Публикувана: 1 ян. 2016, 15:34 ч.
Последно мнение: 28 апр. 2024, 08:47 ч.

Шеста тема на чакащите

506 716
5 034
1

# 4 080 7 март 2022, 15:01 ч.

Мнения: 306

Цитат на: Mama Ru в пн, 07 мар 2022, 14:54

Таня, тези, които не искат детето да е с изразени ромски черти, просто се страхуват. Не дали те ще приемат детето, дали обществото няма да го отхвърли. Знаеш ли колко страда една майка, ако детето й е обект на подигравки и неприемане, независимо по каква причина?

+100.
Точно това се опитвам да кажа. Не ме бърка ще прилича ли на мен визуално. Дори аз да съм го родила, все ми е тая. Бърка ме всичко останало, хората и децата са жестоки и без това.

Позволих си да отговоря, Tanya111, защото всичко тръгна от нападката към моите критерии и беше репликирано към това. Иначе е проблем за много хора. С това спирам да участвам в тази дискусия.

# 4 081 8 март 2022, 00:59 ч.

Мнения: 1 163

Страхове (всякакви)има всеки родител за детето си, независимо дали е осиновено или не .
Вие ще бъдете майка, която ще обича детето си и ще се борите и грижите за неговото щастие и приемане в обществото !
Казвам го като родител, който не е осиновил, но родих различно дете.
Обожавам детето си, мечтала съм за него цял живот и съм безкрайно щастлива че Господ ми даде възможността да имам дете.От тук нататък ще се боря и защитавам по всякакъв начин.
Когато станете родител ще имате сили за всичко!

# 4 082 8 март 2022, 03:31 ч.

Мнения: 2 586

Цитат на: Tanya111 в пн, 07 мар 2022, 11:20

Все повече си мисля, че проблемът е в твърде лесната процедура по осиновяване в България.

Цитат на: Tanya111 в пн, 07 мар 2022, 14:52

Да, в България процедурата по осиновяване трябва да се промени.

А защо процедурата трябва да се промени?
Искат се доста документи, има курсове, срещи с психолог и соц. работник, изискване за доходи, чака се три месеца за одобряване и поне година, даже вече две за получаване на дете.
На мен процедурата хич не ми се вижда лесна, проста и бърза, та да трябва да се прави по-трудна.
Може и да бъркам, ние тепърва ще тръгваме по този път в края на месеца.

# 4 083 8 март 2022, 07:22 ч.

When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
Мнения: 3 671

Ще се намеся относно процедурата:
Тя сама по себе си е тромовка, но са заложени много критични точки.
Проблем, според мен е, че всяка критична точка се отминава без внимание, без никой да погледне сериозно на тези изисквания...
Психо тест, в София:
Попълвам бланка, в която се пита употребявам ли и колко често алкохол и наркотици, имам ли опити за самоубийство... И т.н. интересни и Важни неща. Влизам при лекар да ме "интервюира" - първи въпрос: Написахте на всички въпроси "не", нали?

Е ти всъщност интересуваш ли се дали съм луда или искаш само да гушнеш 40лв за удостоверението и да си ходиш...

Знам отговора.

Та не са пробойните в процедурата, а в човешкият фактор, както винаги.... И това се променя с контрол и отношение... Ама тук няма скоро да стане...

Друг препъни камък е, че в някои "партньори", които провеждат предосиновително обучение, хич не им се занимава... Знаете всяка от нас е минавала през това, попадали сте и на неадекватници.... При нас беше страхотно, не съжалявам за времето, прекарано там и за нещата, на които ми обърнаха внимание.

