Преди години, винаги съм се чудила, на хората, които прекалено дълго време мислят за един човек, особено ако не са имали и дългогодишна връзка. Ето че и на мен ми се случи и сега не знам на къде, аз не живея, а съществувам. Стигнах дъното и не мога да изляза от там. Останах без достойнство... с единствената надежда, че някога ще ме преоткрие! (осъзнавайки, че това е почти невъзможно!
Досега съм имала само 2 сериозни и дълги връзки, след последната ми такава, заминах да следвам в чужбина, заминах ужасно тъжна, не беше минало даже месец от както приключих 7 г. връзка, бях решила да не започвам никакви връзки, а да се съвзема. Точно тогава се запознах там в чужбина с един българин- идеалният мъж за мен, на средна възраст, кавалер, красив, мил с хубава професия, но най-важното - никой не се беше държал толкова внимателно с мен. Казах си, че след всичкото лошо, което преживях е дошъл и моят късмет, предишния ми изневеряваше и обиждаше, искаше ми постоянно пари. Така, реших да опитам, но този човек се държеше леко дистанцирано, не бързаше да ме вкара в леглото, това ми хареса много. Лошото беше, че е от този тип, които излизат всяка седмица по барове и дискотеки, беше свикнал да си е сам, без жена до себе си, аз бях инициатора за повечето ни срещи. Може би се заблудих, защото той ми каза, че трудно влизал във връзка имал нужда от време, по-бавно да стават нещата, повечето му опити за връзки приключвали, защото няма развитие. аз реших да помогна за развитието на нещата, защото ако чаках на него да се виждаме по-често и да се опознаем, нещата щяха да си останат така. Започнахме да излизаме предимно вечер, защото аз настоявах, ако питах него, само у тях щеше да се виждаме. Държеше се много мило, грижовно и внимателно като ходих у тях, не ми харесваше, че след като остана у тях на сутринта, винаги или отива на работа или ако почива или има работа, или е с приятели, но не и с мен. Нито веднъж не прекарахме един ден заедно или половин. Мина почти месец, а нищо не се променяше... започнах да го питам какво се случва с нас, а той сменяше темата. Питах го защо не излезем на бар примерно заедно, той ми казваше има време още...! Сутрин му пишех за добро утро, а той сякаш се дразнеше от моето внимание, от това, че търся начин да се виждаме по-често. Един ден ми се обади и ми каза, че не си представя живота с мен и му е по-добре сам, притискала съм го. Стана ми ужасно... ето че не е бил късмет. И до ден днешен не мога да го забравя, мина много време не му се бях обаждала, но не можех да погледна и друг, нито да дам да ме докосне друг, той също не ме потърси. Мина около половин година и се засякохме, държа се с мен като с приятел, решихме да се видим на по кафе, държа се супер различно, като непознат приятел. Стана ми много тъжно, и от там започнах да пропадам, казах му, че не можем да сме приятели и го целунах... така се стигна и до секс. Но той отново не се обади, не издържах писах му отново да се видим, че не съм го забравила, че за мен не е било само забавление. И той ми отвърна само, че няма желание за нещо повече, че само това му харесва, да нямам други очаквания. Тогава аз му казах добре и аз не очаквам в такъв случай нещо друго, нека се видим за последно... е видяхме се беше страхотно, от тогава не сме се чували. Мисля, че няма и за какво да се чуваме, той не ме иска... чувствам се ужасно, сякаш за нищо не ставам. Обвинявам се какво ми има и защо така и не ми идва късмета. Защо не мога да го забравя и въпреки всичко, въпреки, че го виждам как постоянно се запознава с различни жени, не спирам да мечтая за вниманието му. Мъже, с които съм имала дълга връзка, живеели сме заедно, съм ги забравила, но него не мога
((((( Всеки ден гледам снимките му, плача, измъчвам се и си мечтая....
Досега съм имала само 2 сериозни и дълги връзки, след последната ми такава, заминах да следвам в чужбина, заминах ужасно тъжна, не беше минало даже месец от както приключих 7 г. връзка, бях решила да не започвам никакви връзки, а да се съвзема. Точно тогава се запознах там в чужбина с един българин- идеалният мъж за мен, на средна възраст, кавалер, красив, мил с хубава професия, но най-важното - никой не се беше държал толкова внимателно с мен. Казах си, че след всичкото лошо, което преживях е дошъл и моят късмет, предишния ми изневеряваше и обиждаше, искаше ми постоянно пари. Така, реших да опитам, но този човек се държеше леко дистанцирано, не бързаше да ме вкара в леглото, това ми хареса много. Лошото беше, че е от този тип, които излизат всяка седмица по барове и дискотеки, беше свикнал да си е сам, без жена до себе си, аз бях инициатора за повечето ни срещи. Може би се заблудих, защото той ми каза, че трудно влизал във връзка имал нужда от време, по-бавно да стават нещата, повечето му опити за връзки приключвали, защото няма развитие. аз реших да помогна за развитието на нещата, защото ако чаках на него да се виждаме по-често и да се опознаем, нещата щяха да си останат така. Започнахме да излизаме предимно вечер, защото аз настоявах, ако питах него, само у тях щеше да се виждаме. Държеше се много мило, грижовно и внимателно като ходих у тях, не ми харесваше, че след като остана у тях на сутринта, винаги или отива на работа или ако почива или има работа, или е с приятели, но не и с мен. Нито веднъж не прекарахме един ден заедно или половин. Мина почти месец, а нищо не се променяше... започнах да го питам какво се случва с нас, а той сменяше темата. Питах го защо не излезем на бар примерно заедно, той ми казваше има време още...! Сутрин му пишех за добро утро, а той сякаш се дразнеше от моето внимание, от това, че търся начин да се виждаме по-често. Един ден ми се обади и ми каза, че не си представя живота с мен и му е по-добре сам, притискала съм го. Стана ми ужасно... ето че не е бил късмет. И до ден днешен не мога да го забравя, мина много време не му се бях обаждала, но не можех да погледна и друг, нито да дам да ме докосне друг, той също не ме потърси. Мина около половин година и се засякохме, държа се с мен като с приятел, решихме да се видим на по кафе, държа се супер различно, като непознат приятел. Стана ми много тъжно, и от там започнах да пропадам, казах му, че не можем да сме приятели и го целунах... така се стигна и до секс. Но той отново не се обади, не издържах писах му отново да се видим, че не съм го забравила, че за мен не е било само забавление. И той ми отвърна само, че няма желание за нещо повече, че само това му харесва, да нямам други очаквания. Тогава аз му казах добре и аз не очаквам в такъв случай нещо друго, нека се видим за последно... е видяхме се беше страхотно, от тогава не сме се чували. Мисля, че няма и за какво да се чуваме, той не ме иска... чувствам се ужасно, сякаш за нищо не ставам. Обвинявам се какво ми има и защо така и не ми идва късмета. Защо не мога да го забравя и въпреки всичко, въпреки, че го виждам как постоянно се запознава с различни жени, не спирам да мечтая за вниманието му. Мъже, с които съм имала дълга връзка, живеели сме заедно, съм ги забравила, но него не мога
((((( Всеки ден гледам снимките му, плача, измъчвам се и си мечтая.... 
Не си слагай и толкова на сърце , това, че си го търсила пък и преспала с него отново - голяма работа - пробвала си се да си върнеш самочувствието на неправилното място - и това се случва. Ще ти се случват толкова неща тепърва, и твоето его ще страда и ти ще нараняваш - така се случва...докато се намерите с твоя си човек 
