Здравейте,
Аз съм мъж на 26 години, 175 висок и 60 кг. Миналата година по това време започна да ми става рязко лошо.
Винаги съм бил в перфектно здраве и не съм се оплаквал или чувствал по подобен начин както от година насам.
Първият ми пристъп така да го нарека беше придружен с припадък за няколко минути с рязко замайване, изтръпване на дясна ръка и тежест в главата на 14-ти февруари миналата година. Пушех активно по 1 кутия цигари на ден в продължение на 9 години, докато не започна да ми става лошо и да изтръпвам дори и при една изпушена цигара. След въпросният пристъп, реших че е нещо моментно и не обърнах внимание.
На другия ден ми се случи същото след като запалих цигара. Постепенно започнах да получавам силно треперене на ръце и крака наподобовящо гърч. Ден след ден симптомите се увеличаваха придружени със виене на свят, мускулна слабост, гадене без повръщане, стягане в шийната област, болки във врата и кръста, рязко отслабване (за около 2 седмици над 7 килограма) сън по 12-14 часа на ден, рязко доспиване след хранене. Няколко пъти вдигах кръвно 180 на 100 придружено с кръвотечение от носа, обикалях доктор след доктор и нищо, давах стотинка след стотинка за частни прегледни. Правих ЯМР на глава и се оказа, че имам две неуточнени лезии в мозъка със съмнение за микроинсулти или множествена склероза.
След много ходене по мъките го изключиха и ме насочиха за образна диагностика със скенер за тумор на надбъбречна жлеза - феохромоцитом, е и това не беше.Дадох около 1000 лв. по частни прегледи в частни клиники и нищо.
Продължаваше да ми става лошо, да ми се вие свят, да изтръпвам, да вдигам високо кръвно, да заспивам рязко седейки на стола, дори и в колата ми се е случвало... Месец по-късно видях, че гръкляна ми е доста подут и ме пратиха за изследване на хормони - бяха в норма. На ехографа се видяха два големи възела с размер 2 см. в десен лоб и 1.5 см в средата, но ендокриноложката ми каза че не е от това.
Писна ми да се влача от доктор на доктор и оставих нещата на каквото стане такова.
От март месец до онзи ден спрях да ходя по доктори и си карах със симптомите да ми е лошо всеки ден по няколко минути, но започнаха да ме болят костите, да ми се подуват ставите като от артрит, едното ми око започна да бяга към другото, замъглено зрение и много други неприятни симптоми.
Постоянното чувство на депресия и умора ме възпираха да изплълнявам и ежедневните си задължения.
Преди няколко дни започнах да се задушавам и да не мога да дишам добре, стягане в гушата, гръдния кош, сърцето, плешката и гръбнака. Започна да ми тече и лига от устата последните две седмици като на идиот. Виках си линейка, даваха ми диазепам или от розовите хапчета със зелена рецепта и ми казваха "в добро здраве си, това са психо атаки, иди на психолог"
Личния ми лекар ме насочи към сцинтиграфия (изотопно изследванее на щитовидната жлеза с радиоактивно вещество което се инжектира във вената)
Резултата от изследването е: Струма нодоза. субкомпенсиран токсичен аденом истмично и вдясно, ретростернално разположен. Хипофиксиращ студен възел ангажиращ десен лоб. Хипогенни.
Като възлите са още по-големи: 2.7 см. вдясно и 2.5см в средата и продължават да растат.
Знам, че жените страдат доста повече от мъжете от това заболяване. Двама специалисти ми казаха задължителна операция.Аз не съм сигурен дали да се подложа на подобна операция, тъй като изчетох доста из нета за нещата който стават на хората след въпросната операция. Някой споделят мнение, че са доста по зле, но и не мога да живея повече така с тези мъки и този тормоз, това не е пълноценен живот.
Моля споделете мнение, оперираните от вас как се чувствате, лека ли е опрацията и как контролирате хормоните след като нямате жлеза вече? Специалистите ми казаха, че ще отстранят само дясната половина от жлезата, но се съмнявали за рак, тъй като възлите рястяли твърде бързо и се развили за по-малко от година. Благодаря предварително!!
