По желание на дружката ни АРИТА:
Лека нощ и от мен.
Лека нощ и от мен.
- Публикувана: 17 дек. 2015, 19:22 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2016, 18:53 ч.
КГБ = Клуб на Готините Баби - 164.
Слушам Тото Кутуньо и си мисля, че след някой и друг час, може и за "Добро утро" да ми попее! 
Днес поредния Коледно-Новогодишен банкет на нашият Пенсионерски клуб "Хан Аспарух" и Пенсионерски клуб "Младост" от кв.Младост е вече история. Бяхме 140 души в заведение в нашия квартал, ние бяхме домакини. Голяма веселба! Този път късметите бяха "набучени" на няколко питки и на мен ми се падна "През Новата година тото и лотария не загърбвай ти", тези късметчета ще ме направят комарджийка!
Трябва да започна да си купувам билети и да пускам по някой фиш, нищо чудно да ми се усмихне късмета, хората как печелят!
ДС и той извади късмет, имаше конкурс-надиграване и с една дама от нашето дружество спечелиха ПЪРВО МЯСТО за танго! Мен, нали не ме бива в танците, той танцува с наборката си Ванчето.
Наградата беше по КУТИЯ НАТУРАЛЕН СОК!
Той е член на Дружество "Кораборемонтчик" и като ги награждаваха цялата им маса скандираше "Стефан-шампион, Стефан-шампион"!!!
Утре е последния банкет с хористите и запразняваме!
Съобщиха по ТВ-то, че след три часа настъпвала астрономическата зима, да я посрещнем с кафе и чайче, дано да е мека и къса! Наздраве!
Днес поредния Коледно-Новогодишен банкет на нашият Пенсионерски клуб "Хан Аспарух" и Пенсионерски клуб "Младост" от кв.Младост е вече история. Бяхме 140 души в заведение в нашия квартал, ние бяхме домакини. Голяма веселба! Този път късметите бяха "набучени" на няколко питки и на мен ми се падна "През Новата година тото и лотария не загърбвай ти", тези късметчета ще ме направят комарджийка!
Трябва да започна да си купувам билети и да пускам по някой фиш, нищо чудно да ми се усмихне късмета, хората как печелят!
ДС и той извади късмет, имаше конкурс-надиграване и с една дама от нашето дружество спечелиха ПЪРВО МЯСТО за танго! Мен, нали не ме бива в танците, той танцува с наборката си Ванчето.
Наградата беше по КУТИЯ НАТУРАЛЕН СОК!
Той е член на Дружество "Кораборемонтчик" и като ги награждаваха цялата им маса скандираше "Стефан-шампион, Стефан-шампион"!!!
Утре е последния банкет с хористите и запразняваме!
Съобщиха по ТВ-то, че след три часа настъпвала астрономическата зима, да я посрещнем с кафе и чайче, дано да е мека и къса! Наздраве!
Добро да е утрото и прекрасен денят Ви!Танита ти късно си легнала а при мен обратно-от 3 часа съм будна и като не ме свърташе-слушах радио-та там въпроса бе-какво добро си направил през годината и на теб какво добро са ти направили.Та ето-ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ.
Вчера се напочивах-ходихме с приятелка в морската градина-на кафе-лате-доживях да го опитам-пих тирамису-хареса ми-очакванията ми бяха по-големи-сигурно кафето ме събуди толкова рано...Да Ви се похваля-и аз направих коледни сладки-триочки а тази вечер се глася да изпека баклава, че сме в очакване на приятели от Перник.
Честит първи зимен ден!
Добро утро и от мен!
