Агресивно куче

привет, и аз сам голяма почитателка на Мистър Милан. За мен той е идол над кучешкото поведение. Значи първо, когато ще се занимавате с едно куче имайте в предвид, че трябва да сте много спокойна и уравновесена. Ако кучето ви вижда или усеща притеснена, изнервена и тн- това веднага активира реакция от негова страна. Значи ако примерно ще му слагате инжекция и вие предварително сте се уплашили от това, кучето реагира на сигнала. Това с наморника може и да е грешка - ако се натрапва до степен, в която кучето вижда наморника и почва да ръмжи например, защото знае от опит, че ще има капки в очите и тн. Трябва да сте много спокойна и да сложите наморника все едно между другото. После му давате малко време да свикне с него, например да поседи с него полвин час и тн, да види, че не е моментално след наморника бам инжекция. После като пристъпите към действие дори и да видите паника в кучето, просто спрете и изчакайте. Не го пускайте да избяга, държите го - но не го обращате в борба- дайте му шанс да се подърпа и тн, ако сте търпелива и не му крещите или да го насилвате, то ще се подърпа известно време и ще спре. Просто трябва да смените собственото си поведение, защото кучето знае, слагате наморник- следва болка, то се бори, вие се дразните, то ви хапе и вие го пускате да бяга. Т.е. ако не процедирате в този ред а примерно само го придаржате в легнало положение на страни- както казаха по- горе и го корегирате по този начин- а не с гняв, то ще се обърка първоначално. Това ще му е нещо ново и непознато като поведение и после му цапвате инжекцията като го видите, че се е успокойло напално и готово. Малко объркано го обяснявам. Влезте в ютуб и тъсете Cesar 911 или  The Dog Whisperer. Гледайте всичките епизоди ако трябва, НО не използвайте техниките му докато не сте спокойна и уравновесена. Това е най- важното. Кучетата много усещат емоция, например в парка като ходя, много хора ми се оплакват, че кучето им не иска да гони тенис топка. Повярвайте ми абсолютно всяко едно от тези кучета си е играло с мен и с тенис топка и стопаните им винаги се чудят АМА как така с мен си играят- при условие, че не ме познават, а с тях не. Много е важно какво излъчвате и да покажете кой е под контрол. Защото вие сте тази която има контрол- а не кучето.

О да, и още едно нещо да добавя като идея, може би преди да пристъпите към козметични процедури или лекарства го заведете в парка да се натича- да се умори едно хубаво и после като се пирбере уморено, ще е и по- спокойно по време на пострижката. Не знам дали идеите са ми добри, но има и други добри съвети тук. Просто пробвайте всичко докато видите кое е най- доброто за вас. И бъдете много търпелива, това е. 

 Извинявам се за правописните грешки по- горе, на работа съм и малко на бързо го написах през един yебсайт, който прехвърля от латиница на кирлица Също стана много дълго написаното, но се надявам да съм ти помогнала. А ако не- на кучешко училище и това е.


 А за храненето и наградите. Кучето трябва да си заработи храната. Т.е. хранене само след раходка и награди само след някакво изискване. Аз работя със 7 годишна Австралийска овчарка, с нея ни е режима следния. Раходка- 30 минути- тичане и гонене на топка 45 минути... след това команда- Време е да си ходим, кучето знае да отиде до раницата ми и да изчака там- защото и се дава награда. После преди да влезем в къщи и се дава команда да седне, легне, да се завърти или там квото ми падне и тогава и се дава 2ра награда. След това и се дава едно намачкване на дупарата- тя много го обича и чак тогава се пуска в къщи. Т.е. не е да влезем в парка и да крякаме и да подскачаме заедно, всичко се прави спокойно и с ритъм. И даже примерно ако не и дам команда, тя си изрежда всичките команди, който знае- и така ми се моли Но единствено и се казва- Браво, Трикси, и това е. Аз използвам и тенис топката за награда, може да използваш любими играчки като награди- ако кучето много ги обича и тн. Ще стимулира реакцията на кучето, точно както например любимо лакомство

За кокерите мога да кажа само едно - своенравно и почти неуправляемо куче. 20 години гледах две такива животинки. И двете бяха женски. Втората 14 години ни радваше - определено беше по-послушна и не толкова агресивна. Но пак хапеше малката, когато я тормозеше. Само от мъжът ми имаше страх, по-скоро доверие, и му даваше да прави каквото иска с нея.
Моя съвет  към теб, без много резки движения, с повече нежност да пробваш да капеш капките за очи. А иначе вече е късно - на 6 години е трудно да добива нови навици. Но е възможно - подстригване само с намордник и то при фризьор.