Аз съм мъж на 26 години, 175 висок и 60 кг. Миналата година по това време започна да ми става рязко лошо.
Винаги съм бил в перфектно здраве и не съм се оплаквал или чувствал по подобен начин както от година насам.
Първият ми пристъп така да го нарека беше придружен с припадък за няколко минути с рязко замайване, изтръпване на дясна ръка и тежест в главата на 14-ти февруари миналата година. Пушех активно по 1 кутия цигари на ден в продължение на 9 години, докато не започна да ми става лошо и да изтръпвам дори и при една изпушена цигара. След въпросният пристъп, реших че е нещо моментно и не обърнах внимание.
На другия ден ми се случи същото след като запалих цигара. Постепенно започнах да получавам силно треперене на ръце и крака наподобовящо гърч. Ден след ден симптомите се увеличаваха придружени със виене на свят, мускулна слабост, гадене без повръщане, стягане в шийната област, болки във врата и кръста, рязко отслабване (за около 2 седмици над 7 килограма) сън по 12-14 часа на ден, рязко доспиване след хранене. Няколко пъти вдигах кръвно 180 на 100 придружено с кръвотечение от носа, обикалях доктор след доктор и нищо, давах стотинка след стотинка за частни прегледни. Правих ЯМР на глава и се оказа, че имам две неуточнени лезии в мозъка със съмнение за микроинсулти или множествена склероза.
След много ходене по мъките го изключиха и ме насочиха за образна диагностика със скенер за тумор на надбъбречна жлеза - феохромоцитом, е и това не беше.Дадох около 1000 лв. по частни прегледи в частни клиники и нищо.
Продължаваше да ми става лошо, да ми се вие свят, да изтръпвам, да вдигам високо кръвно, да заспивам рязко седейки на стола, дори и в колата ми се е случвало... Месец по-късно видях, че гръкляна ми е доста подут и ме пратиха за изследване на хормони - бяха в норма. На ехографа се видяха два големи възела с размер 2 см. в десен лоб и 1.5 см в средата, но ендокриноложката ми каза че не е от това.
Писна ми да се влача от доктор на доктор и оставих нещата на каквото стане такова.
От март месец до онзи ден спрях да ходя по доктори и си карах със симптомите да ми е лошо всеки ден по няколко минути, но започнаха да ме болят костите, да ми се подуват ставите като от артрит, едното ми око започна да бяга към другото, замъглено зрение и много други неприятни симптоми.
Постоянното чувство на депресия и умора ме възпираха да изплълнявам и ежедневните си задължения.
Преди няколко дни започнах да се задушавам и да не мога да дишам добре, стягане в гушата, гръдния кош, сърцето, плешката и гръбнака. Започна да ми тече и лига от устата последните две седмици като на идиот. Виках си линейка, даваха ми диазепам или от розовите хапчета със зелена рецепта и ми казваха "в добро здраве си, това са психо атаки, иди на психолог"
Личния ми лекар ме насочи към сцинтиграфия (изотопно изследванее на щитовидната жлеза с радиоактивно вещество което се инжектира във вената)
Резултата от изследването е: Струма нодоза. субкомпенсиран токсичен аденом истмично и вдясно, ретростернално разположен. Хипофиксиращ студен възел ангажиращ десен лоб. Хипогенни.
Като възлите са още по-големи: 2.7 см. вдясно и 2.5см в средата и продължават да растат.
Знам, че жените страдат доста повече от мъжете от това заболяване. Двама специалисти ми казаха задължителна операция.Аз не съм сигурен дали да се подложа на подобна операция, тъй като изчетох доста из нета за нещата който стават на хората след въпросната операция. Някой споделят мнение, че са доста по зле, но и не мога да живея повече така с тези мъки и този тормоз, това не е пълноценен живот.
Моля споделете мнение, оперираните от вас как се чувствате, лека ли е опрацията и как контролирате хормоните след като нямате жлеза вече? Специалистите ми казаха, че ще отстранят само дясната половина от жлезата, но се съмнявали за рак, тъй като възлите рястяли твърде бързо и се развили за по-малко от година. Благодаря предварително!!
