ВТОРИ клас - 4 тема

Предполагам, че можеш да поискаш и да се направи оценка от детски психолог - във всеки случай ако беше моето дете НЕ бих го пуснала отново в същата среда до разрешаване на проблема, в никакъв случай.

Подкрепям!
Бих сменила училище.
Изтръпнах като четох 

Миналата година в съседния клас имаше доста агресивно дете, което тормозеше всички още с влизането си в училище. От него се оплакваха всички - децата от класа, от занималнята (бяха събрани два класа), госпожите (класната и от занималнята). Ставала съм свидетел на разговори (в двора на училището) между класната и родителите, но те не доведоха до положителен резултат. Не сме правили подписка, но преместиха детето в друго училище. Следобед ще попитам госпожата от занималнята какво точно са предприели.
Не смятам че потърпевшите деца трябва да се местят в друго училище!

Принципно - да , но явно за този проблем в този клас и в това училище не се прави нищо .
Не бих подложила детето си на това , защото едно червейче ме гризе и казва , че може би нищо няма да се направи
Единствено широка гласност , жалби и ходене по институции от страна на родители , за да може служителите да си свършат работата , която е трябвало да направят , за да не се стигне до това положение .
Гадно е , през това време детето се чувства зле и .... защото на някой му е било по- лесно да гледа със затворени очи .

Аз също не мисля, че потърпевшите трябва да се местят в друго училище. Децата трябва да видят, че имат права и има кой да ги защити. Не може целият клас да страда заради един насилник. Ще се вдигнат родителите, ще отидат да говорят с ръководството, ще направят подписка - ако ръководството не вземе мерки, ще се обърнат към следваща инстанция.

И нещо за детската агресия: http://www.psychology-bg.org/antibullying/?%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF … %BF%BD%EF%BF%BD,8
„Сблъсъците в училище са нещо нормално - те учат децата да се справят.” Такива изказвания (особено за момчетата) никак не са редки, защото много родители все още свързват възмъжаването с умението да се биеш и бъркат настойчивостта с агресията. Истината е съвсем друга и за съжаление доста страшна: много лонгитудни (проследяващи във времето) изследвания, проведени през 70-те и 80-те години на ХХ в., показват, че има трайна устойчивост на агресивното поведение с увеличаването на възрастта. Още по-лошо - то най-често е стабилно във времето и не зависи от ситуацията, тоест с възрастта много по-трудно се коригира, независимо какви усилия влагаме за това. За момчетата, които в училище са били насилници, има пет пъти по-големи изгледи да извършат престъпление преди 30-годишна възраст. Американският психолог Хюсман обобщава своето 22-годишно изследване върху детската агресия по следния начин: „Ранната агресивност, проявявана в училище, има сериозни шансове да се превърне в жестока антисоциална агресия в младежките години. Тази агресивност може да се прояви в криминално поведение, физическа агресия, жестоко отношение към децата и всички хора.” Ето как шаблоните в мисленето ни създават престъпници."

Сега видях, от днес до 10 януари има -30% в Комсед.

Ахам, както всяка година 

Хейли, ужасно е това, което описваш, много съжалявам за случилото се. Аз също не бих пуснала повече детето си в тази среда, но подкрепям идеята за жалба до директорката и в полицията.
Ако детето е много стресирано, нека поговори с психолог.

Хейли,често казвам на децата си, че ако те ми кажат всичко, винаги ще ги защитя. И бих го направила, за да усещам зарилата ми. На твое място спирам детето от у=ще за няколко дни докато се успокои, срещам се с директор, входирам жалба, пускам сигнали и във всички други възможни инстанции и давам ултиматум на директора.
И не, не съжалявам родителите на тези деца - агресивните, винаги има първопричина, която е или във възпитанието или в липсата на такова. Едно щастливо дете на 8=9 години не прави такива неща!

Нм, дам - или да каже на Вико на Донси. Той е рицар, защитава дамите... и може да му поотупа перушината . 
Щото то не всички размирници са, ами... размирни.