Нито едното е вярно, нито другото. Всичко е въпрос на възпитание и правилно отношение към животното.

И аз да добавя. Възпитавала съм кучето си по методите на Сизър Милан, тогава изгледахме всичките епизоди, които намерихме в мрежата - за да ни стане ясна философията му, не толкова конкретните методи, макар че и те са важни. Кучето е животно, което живее в глутница с установена йерархия и когато си е на мястото в тази йерархия, е балансирано и спокойно. Ако няма лидер от хората, то заема лидерска позиция, макар че тя може да не му е по сърце според природата му, но така се налага. Кучето става невротично и прави изпълнения като това. Но може да е невротично и по други причини, разбира се.

Възпитаването на кучето означава първо образоване на човека и научаването на човека да бъде лидер на кучето. Когато кучето има лидер пред себе си, в огромната част от случаите то реагира като член на глутницата, който следва лидера. Това е причината Сизар Милан да може да се справя с почти всякакви кучета, защото той е лидер и знае как да покаже лидерството си дори пред напълно непознато куче. Кучетата усещат това и приемат лидерството му и го слушат. Лидерът е спокоен, уверен в позицията си и убеден, че стои по-високо от кучето. Той знае, че това е куче, а не милото му детенце, например. Към кучето човек трбява да се отнася като към куче, според кучешките закони, дори и ако го обича много - човешката любов не може да превърне едно куче в човек и това трябва да се помни.

Някой трябва да се занимава с кучето, за да установи правила в живота му. Вие виждате кризисни ситуации и се опитвате да се справите с тях, но те са само малка част от проблема. Трябва проблемът да се разреши генерално.

По принцип може да бъде превъзпитано куче на 6 години, но не всяко куче може да бъде превъзпитано, това също трябва да се има предвид. Щом кучето е ухапало човек - положението е МНОГО сериозно. Ако нямате представа какво правите, ако нямате намерение или възможност да отделите време да се запознаете с основите на възпитанието и с възпитаването на кучето - е по-добре да си вземете треньор или да го подарите...

Първо си изяснете кой е алфата във вашата семейна глутница - дали наистина е майката? Бащата определено е поне номер 3, ако кучето е номер 2, не разбрах дали има други постоянни членове на семейството. Нормалното положение за домашен любимец е да е номер 3 от семейство с 2-ма човеци и ако това не е така, положението трябва да се промени. Затова е ухапало бащата, защото го смята по-ниско в йерархията, отколкото е то - а това в никакъв случай не бива да е така.

Всякакви въздействия и изобщо всичко трябва да се започва след разходка с тичане, при което кучето да се умори, да си изразходва енергията и накрая да върви до човека, така че човекът да води, а не кучето. Ако това не се прави, успехите ще са трудни... Ние в началото разхождахме кучето с велосипед, за да му смогнем на нуждите да изразходва енергия, а сега вече го караме да тича по други начини.

Аз не знам защо се прави въпрос от това, че кучето яде от ръката но човека - ако човекът е лидер, той казва кога и как кучето ще яде, кога ще се разхожда, кога ще чишка и пишка - изобщо кога ще се прави всичко. Моето куче спокойно приема храна от ръката ми - и го прави изключително внимателно, за да не ме нарани, но са минали поне година в обучението му да прави това. Преди това, като беше малък, ме хапеше, та се наложи да му "обясняваме" на кучешки, че 1) аз съм по-високо в йерархията от него и 2) така ме боли и когато ме ухапе, следва нещо непирятно за него - спиране на играта или скарване от лидера - безспорен лидер беше мъжът ми, от самото начало.

Правили сме и това с повалянето на земята, когато не слуша. Това означава, че кучето е победено, а човекът е над него - той е водачът на глутницата. Това е начин да се наложи йерархията, не е някаква жестокост. Кучетата я приемат спокойно, въпреки че в началото може да следва малка борба за надмощие, но тя скоро свършва, ако човекът е постоянен.