Като гледам цяла нощ е имало кой да поддържа огъня
Танче, при теб купонът е на мах! Нашият коледен концерт ще е утре, но банкети не се очертават. И от у-ще бързо ме забравиха, нищо че 30 години бях там
Е, ще си го направим в къщи.Още не знам какво да готвя не за Бъдни вечер, не за Коледа, ама зетко ме предупреди да не се "разготвя сега, че после да хвърляме" Казвам му, че ястиетата трябва да бъдат нечетен брой - 3,5,7.....а той: То и 1 е нечетно
Може би за Бъдни вечер едни лозови сърмички \ НЕпостни \, тъкмо да си пробвам машинката. Не знам дали се похвалих, че си поръчах онлайн и я получих още миналия месец. Само дето не е изпробвана.Сега му е момента! А за Коледа може да опитам и новия гювеч. Вчера си запаметих една рецепта може да опитам нещо такова. Ето я и на вас:
http://novini.cc/retzepti/98270-bogata-kapama-v-zelev-list
Като направя и питката и баницата - ето ти 3!
Като гледам цяла нощ е имало кой да поддържа огъня
Танче, при теб купонът е на мах! Нашият коледен концерт ще е утре, но банкети не се очертават. И от у-ще бързо ме забравиха, нищо че 30 години бях там
Е, ще си го направим в къщи.Още не знам какво да готвя не за Бъдни вечер, не за Коледа, ама зетко ме предупреди да не се "разготвя сега, че после да хвърляме"
Казвам му, че ястиетата трябва да бъдат нечетен брой - 3,5,7.....а той: То и 1 е нечетно Може би за Бъдни вечер едни лозови сърмички \ НЕпостни \, тъкмо да си пробвам машинката. Не знам дали се похвалих, че си поръчах онлайн и я получих още миналия месец. Само дето не е изпробвана.Сега му е момента! А за Коледа може да опитам и новия гювеч. Вчера си запаметих една рецепта може да опитам нещо такова. Ето я и на вас:
http://novini.cc/retzepti/98270-bogata-kapama-v-zelev-list
Като направя и питката и баницата - ето ти 3!
Добро утро, красавици мои!
Танче, вие не сте спирали да празнувате, бе, душата! Бравона вас! Специално поздрави ДС за първото място! Бива си го човека и това си е!
Какво правите посред нощите, момичета???
Аритка, усещам, че неприятности имаш
,но щом е малкия дявол е добре! Изгони го веднага и симислиза предстоящата среща с най-любимите същества! Фло, и ти си нощна птица. Детете по-добре ли е вече? Дойдоха ли другите сладури?
Борянчице, и ти си третата, превърнала нощта в ден.
Дидимити, Янче,
Сега, мили мои, ще ви поднеса кафето, макар и да има поднесено вече.
Ще ви пожелая здраве!
Скрит текст:
КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
Не бе ми се случвало досега да съм бил
преди Бъдни Вечер така сам и унил,
но този път, както си раздигах книжата,
за да очистя малък кът за елхата,
открих плик неотворен, който – както личеше
от клеймото му – беше
получен през март. Цял препасан със скоч
и с печат „Препоръчано“, той на вид бе точ-в-точ
брат на много подобни без всяко съмнение,
съдържащ поредната „стихосбирка за мнение“…
И така се оказа… Но, зачел се в писмото,
още в него самото
почувствувах някаква интонация, нова
за писмата от този род. И пак нещо такова
още в първите стихове подир миг ми се мярна
една малка подробност удивително вярна,
и след още три – четири находки такива
вече питах по жицата една, явно щастлива,
учителка в пенсия от комплекс „Мусагеница“,
дали всички в комплекса им само музи и гении са,
та така са го кръстили. И за свойта вина
че тъй късно обаждах се, си изпросих една
опрощаваща дума и предрекох й щедро
успехи на едро.
При което със слух
изтрениран я чух
- учителка уж, а като ученичка -
да преглъща, да прави при някоя сричка,
един мъничък стоп,
един трогващ синкоп…
И тъй весело,
мило
всичко бе се
развило,
че беше отнесло
от мен всичко унило -
един квант добринка
бе направил така,
че снегът вън танцуваше, бял и приказно млад,
и разкошна елха беше целият град,
и аз виждах й блока, и апартамента й
беше станал по-празничен… Но и при мен тъй
всичко беше по-коледно… Станал даже по-ярък
поради закъснението, моят скромен подарък
- малка мека пътека
от човек към човека -
ми бе върнат обратно в нежен акт на обмен:
бях го мислил за нея, а той бил и за мен.