Здравейте!
Много благодаря за съветите, определено ми помогнахте.
Днес говорих с директорката, пуснах и жалба, макар че тя ми казваше, че не било необходимо, че проблемът щял да се реши, че ще говори с родителите на момчето и т.н., но не успя да ме убеди.
Класната присъства по време на разговора ни, не знам дали е редно, но не ми беше особено приятно, защото не спря да защитава момчето през цялото време.
Смятам, че и двете не вярват, че това, което казва дъщеря ми е вярно, но разпитах няколко майки, чиито деца са станали свидетели, казаха ми, че знаят, че нещо се е случило, но не знаят подробности и ще разпитват децата си, ще ме уведомят и ще помогнат с каквото могат.
Директорката ме увери, че още утре сутрин ще говори с родителите и с детето, а аз поисках общ разговор, защото искам и аз да чуя какво ще кажат тези хора.
Каза, че ако НАИСТИНА е вярно случилото се, щели да предприемат много сериозни мерки.
А моето дете е тотално смазано и сринато. Определено засега ще си стои вкъщи, докато проблемът не се реши, а за мен проблемът ще е решен, когато това момче се извини, когато родителите се извинят, и когато детето бъде преместено в друго училище. В противен случай, това го казах и на директорката, ще вдигна всички институции и ще се разправяме до последно.
Яд ме е, че си затварят очите, че не виждат какво се случва в класа, че 90 процента от децата се боят от това момче и не смеят 1 дума да кажат. Класната твърди, че питала в класа, но децата мълчали.... Ще мълчат, разбира се, как няма да мълчат като се страхуват... Просто вече не знам... Ще видим утре какво ще стане и ще успея ли да се видя с родителите...
Подписка също бих се нагърбила да направя, но не знам точно какво е необходимо, но съм сигурна, че всички родители ще се включат.
А дъщеря ми все едно е друго дете, определено обмислям идеята за психолог, защото е изплашена, наранена, обидена.... Опитах се да я накарам да ми разкаже всичко, но се разплаква и така и не успявам да разбера подробности, а не искам да я мъча така. Но ми се задават въпроси: "Мамо, защо на мен? Какво съм направила? Лоша ли съм?" Опитвам се по всякакъв начин да я убедя, че не тя е сгрешила в случая, че не е направила нищо лошо, но мисля, че не ме разбира и определено е необходима намесата на психолог.
А майката на въпросното момче така и не благоволи да ми вдигне. И от различни телефони звънях, и други майки звъняха, но не и не... Силно се надявам, че утре ще я видя и ще успеем да говорим.

Сблъсъците в училище - вербални, физически, състезателни (спортни или други) СА нещо нормално. И не се свързват непременно и само с момчета - всъщност в тази възраст момичетата участват почти толкова или по-често, особено във вербалните двубои - но и във физическите сблъсъци - и поне в 50% от случаите са им инициатори (и победители). Все още физическите разлики не са достатъчно изразени (в смисъл на различна мускулна маса).

НО

Са нормално явление когато са м/у равни.  В повечето случаи такива сблъсъци не са ... как да кажа - злобни. В много случаи са м/у приятели.

Сериозно е когато Бетата нападне Омегата, примерно.
Ако се бият Бета с Гама (независимо от пола) просто бих вдигнала рамене и подминала. Равностойни са, ще си се оправят помежду си.

Хайде бе!
Хората не са бурми от Модерни Времена.
И биохимичните нарушения не са прерогатив на възрастните.
Изобщо не винаги средата / домашна, друга/ е по какъвто и да било начин свързана с дивиантното поведение.
Съпругата на мой близък приятел е с биполярно разстройство. Произхожда от изключително любящо и сплотено и подкрепящо и щастливо семейство. И семейството, което сега има, е също такова. И няма сила на този свят, която да й гарантира липса на психотични епизоди. Лекарствата помагат, но... до толкова - помагат, Клиничните депресии са по-често срещани у хората с нормални семейства и възпитание (подозирам, понеже останалите случаи просто не доживяват до диагноза).

Луси, ама намалението в Комсед е 30%, но само за нещата, които не били в коледния каталог, а за останалите 5%.
Хейли, дано разговора даде ефект. Между другото, ако можеш опиши какво точно е станало и защо пък да не могат да го повярват учителите. Сега децата са толкова "отворени", че ми е трудно да повярвам какво могат и не могат да измислят като тормоз.

Кати, къде е общото между биполярното разстройство, депресиите, шизофренията с агресивността на 8-годишно дете? Ако детето е здраво, не е жертва на агресия и няма ХАДВ или не е от аутистичния спектър, или не страда от друго разстройство, няма друга причина, освен неглижиране на възпитанието.