Здравейте, имам дете на 1 годинка. Оставяла съм го при бабите за по 1 ден през деня, вечер го прибираме. През август с мъжа ми искаме да пътуваме извън България за 12-15 дни, но се притесняваме дали детето ни ще бъде спокойно при бабите (тогава детенцето ще бъде на година и половина). Моля, споделете вашия опит. За колко дни сте оставяли децата си при баба и дядо в тази възраст и какви са били техните реакции?
- Публикувана: 17 ян. 2016, 15:30 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2016, 16:49 ч.
Можем ли да оставим детето си на 1 година и половина при баба, за да пътуваме?
Авторке, общо взето е каквото ти си направиш.Свиквай детето отсега да стои там за повечко време, да преспива понякога и т.н. Моята дъщеря от преди да навърши годинка горе-долу веднъж седмично спи при баба си и дядо си. Сега е на 3,5 години и като чуе, че отива при баба си и дядо си, излиза на бегом от вкъщи и като отидем там директно ни се усмихва и ни казва чао. Имала съм случаи даже да се шегува с нас и да ни подканя да си тръгваме по-бързо като я оставим, защото там си живее живот. Племенникът ми също беше свикнал от малък да ходи там често и да остава без родителите си, така че на споменатата от теб възраст седя едни десетина дни без проблеми, докато родителите му бяха в чужбина.
Аз лично пречки не виждам детето да остане, след като сте се разбрали с бабата и дядото, но го подгответе отсега. С действия, не с думи.
Аз лично пречки не виждам детето да остане, след като сте се разбрали с бабата и дядото, но го подгответе отсега. С действия, не с думи.
Не съм го оставяла.Не се е налагало.Навсякъде е с мен/нас. Не би спал при тях.Ако се наложи ще има драми,но поне разбира вече.Да спи в приятел/приятелка няма проблем.
Бих казала ,че аз не изпитвам нужда да го оставям.На тази възраст пък съвсем вече.
Иначе е както го научиш.Въпреки,че децата са на периоди.Може да си го оставяла 100 пъти и да каже ””Не искаааааам „ на 101.
Другото е бабата и дядото да са съгласни.Да могат да посрещнат нуждите му.Да знаят какво да правят ,ако се разболее.И те трябва да посвикнат с него.Оставяй го от сега.
Бих казала ,че аз не изпитвам нужда да го оставям.На тази възраст пък съвсем вече.
Иначе е както го научиш.Въпреки,че децата са на периоди.Може да си го оставяла 100 пъти и да каже ””Не искаааааам „ на 101.
Другото е бабата и дядото да са съгласни.Да могат да посрещнат нуждите му.Да знаят какво да правят ,ако се разболее.И те трябва да посвикнат с него.Оставяй го от сега.
Моите като чуят, че ще ходят при баба и дядо, и двамата, настава невъобразима радост. Да има как там ще живеят. Няма да се сетят за мама и тати и месеци да ги оставим. Като ги вземем от там плачат поне два дни, много им е мъчно. Но нашите баба и дядо са абсолютно всеотдайни, глезят, играят си на всевъзможни неща, измислят щуротии, не се карат, позволяват всичко, което аз одобря, не се отделят от децата и за секунда. Освен това моите деца са израснали с детегледачки и са свикнали с други хора, всякакви. Така че, ако баба и дядо имат желание и могат да поемат грижите изцяло за детето, не се колебай, остави го, ще му хареса. На теб ще ти е по-мъчно за детето, отколкотона него за теб.
Благодаря за отговорите.И аз така мисля- че трябва да започна да оставям сина ми при бабите за по 1- 2 нощувки, за да свиква те да го приспиват. Това беше невъзможно докато го кърмех, но преди 2 месеца той се отби. Притесняваме, че нито една от бабите не може да си вземе толкова дълга отпуска и ако отидем на почивка за 2 седмици, трябва 1 седмица да го гледа едната баба и след това 1 седмица другата баба. Опитвали ли сте така, дали детето ще се натовари да свикне първо с едната баба, после с другата? Мислите ли, че това също може да бъде проблем?
И това съм правила - ходих на планина в чужбина, когато синът ми беше на година и 4 месеца. На всичкото отгоре го оставих болен, обаче пътуването беше организирано от 2 месеца и нямаше как да остана и да прецакам останалите трима. Така че го оставих и си смених роуминга на по-евтин 
. Говорех с бабите по час-час и половина на ден - една седмица беше при едната, другата - при другата, а по средата - с баща си (той не беше с мен, трябваше да работи). Обаче и двете баби много гледаха детето и той си беше свикнал с тях, нямаше проблеми, грижеха се перфектно за него, излекуваха го, а детето се чувстваше отлично - 100% цялото внимание само за него 
И досега като го оставям, направо ми вика чао и ме подканя да си ходя
Според мен е добре да го гледат различни хора - от всички учи различни неща, вижда различно отношение, разбира, че с едните може едно, с другите - друго.
. Говорех с бабите по час-час и половина на ден - една седмица беше при едната, другата - при другата, а по средата - с баща си (той не беше с мен, трябваше да работи). Обаче и двете баби много гледаха детето и той си беше свикнал с тях, нямаше проблеми, грижеха се перфектно за него, излекуваха го, а детето се чувстваше отлично - 100% цялото внимание само за него И досега като го оставям, направо ми вика чао и ме подканя да си ходя
Според мен е добре да го гледат различни хора - от всички учи различни неща, вижда различно отношение, разбира, че с едните може едно, с другите - друго. 