Валери Петров
Не бе ми се случвало досега да съм бил
преди Бъдни Вечер така сам и унил,
но този път, както си раздигах книжата,
за да очистя малък кът за елхата,
открих плик неотворен, който – както личеше
от клеймото му – беше
получен през март. Цял препасан със скоч
и с печат „Препоръчано“, той на вид бе точ-в-точ
брат на много подобни без всяко съмнение,
съдържащ поредната „стихосбирка за мнение“…
И така се оказа… Но, зачел се в писмото,
още в него самото
почувствувах някаква интонация, нова
за писмата от този род. И пак нещо такова
още в първите стихове подир миг ми се мярна
една малка подробност удивително вярна,
и след още три – четири находки такива
вече питах по жицата една, явно щастлива,
учителка в пенсия от комплекс „Мусагеница“,
дали всички в комплекса им само музи и гении са,
та така са го кръстили. И за свойта вина
че тъй късно обаждах се, си изпросих една
опрощаваща дума и предрекох й щедро
успехи на едро.
При което със слух
изтрениран я чух
- учителка уж, а като ученичка -
да преглъща, да прави при някоя сричка,
един мъничък стоп,
един трогващ синкоп…
И тъй весело,
мило
всичко бе се
развило,
че беше отнесло
от мен всичко унило -
един квант добринка
бе направил така,
че снегът вън танцуваше, бял и приказно млад,
и разкошна елха беше целият град,
и аз виждах й блока, и апартамента й
беше станал по-празничен… Но и при мен тъй
всичко беше по-коледно… Станал даже по-ярък
поради закъснението, моят скромен подарък
- малка мека пътека
от човек към човека -
ми бе върнат обратно в нежен акт на обмен:
бях го мислил за нея, а той бил и за мен.
Валери Петров
Добро утро , приятелки!
Да ни е честита зимата. Да я изживеем безпроблемно и красиво , на топло и уютно. Под юргана и да си мечтаем и чакаме пролетта
При мен – предколедни битовизми. Направих и украсих 7 вида сладки и баклава. Снощи напълнихме и суджуците . Това студено време поне е в тяхна полза. “Спетнахме” колетите за родата и днес ги пращаме. Тази година, уж съм много по-яваш-яваш, (нали ще сме само 4 души ние и дъщерята с приятеля) , пък рекапитулацията ми е , че съм изразходила 2 кг масло. Само за “турската ”баклава (спазих рецептата на опаковката на корите) сложих 1кг захар /за сироп/ и 700гр масло /по рецепта беше 900гр/. Днес трябва да декорирам къщата / и себе си/ коледно. Имам да правя многото ястия и баници и ще съм “на педал”. А май почвам да се разболявам. Е тЕ , това е...
Янче ,аз като местна банскалийка, съм много ревнива към рецептите за псевдо капама , които се разпространяват из страната. Само идеята е почти същата , но има много инпровизации.
Искаше ми се да поздравя нощната смяна и в главата ми дойде “Привет нощници”
Марина , благодаря
Да ни е честита зимата. Да я изживеем безпроблемно и красиво , на топло и уютно. Под юргана и да си мечтаем и чакаме пролетта
При мен – предколедни битовизми. Направих и украсих 7 вида сладки и баклава. Снощи напълнихме и суджуците . Това студено време поне е в тяхна полза. “Спетнахме” колетите за родата и днес ги пращаме. Тази година, уж съм много по-яваш-яваш, (нали ще сме само 4 души ние и дъщерята с приятеля) , пък рекапитулацията ми е , че съм изразходила 2 кг масло. Само за “турската ”баклава (спазих рецептата на опаковката на корите) сложих 1кг захар /за сироп/ и 700гр масло /по рецепта беше 900гр/. Днес трябва да декорирам къщата / и себе си/ коледно. Имам да правя многото ястия и баници и ще съм “на педал”. А май почвам да се разболявам. Е тЕ , това е...
Янче ,аз като местна банскалийка, съм много ревнива към рецептите за псевдо капама , които се разпространяват из страната. Само идеята е почти същата , но има много инпровизации.