# 4 084 8 март 2022, 09:58 ч.

Мнения: 12 028

Аз минах процедурата лятото на 2011г. Извън София, областен град сме. Това, което всички ни казваха и от ОЗД, и от партньорите, които провеждат обучението, след осиновителна подкрепа и се занимават с друга социална дейност като деца в риск, деца на улицата, приемни семейства, ни казваха, че осиновителите сме последна грижа. Тогава се наблягаше на извеждане на децата от институциите и развитие на ЦНСТ и приемна грижа. В интерес на истината, в моя град в приемни семейства се извеждаха и настаняваха деца с тежки здравословни проблеми и голямо изоставане в развитието. След една-две години усилена работа с децата и рехабилитация те попадаха в списъците за осиновяване в чужбина и наистина биваха изправяни на крака някои от тях, т.е там, където беше възможно се постигаше огромен прогрес в състоянието на детето. В същото време е възможно и някои аспекти от работата с кандидат осиновителите и осиновителите да са оставали на заден план, като достъп до рехабилитации в тази организация или психологическа подкрепа след осиновяването, когато възникват някои проблеми с адаптацията на децата или техни реакции/ поведение... Все съм си мислела, че трябва да има отделно звено/ екипи за осиновяванията, за приемната грижа и за децата в риск или децата на улицата. Т.е не един екип, а три такива. Много важно е да има поне един психолог в града, който да е тясно специализиран в адаптацията на осиновените деца и специфичните поведенчески проблеми при някои от тях, в това число и разстройство в привързаността.
Моят път с дъщеря ми, която беше престояла в институция 3 години е, че на детето бяха нужни 7 години, преди това да бъде преодоляно. През този период детето мина през детска градина, където слава богу се справяха и нямаше нито едно оплакване, а детето се чувстваше добре при всички учители и на сборни групи, до тежката адаптация в начален курс и обучителните проблеми, с което се сблъскахме индикации, за които имаше отще на 5-годишна възраст, но нямаше кой да се заеме, защото било рано още да се говори за това.
Нашите деца не стават домашни просто така. Понякога е нужно мнооого време и усилия, и средства, за да се постигне.

# 4 085 16 март 2022, 12:03 ч.

Мнения: 306

Днес подадох всички документи.
Имам входящ номер и чакам само да разбера кой социален работник ще работи с нас, както и възможностите за включване в обучението.
До сега бях много ентусиазирана и стегната да свърша всичко. Сега, когато вече нещата се случват, започнах със страховете. Няма да се откажа, разбира се, но започнах да се притеснявам дали ще се справя. Ще бъда ли най-добрата майка, която детето би получило? Страхувам се от много неща. Пиша тук, защото ми се иска както аз в момента чета стари теми и плача от щастие, така един ден да се обърна назад и да си кажа..струваше си всичко.. Надявам се да е така.

# 4 086 17 март 2022, 01:26 ч.

Мнения: 2 810

Цитат на: beach_please в ср, 16 мар 2022, 12:03

Ще се справиш разбира се. Всички сме минали по този път. Като дойде щастието у дома ще го разбереш.
Късмет и щастливи дни ти желая.

# 4 087 17 март 2022, 01:35 ч.

Мнения: 2 586

А документите за доход колко назад трябва да са? Какво представляват? Документ от работодател, че работиш и колко ти е заплатата или фишове за някакъв минал период?

# 4 088 17 март 2022, 07:52 ч.

Мнения: 306

Нашите бяха служебни бележки за получени трудови възнаграждения за последните 6 месеца. При съпруга ми има заплата и командировъчни, забелязах, че бяха писали само основната заплата. Във вид на таблица са за 6м.назад.

# 4 089 17 март 2022, 20:20 ч.

Мнения: 12 028

Едното ми дете е взето от родилното в приемно семейство. Бил е на 2 месеца, когато е вписан в регистъра и разгледан на съвет. За огромен мой късмет съм била избрана именно аз. Видях го след като вече беше навършил 3м, взех си го на 4м и дни. Вече е първокласник. Нямам партньор. След сина ми приемното семейство пое отново от родилното друго дете, което се задържа доста повече при тях. Те са хора, които са имали много малко, когато техните деца са били малки, днес също не са богати материално, но за сметка на това децата бяха отглеждани с много грижа и любов.

# 4 090 20 март 2022, 23:11 ч.

Мнения: 8

Цитат на: Tanya111 в чт, 03 фев 2022, 08:48

Мен малко ме притесниха изказванията за "лош генетичен набор"; бялото дете от нисша прослойка и ромското - лъчезарно и т.н.

За човек, който е тръгнал да осиновява дете, идеята за "чуждите" гени не е най-доброто мислене. Ако вярвате в това, че гените определят поведението, характера, съзнанието, мисленето и живота като цяло, моля откажете се от осиновяването и продължете да опитвате, докато си родите вашите биологични дечица. Никое детенце не заслужава да гледат на него като на програмирана кукла, която както и да живее, каквото и да прави, няма да се измъкне от предварителната програма. Това е безкрайно несправедливо и би обрекло всяко дете на много мъчителен живот. Истината е, че осиновените деца до има-няма година започват да приличат на осиновителите си. Защото това виждат, това чуват. На мен ми беше много забавно първия път, когато си дадох сметка, че синът ми повтаря това, което казвам и по начина, по който го казвам. Все едно виждаш себе си в някой друг. Simple Smile

Да кажеш на едно дете, че е осиновено, особено когато е малко, изобщо не е чак толкова потресаващо събитие в драматична окраска. Детето изобщо не гледа на осиновяването като на дълбока, мрачна тайна, което се случва, защото някой е бил "нефелен" и не е могъл да има деца, или пък не е бил добро дете и затова се е наложило да бъде осиновяван. В началото е просто история на една среща. Синът ми периодично пита - мамо, аз как дойдох при теб? И аз разказвам. За сигурно 35-и път. Сигурно ще го повторя още много пъти. А той преработва информацията, свиква с нея, сравнява с това, което чува от други деца за техния живот и т.н. На всеки етап от неговото развитие, предполагам, че ще я обмисля от различен ъгъл, с различна гледна точка. Важното е да може да говори за това и да пита каквото иска да знае. Не да смята, че е деликатен въпрос, по който говорим с помощта на психолог, защото явно има "нещо" в тая работа...

Социалните говорят "така", защото това е истината. Хубаво е, ако някой ги е инструктирал да подготват хората с надеждна и реална информация за това, което да очакват. И да, трудно е осиновяването. Първо, защото много се чака. Много хора изобщо не дочакват. Аз познавам доста такива хора. Второ - защото за да осиновиш дете трябва да надмогнеш доста предразсъдъци, да обмислиш доста неща от живота, да прецениш това можеш ли го изобщо? Можеш ли ти самият да пораснеш толкова, че едно осиновено дете да бъде щастливо в твоето семейство?

Най-смисленото нещо, което съм чела в този форум от доста време. Напълно подкрепям. Осиновяването не е за всеки. Може да звуча крайно, но според мен твърде лесно се одобряват кандидатури за осиновители в България.

# 4 091 6 апр. 2022, 15:42 ч.

Мнения: 2 810

Как сте момичета? Темата замря. Писма поне не идват ли?

# 4 092 6 апр. 2022, 16:18 ч.

Мнения: 306

Ние започваме обучение на 11 април. Комуникацията със социалните е много тегава. Дамата, която ни е назначена е в някакъв непрекъснат отпуск. Чухме се само по телефона. Първо нейните колежки ми казаха, че след като сме подали молба за социална услуга, тя ще се свърже с нас когато е готово направлението. Чаках, чаках, накрая отидох там. Нямаше я. След няколко позвънявания я открих, направо ми се скара, че трябвало аз да намеря център за обучение, пък направлението било лесно. Както и да е. Сега я търся, за да го прати по служебен път на центъра, дано я открия преди да почнем.
Искам да минава вече и да ни впишат в регистъра, поне да знам какво чакам.

Ще се радвам ако някой сподели някакво развитие ❤️ надявам се от сърце пролетта и щъркелите да донесат много бебенца и радост в сърцата на всички чакащи.