Ръст на един мъж – важен?

Ех, че интересна тема,  не я бях видяла. Отговарям с няма значение,  защото аз самата съм 172, ММ е 163, ама той компенсира с ширина на раменете, което мен си ме устройва.  Но наистина у дома аз вадя разни неща от високите шкафове, ръцете ми също явно са по-дълги. 😀😀😀
 Обувки носим един номер, 42, детето обаче явно носи моя ген, защото скоро ще размине баща си. Драма няма.

A защо да не я хареса?

Важен е за мен. Винаги съм искала партньорът да е по-висок от мен. Майка ми не е на това мнение -  за нея е важно двойката да е един ръст.
Нямам нищо против ниски и среден ръст мъже, но ако не бях успяла да омая висок, сигурно щях да си умра сама.....  Някак си се чувствам защитена с такъв мъж. И все пак не това е най-важното, но  е едно от важните неща....

Това обяснение със защитата винаги ми е било забавно. От какво сте заплашени, че да се налага да ви защитава някой? Зомбита, орки, върколаци? И как ръстът е показател за нивото на защита? Има доста яки мъжаги, които могат да сгънат голям брой от високите мъже. Аз съм забелязвал, че слаби и високи мацки си падат именно по такива корави пичове, макар да са по-ниски от тях самите.
 В друга тема тук преди месеци бях писал за един случай отпреди години, когато една устата мацка се дървеше на група момчета и накрая приятелят ѝ отнесе боя, макар той да не беше виновен за нищо; просто се наложи да я защитава, за да не изяде тя шамарите. Ако не беше собствената ѝ глупост, нямаше да се стигне до физическа саморазправа. И по-висок да беше, пак щеше да яде пердаха, защото бяха с числено превъзходство, а някои и по-едри от него.
 Интересни факти: Най-силните момчета (доказвали се многократно с бой в училище) от класовете ми - съответно този до 8-ми клас и този от 9-ти нагоре - бяха именно най-ниските в класа момчета. Може би причината се криеше в това, че осъзнавайки как нямат възрастово предимство, те са влагали всичките си сили и тактическо мислене, за да победят. Още помня с усмивка как дотогава най-големият бияч в класа (висок и едър) беше победен от нисичкия ми, но пъргав съученик, защото беше толкова муден поради теглото си, че докато замахне, вече отнасяше 1-2 удара в това време. А някои от високите се налагаше и аз да ги поступвам, но само и единствено при самозащита след нападение от тяхна страна. И хем не съм тип "бияч"; просто те са се осланяли на ръста си и са считали това като признак за очаквана лесна победа. И въпреки подлостта им, съм се стараел да не ги наранявам, а да ги укротявам по възможност само с хватки.
 Сещам се и за един джобен боец от К-1 (май беше преди 2000-ата година), който побеждаваше наред доста от двуметровите мъжаги, и то професионалисти в боя. Жалко, че не се сещам за името му.

Едва ли има нужда чак от такива анализи.
За да може една жена да се възприема за малка нежна и беззащитна има нужда от силен мъж до себе си. За повечето жени силен мъж е равно на висок мъж. Това е.
За протокола мен лично не ме вълнува кой колко е висок. Виж особено много държа да е умен. Така съм спокойна и мога да си се чувствам като нежна и безпомощна, понеже вътрешно някак си съм убедена, че ума е по добро оръжие от физическата сила.

За последното имаш право и си една от малкото жени, от които съм чувал (чел), разсъждаващи по този начин. Ако е истина, още по-добре.
 Относно това дали една жена ще се чувства малка и нежна, то тя не е ли действително малка и нежна спрямо другите жени (да, съпоставката не е жена срещу мъжете, а жена сред жените), няма как мъж да я направи такава. Пример: Съпругата на Кличко, която изглежда дребна до него. Е, тя си е дребна поначало, затова ще е с педя по-дребна и до мъж 170 см.
 Една от бившите ми ми споделяше как до мен изглеждала дебела. Нейни думи. Е, ако не правеше всячески опити да се тъпче с тестени и мазни мазни храни, нямаше как да се чувства дебела до мен. Накрая се събра и омъжи за двойно по-широк от нея мъж (парите на баща му са само подробност) и редом до него изглеждаше не слаба, а пак същата напълняла жена до още по-пълен мъж.

