Как да не станем за пример?

  • 19 031
  • 293
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 30 793
Ако питаш един хирург след нощна дали е щастлив и дали не би предпочел да спи, може и да ти каже, че е кофти да си хирург.

Само че за него е ценно. Защо ли? Ми защото хубавите неща изискват усилие, не просто да правиш готини работи. Щото този тип щастие е някак нетраен, а и не дава резултати.

Та не може да се гради житейска философия върху това, което ти е приятно. Щото има едни хора, за които дозата метамфетамин ги праща в рая и друго не им трябва.

# 241
  • Мнения: X
Може и успешно се гради философия върху щастие и удовлетворение.
Всъщност единствените противници на това са нещастните хора. Техния аргумент винаги е, че "не може цялото това щастие и липса на отговорност да свършва добре!". Те са и тези, които чакат на щастливите свободни хора да им се случи нещо лошо.

Моите приятели сред медиците никога не са казвали че работата ги прави щастливи. Ако помогнат на някой, нормално е да са удовлетворени. Но повечето от тях, които не са семейни, си вършат работата и после се мяткат по барове и сърфове, доволни от това че работата им докарва пари и до там.

# 242
  • Мнения: 30 793
Философията търси смисъл, не щастие.

А трагедията на търсенето на щастие чрез доволство е, че накрая дори да имаш всички играчки, ядене и пиене, тия неща губят колорита и вкуса си. Наказанието е в това, че консумираш все повече, а си все по-неудовлетворен.

# 243
  • Мнения: 3 773

Спомням си едно изследване на Дан Гилберт за суперценностите.
Питат такива като Мамасита/Сирената на Титан дали са щастливи от това че имат деца и те, както тука във форума, казват че са много щастливи, разбира се че са мега щастливи.
След това ги молят срещу 100-тина дейности от ежедневието, свързани с деца, да пишат нивото на щастие. Примерно - сгъване на дрехи, пасиране на тиква, нощно ставане и тн.
 90% нещастие...

Та Гилбърт говореше за това, че покрай суперценност, каквато е отглеждането на дете, човек малко крие от себе си факта, че реално не е чак толкова щастлив.


Е, това е с лека макиавелска постановка. Удовлетворението от нещо, в което влагаш голяма част от живота си, не се измерва със сбора удовлетворения, които разбитото по ежеминутни занимания нещо дава. Когато по свое желание си посветил 80% от времето си на въпросното нещо, значи ти дава удовлетворение, измеримо в друга категория. Няма как да тръпнеш от кеф през всяка минута от деня си. Но си доволен от това, което получаваш в замяна на времето и усилията си като цяло.

# 244
  • Мнения: X
Това е само в главата на един неопитал от този живот човек  Peace Мамасита
Взех тази от панаира на книгата декември и общо взето, твоето твърдение не се потвърждава. Трагедията за която говориш, е за хора, чието щастие е незаслужено и лесно спечелено. Но такива са малко и изключения.


Спомням си едно изследване на Дан Гилберт за суперценностите.
Питат такива като Мамасита/Сирената на Титан дали са щастливи от това че имат деца и те, както тука във форума, казват че са много щастливи, разбира се че са мега щастливи.
След това ги молят срещу 100-тина дейности от ежедневието, свързани с деца, да пишат нивото на щастие. Примерно - сгъване на дрехи, пасиране на тиква, нощно ставане и тн.
 90% нещастие...

Та Гилбърт говореше за това, че покрай суперценност, каквато е отглеждането на дете, човек малко крие от себе си факта, че реално не е чак толкова щастлив.


Е, това е с лека макиавелска постановка. Удовлетворението от нещо, в което влагаш голяма част от живота си, не се измерва със сбора удовлетворения, които разбитото по ежеминутни занимания нещо дава. Когато по свое желание си посветил 80% от времето си на въпросното нещо, значи ти дава удовлетворение, измеримо в друга категория. Няма как да тръпнеш от кеф през всяка минута от деня си. Но си доволен от това, което получаваш в замяна на времето и усилията си като цяло.

Ами ти ме цитирай докрай. Защото говоря за онези, които би следвало да са нещастни, но сбора от ежедневните им радости в крайна сметка им прави сметката много по-положителна.
Не си ли срещала жена, така фиксирана да има дете например, че не оценява нищо от хубавите неща, които е и които са и дадени. А живота е мъдро да си броиш реалностите, така че сметката да ти излиза вярна.

Ценя искрените майки в тоя контекст, които си казват честно, че децата ги уморяват, но пък това и онова, което правят ги прави щастливи. Няма противопоставяне с "неомъжени", няма убеждаване на бездетните, че били нереализирани - една нормална човешка оценка на приятно и неприятно.

# 245
  • Мнения: 3 773
Коментирам изследването, което е базирано на погрешното допускане, че човешкото удовлетворение може да се изчисли с едно просто аритметично събиране на 200-те дребни движения, които човек е извършил в деня си. Ние, все пак, имаме по-големи картини в главата си, а не съединяване на точки.
Не бих тръгнала да давам оценка на живота на хипотетични жени.