Искаше ми се да поздравя нощната смяна и в главата ми дойде “Привет нощници”
Марина , благодаря
Ихичка, ти си супер! А аз не знам вече колко вида ги докарах, щото всеки ден от всяка кутия се похапва от мъжкото съсловие и на другия ден нещо се допълва. Днес ще ги украсим меденките с Влади, все него чакам да свърши със задълженията. 
Като каза капама, да ви предложа един разложки вариант, на наша обща позната, която твърди, че капамата не е ядене, а възглед. Не съм я правила, щото вчера я написа във фейса, но съм чувала легенди за нея (капамата) и за разложките й специалитети. Мераклийка във всяко отношение. А, ти, мила Иха, можеш да кажеш има ли различия с банскалийския (не съм сигурна далитака се казва) вариант.
Аз си докарвам коледно настроение с хубава музика.
http://vbox7.com/play:0342d239c8&start=169
А на вас пожелавам този подарък.
Днес ще ги украсим меденките с Влади, все него чакам да свърши със задълженията. Като каза капама, да ви предложа един разложки вариант, на наша обща позната, която твърди, че капамата не е ядене, а възглед. Не съм я правила, щото вчера я написа във фейса, но съм чувала легенди за нея (капамата) и за разложките й специалитети. Мераклийка във всяко отношение. А, ти, мила Иха, можеш да кажеш има ли различия с банскалийския (не съм сигурна далитака се казва) вариант.
Скрит текст:
Коледа наближава. Пригответе гърнето, около което ще се навърти домочадието
Капамата е традиционното ястие за връх Коледа на цяло Разложко. Годините, когато се е появила в селищата на тази живописна котловина хората са били бедни и тя е радвала трапезата само на богатите. Но и на по-напредничавите, които макар и да били сиромаси, са имали някакво щение за открития в живота. Както се досещате, това любопитство минава през стопанката. Прочее капамата се предава по женска линия. Всяко момиче се научава от майка си как тя се приготвя и като се омъжи, най-често налага в новия си дом майчината рецепта. Е, това се случва, ако попадне на отстъпчива свекърва.
Капамата се зарежда предната вечер преди Коледа. Някога са били ползвани общоселските и общоградските фурни. Едно, че не всички са имали фурни в домовете си, и второ се връзва по-скъпо. Защото капамата трябва да ври цяла нощ. Бавно, дълго, само "да шепта", както би казала баба ми.
Днес може да се приготви капама във всяка къща, която има електрическа печка. След като заври на по-силен огън, се оставя да "шепта" на 100-120 градуса най-малко пет-шест до осем часа. Всяко ускоряване на сваряването рискува да отдалечи капамата от нейната същност. А и загарянето й е сигурно. При това оризът ще остане сух, месото сурово. Защото: обичайното съотношение на чаша ориз три чаши вода тук не важи. В заредено гърне се налива само чаша бяло вино. Тук е и тайната на капамата. Месо три вида - свинско, телешко и пилешко плюс кървавица и солена сланина, кисело зеле и кисело цвекло, ориз се варят дълго в соковете, които изпуснат продуктите и чашата вино. Тихото варене не позволява да се изпарява течността. Така всичко омеква, месото пада от кокала, кървавицата се топи в устата, сланината се е стопила и е изчезнала, а оризът е достатъчно уврял. Класическата рецепта задължава гърнето да се запечати с тесто. Това става като се забърка малко брашно с вода като за питка, бърка се докато стане достатъчно жилаво и се нанася, като ивицата замазка трябва да захване капака и гърлото на гърнето. Преди това е изрязана от вестник или друга хартия "яка", която да заобикаля отвора и да държи тестото да не влезне между капака и гърлото. Така изпарената течност се кондензира и остава в гърнето. При това при слаб огън, налягането в съда е високо и спомага продуктите хубаво да се сварят, миризмата да проникне всецяло. Но това е класика, която често ни притеснява със своята сложност. Така че гърнето може и да не се запечати с тесто. Достатъчно е само отвора му да се покрие с кръгло изрязана парче хартия, чийто диаметър надскача гърлото. Похлупва се с капака. Хартията не трябва да е гланцирана, а хигроскопична. Най-често се използва вестник в два-три ката.