Е, ние жените високи по 175 см, нямаме ли право за се чувстваме нежни?
Защитата не я възприемай буквално. Става въпрос по-скоро за усещане. Не мога да го опиша добре с думи, но именно това усещане, когато си в ръцете на висок и едър мъж е причината някой жени да си падат по този тип.

Разбира се, че всяка жена (и мъж) има правото да се чувства, както пожелае. Нежна, слаба, фина, красива, умна и т.н. А най-хубаво е, когато това усещане отговаря на истината.

Няма  значение  какво  смята този или онзи. Всеки знае какво харесва и търси.

За себе си вече писах, че по-ниските от мен мъже не ги забелязвам за друго освен за приятни събеседници.
За семейство искам висок, интелигентен, с бяла усмивка, светли очи, амбициозен и интересен партньор.

Мен винаги са ме привличали тези жилавите, изчистените и енергичните, тип Жан Клод ван Дам, обикновено със среден или нисък ръст, които само като ги видиш и предусещаш как ще те размятат, но това са една малка част от мъжете със среден до нисък ръст. Останалите са или кльощави и нефелно-анемични, или набити шкембести табуретки, излъчващи "всяка вечер сядам на масата за по 3 часа с ракията и мезетата", или трътльовци с излишък на женски хормони и голям гъз, тип онзи от "Две капки вода".

Искаш да кажеш, че една сравнително висока жена не може да бъде нежна?

Това са твои думи. Каквото съм искал да бъде прочетено и разбрано, съм го написал горе.

Е, колко нежна да се чувства една жена 175см 60 кг до мъж 160 см 50 кг ? Същата тази жена би изглеждала нежна до мъж 190 см 120 кг.

А защо все се забелязва едно жонглиране с твърде големи крайности при даването на подобни примери? Къде залитна чак на мъж 15 см под твоя ръст и 50 кг? И го сравняваш с мъж 30 см и 70 кг повече? Междинни няма ли? Например, мъж 177 см (по-висок от теб, каквото ти е изискването) и 100 кг едричък батко?
 Имам приятелска двойка в чужбина - финландец и естонка, като той е културист и е по-нисък от мен (значи е леко под 170 см), но тежи около 100 кг и е скала от мускули. Мацката е модел и висока може би 175-180 см и слаба, със спортно тяло. Много си подхождат един до друг, въпреки разликата в ръста им.

Аз мога да кажа за себе си защо се е случило така, че не съм имала връзка с по-нисък мъж. Ами чисто и просто тъй като съм интроверт и рядко флиртувах аз първа, все така се получаваше, че първата стъпка беше от страна на мъжа или с други думи мъжете, с които сме били гаджета, както и съпругът ми понастоящем са все по-високи от мен. Никой по-нисък не е проявявал интерес към мен, съответно и аз не съм го търсила нарочно. Ако се беше случило и беше симпатичен/имаше качества, сигурно е щяло да опитаме, но тъй като повечето мъже залитат в комплекси на тази тема, излишни философствания и изтъквания, мен това ме отблъсква и ми е безинтересно, така че най-вероятно бързо щяхме да приключим. За битките и хватките какво да кажа, за къде са ми тези битки и хватки, по дискотеките ли, къде ли, пред кого ли... Както като бяхме по-малки, така и сега приятелското ни обкръжение е приятелско, предимно от двойки, който с годините прераснаха в семейства с деца, така че какви биячи, не разбирам...както и да е, не е нужно да ми разяснявате, че не ме и вълнува особено