# 246
  • Мнения: X
В тази тема се дават оценки само на хипотетични жени.

# 247
  • София
  • Мнения: 24 784

Ами ти ме цитирай докрай. Защото говоря за онези, които би следвало да са нещастни, но сбора от ежедневните им радости в крайна сметка им прави сметката много по-положителна.
Не си ли срещала жена, така фиксирана да има дете например, че не оценява нищо от хубавите неща, които е и които са и дадени. А живота е мъдро да си броиш реалностите, така че сметката да ти излиза вярна.

Ценя искрените майки в тоя контекст, които си казват честно, че децата ги уморяват, но пък това и онова, което правят ги прави щастливи. Няма противопоставяне с "неомъжени", няма убеждаване на бездетните, че били нереализирани - една нормална човешка оценка на приятно и неприятно.


Мисля си, че когато искаш да направиш промяна, то е защото вече не се чувстваш добре в ситуацията, в която си и която е била хубава за теб.
Когато поисках да имам второ дете, първото беше абсолютно самостоятелно, в работата си бях вече много добра, можехме да се забавляваме по кръчми, театри и концерти, да пътуваме в почивните дни и каквото още се сетиш.
Ами, не ме влечеше, нямах желанието да продължавам така- исках бебе, исках всичките грижи и радости, които носи.
В този смисъл- това, което преди ме е правело щастлива, вече не ми беше нужно, скучно беше и не го исках.

# 248
  • Мнения: 30 793
Несиха ми звучи като човек, който до момента е бил като вързан- я от морал, я от други хора. И изведнъж е намерила някаква свобода и сега гледа да я кара на максимум.

Но и това е до време. Повечето хора, стигнали до простотата, всъщност по някое време са живели в името на хедонистичното удоволствие, но съвсем предсказуемо, то е загубило привлекателност.

# 249
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Животът, особено човешкият е интегриран.
А изследването се мъчи да го диференцира.
Неуспешно. Грешен резултат. И дано дойде
денят, в който престане да се бърка удовол-
ствието с щастието. Тези, които изследват
щастието по дребните удовоствия са като
икономистите, които пишат за големите па-
ри, които нито са имали, нито ще имат.  Laughing

# 250
  • Мнения: X
На мен пък Nesiha ми звучи съвсем правдиво. Да не говорим, че тук повечето сме майки и може да се съгласим с думите й, без да си въобразяваме, че сме центъра на вселената и животът ни е за списание.

# 251
  • Мнения: 1 782
Добро е сравнението с тежките кораби.
Та кой иска да се гърбави като шлеп по дунава, когато може да е лека маневрена яхта...
Но тежките кораби обикновено сочат хипитата като лош пример, вместо примерно, Пикасо. А повечето свободни хора, живеят точно така - щастливи от избора си.

Спомням си едно изследване на Дан Гилберт за суперценностите.
Питат такива като Мамасита/Сирената на Титан дали са щастливи от това че имат деца и те, както тука във форума, казват че са много щастливи, разбира се че са мега щастливи.
След това ги молят срещу 100-тина дейности от ежедневието, свързани с деца, да пишат нивото на щастие. Примерно - сгъване на дрехи, пасиране на тиква, нощно ставане и тн.
 90% нещастие...

Та Гилбърт говореше за това, че покрай суперценност, каквато е отглеждането на дете, човек малко крие от себе си факта, че реално не е чак толкова щастлив.
Разбира се тия, нетежките кораби, ако попълват подобна анкета: пиене на кафе, среща с нов мъж, среща с 5 приятелки, работа по нова книга, свободен следобед на кино, СПА в събота/цял ден/ пък решихме да останем и още два - и тн. луксове на свободния живот, съвсем честно биха се оказали щастливи, дори на глас да казват: бе аз малко не се ожених и нямам деца... май по общото мнение не следва да съм чак толкова щастлив
Браво , Nesiha ! bouquet Исках две деца , ще си остана само с едно ! Наистина детето не може да те направи щастлив ! Всеки сам си прави щастието !!!

# 252
  • София
  • Мнения: 24 784

Браво , Nesiha ! bouquet Исках две деца , ще си остана само с едно ! Наистина детето не може да те направи щастлив ! Всеки сам си прави щастието !!!
Че, ти като си " направи" първото, не беше ли заради твоето си щастие? newsm78

# 253
  • Мнения: 1 782
Темата не е за мен , но ще отговоря така - всеки родител обича детето си и аз също обичам моето , но живота след появата на дете се променя . И е абсолютно коректно една майка да си признае , че живота й преди детето е бил лесен и забавен , а след появата е станал по-скучен и загрижен. Това не изключва обичта между майка и дете.

# 254
  • Мнения: X
Мерси,  Lady Stardust

Несиха ми звучи като човек, който до момента е бил като вързан- я от морал, я от други хора. И изведнъж е намерила някаква свобода и сега гледа да я кара на максимум.

Но и това е до време. Повечето хора, стигнали до простотата, всъщност по някое време са живели в името на хедонистичното удоволствие, но съвсем предсказуемо, то е загубило привлекателност.
Има резон в това, но аз съм по-скоро от подредените хора, които полека са допуснали безредието и спонтанността и оттам обаче връщане назад няма  Laughing Пожелавам ти го.

Общи условия

Активация на акаунт