Кърмите ли децата си над 1 година?

Кърмя си със голям кеф.....всичко вече е оттренирано Не ме интересува общественото мнение....и по точно това на махленските клюкарки.
И аз имам някой мисли относно отбиването....надявам се да имам търпението и да изчакам тя сама да се отбие.
След 2 седмици започвам работа - ще разредим кърменията. Надявам се бамбината да се чувства добре при баба. Сигурно е едно, аз ще страдам повече от раздялата.

След навършване на годинка смятам да преминем плавно на режим кърмене сутрин и вечер. Не очаквам проблеми, вече сме разредили кърменията през деня, а от нощното бебчо се отказа отдавна.
Невъзможността за дълго отсъствие  ще е единственото неудобство, предполагам, но притеснения нямам, защото малкият не отказва да се храни и от шише, когато се наложи.

Кърмя, нооо ... по едно време всичко беше ОК - излизах в 9 и се връщах в 15, та поне през деня нямаше цок-цок. Сега временно аз си го гледам и отново ми виси често - често. Разбира се аз си усещам, че кърмата /ако я има още/ е силно намаляла и далеч не със свойствата от нюборн периода, но какво да се прави - най-вече ме търси за приспиване и денем и нощем. Надявам се като тръгне на ясла на 1г. и 6 м. нещата да се оправят /ако до тогава не успея да мина на сутрешно, вечерно и нощно/.
Абе между другото аз мислех да пусна тема дали наистина след годинката кърменето е полезно, при положение, че отдавна не се опитвам да се храня добре, пия по 2 кафета дневно, чат пат с цигарка и изобщо не ми харесва да ме ползва за гумена чесалка на зъбетата.

И ние прехвърлихме годинката и се кърмим. Все още не успяваме да го сведем до сутрин и вечер (и през нощта, разбира се). Обикновено суче и към 11 за приспивателно и към 17 пак за това. Ако пропусна, не той има толкова зор, колкото аз - запушват ми се каналчетата, макар и след толкова дълъг кърмачески стаж. Това са и от една страна притесненията ми - когато се наложи да спра да кърмя как да го направя безпроблемно за гърдите ми. От друга страна и аз като Белинда имам опасения, че човекът няма да се откаже скоро доброволно, аз не искам да го стерсирам и да го отбивам ако не е готов, но не съм склонна да кърмя повече от 1,5 - максимум 2 год. (Сега е на 1г. и 1м.).
Относно околните - почти всички ме подкрепят, с изключение на свеки. Макар да не го изказва гласно, усещам че не й е по вкуса. Свеки специално си мисли, че вече леко-полеко го отбивам. Ако й кажа, че мисля да го направя най-рано на есен, а в най-добрия случай - в края на другата зима...
Навън не се кърмим, има къде къде по-интересни неща.
Отсъствах наскоро (за първи път откакто се е родил) за 2 дни от къщи, бабата се справи, не е имала никакви проблеми с приспиването, пил си е кърмичката от шишенце.
Синът ми няма навика да се успокоява с гърдата. Надявам се че тази стратегия е правилна, поне тази зависимост да оттървем, та по-лесно да стане с отбиването.  

И ние се кърмим още, и навън все още давам. Ще видя докога. Не искам да скандализирам никого и ако вземе да става много палав и недискретен, ще преосмисля времето за разходки навън, така че да не се налага кърмене на открито. Засега домашните нямат нищо против. Съпругът навремето беше против ходещо и говорещо кърмаче. Сега въпрос за отбиване изобщо не стои. Мисля да изчакам това да стане естествено.