Аз съм разказвала как слагахме каишка на моя кучо. Той хич не я хареса отначало, искаше да хапе повода и истерясваше. Вдигнах го лекичко така, че да увисне на нея за мъничко - и той спря да се мята и да ръмжи. Пуснах го на земята. Постоя 20-30 секунди и пак изпадна в бяс да ръмжи и да се опитва да захапе повода. Пак го вдигнах лекичко над земята, колкото да се отлепят лапите му от земята и да изгуби равновесие и като спря да се мята - го пуснах на земята. И така още един-два пъти, докато разбра, че няма да стане неговата. Мускулите на врата на кучето са много силни и не се случва кой знае какво, макар че изглежда страшно отначало. В този период не го изведох навън, без да му се сложи каишката. След ден-два вече като видеше, че взимам каишката, почваше да върти радостно опашка, защото разбра, че каишка означава разходка. И до ден-днешен реагира така, ако свалим каишката, когато го къпем.

За закрепване на позицията на лидера (или на номер 2 и 3) е полезно да се изпълняват постоянно следните правила - кучето да се храни след хората, да започва да яде само след като му е разрешено, например, да прави нещо, за да си заслужи храната. Ние имаме ритуал - караме го да идзпълни някакви команди, първо беше цяла серия от команди, сега по една-две - например, дай лапа или "моли се" (сяда на задни лапи и вдига предните), за да поддържаме модела.

През тесни пространства като врата, тесен коридор и т.н., минава първо човекът, след това кучето. На кучето не се разрешава да се разхожда по мебелите, защото те са високото място в къщата, а високите места са за лидерите, т.е. човека. Ако човекът го покани да се качи на дивана, да кажем, за да си поиграе с него - да, но кучето само не бива да се качва по мебелите, трябва да знае, че това е мястото на хората.

Понеже нашият много се дърпаше отначало по време на разходка, купихме каишка тип "холти" - помогна ни да го научим да върви до човека. Като тръгне да се дърпа да върви напред, леко се дръпва каишката и главата му се обръща към човека - кучето не може да върви напред, ако главата му е обърната встрани. Може да помогне за проблемът ви с капките.


ако решите да се заемете - вижте за повече съвети в кучешкия форум - dog.bg
Успех!

А и аз това шях да пиша. Особено пък за неуправляемото.

В темата са ти дали доста добри съвети. Мила е написала много подробен пост, който наистина може да ти бъде от голяма полза. От мен успех

Нашата кокерка се мислеше за по-напред в йерархията от малкия ми син. Постоянно го ръмжеше, опитваше се да го хапе. Но той сам си отвоюва мястото. Изобщо не се страхуваше от нея  и не ѝ се даваше,прилагаше умерена сила. Сега го слуша повече от мен. От мен може да открадне храна, но от него-никога, дори и месо да има до нея, не пипа без да ѝ е разрешил. Това го постигна за много време и с постоянство. 

Много благодаря на всички за съветите, ще се опитам да обобщя основните принципи на майка ми, понеже тя го гледа. Мила, относно дресьорът с удоволствие бих наела, но в нашия град няма такъв. А за подаряването, много ми е жал, с майка ми са много привързани един към друг, пък и не съм сигурна, че ще попадне на търпеливи стопани с желание да го превъзпитават. Знам, че вече е късно за радикални промени, но се надявам с корекции от наша страна да подобрим положението, поне до там, че да не напада.

Може би, намери тези епизоди на Сизър Милан с БГ субтитри и ги дай на майка си да погледа, според мен ще се научи от тях, особено щом е привързана към кучето и го обича. Всичко ще е наред според мен Няма нужда да му търсите нов дом. Аз си спомням на баба кучето едно време- на 16 години почина. Баба даже не го беше връзвала никога (на двора свободно да тича), цялото село и се чудеше. А кучето беше независимо като котка. Много добро и умно и до гроб приятел, но не ни слушаше особено за квито и било неща- не ни е хапало- нито пък домашните животни, които приемаше като част от неговото царство. Но определено това нейно куче си беше главатар на целя двор и къща хаха

Купи си книгата на Сизър Милън в нея пише абсолютно всичко което ти трябва за кучетот ти