи без да стават черни...
Ей-такива, простички неща...
Винаги съм се учудвала, щом сме толкова добре интегрирани и се чувстваме у дома си там където сме, какво правим в български форум? Искаме да покажем на другите колко сме добре, искаме да убедим себе си колко сме добре....или има нещо друго
Клубове за народни танци и в България има. Въпрос на избор е. А в чужбина децата ходят, защото родителите им ходят, а те ходят, защото е по-лесно да си общуват с хора от тяхната култура. Живеем в общността си, затворени. Простата истина.
Клубове за народни танци и в България има. Въпрос на избор е. А в чужбина децата ходят, защото родителите им ходят, а те ходят, защото е по-лесно да си общуват с хора от тяхната култура. Живеем в общността си, затворени. Простата истина.
Когато отида в командировка или екскурзия в чужбина, на втория ден искам да се върна.
И аз като теб, само дето България за мен е командировката. Ако пък се връщам за почивка, обикновено на макс втората седмица в Бг искам да си се върна тук. Често казвам на Германия "вкъщи" и когато самолетът кацне в Мюнхен или Меминген, чувствам едно вътрешно облекчение и спокойствие, че скоро ще съм наистина вкъщи, че мога да заговоря хората на немски.....
, обикновено хората чувстват облекчение, когато говорят на родния си език, дори в изблик на гняв или щастие несъзнателно говорят на родния си език....много странно!
Айде и Титина да прочете още веднъж.
А началото на твоето писание се отнася и за теб, нали?
А началото на твоето писание се отнася и за теб, нали?
За твое сведение подготвям връщането ни в България, не знам кое от написаното се отнася за мен. И не съм казала, че чужбина е мащеха. Нито ми е майка, нито мащеха. Получавам заплащане за труда си и до там. Същото получавах и в България.
А каква би била нуждата да се заговарят непознати хора на български? И дали заговорените са щастливи от подобно начинание. Риторичен въпрос.
Първата година се радвах да чуя българска реч, сега ми е безразлично. И да чуя родната реч по света или у нас, нямам желание за комуникация
Във форума е друго, избираш с кой да "говориш"
+1 към казаното от chrissy, пътувам често, обичам да се прибирам "у дома" и това не е София.
Четейки и пишейки тук, лично аз, практикувам писане на български, къде правилно, къде не
също си сверявам и часовниците 
Мащехата ми и свекърва ми, ме информират за какво ли не, поглеждайки във форума и аз съм "информирана" и лесно взимам все някакво отношение.
Няма нужда да сме на едно мнение, едни ги теглят "корените", други не чак толкова, а трети, никак.
Първата година се радвах да чуя българска реч, сега ми е безразлично. И да чуя родната реч по света или у нас, нямам желание за комуникация
Във форума е друго, избираш с кой да "говориш"
+1 към казаното от chrissy, пътувам често, обичам да се прибирам "у дома" и това не е София.
Четейки и пишейки тук, лично аз, практикувам писане на български, къде правилно, къде не
също си сверявам и часовниците Мащехата ми и свекърва ми, ме информират за какво ли не, поглеждайки във форума и аз съм "информирана" и лесно взимам все някакво отношение.Няма нужда да сме на едно мнение, едни ги теглят "корените", други не чак толкова, а трети, никак.
Няма нужда да казваме къде е по по най, и да спорим за родини мащехи, всеки живее там, където се чувства добре и щастлив!Всеки чувства нещата различно, всеки е тръгнал от различна изходна позиция....и по различни "нужди" в чужбина!
Нужда да се заговарят непознати хора няма нито на български нито на какъвто и да е друг език, някои обаче обичат да си говорят с непознати, други се радват на нивото си на владеене на езика....
Аз на ферибота съзнателно се заговарям с англичаните, прави ми кеф да слушам и да си говорим! И най интересното е, че и те го правят с охота...
Нужда да се заговарят непознати хора няма нито на български нито на какъвто и да е друг език, някои обаче обичат да си говорят с непознати, други се радват на нивото си на владеене на езика....
Аз на ферибота съзнателно се заговарям с англичаните, прави ми кеф да слушам и да си говорим! И най интересното е, че и те го правят с охота...
Винаги съм се учудвала, щом сме толкова добре интегрирани и се чувстваме у дома си там където сме, какво правим в български форум?
Това, че някой прелива от приказни емоции по адрес на Бг не ме кара да му ръкопляскам. Както и това че някой няма топли чувства към родината не ме кара да го оплювам.
Всеки чувства нещата различно, всеки е тръгнал от различна изходна позиция....и по различни нужди в чужбина!
Моля ви, не искам да ми ръкопляскате. В думите на всеки има истина. А приказните истории ще продължавам да ги разказвам, поне на децата си, защото съм ги преживяла. Ако много са ви подразнили ще ги изтрия. Приключвам участието си по тази тема, да не натрапвам много “хубави” неща за България. Но с удоволствие ще ви следя мненията. Сигурна съм, че поне 5 души са разбрали какво имам в предвид, това ми стига. Скоро е Цветница- здраве на всички желая, на семействата, на децата ви, на близките ви.
Когато отида в командировка или екскурзия в чужбина, на втория ден искам да се върна.
И аз като теб, само дето България за мен е командировката. Ако пък се връщам за почивка, обикновено на макс втората седмица в Бг искам да си се върна тук. Често казвам на Германия "вкъщи" и когато самолетът кацне в Мюнхен или Меминген, чувствам едно вътрешно облекчение и спокойствие, че скоро ще съм наистина вкъщи, че мога да заговоря хората на немски, че ще се прибера по идеално гладката магистрала, без да ми изпопадат тасовете и да си строша носачите, че ще видя идеално окосените ливадки и в крайна сметка, ще дишам по-чистия въздух. Също и че ще спра да кашлям - не се майтапя, в София често кашлям от нищото и имам усещането, че ми се лепи пясък по гърлото. Върна ли се тук, спира и кашлица и всичко.
Също и че мога да си нося белите дрехи без да стават черни...
Ей-такива, простички неща...
Четох ти и предишните мнения. Ти си точно на мястото си в Германия. С твоето светоусещане си точно на мястото си, и е добре, че си го намерила. Разбирам те напълно. Ти нас няма да ни разбереш обаче, а няма и нужда. Писалите красиви постове за България не биха били добре в Германия. Не казвам, че биха били добре само тук, о, не! - те биха се чувствали прекрасно и в Испания. Но Германия е друга бира, тя е точно за хора като теб. Няма лошо. Не съдя кой какво и как, но за хора с твоята нагласа ти си на правилното място. Аз не бих бил добре там. Хората сме различни. На мен мястото си ми е в България. И не пречи да си пишем и да имаме много допирни точки тук, освен кой къде го кефи да живее.
