Добрутро и от мен!
И аз си изпих кафето във вашата компания, сложиш чай на котлона и сега се чудя откъде да я подхващам. Първо ще приготвя закуската за мъжете, пък после ще видим какво и що. А, Римар ме подсети за тото. Не съм пускала от години и ще помоля ММ да ми пусне един фиш, пък току виж излезе нещо.
Фло, благодаря ти за разходката из красива Прага.
Иха, тези карикатури зодии много ми харесаха. И са верни, поне за моята зодия.
Хубаво да ви е в почивниците, коя с ангажименти, коя с книжка и музикален фон, коя в кревата. Който както и каквото.
Скрит текст:
ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ
НА ЧЕТИРИ РЪЦЕ
Тази тъжна сюита – животът – е сложна
и се свири от двама сърце до сърце.
В нея солов акорд би звучал невъзможно –
тя е кратка сюита за четири ръце.
Има много клавиши доброто пиано –
скрита музика диша във всеки от тях;
светят белите – приказна сребърна пяна,
мамят черните – мрачният белег на грях...
Но единствено с белите просто не бива –
няма радост без болка и смях без сълзи;
има време за обич, безкрайно щастливо,
и такова, в което тъгата пълзи.
Нито с черните само светът е възможен –
полуздрачът е преход към изгрев лъчист;
с полутонове шепне животът тревожен,
но е тъмна измама възторг получист.
И е трудно да срещаш деня с полувяра,
с полуобич любима жена да дариш...
...С полусмях полуистини тъжни повтаря
полутонът, докоснеш ли черен клавиш.
Но клавишите чакат – и бели, и черни.
Две ръце нямат сила за припева горд.
Двама души са нужни за тонове верни,
две сърца – за кристален и верен акорд.
И сюитата звънва – могъща и сложна,
виртуозна пиеса за четири ръце.
Да се свири е трудно, но става възможно,
ако двама я свирят сърце до сърце.
НА ЧЕТИРИ РЪЦЕ
Тази тъжна сюита – животът – е сложна
и се свири от двама сърце до сърце.
В нея солов акорд би звучал невъзможно –
тя е кратка сюита за четири ръце.
Има много клавиши доброто пиано –
скрита музика диша във всеки от тях;
светят белите – приказна сребърна пяна,
мамят черните – мрачният белег на грях...
Но единствено с белите просто не бива –
няма радост без болка и смях без сълзи;
има време за обич, безкрайно щастливо,
и такова, в което тъгата пълзи.
Нито с черните само светът е възможен –
полуздрачът е преход към изгрев лъчист;
с полутонове шепне животът тревожен,
но е тъмна измама възторг получист.
И е трудно да срещаш деня с полувяра,
с полуобич любима жена да дариш...
...С полусмях полуистини тъжни повтаря
полутонът, докоснеш ли черен клавиш.
Но клавишите чакат – и бели, и черни.
Две ръце нямат сила за припева горд.
Двама души са нужни за тонове верни,
две сърца – за кристален и верен акорд.
И сюитата звънва – могъща и сложна,
виртуозна пиеса за четири ръце.
Да се свири е трудно, но става възможно,
ако двама я свирят сърце до сърце.
. И дори не се сещаме, че можем да вдигнем и телефона 
Не знам мравката дали спи зимен сън, ама Здравката със сигурност е отмъркала под дебелия юрган. 
Толкова рядко се вестяваш. Няма ли да ходим на оперета?
Стачкува и Антуриумът, дето ми е подарък от Джили. Едно време казвах, че само в къщата на зла жена не цъфтят цветя... Да не би пък да съм станала зла???
Явно не ми понася излизането в това време. Тъкмо го бях стопирала с АСС - от домашните запаси. сега остана едно саше Тайлол хот, ама довечера преди лягане ще му видя сметката и на него. Ако не мине, утре минавам на греян джибромицин до понеделник 
