Истината за Дядо Коледа

  • 31 546
  • 235
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 3 228
Дъщеря ми е на 6 и половина и още от сърце вярва в Дядо Коледа и се вълнува за тържеството през Дядо Коледа в градината.
Още преди години и обясних, че Коледа е магията да накараш близките да се чувстват още по - обичани, да ги зарадваме, да има уют в семейството. На въпросите за Дядо Коледа отговарям, че Дядо Коледа е една приказка, която кара децата да се чувстват щастливи, но как точно носи подаръците е нещо, което никой не знае със сигурност. Иначе преди години съм обяснила, че Дядо Коледа носи подаръците, но майките и бащите му дават парите за стойността на подаръка/това по повод, че беше избрала един скъп и крайно безполезен подарък/. Освен това я уча да се радва на малките неща.
Та на практика, нито я насърчавам да вярва, нито пък я спирам.
До известна степен и аз вярвам в дядо Коледа Laughing и в настроението, което се създава около празника

# 76
  • Мнения: 302
А когато дойде моментът да разбере истината?!
Първото голямо разочарование, първата голяма лъжа... От кого?! От хората, на които вярва безрезервно.
Някои деца преминават безболезнено през този момент, но за други това е травма. Това с дядо коледа е огромна лъжа. И аз не искам детето ми да мисли, че някакъв непознат "дядка" му носи подарък. Искам да знае, че ние, родителите му, сме тези, които са му ги подарили.
Предпочитам да вярва в русалки, отколкото в лъжата, че някой непознат носи подаръци.
Но съм твърдо против най вече заради момента на разобличаване, на разкриване на една груба лъжа! Това, че "всички така правят" не е причина да направя и аз така! Защото никога не искам детето ми да допусне, че аз може да го излъжа. Защото няма.

# 77
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Чудя ви се като кажете лъжа.... Чак пък такава драма!... Първо това не е лъжа, а художествена измислица. Различно е. И второ колкото и истината да е важна сама по себе си (за важните неща), все си мисля, че щастието е по-важно. За мен поне е по-важно. Ако боравим само с абсолютната, сурова и пълна истина за всичко животът ни би бил доста груб и суров. Никога ли не сте казвали на детето си, когато си ожули коляното, че ще му мине бързо? Не сте казвали на познат, че изглежда добре с новата прическа или на свекърва си, че харесвате манджата й (без да е вярно)?
Не знам, може би защото аз не съм имала драма с разбирането, че дядо Коледа не съществува, не го разбирам. Изобщо не помня кога и как съм разбрала. Обаче помня една Нова година (още нямаше Коледа тогава), брат ми беше на 4, значи аз съм била на 12 год. Нашите бяха поръчали дядо Мраз, който да дойде в къщи и да ни даде подаръците. В началото не вярвах, че е истински, но след като 100 пъти ги питах кой е това и те ми казаха "дядо Мраз", въпреки преклонните си 12 год. започнах да се чудя дали пък все пак не съществува наистина. И ми беше много приятно и вълшебно. И до ден днешен ми е приятно и вълшебно точно по същия начин като вида дядо Коледа на улицата или в магазин. Въпреки много по-преклонната ми възраст. Заради такива емоции смятам, че си заслужава да поддържам "лъжата" за дядо Коледа. То не е като да излъжеш мъжа си, че си му верен или да излъжеш клиента с парите.

# 78
  • София
  • Мнения: 7 329
Аз също не съм се травмирала, когато осъзнах, че няма Дядо Мраз (една година просто забравих да напиша писмо и въпреки това получих подаръци Simple Smile); и все пак дотук няколко потребителки споделиха, че са го изживели трудно. Затова аз лично се старая да не насаждам нарочно и преднамерено тази заблуда, и за мен би било точно лъжа, ако детето ме попита "Съществува ли наистина дядо Коледа?" да го убедя, че съществува.
Просто лична особеност, доверието между нас в семейството ми е изключително важно и не бих го рискувала по този начин.

# 79
  • Мнения: 4 514
Нищо им няма на децата от малко повече фантазия. Чак пък драми, като разберат, че не съществувал. Даже ми е странно, че може да има такива драми.

Ето и аз наскоро обяснявах на дъщеря ми, как птиченцето ми казва какво се е случило през деня. Да ама тя много бързо схвана, защото сега и тя има птиче, което ме издаде, че не съм била присъствала на последното й тържество. Смятах, че ще ми повярва, че съм била най-отзад. Обаче тя твърди, че нейното птиче казва, че ме е нямало. За другия път ми поръча, ако смятам да стоя най-отзад да си нося зеления чадър и да го държа високо, за да няма обърквания повече. Не са чак толкова глупави и наивни, за колкото ги смятаме.

# 80
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Когато родителите не вярват и на децата им става трудно вярването. А това не е най-прекрасното за тях.

ПП За мен лично, употребилите "лъжа" имат нужда от малко вълшебство в живота си. Тогава драми и лъжи няма.

# 81
  • Мнения: 29 387
А когато дойде моментът да разбере истината?!
Първото голямо разочарование, първата голяма лъжа... От кого?! От хората, на които вярва безрезервно.

