С какво ви дразнят свекървите- 54

Добра ще си, ако го правиш от сърце. А не да помниш години след това и да се оплакваш във форума. Мерси за такава чаша вода.

Zoι, няма причина да се променят отношенията ни, след като и ежедневието ни няма да се промени. Тя ми е свекърва от 10 години и се познаваме повече от добре, което се отнася и за всеки друг. Около нас всички са наясно с границите ни и не само...

Velmirion, радвам се за теб, аз вярвам в добрите снахо-свекървенски отношения
 Трещи, сори, ама повече ми клониш на досадна бабка, седнала пред тв-то за следобедния турски сериал, която от време на време се включва само да дразни, защото толкова си може.
 В никакъв случай по писанията ти не мога да видя съвременна, градска дама

Боже, мили, а ти ми клониш точно на градска аристократка.  Особено с махленските истории със свекърва  и зълва.

Как ме уцели, прозорлива си, точно градска аристократка съм, само че темата предполага махленски, свекървенски истории. Остани си със здраве, загубих хъс за спор, не си ми достоен опонент

Ридаете за тояга, ми се струва.

Този пост съм го пропуснала, но такива отношения могат да съществуват, когато свекърва и снаха, ако не живеят под един покрив, то със сигурност са почти всекидневно заедно или във връзка.
Няма нищо общо с оптимизма, просто при нас няма начин, не е било и няма да бъде, както вече казах някой да се намесва.
Аз със свекърва си не съм и нямам планове, нито да живея, нито да участва дейно в ежедневието ни. Последно се видяхме преди година и се чуваме от време на време, а дори и по тел/скайп не споделяме теми от личния ни, семеен живот. Дори майка ми не си помисля да ми каже какво да си облека - що за примери са това..
Няма как да се променят отношенията ни, без да се промени дистанцията и начинът ни живот, без конкретния човек да се намеси в ежедневието ни, независимо за кого се отнася. А такива планове, както вече казах нямаме.

Как успявате се чудя? Въртите сучете - все едно и също... Исках да се оплача за конкретното обаждане - проблема пак се върна на няколко страници повтаряне едно и също...   Преди Коледа беше Даун Ъндър, сега пък Хоуп...
Хоуп, може и да "ме познаваш" от друга тема, но наистина нямаш представа какъв е проблема със свекърва ми. Нито познаваш човека, нито съм обяснила в другата тема за какво става въпрос. Бях споменала с две-три изречения и после ги изтрих точно заради това. Видях, че няма как да разберете с две-три изречения, а не исках да ви занимавам там с това. Щом си решила да "дойдеш тук", за да ми кажеш как искам да се върти целия свят около мен и как няма да "снеса" златното яйце, ок. Твое право си е да пишеш в която си тема искаш. Жалко само, че за толкова години явно въобще не си ме опознала в "онази" тема...
За пореден път ви призовавам да спрете с това повтаряне на едни и същи неща. Ако за всеки "новодошъл" вземем да преразказваме всичко наново, наистина ще е доста досадно. Аз вече се съгласих, че съм нагла, нахална, безочлива, искам света да се върти около мен, безсърдечна съм и т.н. Стана ми мъчно за мама онзи ден и затова писах... Вече съжалих...

Принципно съм на мнение, че бабите и дядовците трябва да са част от това така вълнуващо събитие като появата на бебе в семейството. Не защото така е редно и така казват хората, а защото се предполага, че майка ти и баща ти са ти едни от най-близките хора, и човек би искал да сподели такава емоция с тях.

Не смятам обаче, че има значение дали това ще стане на 1-ия, 5-ия или на 10-ия ден от изписването, така че не мога да разбера желанието на свекървата на Кали да е там на всяка цена от първия ден. Все пак това е моментът когато майка, баща и бебе ще са за първи път заедно в дома и това са страшно интимни моменти. В крайна сметка и двете баби ще имат възможността да се порадват на бебето след 10-на дни, така че не мисля, че свекървата на Кали постъпва правилно с тези тръшканици. В крайна сметка, най-важното за двете баби ще е да разберат след раждането, че всичко е било наред и майката и бебето са здрави и добре, а те самите няколко дни по-късно ще могат да им се порадват. Зрелите, разбрани хора биха разбрали ситуацията. А и когато си воден от безкористното желание и истинска любов към новорденото си внуче, то ще ти стига да знаеш, че е здраво и добре, все можеш да изчакаш около седмица да му се порадваш и в семейна обстановка.

