Отново на работа в кофти среда

     Предишната ми работа беше ужасно натоварваща-емоционално, психически, физически.В резултат на стреса получих екземи по кожата, сърцебиене, перманентно главоболие и т.н.След няколко месеца напуснах.Всичките ми здравословни проблеми просто изчезнаха.
     Сега работя на по-ниско заплащане, но го няма този стрес.

все едно г
о пиша аз, за преди една година, същата история
когато не работя съм супер, почна ли работа и стресът мве залива с пълна сила и започват проблемите

Абе защо обикновено шефовете са все някакви идиоти?!  С конкурс по закона на Мърфи ли ги избират?!  Една приятелка в банка беше супер стресирана от шефката си години наред, друга позната -също в банка и по същия начин, и доста други такива случаи знам.  Скоро имах работа в банков клон и там, като им видях шефката - ами и тя тупан и половина.  Явно това е тенденция. 

Работата ми е стресираща на моменти, заради голям обем и кратки срокове 
Справям се със спорт 

а ако нямаш сили и време за спорт ?
аз си признавам, че нямам, понякога отнасям лошите емоции в къщи-тоест почти винаги, това е лошо,обаче е неизбежно
а и сега тоя студ е нечовешкиии, направо не си се представям утре-два часа почти губя в път, тоест работното време ми е от 7 до 7 така го смятам, така илиза с цялата разправия-ставане, обличане, път до метро пеша 10 минути, 30 минути до робатата, плюс още 10 пеша
и вечер време за нищо, а ако имаш дете-домашни, вечеря, почивка за теб, не ги мисля, майките
и това ако не е стрес, здраве му кажи

Моля ти се, прочети пак Like_Smoke.
ПС Браво, поправи се. 

И все пак Лайк_Смоук няма деца, така че разполага с повече свободно време от хората с 1, 2, 3 деца. Нали виждам моите приятели, които нямат деца - след работа е време за релакс, йога, фитнес, или по бира-две в някой приятен бар, филмчета, книжки. Когато има деца, ситуацията е доста по-различна.

Иначе съм изцяло съгласна, че спортът е прекрасно средство за намаляване на стреса. Кикбоксът лично на мен ми помогна да преодолея не една и две стресови ситуации в миналото 

Когато човек има деца, приоритетите се променят. Преди 10-ина години работното ми време беше до 18 ч. и не го смятах за късно - тепърва се ходеше на разходка, кафе, кино и т.н. Сега работя до 17 ч. /заради това избрах работното място/ и бързам да си тръгна веднага, за да си взема детето. Колегите без деца или с големи такива не бързат, могат да остават след работа....всеки си с приоритетите!!!

Чувствах се по този начин, когато бях "млад специалист" - разбирай - опитваш се да се закачиш максимално дълго на работа, за да натрупаш опит и да си намериш следващата работа по- лесно. Издържах... 3 години. Започнах да получавам уртикария /съвсем сериозно!/, а сутрин като отивах за работа, имах чувството, че краката ми сами се връщат към къщи. А заплатата не беше лоша.  
 Напуснах с кеф!
 Намерих си работа на второто интервю, на което отидох.
От тогава следвам принципа, че ако със отварянето на очите се събуждам с мисълта, че не ми се ходи на работа, е време да я сменям. Започне ли една работа да те натоварва, значи това, което може да ти даде се е изчерпало и започва да ти носи само негативи.
Сменям си работата, средно... на 3-4 години. За мен е нещо нормално. Един познат преди време ми каза, че когато хората започват да градят кариера, аз напускам, но мен ме устройва - не съм тип кариеристка. Предпочитам личното спокойствие и времето с децата, отколкото постоянни терзания извън работно време, пак за работата.... За мен тя е средство да си плащам сметките и да си позволявам почивки.
А и има нещо друго - когато навляза в работата и един вид, всичко ми се изясни, просто... губя интерес. И се хвърлям презглава, понякога в радиално противоположна сфера.
Абсолютно не съжалявам за опита, който имам до сега!


А за спортуването - спортувам, но много рано. Ставам всяка сутрин в 5,30    /според повечето ми приятели съм си чисто луда/, тренирам от 6,00 до 7,00 и от там - обимчайният режим - будене на децата, развеждане по училища, тренировки , градини, работа... и така...

Когато постановката и нагласата са правилните- проблеми няма. Лека или тежка, с кратки срокове или без никакви такива, работата си е работа и е за това да се работи, без особено влагане на лични чувства и лични отношения. Усещам, че има хора, които търсят начин да направят работното си място и колегите си приятелски настроени, което за мен е абсолютна грешка.

Интриги..... да .... на моето работно място е осарник, но съм се научила да се дистанцирам. При нас 2 - 3 патки (с извинение) искат да ръководят парада и съответно доносничат и са близки до директора. Аз съм на държавна работа в малко населено място- съответно сами сещате за какви интриги става въпрос.....
Някои се примиряват , аз не мога и не искам. Не разбирам и хората, които го правят. Колкото по си мълчи човек , толкова повече го тъпчат интригантите.

Има го това с мълчанието..Абсолютно съм съгласна.Доскоро имах голям проблем с колежка, тъй като съм нова се опитваше да ме мачка-шефа разбра, скастри я и оттогава се прави на мила.
В малките населени места-особено в общината примерно е змиярник, клюки и прочие.
 Същото е в училищата-пълно е с интриги, какво делят толкова тия даскалици-не знам.
Имам близки в тази сфера и като ги слушам какво е лошо ми става.
Не е лесно да си учител и да роботиш за малко пари в повечето случаи, но да издребняваш за един лекторски час, че е даден на колега, който час струва 4 и нещо еми-не го разбирам.
Все по-често започвам да се чудя в какъв свят живеем!
Аз имам много малък трудов стаж, и малко истории в офис сферата зад гърба си, не съм попадала чак на кофти колеги,а на кофти шеф-никога.
Ако беше така нямаше и ден да стоя.
Мисля, че още съм много малка и неопитна и се надявам с годините като натрупам повече опит да свикна с всичко и да не обръщам внимание на такива неща, обаче като си знам характера това едва ли ще се случи.

Не знам дали пак бих си причинила подобно нещо. Втората ми работа беше такава - с шеф интригант, съответно се толерираха интригантките (в моя "отдел" бяхме само жени, което правеше положението... чудно). Не исках трудовата ми книжка да е 2 месеца на едно, 3 на друго и си траех. Издържах 5 месеца, 2 болничен и 8-я вече изпуших и в края на един работен ден седнах с белия лист, написах си молбата и си тръгнах след седмица.
Сега нямам търпение да се върна на работа

как след седмица, не си ли работила предизвестие ?