Бихте ли се върнали в България?

Eliz_A, може да им се струваш недостъпна...

При нас е обратното, само докато те видят, че си с дете или бебе и те заговарят. Големият ми син си е водил приятелчета вкъщи и е ходил по гости откак сме тук. Същото е и за другите семейства с деца, които познавам.
В площадките на блоковете е по-лено да си намериш приятелчета разбира се. В един блок живеят стотици семейства, докато в предградията тези семейства ще са пръснати в съответното количество къщи на много по-голяма площ. Но и в нашия къл-де-сак се събират деца постоянно.

Eliz_A, стана ми мъчно за детето ти Не знам защо се получава, но много се надявам скоро да намира приятели и където сте.

В Лондон хората не бяха особено общителни, все едно си бяхме в София - ще се запознаете, но всеки живота го вее нанякъде и може да не се видите скоро.
Когато се преместихме, обаче, колкото пъти сме се местили, всички са били изключително дружелюбни.

Знам как ти изглежда, защото си отстрани и не разбираш същността на нещата.
На днешна дата тези майки съжаляват за това, което правиха, защото то се обърна и срещу тях. Целта им изобщо не беше чиста на основните организаторки, а те самите наистина могат само да викат, не и да мислят и докараха много проблеми на всички, включително и на себе си. Не помислиха за последствията и сега патят наред с всички други.

Иначе за лечението: непрекъснато поддържам връзка с две българки ,които живеят в UK, те са с моите диагнози и се лекуват там. Оплакват се ,че изобщо нямат достъп до гастроентеролог, а това е лекуващият ни лекар. Не виждат специалист с години и само ходят в някоя лаборатория, дават кръв и си гледат резултата. Няма кой да им направи ехограф, няма кого да попитат за нищо.
Едната си дойде спешно в Бг, за да може да я включат за биологично лечение, там не успяла, макар че тръгнала с патерици.Сега ще пътува между двете държави за инжекциите всеки месец.
Не знам кой спестява истината.....
За апаратура обаче наистина навън е несравнимо.
Знам и че много изследвания, дето тук ги плащам, защото били специфични и не се поемали от касата, там са без пари.
Нещата са доста объркани. Страх ме е да нямам непрекъснат достъп до лекаря си, ако ида някъде. Тук звъня по телефона на лекарката си да я питам дали да пия ударно витамин С,там кого ще питам? Освен че ходя 2 пъти годишно на контрола, мога да ида по всяко време, ако нещо ме уплаши. Там даже нямат наблюдаващ лекар. Ако нещо стане,в спешния център. Дето не всеки знае какво значи диагнозата ти, камо ли как се развива болестта през годините.
При джипито влизам веднага, няма чакане с часове. При всякакъв специалист си записвам час за другия ден, не за другата година.
Изобщо не знам какво да кажа по тези точки...като всичко друго, има и добро, има и лошо и на двете места.
Парите тук са малко. Това е основния проблем.

Не, нямам в предвид да не противоречиш. Мисля, че ти много добре разбра какво искам да кажа, но щом държиш ще го кажа пак-всеки има право на мнение, и всеки има право да го изрази.  Както сама виждаш, има доста противоречиви мнения-някой смятат, че в България живота е по-добър от колкото в чужбина, други не. Всеки пише, това което мисли и чувства. Никой обаче не се изразява така нападателно като теб. Няма нищо лошо в това, ако твоето мнение не съвпада с това на някой друг. Всеки е свободен да напише какво мисли,но не с този тон. Това исках да кажа.

Ън, не мисля, че парите са малко, по-скоро приоритетите са сбъркани.