Не сквернете капамата с тенжера под налягане. При тия продукти няма как да не стане вкусно ястие, но няма да бъде капама. При това празничното настроение се покачва заедно с миризмата, която се понася откъм фурната, преминава към трапезарията, напуска къщата и дразни ноздрите дори на съседите.
Прочее по миризмата, която се нарича миризма на капама, опитната домакиня познава докъде е стигнало ястието. Тя някакси постепенно, бавно се сгъстява, уплътнява и води до края на свещения край на варенето и началото на трапезата.
Тя, миризмата, се формира от самите продукти и разбира се, от пръстеното гърне. Още при зареждане на кацата с киселото зеле в Разложко се слага по един венец сух копър и сминдух. Плънката за кървавицата се забърква с малко ситно нарязан праз. Добрите стопани правят солената сланина като между пластовете забиват скилитки чесън. Е, към всичките тези ухания по вкус при зареждането на капамата може да се прибави дафинов лист и черен пипер.
Да не забравим една съществена подробност. Гърнето, което също се нарича капамево, ако е ново, трябва да се напълни с гореща вода и с нея то да постои няколко часа. След което водата се изсипва и се намазва отвътре с парче сланина, масло или олио. Новото гърне е сухо и дръпва течността от съдържанието, заради което се прави тази процедура. За старото гърне тя не важи. Порите му са запушени от многократната употреба. Във всяка къща по Разлога има гърне. Всеки понеделник на пазара в Разлог грънчарят Никола Коюмджиев продава тези непроменени по форма от десетилетия съдове. Но подобни могат да се намерят и на Женския пазар в София.
Хубавото на това старо традиционно разложко ядене е, че с него можеш да посрещнеш много хора. Че докато то се вари, можеш да се занимаваш с каквото си искаш и да отскочиш донякъде биля. Ако не се изяде във вечерта на Коледа всичката капама, колкото повече тя престоява, толкова по-вкусна става. Това твърдят тези, които са израсли с нея.
Капамата пие бяло вино, обича да се пее около нея. Смехът е нейната компания. Затова тя не е просто ядене, а възглед за живота.
Продукти:
1 кг. свинско месо
0,5 кг. телешко месо
1 пиле или две големи пилешки бутчета
кървавица
1 голяма кисела зелка
1-2 глави кисело цвекло
3 чаши ориз
1 чаша бяло вино
малко сланина
Приготвяне:
Сланината се нарязва на много тънки, почти прозрачни резенчета и с една част от тях се застила дъното на гърнето. След което следва застилаето на капамата - ред зеле, ред месо, ред ориз, ред кисело цвекло. После този ред се повтаря. Най-горният пласт е добре да е от зеле, за да стане задушаването хубаво. Последно съдържанието се покрива с цял зелев лист и върху него се нареждат тънките парченца сланина, чиято мазнина се просмуква в процеса на варенето. Залива се с чашата бяло вино. Гърнето се затваря, както ви обяснихме. Казва се "Живо, здраво капама!", което е благослов, че годината се е завъртяла и пак е дошъл празникът на любимото ястие и се слага във фурната.
Капамата е традиционното ястие за връх Коледа на цяло Разложко. Годините, когато се е появила в селищата на тази живописна котловина хората са били бедни и тя е радвала трапезата само на богатите. Но и на по-напредничавите, които макар и да били сиромаси, са имали някакво щение за открития в живота. Както се досещате, това любопитство минава през стопанката. Прочее капамата се предава по женска линия. Всяко момиче се научава от майка си как тя се приготвя и като се омъжи, най-често налага в новия си дом майчината рецепта. Е, това се случва, ако попадне на отстъпчива свекърва.
Капамата се зарежда предната вечер преди Коледа. Някога са били ползвани общоселските и общоградските фурни. Едно, че не всички са имали фурни в домовете си, и второ се връзва по-скъпо. Защото капамата трябва да ври цяла нощ. Бавно, дълго, само "да шепта", както би казала баба ми.
Днес може да се приготви капама във всяка къща, която има електрическа печка. След като заври на по-силен огън, се оставя да "шепта" на 100-120 градуса най-малко пет-шест до осем часа. Всяко ускоряване на сваряването рискува да отдалечи капамата от нейната същност. А и загарянето й е сигурно. При това оризът ще остане сух, месото сурово. Защото: обичайното съотношение на чаша ориз три чаши вода тук не важи. В заредено гърне се налива само чаша бяло вино. Тук е и тайната на капамата. Месо три вида - свинско, телешко и пилешко плюс кървавица и солена сланина, кисело зеле и кисело цвекло, ориз се варят дълго в соковете, които изпуснат продуктите и чашата вино. Тихото варене не позволява да се изпарява течността. Така всичко омеква, месото пада от кокала, кървавицата се топи в устата, сланината се е стопила и е изчезнала, а оризът е достатъчно уврял. Класическата рецепта задължава гърнето да се запечати с тесто. Това става като се забърка малко брашно с вода като за питка, бърка се докато стане достатъчно жилаво и се нанася, като ивицата замазка трябва да захване капака и гърлото на гърнето. Преди това е изрязана от вестник или друга хартия "яка", която да заобикаля отвора и да държи тестото да не влезне между капака и гърлото. Така изпарената течност се кондензира и остава в гърнето. При това при слаб огън, налягането в съда е високо и спомага продуктите хубаво да се сварят, миризмата да проникне всецяло. Но това е класика, която често ни притеснява със своята сложност. Така че гърнето може и да не се запечати с тесто. Достатъчно е само отвора му да се покрие с кръгло изрязана парче хартия, чийто диаметър надскача гърлото. Похлупва се с капака. Хартията не трябва да е гланцирана, а хигроскопична. Най-често се използва вестник в два-три ката.
Не сквернете капамата с тенжера под налягане. При тия продукти няма как да не стане вкусно ястие, но няма да бъде капама. При това празничното настроение се покачва заедно с миризмата, която се понася откъм фурната, преминава към трапезарията, напуска къщата и дразни ноздрите дори на съседите.
Прочее по миризмата, която се нарича миризма на капама, опитната домакиня познава докъде е стигнало ястието. Тя някакси постепенно, бавно се сгъстява, уплътнява и води до края на свещения край на варенето и началото на трапезата.
Тя, миризмата, се формира от самите продукти и разбира се, от пръстеното гърне. Още при зареждане на кацата с киселото зеле в Разложко се слага по един венец сух копър и сминдух. Плънката за кървавицата се забърква с малко ситно нарязан праз. Добрите стопани правят солената сланина като между пластовете забиват скилитки чесън. Е, към всичките тези ухания по вкус при зареждането на капамата може да се прибави дафинов лист и черен пипер.
Да не забравим една съществена подробност. Гърнето, което също се нарича капамево, ако е ново, трябва да се напълни с гореща вода и с нея то да постои няколко часа. След което водата се изсипва и се намазва отвътре с парче сланина, масло или олио. Новото гърне е сухо и дръпва течността от съдържанието, заради което се прави тази процедура. За старото гърне тя не важи. Порите му са запушени от многократната употреба. Във всяка къща по Разлога има гърне. Всеки понеделник на пазара в Разлог грънчарят Никола Коюмджиев продава тези непроменени по форма от десетилетия съдове. Но подобни могат да се намерят и на Женския пазар в София.
Хубавото на това старо традиционно разложко ядене е, че с него можеш да посрещнеш много хора. Че докато то се вари, можеш да се занимаваш с каквото си искаш и да отскочиш донякъде биля. Ако не се изяде във вечерта на Коледа всичката капама, колкото повече тя престоява, толкова по-вкусна става. Това твърдят тези, които са израсли с нея.
Капамата пие бяло вино, обича да се пее около нея. Смехът е нейната компания. Затова тя не е просто ядене, а възглед за живота.