Ами то от родителите зависи дали и колко болезнено ще понесе детето "истината". Въпрос на емпатия, тактичност, въображение, съобразяване с възрастта и индивидуалните му особености... А как ще поне новината, че русалки, феи и магьосници не съществуват? Ах, че драма!
А и не разбирам защо непрекъснато се акцентира върху подаръците? Детето си иска тръпката на очакването, вълнението, "магията" покрай материализирането на негово съкровено желание. А какво отличава обичайните подаръци, тези за рождения му ден и т.н. с подаръците на Коледа? Разбира се, че самият Дядо Коледа!
Изобщо, от написаното дотук разбирам, че много от вас наказват собствените си деца заради грешките на родителите си, които не са успели да ги предпазят от голямото разочарование да разберат, че Дядо Коледа не съществува, и затова ги лишават умишлено от едно от най-големите вълшебства на детството.
Аз разбирам доводи от рода на различна религия, различни обичаи и т.н. (макар че в повечето религии, за които се сещам, винаги присъства някакъв ритуал, свързан с подаръци), но да наречеш фантазията и приказките лъжа, ми идва доста грубо.

ПП Стана ми любопитно - а когато пораснат децата ви, ще им забраните ли да се влюбват? Щото нали... Любовта е една голяма лъжа, пък и а си се влюбил, а са ти разбили сърцето. Пък и да не го разбият, някой ден любовта ще отлети и горкото пораснало детенце ще бъде толкова разочаровано и толкова ще страда...

# 82
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 613
Кака Сийка, браво за това мнение. Каза го, така както аз самата не бих могла Peace

# 83
  • София
  • Мнения: 45 426
Аз нямам спомени да съм вярвала в Дядо Мраз, нито имам спомени да съм се разочаровала, че не съществува. В живота ми имаше къде-къде по-големи разочарования.
И може би затова все още вярвам в магията на Коледа и тя ми се отплаща за това.
Събрах се с ММ и родих двете си деца точно по "това време на годината". Така че за мен празниците са двойни, тройни, четворни и петорни.

# 84
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Как' Сийке, чуден пост!

ПП За теб /и за мен/ - грубо, за авторите на тези мнения - зрялост и истинност...
Все по-странен става света. Да не приемаш приказност и магичност в живота си е едно, да я откажеш на децата си друго, а да обявиш останалите за лъжци/глупаци - съвсем друго.

# 85
  • Мнения: 29 387
Аз пък рано-рано разконспирирах Дядо Коледа, че това всъщност е баба ми (голяма актриса беше). Никаква драма не е било, даже се почувствах горда, че съм я познала.  Laughing
Това попречи ли ми следващата година да си кажа чинно стихотворението, да си изпея песничката и да си получа подаръка с трепет и вълнение? Не! Въпреки че много добре знаех, че това е баба ми, влязох в роля и изиграх детето, което наистина вярва, че това е Дядо Коледа. И не се преструвах много... Защото тръпката си беше истинска, нищо че дядото беше фалшив.  Simple Smile

Аз и за друго се замислих покрай тази тема. Едно време, в моето детство, децата не получаваха чак толкова много подаръци и играчки в ежедневието, главно по някакъв повод. Затова и тръпката, и очакването, съответно и вълшебството, бяха по-големи сякаш. Имаше достатъчно време да избистриш желанието си, да помечтаеш, да живееш дълго с тази мечта, затова и радостта от получаването беше по-силна и бурна. А днес децата получават всичко желано още в мига, в който го зърнат. И после се сърдим, че не му се радват достатъчно, че не ценят и не пазят играчките си... Презадоволяваме ги постоянно, без да осъзнаваме, че по този начин ги осакатяваме душевно, лишаваме ги от копнежите и мечтите...
Странно ми звучи декларацията, че, видите ли, аз постоянно правя подаръци на децата си, затова нямат нужда от Дядо Коледа, за да не станат материалисти. Моля, я пак?

# 86
  • София
  • Мнения: 45 426
Да, даже имаше тема наскоро - какво да подаря на дъщеря ми, като си има всичко?

# 87
  • Мнения: 2 156
У на с в ежедневието са книжки, кн. за оцветяване, дребна играчка, някоя дрешка, пакетче ядки. На Коледа ще си чакаме Дядото с чувала и мечтаните играчки.

# 88
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 613
Да, това, че купуваме играчки през цялата година и аз не го одобрявам.Но, мъжа ми го прави и някои от роднините. Аз, лично си уча детето, че има деца, които гладуват, които нямат играчки, чиито родители не могат да си позволят някои неща и тн.т. Уча го, че има купищата неща по стечение на обстоятелствата и защото баща му може да си го позволи, но те не ни правят щастливи. Уча го, че вещите са просто вещи, които ни доставят временна радост, по - важно е отношението и добрата дума. Може би, защото съм от по-старото поколение, от децата чакали Дядо Мраз. Който, в повечето случаи ми е носил шапка и шалче или нещо друго по необходимост. Помня една, две куклички да съм имала за Нова година, като подарък и то с размерите на някой от десетките макети на динозаври, които има сина ми. Радвала съм се на пликче с кума лиса, бананче, портокалче, мандаринка и бонбони, а и 5лв. но, то от най-близки роднини Peace Когато разбрах, че няма Дядо Мраз се разочаровах доста, но както казват и другите ми мина много бързо.

# 89
  • Мнения: 47 352
Въпреки че от малка не вярвам във фантасмагории и винаги разпознавах кой се е преоблякъл като Дядо Мраз, харесвам магията на легендата и не бих лишила детето си от нея.
Но от друга страна си бяхме решили с баща й, че когато се усети няма да продължаваме с насърчаването.
Стана на 6 г. Не е имало абсолютно никакви драми, даже беше щастлива, защото вече се почувства пораснала. Много се смяхме на всички номера, които сме въртели с подаръците, а след няколко часа влетя в стаята заливаща се от смях с думите "То май и Фея на зъбките няма"  Mr. Green

Въпреки че отдавна знае, все още подготвяме подаръците в чувал, слагаме чаша с мляко и чинийка с бисквита и морков и посрещаме Дядо Коледа, или ако много бърза само намираме подаръците пред вратата и отхапано от бисквитката  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт