Защо се разведохте?

Аз пък мисля, че всичко си е до човека, а причините, които "развалят" едно семейство всъщност просто ни показват слабите страни на двамата партньори. Много от партньорите не са наясно какво точно означава да се обвържеш с някого, и да си му подкрепа и опора-голяма част от едно партньорство преминава в компромиси и ограничаване на собствените потребности за сметка на общите...Особено ако се вземе решение за дете/деца и те също са част от брака...И който очаква това да не е така, почва едно мрънкане и намиране на проблеми... Имаше тук из нета една реч "живеем във време, в което нещата се изхвърлят, вместо да се стремят да се поправят"- важи и за брака в много случаи. Малко твърдо звучи от моя страна, и може би защото преживях много страшни неща с моя брак и "нормалните" проблеми ми се струваха всички поправими не знам...но ме хващаше ужасно много яд на жени и мъже с хубави семейства, в които наистина нямаше съществени проблеми, но ги развалиха заради такива, които биха били поправими, ако и двамата го искат и не мислят само за себе си. Мисля, че до голяма степен е собствената настройка към брака. Аз не бих се омъжила повторно, мисля. Знам аз как гледам на брака и може би бих се престрашила, но просто не мога да знам как го вижда другия човек и ми  е трудно да намеря достатъчно доверие за да се обвържа по документи- като знам от собствен опит един развод какво ми струваше...Питаха ме наскоро какво тогава бих казала ако моя сегашен приятел, с който нещата принципно вървят, ми предложи брак...Честно казано, не знам. Май ще кажа "да" и ще си останем завинаги сгодени...

Поправими, колко да са поправими нещата...ако я няма любовта и обчита, какво да поправяш. Или ако единия не се чувства щастлив в брака

Разбира се, с тази предпоставка. Говорим си за проблеми в бракове, в които тези чувства са налице, но има проблеми от рода на вече много такива посочени в темата.

Аз съм на мнение, че всяко семейство, което може да се запази, е добре да се запази   Но когато нещата стигнат дотам заради някакъв проблем всеки ден да има пререкания - за мен това не е семейство, а война, която трябва да бъде прекратена. Живели сме спокойно и без скандали над 10 години, е не може после да има всеки ден такива и това да се търпи. Аз изтраях 6 месеца.

Те много бракове изглеждат отстрани с несъществени проблеми... Само хората вътре си знаят какво им е и поправимо ли е. И моето семейство е изглеждало доста добро, както са ми казвали. В последствие малко се потрисаха от реалността моите близки. Но пък общите ни приятели си останаха само негови - явно в техните очи аз съм развалила хубавото семейство. Така че истини много

Бившият ми и досега твърди, че никога не е искал да се развежда, аз сама съм била решила така.  Всички негови близки и познати също смятат мен за виновната страна. Това е без никакво значение. Важното е после да сме добре, а не да се спори цял живот кой бил виновен.

Стават поправими ако не се чувстваш щастлив - да знаеш защо.
И тогава, ако си искрен със себе си, ще бъдеш и честен към партньора си.
И веднага се вижда дали има истинска обич или не - и съответно как ще продължат нещата.

Мисля си, че не е точно така.
Някои жени се амортизират от ражданията, но не всички.
И до ген е, вярно, но ако не се оставиш по течението, можеш да изглеждаш добре.
Мъжът, като тръгне на лов за 20 годишни ми е най- смешен, защото само той в цялата ситуация, е заблудения.
На девойките им е  ясно защо му пускат и като намалеят паричките, кацат на друго клонче.
От друга страна, затова е добре да се омъжваме на по- прилична възраст- едно е да родиш на 25- 28 и на 45 да си хем млада, хем вървяща, хем с отгледани деца, а друго е да се възпроизведеш на 35 и когато/ ако мъжът ти хукне да си купува младост, ти да си на никъде с " вагончета, целулит и бръчици".

жените се амортизират и от това, че след като си хване пътя мъжа, много често е без всякакъв ангажимент към бившата жена и бившите деца, говоря по това което наблюдавам, той е отново ерген и жената остава да мисли за деца , за сметки къща и т.н., и както е в повечето случаи с една никаква заплата, няма как да има самочувствие, хубав външен вид, дрехи и всичко тръгва надолу, за съжаление в нашата страна децата са на майките си, има и изключения , но малки

Това трябва да води само до извода никога жената да не разчита на 100% само на мъжа си. Ако е самостоятелна, винаги ще си е със самочувствие, и от кандидати няма да се отърве.

съгласна съм с това , но често не всичко зависи от жената , а и няма много, които с 1 заплата да могат спокойно да се грижат за останалото семейство без мъж, въпроса е в това, че не се поема отговорност

Средностатистически и двата пола изглеждат еднакво амортизирани. Да не говорим, че пластичната хирургия предлага частична поправка на амортизираните части, така че и тя е вариант.

Адски смешни са 40 - 50 годишни чичовци бутащи се при младите. Смешни са на девойките най - вече. Яко ги ебават.

Съгласна с Екс и с Дана.


Ами не знам, за мене обяснение за развод от сорта на "не ми обръща внимание" и "не ми дава да излизам" или "все сме при родителите й", или "не знам дали го обичам, но не искам никога да си има друга!" (някои поводи за раздели от тукашни познати и една приятелка) са неща, които при нормална комуникация, налични чувства и ревизия на собствените потребности и желания с помощ от двете страни са поправими... Особено, ако има и деца, които страдат от евентуална раздяла.

То почти всички е поправимо, ако има желание и от двете страни.  Но когато единият иска нещо, което е напълно недопустимо и нетърпимо за другия - тогава няма как.

Поправимо е, ако има желание за компромиси и от двете страни. Обикновено компромисите са от едната страна и в един момент чашата на търпението прелива... Ние ходихме и на семеен терапевт, но се видя, че той няма никакво желание да опита да промени нещата (поне си призна донякъде, че причината за всичко тази, която аз дадох)