Продукти:
1 кг. свинско месо
0,5 кг. телешко месо
1 пиле или две големи пилешки бутчета
кървавица
1 голяма кисела зелка
1-2 глави кисело цвекло
3 чаши ориз
1 чаша бяло вино
малко сланина
Приготвяне:
Сланината се нарязва на много тънки, почти прозрачни резенчета и с една част от тях се застила дъното на гърнето. След което следва застилаето на капамата - ред зеле, ред месо, ред ориз, ред кисело цвекло. После този ред се повтаря. Най-горният пласт е добре да е от зеле, за да стане задушаването хубаво. Последно съдържанието се покрива с цял зелев лист и върху него се нареждат тънките парченца сланина, чиято мазнина се просмуква в процеса на варенето. Залива се с чашата бяло вино. Гърнето се затваря, както ви обяснихме. Казва се "Живо, здраво капама!", което е благослов, че годината се е завъртяла и пак е дошъл празникът на любимото ястие и се слага във фурната.
Аз си докарвам коледно настроение с хубава музика.
http://vbox7.com/play:0342d239c8&start=169
А на вас пожелавам този подарък.
какво добро си направил през годината и на теб какво добро са ти направили.Та ето-ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ.
Честит първи зимен ден!
Най-голямото добро ОТ ВАС СЪМ ВИДЯЛА, МИЛИ МОМИЧЕТА!
БЛАГОДАРЯ!!!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!!!
Благодаря на всички за споделеното, за мъдрите мисли, за хубавите песни и на Марина за чудния любим-прелюбим Валери Петров (това стихотворение за пръв път го чета, как съм го пропуснала!).
Честити рожденичките Римар и Мери, здрави, живи и благоденстващи!
Нямам повече време сега, дано довечера имам.
Салути е бачи на Тото Котуньо, поздрави и цалуфки на вас.
Честити рожденичките Римар и Мери, здрави, живи и благоденстващи!
Нямам повече време сега, дано довечера имам.
Салути е бачи на Тото Котуньо, поздрави и цалуфки на вас.
Без да искам, днес се върнах към родния край. /Родена съм в Банско , живяла съм 5години там. Всички там ни познаваха. “Цяло” Банско ме е отгледало . Сутрин майка като тръгвала за работа и която банскалийка я е срещнела и казвала “Докторке, дай да гледам детето...”(Така ме е гледалаи майката на Вапцаров). После много години , като идваха у нас, ми припомняха какви бели съм им правела – на една съм потрошила всичките яйца от кошницата , хвърляйки ги през балкона , на друга съм “смръсила” вълната за предене. Понякога съм се скривала в близкото училище (от тогава съм ученолюбива )- влизала съм в час и са ме слагали на някой чин (а пазителите ми са обикаляли Банското, да ме търсят). Друг път съм се шмугвала в черквата. Много обичам Банско , но не както сега се промени
Марина, с това четиво /от общата ни позната/ ми докосна струната на спомените. Много точно е описано . Но..., има едно НО и това е, че разложани и банскалии винаги са съперници и конкуренция. И в случая аз съм от банЦкалийската страна. Нашите хора казваха , че разложката капама не струвала /май не е вярно/. То и в самото Банско /както е казала и авторката за Разлог/ във всяка къща се прави по различен начин /различно съотношение на продуктите , но принципа е еднакъв/. Например нашите , като са отишли да живеят в Банско, много често местните са ги канели на гости и почти винаги традицията е била да почерпят с капама. Но първата капама , която вкусила майка , била много гадна / по нейните думи/ и оттогава през всичките години там, тя избягвала да хапва . Когато вече щели да си тръгват и техните приятели ги поканили на гости , я молили много да се прежали и да опита поне веднъж от ТЯХНАТА капама. Мама, нали беше добра душа, не могла да откаже този път. Опитала , страшно и харесала и както казваше “Съжалих , че през всичките тези години не съм хапвала...” Майка ми беше приела варианта всеки продукт да се увива с зелев лист- като сърма. Така като се сервира можеш на всеки да сложиш от всичко. Аз я правя на редове (за мен така по-добре се смесват ароматите и е по-сочно): ред нарязано зеле, ред ориз; подправки (И копър , И ДИВ кимион , И черен пипер. Не слагам лук и чесън; Много малко даф.