Напълно съм съгласна, че социалните услуги не са както трябва, но за Бога това зависи от нас. Докато търпим властимащите да крадат - така ще е. Хиляди НПО-та усвояват пари , уж за социални услуги, но само ги усвояват. Това е дълга тема. Търпим кражбите, затова ще е така или ще ходим в държави, в които не търпят кражбите- наготово. Иначе: за детство, образование, та дори и достъп до специалист съм убедена, че в БГ е все още добре.Учителите все още произвеждат страхотно кадри, въпреки че им налагат какви ли не изисквания, графици и т.н. Във всяка една болница са обърнали голямо внимание да детето ми, когато се е налагало, въпреки мизерните им кабинети. Но заплатите са ниски -да, съгласна съм, като изключим София. Имам чувството, че или работодателите са дебили или има някакъв таен заговор за затриване на държавата, като нарочно не се дават добри заплати, за да отиват хората навън, та да остане тази територия празна. Както казва един приятел: “ Тази година на морето е спокойно- няма туристи, няма и персонал” ))))) Но това пак зависи от хората, щом търпят, значи още могат да бъдат крадени. Малко да разведря темата, с нещо което видях туко що: отново златни медали на олимпиади по математика и това е всяка година. Поредно доказателство, че който иска да учи и в БГ може да си учи и дори медалист ще го направят нашите преподаватели. После чак за висше бих посъветвала младите да ходят в чужбина, хем език да усъвършенстват, хем и те да видят как се правят там нещата, пък и нали са млади- да обикалят из света.Докато нашите деца печелят медали, в доста страни в чужбина, децата на тяхната възраст смятат още до 20. Видях го с очите си. Сега пак ще кажете - ама не е така, тук смятат до 50:) , да ама в БГ децата на тази възраст вече косинус решават. Последното преувеличих малко, но смисълът го разбрахте.

Eliz-A, вие в коя държава сте? Ти от кой тип хора си: първа заговаряш непознати хора (както в България, така и в чужбина) или изчакваш да бъдеш заговорена? Като ми отговориш ще ти кажа защо питам.

Контакт деца: да, в България е по-лесно да завържеш контакт, но това не значи, че хората в чужбина нямат социален живот. Имат, но поне в Холандия трябва да положиш усилие. Заговарят не често, защото личното им пространство е свещено. Ако ти се усмихнеш и кажеш нещо, веднага става приказката. И в България ме заговарят (деца и млади хора рядко. Промяна?) и за 5 минути ми задават понякога такива лични въпроси, че се ококорвам, защото съм отвикнала. Всеки за себе си разбира кое предпочита, разбира се. Ако някой ме наблюдава и ще каже, че в тази държава няма социален живот, защото моят не е богат такъв. Истината е, че за момента нямам нужда от такъв и второ въобще и не съм полагала усилия нещо да създам. Когато дойдох първо не говорех добре езика и съм от ужасните хора, които се страхуват да правят грешки...съответно се стремях да общувам само с чужденците, с които говорехме на английски. След това започнах да работя и да уча две образования и нямах никакво време. Сега, защото обичам професията си хвърлям много време там, а в свободното време предпочитам да пътуваме, да ходим по културни мероприятия, но не и по барове или безброй гостита. В същото време чужденци на моята възраст са непрекъснато с други хора.

И при децата е така. Всичко зависи от човека и натурата му. Имам сирийче в един клас, което е от две, три години тук. Непрекъснато е с руси (холандчета) девойки наляво, надясно. В къщи спазват културни традиции от Сирия. Навън е наравно с холандците в скачането в каналите (примерно). В същото време имах полско момче, което на тази възраст беше също две, три години тук. Ограничаваше всякакви контакти с холандци до минимум. Тичаше след училище в къщи, за да си говори с полски деца по скайп. А...и за други се сещам, което е още по-интересен случай. Брат и сестра от Украйна. Същата възраст бяха, когато се запознах с тях. Момичето, като сирийчето. Напълно социално интегрирано. Приятелки, хахо хихи по цял ден. Не се прибираше от срещи и скиторене. Братът дори в час имаше само контакт с някого, когато трябваше да работят по проект. Общуваше с украинци и на висок глас беше обявило всички холандци за тъпи. Та...деца и деца...