Не виждам защо да не може, но както каза някой по-напред - увери се, че грижите на бабите ще са адекватни. Освен това, ако ви е първо отделяне - нека спи при тях за известно време, не 1 вечер, а да кажем поне 2-3 първоначално. Не се крий от него когато тръгваш, по-лошо ще е ако го направиш докато спи. Моето дете беше много капризно откъм контакти, не допускаше лесно никого до себе си (още си е така) и си беше мъка отделянето му от нас. На почивки винаги ходим с него, обича да ходи на различни места, не мога да го лиша от тази веселба 
Ами то детето свиква да стои с баба ,когато мама има работа.Научава се.Така и децата които са непрекъснато с родителите си не се впечатляват от това ,че са в непрекъснато движение.Научават се да чакат при фризьора,лекаря,зъболекаря,пред магазина,в данъчното...а няма дете ,което да не се радва на почивка.Така,че както ти е удобно и както го научиш.
Единствено от бабата зависи дали ще иска да се справи с един щъкащ и неспиращ се на едно място прясно проходил паяк.
Единствено от бабата зависи дали ще иска да се справи с един щъкащ и неспиращ се на едно място прясно проходил паяк.
Моята свекърва е виждала детето 2 пъти.Последно когато беше на година и седем месеца.Сърдита е на баща му и не си иска внучето.Не и се сърдя.Така е решила.В крайна сметка е баба ,а не майка и детето може и без нея.
Няма никакво значение дали е свекърва, майка или комшийката. Всеки индивид има лична преценка дали може да ангажира с гледането на дете и дали ще може да се справи с режима му.
От друга страна децата си имат техните фази. Ако детето не е готово (много деца не са готови на тази възраст за подобна ужасно дълга раздяла. Половин месец, извадени от техния личен микро свят), в следващите месеци закрепването на крехкото детско доверие тези малко за възрастните дни ще им излязат през носа. Връщане назад, отричане, предпазливост са най-малките драми, които може да се случат. Може и да не се случат така нещата, но аз лично не бих подложила дете и себе си на подобен експеримент.
Има вариант, при който бабата живее с детето и е постоянно присъствие в живота му.
От друга страна децата си имат техните фази. Ако детето не е готово (много деца не са готови на тази възраст за подобна ужасно дълга раздяла. Половин месец, извадени от техния личен микро свят), в следващите месеци закрепването на крехкото детско доверие тези малко за възрастните дни ще им излязат през носа. Връщане назад, отричане, предпазливост са най-малките драми, които може да се случат. Може и да не се случат така нещата, но аз лично не бих подложила дете и себе си на подобен експеримент.
Има вариант, при който бабата живее с детето и е постоянно присъствие в живота му.
Големият го оставих на бабите,когато беше на 1.3г, точно за 2 седмици.Малкият беше на 1г и го оставихме за 10 дни. И нищо страшно не се случи. Страшното е само в главите на майките.Все пак не го оставяш при непознати хора.Добре е преди това детето да бъде оставяно за по 1-2 дни,за да свикне,че мама отива някъде,а после се връща. Децата нямат представа за време.Дали ще ги оставиш за един ден или за една седмица за тях е все едно. така че ,щом имаш доверие на бабите,оставяй го и отивай да почиваш. После ще се чувстваш много по пълноценна. И майките имат нужда от разпускане.
Дъщеря ми я оставих за пръв път на баба ѝ когато беше на 3 години. От тогава много рядко е била някъде без мен. Сега е на 8г и никак не обича да се разделяме, а като стане дума за оставане при баби, направо започва да плаче. Твърди, че баба ѝ я бие и не иска да остава при нея. Не знам дали е вярно. Като спомена, че баба ѝ се държи много мило, тя ми казва, че така било само пред мен, но като останели насаме я обиждала и ѝ говорела грубо. Трудно ми е да си го представя, но може и да е вярно, не знам.
При моите родители е по-склонна да остане, понеже не ѝ се карат, а и защото има братовчеди, с които обича да са заедно и да играят, но всеки ден ми се обажда да ме умолява и аз да отида.
Може би ако детето свикне с баба си от малко и се привърже към нея, много по-лесно ще понесе гостуването при нея.
При моите родители е по-склонна да остане, понеже не ѝ се карат, а и защото има братовчеди, с които обича да са заедно и да играят, но всеки ден ми се обажда да ме умолява и аз да отида.
Може би ако детето свикне с баба си от малко и се привърже към нея, много по-лесно ще понесе гостуването при нея.
Да, можем, стига бабата да е подвижна и да няма сериозни здр.проблеми.
Ако е на село - няма по-добро от това
allana, това звучи доста сериозно
Не ми се вярва малко дете да измисли това, че пред други хора човек/бабата може да се държи различно. Малко за по-голяма възраст ми звучи.
Ако е на село - няма по-добро от това
allana, това звучи доста сериозно
Не ми се вярва малко дете да измисли това, че пред други хора човек/бабата може да се държи различно. Малко за по-голяма възраст ми звучи.