Така мисля да правя, единствения проблем за сега се очертава общественото мнание, което пък не ме вълнува - значи няма проблем когато го искаш 

Да и то с удоволствие!
Кърмя навън без никакви притеснения, макар че все по- рядко се случва дъщеря ми да си търси когато сме навън, по- често е залисана в игри.
За общественото мнение- ако някой "посмее" да ме попита ама как, защо и до кога, казвам докато тя иска или просто питам "А ти защо питаш?" или "Защо смяташ че постъпвам неправилно?" Никой няма аргументи оборващи кърменето да ти кажа. Стига само това да кажа че смятам маминото/човешкото мляко за по-подходящо и полезно от кравето за моето дете! Така ги туширам на мига... щото съм права

Напротив - с разреждането на кърменията и естественото намаляване на количеството кърмата все повече концентрира антителата (т.е. - те не намаляват като количество, а се преразпределят в по-малкото количество кърма и съответно става по-голяма концентрация) и когато отбиването става плавно и за продължителен период от време, кърмата търпи обратно развитие - накрая е много подобна на коластрата
Иначе на въпроса - кърмим се, та пушек е вдига Денем, нощем, навън, когато се наложи - не отказвам. В момента и при нас никнат кътници и изобщо не яде друго освен мимите - само някоя коричка хляб чат-пат и диво обожаваното от нея $тако$ - кисело мляко (овче, че нали се изрива от кравето) и си скубя косите, че ни плод, ни зеленчук поема, а само млечни Но от опит знам, че това е период и после ще наваксва - сега поне съм спокойна, че нещо полезно яде (кърмата) и не седи гладна.
Досега не съм срещала негативни мнения или отношение - напротив, само са ни се радвали Намеци за отбиване дочувам, естествено - но тъй като това си е лично наша работа - моя и на бебата - си ги пропускам покрай ушите. За момента не съм правила никакви съзнателни опити да ограничавам кърменията, честотата или продължителността им - не ми пречи изобщо, тъй като не ходя на работа и не ми се налага изобщо да я оставям, мога да си я мъкна с мен навсякъде (и го правя). Не се чувствам вързана или ограничена - това наистина си е до лично усещане, при мен може би се дължи донякъде и на факта, че ми е второ дете, а трето независимо от голямото ми желание едва ли ще имам и ценя всеки момент и всеки израз на близост, изобщо всяка секунда от това време с малкото ми човече - едва ли ще ми се случи повече и искам да го изживея максимално пълноценно и докрай

Да кърмим се .Проблеми нямаме само някой учуден поглед отвреме навреме. предвид размерите на детето.Навън се храни без да се разсейва.Абе какво друго му трябва на човек

Кърмим се, и работя, и малката на ясла ходи. Случва се да не се виждаме по 12 часа и после наваксва. Случва се и навън да й дам, ама като е настоятелна немога да откажа. Нощните ги намалихме, но като избива зъб се почва един маратон

Още едно "да"
Навън с помощта на слинг, иначе не мога да удържа на тежестта повече от 5 мин. заради стара спортна болежка
Коментарите - те ме забавляват, а и аз съм чешит, та винаги питам за доказателства, защо НЕ трябва да кърмя повече от 1 год. например.

Кърмим се.И навън по разходки,а напоследък често се налага и по сватби  . А на въпроса до кога ще се кърмим вече отговарям - до абитуриенската,ако и до тогава не се отбие естествено - до сватбата  и повече не коментирам,оставям ги да размишляват върху срока 

Кърмим се, в делничните дни - сутрин и вечер, в почивните - постоянно. 
Проблеми - ми все още се буди нощем, но тя си е така от новородено, така че свикнах.


Навън вече не се сеща за мляко, защото е заета да търчи и пищи. 
Ако се случи обаче, се налага да намерим по-закътано място, защото моя милост бива подложена на безцеремонен стрийптийз в търсене на заветното ам-ам. 

И над 2 години ги кърмим даже
Без проблеми.

И ние клоним вече към над двегодишното кърмене 
Нямам никакви проблеми, нито се буди нощем да суче, може да заспива без гърда (но не и без присъствието ми  ), навън не търси да суче, защото има много по-интересни работи  , общественото мнение не ме интересува. Ако някой ме попита случайно, дали кърмя още със потресаващо-учуден тон, аз му отговарям : " Интересува ли те наистина или просто питаш?"  и човека ме оставя на мира  . С домашните нямам никакви проблеми, те го имат за нещо толкова нормално, което си върви в комплект с дъщеря ми