Моите 3 последни книги с трион звучат... бррррр!
1. "Лявата ръка на Афродита" с трион
2. "Да умреш на 27" с трион
3. "Darkmarket": киберкрадци, киберченгета и самият ти" с трион
- Публикувана: 28 ян. 2016, 22:29 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2016, 00:08 ч.
ЕЛП 52 - сушена, веяна, паприкована
Моите не са много трионоподходящи:
Господин Ибрахим и цветята на корана с трион
Сянката на вятъра с трион
Но тази, която сега почвам, си става: Играта на ангела с трион.
Тази игра със заглавията от вестници е мнооого, много стара...
Замислих се, какви невинни години бяха...
Сега направо с триона...
Но пък имах в службата колега, който слагаше след всяка дума "деба". Интересно се получаваше.
Господин Ибрахим и цветята на корана с трион
Сянката на вятъра с трион
Но тази, която сега почвам, си става: Играта на ангела с трион.
Тази игра със заглавията от вестници е мнооого, много стара...
Замислих се, какви невинни години бяха...
Сега направо с триона...
Но пък имах в службата колега, който слагаше след всяка дума "деба". Интересно се получаваше.
Обаче предишната книга кърти: "Ти не си като другите майки с трион"
Е те тва е просто върхът!
Свеч, като се замисля, в "Играта на ангела" наистина има трион, така да се каже, фин и психологически, нали, ама пак.
Аз пък попаднах на една прекрасна песен, при това на италиански (не харесвам песни на италиански, освен една, вече две), та черпя.
Въъх, Пуци, сериозно ли, майка? Пък аз си мислех, че няма човек, който да не харесва песни на италиански...На времето даже учих италиански заради пустите песни, да разбирам за какво пеят.
Обаче тази като почна на немски, си викам...Пуцинката нещо се бъзика с нас. Добре, че продължих да слушам, щот пък аз немски хич не мога го трая на песен. То и въобще не обичам да го слушам, де.
Но най-гаден за слушане все пак е корейският. Имаш чувството, че на говорещият нещо му е заседнало в гърлото и се мъчи да се освободи от него, очакваш всеки момент да се изкашля успешно и да се освободи от мъката най-после, но пък се и притесняваш да не се строполи бездиханен пред теб, щото издава и звуци, приличащи на предсмъртен стон.
Обаче тази като почна на немски, си викам...Пуцинката нещо се бъзика с нас. Добре, че продължих да слушам, щот пък аз немски хич не мога го трая на песен. То и въобще не обичам да го слушам, де.
Но най-гаден за слушане все пак е корейският. Имаш чувството, че на говорещият нещо му е заседнало в гърлото и се мъчи да се освободи от него, очакваш всеки момент да се изкашля успешно и да се освободи от мъката най-после, но пък се и притесняваш да не се строполи бездиханен пред теб, щото издава и звуци, приличащи на предсмъртен стон.