лист ); телешко месо.След това се ръси пак зеле , ориз, подправки и следващия вид месо . И така догоре. Другите ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ видове меса са : свинско, заешко/или др.дивеч/, пилешко, кървавица / или суджук/, сланина. Задължително се слага и ЧЕКАНЕ-това е червено цвекло, заложено в кацата , заедно със зелето. Най-отгоре –в гърнето, се покрива със зелев лист /слага се виното/ и се запечатва с тесто. Печенето е както го е описала авторката. Става “като мозък” – много вкусно и е леко ядене – не ти става тежко , въпреки многото продукти.(Уж по малко , но като сложиш от всичко и едвам ги събирам в ОГРОМНОТО ми гърне. Затова го приготвям , когато ще имаме много гости. Тази година ще сме в минимален състав и ще правя пълнена пуйка , отстрани с кис.зеле и пържоли /по рецепта на леля ми/И тъй като не можем да я изядем сами, ще я занесем при свекърва ми и другите ни близки...
Пак се разприказвах . А нали е обедно време и се окапах при спомена за капамата
)- влизала съм в час и са ме слагали на някой чин (а пазителите ми са обикаляли Банското, да ме търсят). Друг път съм се шмугвала в черквата. Много обичам Банско , но не както сега се промениМарина
, с това четиво /от общата ни позната/ ми докосна струната на спомените. Много точно е описано . Но..., има едно НО и това е, че разложани и банскалии винаги са съперници и конкуренция. И в случая аз съм от банЦкалийската страна. Нашите хора казваха , че разложката капама не струвала /май не е вярно/. То и в самото Банско /както е казала и авторката за Разлог/ във всяка къща се прави по различен начин /различно съотношение на продуктите , но принципа е еднакъв/. Например нашите , като са отишли да живеят в Банско, много често местните са ги канели на гости и почти винаги традицията е била да почерпят с капама. Но първата капама , която вкусила майка , била много гадна / по нейните думи/ и оттогава през всичките години там, тя избягвала да хапва . Когато вече щели да си тръгват и техните приятели ги поканили на гости , я молили много да се прежали и да опита поне веднъж от ТЯХНАТА капама. Мама, нали беше добра душа, не могла да откаже този път. Опитала , страшно и харесала и както казваше “Съжалих , че през всичките тези години не съм хапвала...” Майка ми беше приела варианта всеки продукт да се увива с зелев лист- като сърма. Така като се сервира можеш на всеки да сложиш от всичко. Аз я правя на редове (за мен така по-добре се смесват ароматите и е по-сочно): ред нарязано зеле, ред ориз; подправки (И копър , И ДИВ кимион , И черен пипер. Не слагам лук и чесън; Много малко даф.лист ); телешко месо.След това се ръси пак зеле , ориз, подправки и следващия вид месо . И така догоре. Другите ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ видове меса са : свинско, заешко/или др.дивеч/, пилешко, кървавица / или суджук/, сланина. Задължително се слага и ЧЕКАНЕ-това е червено цвекло, заложено в кацата , заедно със зелето. Най-отгоре –в гърнето, се покрива със зелев лист /слага се виното/ и се запечатва с тесто. Печенето е както го е описала авторката. Става “като мозък” – много вкусно и е леко ядене – не ти става тежко , въпреки многото продукти.(Уж по малко , но като сложиш от всичко и едвам ги събирам в ОГРОМНОТО ми гърне. Затова го приготвям , когато ще имаме много гости. Тази година ще сме в минимален състав и ще правя пълнена пуйка , отстрани с кис.зеле и пържоли /по рецепта на леля ми/И тъй като не можем да я изядем сами, ще я занесем при свекърва ми и другите ни близки... Пак се разприказвах . А нали е обедно време и се окапах при спомена за капамата
Препоръчани теми