Интересни и забавни линкове, картинки, клипчета - 13

На входа на сградата на Музея на Олимпийските Игри в Лозана е поставена летва с височина 209 сантиметра, колкото е неподобреният световен рекорд на Стефка Костадинова от 30 август 1987-ма в Рим

st. Dobri, ами притесних се, че съм сгафила нещо......

Математика за двама
Умен мъж + умна жена = романтика
Умен мъж + глупава жена = авантюра
Глупав мъж + умна жена = брак
Глупав мъж + глупава жена = бременност
Математика в офиса
Умен шеф + умен служител = печалба
Умен шеф + глупав служител = производителност
Глупав шеф + умен служител = повишение
Глупав шеф + глупав служител = извънреден труд
Алгоритъм на покупките
Един мъж ще плати 2 лв. за вещ от 1 лв., която му трябва.
Една жена ще плати 1 лв. за вещ от 2 лв., която не й трябва.
Обща статистика
Една жена се тревожи за бъдещето си, докато си намери съпруг.
Един мъж не се тревожи за бъдещето си, докато срещне жена.
Победител е мъжът, който печели повече пари, отколкото жена му може да изхарчи.
Победителка е жената, успяла да срещне този мъж.
Уравнение на щастието
За да си щастлива с един мъж, трябва много добре да го разбираш и мъничко да го обичаш.
За да си щастлив с една жена, трябва много да я обичаш и да не се опитваш да я разбираш.
Парадокс на дълголетието
Женените мъже живеят по-дълго от ергените, но по-често са готови да умрат.
Динамика на промените
Една жена се жени за един мъж с надеждата да го промени, но така и не успява.
Един мъж се жени за една жена с надеждата, че тя няма да успее да го промени, но точно това става.
Техника на дискусията
Една жена винаги има последната дума във всяка дискусия. Каквото и да каже един мъж след тази последна дума, то ще е начало на нова дискусия.
Забележка: Материалът е предназначен за умна жена, която иска да се посмее, или за умен мъж, който може да го понесе.
~вдъхновено от живота и мрежата

Този човек се казва  Шаварш Карапе­тян.  Роден е във Ванадзор, Арме­ния на 19 май 1953 г. От малък е със спортни постижения в плуването (и другите му двама братя, впрочем, също са плувци с международни отличия). Карапетян става 17 пъти световен шампион, с 11 подобрени све­товни рекорда, 13 пъти е европе­йски шампион, 7 пъти шампион на СССР и е победител в още много състезания през спортната си кариера.
Дотук забележително, нали? Но още по-потресаващо от всичките му победи е онова, което се случва на 16 септември 1976 г. в Ереван и в което той участва по начин и до днес изумяващ с човечността и с невероятната сила, издържливост и смелост на Карапетян.
 
На 16 септември 1976 г. 23-годшният Шаварш и по-малкият му брат Камо тренират редовните си 20 km бягане около Ере­ван­ското водо­храни­лище. И след достатъчно умора от спортуването чуват необичаен грохот. Претъпкан с пътници тро­лей­бус пада отвъд язовирната стена и потъва. До дъното са 10 m. 92-ма души са заклещени в тролейбусния капан и започват да се давят. Шаварш на секундата решава: „Аз ще ги измъквам от дъното и ще ти ги подавам, ти ще ги поемаш!” Гмурка се в студената вода, чупи про­зо­реца на тролейбуса с крака и макар с ранени нозе и с доста загуба на кръв започва да вади хора от потъ­на­лия тро­лей­бус. Гмурка се 40 пъти и измъква хора на повърхно­стта, откъдето брат му ги изважда на брега. На всеки 20-25 секунди вади на повърхността човек от дъното. За да функционира нормално човешката дихателна система, на всеки задържан дъх, трябва да се вдишва минимум 5 пъти, тогава трениран организъм би могъл да издържи до 4 минути под вода. Ако не си осигури поне 5 вдишвания, човек получава хипревентилация. А Карапетян няма време за губене, вдишва по по-малко, за да се гмурка по-често. Прави го до тоталното си изтощение. Под водата е пълен мрак. Преди едно от потапянията си решава, че би могъл да издържи и ако само веднъж си вземе въздух, а не необходимите пет пъти – вдишва, гмурва се, но от липсата на достатъчно кислород почти губи съзнание, затова грабва най-близкото до него тяло от тролея (и без това нищо не се вижда в подводния мрак) и чак когато със сетни сили се извисява на повърхността и си поема въздух, вижда, че този път вместо човек е извадил кожена тапицирана възглавница от седалка на тро­лея. Шаварш и до днес спо­деля, че тази възглавница се е превърнала в кошмар в сънищата му. Към днешна дата някои от спасените вече са починали от старост, а Карапетян продължава да сънува кожената тапицирана седалка и изпитва вина: „Ако не бях тол­кова преумо­рен, щях да забе­лежа, че не е човек... Вместо това можех да спася още един живот…”
 Плувци и инструктори днес обясняват, че в мътната, мръсна и ледена вода да задържиш въздуха си достатъчно дълго, за да се гмурнеш и изплуваш и то толкова много пъти, и то без миг почивка, е изключително сложно, изглежда направо невъзможно – сърдечният ритъм се учестява опасно и започва да пречи на собственото дишане на Карапетян. Чак не е за вярване, че всичко това се е случило и то без фатален изход и за спортиста. Вълнението от нулевата видимост също пречи на задържането на въздуха при гмуркане, защото повишава допълнително адреналина и ускорява сърдечната дейност. Лекарите в болницата изобщо не са повярвали, че това е дело не на екип обучени спасители-водолази с екипировка, а на един единствен човек и то без специални съоръжения!
 
Шаварш Карапетян се гмурка и спасява хора дотогава, докато самият той не губи съзнание, при­падайки от умора.
 
От леде­ната вода вади 37 души, 9 изплуват сами след като счупва стъклото и прави възможно излизането им. От извадените пострадали 20 оживяват. Общо 46 от пътниците умират при инцидента. Някакво добро стечение на обстоятелствата при тази трагедия е било все пак, че болницата се е намирала буквално на другия тротоар и 5 минути след катастрофата притичалите лекари и пристигналите линейки са давали вече първа помощ на подредените от брата на Шаварш пострадали хора на тротоара.
 
Самият Шаварш е приет по спеш­ност в болница с пневмо­ния, която преминава в двойна и се усложнява от инфекция на кръвта. Месец и половина лежи в болницата с темпе­ра­тура 40 гра­дуса, с много тежка кашлица и непоносими болки в гър­дите при всяко вдишване. Освен всичко друго лекуват и раните от стъклата по тялото му, които се инфектират, защото точно на това място в язовира се изли­ват промишлени отпадни води, които заразяват откритите рани на спортиста.
 
Световните експерти по-късно са на мнение, че Карапетян е един от немногото хора на земята, които физически са способни на такъв изумителен по издържливост подвиг, дори само продължителният му престой – 20 минути в ледената вода (която е била само 12 градуса! ), е извън човешките възможности, а той се е и гмуркал 40 пъти в нея, при това губейки кръв от раните си.
Още за този велик човек може да прочетете тук, тук

Pepi_r, благодаря ти, че сподели за този невероятен човек!

Поклон

Респект за този мъж!

А, други мъже се моткат безцелно....

pepi_r, благодаря, че сподели! Невероятна сила и дух!

Аз съм чела за този герой, това е Божа работа и огромен подвиг