Inspired, по кои точки образованието в България е по-добро? Моля, да не се дават примери с Олимпиадите. (И тук децата участват в такива, но няма такава PR.)

Кому е нужно едно такова пришпорване на знания? Да, хубаво е да знаят, но децата трябва да са щастливи, когато отиват на у-ще, а не да имат една "топка" в стомаха си всеки ден и да треперят като ги изтапанят (извинете за израза) пред дъската. А тук даже не усещат кога ги препитват, защото всичко е под формата на някаква игра или просто по начин, който е интересен за всички. Моите наблюдения са, че вече в хайскула повече се доближава до българското училище и пак не бих казала, че е даже и на 50%. Тук никой не изпитва на дъската, никога! Не е прието да се уронва авторитета на никого пред някой. Затова и всичко е под формата на тестове, за вече по- големите деца, които могат да пишат.
На нашите люлки и пързалки е пълно с деца, които не съм видяла да се сбият дори, всички деца са толерантни един към друг, защото това е правило номер 1 във всички училища, а не кой да получи по- високи оценки по предметите. Моето дете не е самотно, има доста деца и пред блока и насвякъде, но сигурно има и места, където децата не се събират едно с друго. Затова ме учудва и това, което споделя Eliz_A.

Давате ли си сметка, че и ние изглеждаме дръпнати на по-южните от нас страни?

За здравеопазването, идеална соистема няма, но мен лично ме интеринтересуват измерими неща - процент преживяемост при различните заболявания, очаквана продължителност на живота и т.н. По никое от тях не сме на нормално място, явно постоянният достъп до специалист не е от такова значение. Въпреки че всъщност имам ежедневен достъп до личния ми лекар и 3 от 5 дни е със записване и на практика не чакам. Освен че за рецепти не чакам, защото оставяш искане и после само ги вземаш. За специалист се чака повече за първи преглед, ако личния ти лекар е преценил д не ти даде приоритет, т.е. не си супер спешен. После вече е различно, за последващите. Проблем има всъщност за някои изследвания, ако искаш да си по каса и е спешно.

Личното пространство е много важно и в Англия. Трябва да умееш да усещаш кога да се от дръпнеш и кога да се разпри казваш. На нас като чужденци в началото ни е трудно, но с времето се научават табиетите им. По принцип аз още в България си държах на личното пространство и се дразнех като ми се навират и търсят внимание, когато аз имам нужда от спокойствие и да остана сама със себе си. Така че английското поведение супер ми допадна! Обичам да планирам отдалеч, да не ми идват неканени гости и в това отношение съм на правилното място. Но пък на някои българи и южняци точно това им тежи и им пречи да се адаптират.
Пак стигаме до това, че хората сме различни

Inspired by life, колко пъти, от как сте завършили формално обучението си Ви е потрябвало да ползвате косинус? Наистина това са хубави знания, за човек, на който математиката му се отдава и професионално ще продължи в тази насока,  но в болшинството случаи е излишно задълбаване в материала и е по-добре да се обърне внимание на други знания, академични, практични, пък дори и физическа култура, от колкото да владееш интеграли, синус, косинус, матрици и тн. Хем, съм с магистър инженерно образование, хем, по специалността си работя като проектант/дизайнер на системи за безопасност и пак не ми трябва този раздел от математиката, изучаван в училище. Интересно, дали на икономисти, адвокати, пилоти или просто продавачи, работник в завод, кол център и тн им трябва повече, отколкото на инженер?

Понеже точно онзи ден, не по работа, използвах синусовата теорема, да дам пример.