Винаги съм смятала, че с разумни хора, макар и с различни виждания няма как да не се разбереш, но понякога има хора, на които инатът им е просто в повече. Ако са в ролята на свекърви, 100 процента са били такива и в ролята на снахи някога, то си е до характер.

Чела съм историята на Кали и не знам дали би помогнало, но все пак би могла да опита да говори тя и мъжът й заедно със свекървата и да й обяснят, че я обичат и уважават и много ще се радват да я срещнат с дълго чаканото бебе, но 10-на дни след раждането, след като двамата нови родители са понапаснали ежедневието си към новия член на семейството. Ако й кажат, че така тя самата би могла да му се порадва по-пълноценно в една по-спокойна и стикована обстановка, може и да помогне. И  ако настояването продължи, може мъжът на Кали да заяви на майка си, че както тя е започнала да вдига кръвно, така и Кали нещо започва да се напряга от тези драми, а сега трябва да е спокойна и да си почива заради бебето.

Да де,  И за същото говоря. Семейството - в нашия случай двамата с мъжа ми, защото детето ни е още малко, решава как, кога и дали ще празнува семейните празници. И съм напълно съгласна, че нито аз, нито друг член на моето семейство е център на нечий род. Разбира се, същото важи и в обратна посока.

Свекито на Кали сега мнооо се натиска да "гледа и помага" за бебето щото, нали, какво ще кажат хората. Искам да я видя след две години или даже по-малко, когато бебо проходи и почне да им взима здравето. Тогава сигурно с полиция ще я издирват за да помага, а тя ще стане като партизанин неуловима и хич няма да й е до хорското мнение. Бас хващам.

Не бъди сигурна, тя и моята ми беше свекърва от 10 години, живееше си на 200км, но нещата се промениха в момента в който се роди детето.
Според мен проблемът на такъв тип свекърви, като на Кали, и моята в това число е, че искат да "помагат", за да не се чувстват безполезни, а точно така се чувстват, като им кажеш, че ще се справиш и без тях. Не могат да осъзнаят, че децата им са пораснали, времената са се променили, и няма нужда да висят на главата на младите. Както казва баща ми, поне като не можеш да помогнеш, недей да пречиш. Но ето това те не го разбират, не схващат, че в такива ситуации само пречат.
И аз съм на мнение, че когато съм се женила, не съм се сродявала с неговите родители, лели, братовчеди и т.н. но явно те са на различно мнение. Друго си е да кажат там каквото там смятат за вярно и миродавно.

Е, нещата се променят много като се роди детенце, но истината е, че от родителите зависи дали ще позволят баби и дядовци да им бъркат в семейството.

Разбира се, че от родителите зависи.
Говорите абсурдни неща, които не виждам как ще се случат без ваше съгласие, сякаш начинът, по който живеете не зависи от вас...
Сигурна съм, защото в моето семейство се планира, решава и действа от двама ни със съпруга ми и там приключва всичко.
Какво се променя с идването на детето?
Преди 10год - като заживеете заедно всичко се променя, заживяхме и? Като се ожените ще видите - оженихме се и освен един невероятен купон, друго не ми е направило впечатление...
Хора не могат да взимат решения, да действат и да ти налагат без твое съгласие, били и най-близките (освен ако си непълнолетен), а това не се случва от днес за утре. Начините и поводите се променят, но то е било винаги по един или друг начин. Ако през живота ти не си го допускал, няма да го допуснеш и след години, защото мен ме напушва смях като ви чета.
Обстоятелствата в живота на всеки един човек засягат него и избора също е негов, доколко ще допусне околните да засяга и тях, че и да го лишават от собствената му глава и воля. Дори това не се случва без лично съгласие.

Стана ми мъчно за мама онзи ден и затова писах...

Кали, знаеш моето мнение по въпроса, затова сега само ще  кажа, че и на съпругът ти може да му е мъчно, че майка му няма да сподели  това дългоочаквано събитие. На майка ти също много, много ще й е мъчно.  Тя няма да ти го каже, но на 1000% съм сигурна, че в сърцето си чувства обида.
Пожелавам ти  всичко да мине благополучно и да гушнеш бебето!