Бихте ли се върнали в България?

  • 195 745
  • 2 696
  •   1
Отговори
# 1 980
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Прибирането от България и положителното чувство, което обзема някои хора, често пъти се приема за предателство към Родината. Много хора не се и свенят да го кажат право в лицето ти. А това чувство е свързано с “у дома”. Къщата, половинката, нещата, които правиш. По стечение на обстоятелствата географската ширина е друга. Само дето за много българи “ у дома” е само нашата ширина.
А ако кажеш, че стават безумия (Например, сега следя как окипазиха старата част на Велико Търново за близо два милиона лева и енергото взело, че разкопало наново) и си още по-голям предател.
Объркана работа....

Последна редакция: сб, 13 апр 2019, 01:45 от Kalinka

# 1 981
  • SF
  • Мнения: 20 771
mimi7299, много се радвам да чуя това, изпълваме с надежда, че традициите няма да се забравят Simple Smile В чужбина на никого не можеш да потропаш на врата, облечена като лазарка или коледар.

Е, то пък и няма нужда!

# 1 982
  • Мнения: 859
Познаваме  всичките съседи от нашата улица, както и много хора от нашия квартал и град. Местните не са по-различни от нас - имали сме доста импровизирани гостита, или просто по бира в двора или вино, каним се взаимно на гости, децата ни ходят в същите училища, правим си много услуги. Когато отсъстваме комшии ни гледат котката и гущерите и изобщо наглеждат къщата, имат ключ за в къщи, ние също имаме 2-3 резервни ключа на съседи. Изобщо хората са добри  и може да се разчита на тях във всяко отношение - примерно разни специфични земеделски сечива на заем, пълнене на басейни от няколко съседа едновременно за по-бързо, косене на трева, ринене на сняг с машина, подрязване на храсти и още много такива обикновени нещица, които със сигурност спомагат да се чувствам тук у дома си. Имаме и специален празник на съседа - тогава правим барбекю и ако има новодошли се опознаваме. Знаем кой какво работи и като се търси човек за някакъв пост това се споделя. Децата ни си играеха както ние едно време - в парка. Вече станаха тинейджъри и нещата се променят.
За мен също "у дома" е Канада - харесва ми учтивостта, добрнамереността  и толерантността  на местните. Не бих се върнала в Бг, както и никой от семейството ми. Със сигурност и  в Бг бихме се оправяли много добре - аз мога да работя минимум в кол-център с поне два езика, а мъжът ми е ай-ти. Поне 12 бона според Сирената...Yum.Но няма да имаме това спокойствие и цивилизованост е ще трябва да гледам разни тиквеници да ме правят на маймуна, и знам, че това адски ще ме дразни и няма да се чувствам добре.
Ето сега Трюдо сгази лука през мандата си и съм сигурна, че ще получи един хубав седесарски шут на изборите наесен.

# 1 983
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 673
Ако трябва да сме честни, в Канада съседите ни бяха емигранти като нас. Тук в САЩ съседите ни са американци. Имаме уникален съсед, който е като член на семейството ни....

# 1 984
  • Мнения: 859
Мога да кажа, че сме 50 на 50 поне на улицата ни и това е хубавото.

# 1 985
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
И аз познавам доста от съседите. Мнозинството са местни - исландци. При това не съм от най-социалните хора на света. Съседите са ми любезни и отзивчиви без да са нахални. Живеем в този квартал от 12 години. Децата ни са израстнала заедно. Играят заедно, ходят си на гости, в едно и също училище (и класове) са. Имам по-близки съседи, на които знам, че мога да разчитам (и съм го правила). И тук си организираме квартално мероприятие всяка пролет с барбекюта и скачащи замъци за малките деца.

# 1 986
  • Мнения: 10 993
Аз съм в бг, но се налага да работя с една колежка, която напълно покрива критериите на Сарания.  Нищо не можеш да й кажеш, нищо да обсъдиш извън работата. Еми умирам от скука с нея. Представям си ако всички са така. Аз си обичам да си клюкаря, както го наричат емигрантите. Тъпо ми е нон стоп да мълча. За това понякога влизам и във форума -за да се разнообразя.

# 1 987
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Аз съм в бг, но се налага да работя с една колежка, която напълно покрива критериите на Сарания.  Нищо не можеш да й кажеш, нищо да обсъдиш извън работата. Еми умирам от скука с нея. Представям си ако всички са така. Аз си обичам да си клюкаря, както го наричат емигрантите. Тъпо ми е нон стоп да мълча. За това понякога влизам и във форума -за да се разнообразя.

Едно е да си говориш за неща извън работата. Друго да си клюкариш и да навлизаш в личното пространство на другите по този начин. Поне за мен.

# 1 988
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Аз много обичам да се забавлявам, но клюкаренето, т.е. обсъждането на другите, по никакъв начин не се вписва в представите ми за приятно прекарано време... всъщност ме отегчава. Може да задържи вниманието ми макс 10-тина минути, колкото да разбера какъв човек стои срещу мен, защото поставяйки оценки на другите, човек всъщност оценява себе си. В работата всеки си върши задълженията и време за сладки приказки така или иначе няма.

# 1 989
  • Мнения: 28 139
И при нас няма време за клюки, а и не обичам в службата да ме опознават прекалено лично! Имам си приятелки отвън и така си облекчаваме логореята!

# 1 990
  • Мнения: 316
По принцип не ме мъчи носталгия. Дори сега, когато самолета кацна в София, не почувствах тръпката от това че съм у дома. Знам ли, може би именно това отговаря на въпроса - къде е тук и къде е там. Има нещо, обаче което наистина ми липсва - аромата на липа през пролетта, който се носи навсякъде, после лятото, когато узреят нашите пъпеши и праскови. Техният аромат из целия пазар . Мириса на нашето море..... Това ми липсва.

# 1 991
  • Мнения: 2 266
Това е носталгията.

# 1 992
  • Мнения: 28 139
Има нещо, обаче което наистина ми липсва - аромата на липа през пролетта, който се носи навсякъде, после лятото, когато узреят нашите пъпеши и праскови. Техният аромат из целия пазар . Мириса на нашето море..... Това ми липсва.
Ето това е, което винаги ще ми липсва....

# 1 993
  • Мнения: 316
Мислиш ли?

# 1 994
  • Мнения: 774
Носталгията е измамна причина за връщане в България. Като се окаляш в мърсотията на делничният ден и забравяш за всички мириси на липи и праскови.

Общи условия

Активация на акаунт