На мен точно това ми харесва в Германия - няма да ме заприказват случайни хора (т.е. има, но доста по-рядко), няма ремонти в неделя, няма шумове и музики нощем, не се налага да пия кафета с колеги, ако не искам (в българската фирма, с която работя в момента, това си е ритуал, заедно с обяда!), не ме питат "дали мога да направя компромис" с нз какво и има правило, че например имам право ако искам всеки ден да си пускам скарата на балкона, ако е от определен вид. Но всички тези неща са регулирани, човек може да прецени за себе си ок ли му е това или не.

В София редовно в блока на нашите има музики нощем, а съседите надуват тв в 4:30 сутрин...

Chrissi, аз щях в инструкциите да погледна, обикновено тези размери производителят ги вписва 😂
Често докато колегите се мъчат да разберат нещо как работи, аз отварям инструкциите, чета и казвам какво да се прави. Голямо разочарование е за тях, те обичат да се помъчат и сами да открият как става

Има едно ядро от познания, което трябва да го имаме по всички дисциплини. То е перфектна основа за надграждане с още знания. Но коя дисциплина ще надграждаме и колко, вече си зависи от конкретните интереси и възможности.

Абсолютно съм съгласна, че и интересите играят роля и това е друго нещо, което не ми харесваше в образованието в България (средното).

Нямаше начин да изключа поне 2-3 предмета, към които нямам интерес в горен курс. Бях в паралелка с повече мат+физ спрямо БЕЛ+история. Е, математическата паралелка учехме наравно хуманитарните, на хуманитарната им намалиха точните науки. Но общо, освен в класическата и още 1-2 гимназии, не можеше да спреш да учиш мат след 9-10 клас. Да спреш пък хуманитарни, не беше възможно никъде, абсолютно никъде (в София).

За мен, примерно, хуманитарните науки бяха изключени в съзнанието ми още от 7 клас нататък, за моя близка приятелка важеше същото за химия, физика, мат, за друг близък приятел е важало пък за химия, биология и география, като сме обсъждали. Е, защо ни беше тоя последвал тормоз с неща, които не ни вълнуват, който и от трима ни да вземем?

Къде остават личните интереси, предразположености на децата, желанията им?

И какво общо имат тези 0,5% или по-малко печелещи олимпиади деца за общата маса от останалите 99,(9)%? На каква база направихте изводи от конкретния пример за средното ниво или разпределението на нивото на познания на децата по мат (че беше дадена за пример) и какъв е той?

Chrissy, ние имаме седмица само с тестове и днес бях в 9 клас (наш) по време на тест по химия. Тези, които догодина няма да учат химия, защото са избрали друг профил, подскачаха от радост, че мъчението е свършило. От 11 годишна практика познавам само едно-две деца, които съжаляваха за избора си на профил (доста рано се прави. Кой на 14 години какво иска да работи, докато стане на 67?) и след като взеха диплома за средно доучваха една-две години само предмета, който им трябваше за висшето образование.

Аз съм напълно скарана с точните науки. Все още си остава загадка за мен как учителките ми по математика никога не разбраха, че съм пълна нула. Лично аз ако открия чак след година, две,три, че дадено дете нищо не знае и има проблеми, ще се гръмна. На тях не им пукаше, явно.

Преди няколко седмици бях взела страници по география от основното училище, които бяха написани на прост, човешки език. За 10 минути такива интересни неща научих. Даже си викам, че новата учебна година ще взема да прочета холандските учебници по различни предмети, за да направя сравнение.

Нашите деца от много ранна възраст ги мъчат с много неща наведнъж и куп домашни. За знанията съм и за домашните, но мозъчетата на определена възраст не са развити по същия начин, както на възрастните, които им пишат учебниците или преподават. Приятелка ми показва какво трябваше да преписва (страници!) по английски дъщеря й през Коледната ваканция. Направо да намразиш езика! Да не говорим, че масово им се казва да си прочетат граматическите правила (без обяснение от колегите) и да правят упражнения. По цели часове. Мен или ще ме изхвърлят или аз .ще се самоизхвърля от професията, ако това правя.

Учителка в Холандия ли си?