Ами да, може за следващата, Сис, нещо
трионесто да се появи в заглавката
трионесто да се появи в заглавката
- Публикувана: 28 ян. 2016, 22:29 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2016, 00:08 ч.
ЕЛП 52 - сушена, веяна, паприкована
Въъх, Пуци, сериозно ли, майка? Пък аз си мислех, че няма човек, който да не харесва песни на италиански...На времето даже учих италиански заради пустите песни, да разбирам за какво пеят.
Обаче тази като почна на немски, си викам...Пуцинката нещо се бъзика с нас. Добре, че продължих да слушам, щот пък аз немски хич не мога го трая на песен. То и въобще не обичам да го слушам, де.
Обаче тази като почна на немски, си викам...Пуцинката нещо се бъзика с нас. Добре, че продължих да слушам, щот пък аз немски хич не мога го трая на песен. То и въобще не обичам да го слушам, де.
Приятно ми е.
Аз учих италиански по неволя и толко го и научих. Немският ми е чудесен и в песни и без песни. Различно настроени уши, кво да ти кажа. 
А Кица си гледа любимата анимация и на корейски. Тя всъщност я гледа на какъвто език я хване, де, но с корейския вече ме довърши. Музикален език.
ЕЛП 52 - сушена, веяна, паприкована с трион
Аа, не.
Достатъчно ми е, че съм паприкована вещица, ако стана вещица с трион, не ми се мисли какъв живот ще настане. Пуци, благодаря за песента, и на мен ми хареса.
Днешното младо поколение скрива шапката на всички ни. Кица учи корейски по аудио-имършън метод още от тодлърска възраст, а ей това деветгодишно пробягва 60 километра. Впечатлена съм и от двете.
Какъв възрастен, Свечи, аз съм възрастен и нито мога да пробягам 60 километра, нито да гледам с часове анимация на корейски.
Аз харесвам деца, които знаят цената на усилието и възвръщаемостта му от малки - остават такива и като възрастни, а способността за упорит дисциплиниран труд е ценност за мен.
Не че не харесвам и тези, които го дават по-спокойно и лежерно, просто първият вид хора са по-рядко срещани.
Аз харесвам деца, които знаят цената на усилието и възвръщаемостта му от малки - остават такива и като възрастни, а способността за упорит дисциплиниран труд е ценност за мен.
Не че не харесвам и тези, които го дават по-спокойно и лежерно, просто първият вид хора са по-рядко срещани. 
Да гледаш анимация си е детска работа, независимо по колко и каква. Не говоря за това.
Но 9-годишно момиченце да има физическа подготовка като на американските военноморски сили не ми звучи добре на мен. Прекалено ми е. Представям си на какво натоварване е подложено. И защо? И тук въобще не говоря за дисциплина, труд и т.н.
Но 9-годишно момиченце да има физическа подготовка като на американските военноморски сили не ми звучи добре на мен. Прекалено ми е. Представям си на какво натоварване е подложено. И защо? И тук въобще не говоря за дисциплина, труд и т.н.
Атти, с котката се сдобих покрай твоето търсене на анимацията "На-на-ни-на, та-ри-ри-ра".
Свечи, само тази статия съм чела за детето, та не знам кое доколко отговаря на истината, но от написаното разбирам, че всичко е станало по нейно желание от самото начало. Щом иска, защо не? Постиженията ме възхищават, независимо от годините на постигащия, когато са по собствена воля, а не родителски натиск (случаят не изглежда такъв). Има хора с по-голяма енергия и хъс от средното, има хора с железен инат и упорство и са си такива от деца. Не я възприемам като ограбена, възприемам я като човек, на който му е "дадено" да иска много и да се труди много. Възхищава ме, защото повечето хора или се трудят без мисъл, или се трудят под натиск, без желание, съответно безсмислено и безрезултатно, или само искат, искат... но не искат да помръднат, за да получат резултат. Което съвсем не означава, че по-мързеливите, по-спокойните, средните или неамбициозните са лоши. Просто са мнозинство и малцинството е това, което прави впечатление.
Уважавам твоята гледна точка, макар че може би (а дали?) е различна от моята.
Съвсем се отнесох, но сега си представих един свят на хора тип перка-на-двигател-олимпийски-състезател и един-единствен лежерен сред тях. Сигурно ще им е осмото чудо на света.
Свечи, само тази статия съм чела за детето, та не знам кое доколко отговаря на истината, но от написаното разбирам, че всичко е станало по нейно желание от самото начало. Щом иска, защо не? Постиженията ме възхищават, независимо от годините на постигащия, когато са по собствена воля, а не родителски натиск (случаят не изглежда такъв). Има хора с по-голяма енергия и хъс от средното, има хора с железен инат и упорство и са си такива от деца. Не я възприемам като ограбена, възприемам я като човек, на който му е "дадено" да иска много и да се труди много. Възхищава ме, защото повечето хора или се трудят без мисъл, или се трудят под натиск, без желание, съответно безсмислено и безрезултатно, или само искат, искат... но не искат да помръднат, за да получат резултат. Което съвсем не означава, че по-мързеливите, по-спокойните, средните или неамбициозните са лоши. Просто са мнозинство и малцинството е това, което прави впечатление.
Уважавам твоята гледна точка, макар че може би (а дали?) е различна от моята.
Съвсем се отнесох, но сега си представих един свят на хора тип перка-на-двигател-олимпийски-състезател и един-единствен лежерен сред тях. Сигурно ще им е осмото чудо на света.
Атти, с котката се сдобих покрай твоето търсене на анимацията "На-на-ни-на, та-ри-ри-ра".
И аз уважавам твоята, мило. 
Просто искам децата да са си деца и да се радват на детството, че е много кратко.
А и, признавам си, зад детски свръхуспехи, винаги подозирам болезнени родителски амбиции и някакъв вид насилие над децата, пък било то и благородно и добронамерено.
Особено щом става дума за американци.
Просто искам децата да са си деца и да се радват на детството, че е много кратко.
А и, признавам си, зад детски свръхуспехи, винаги подозирам болезнени родителски амбиции и някакъв вид насилие над децата, пък било то и благородно и добронамерено.
Особено щом става дума за американци.
Атти, тогава яхнах гугъла, че ми стана любопитно и макар че не можах да ти помогна, намерих си котка.
Свечи, така е, за съжаление е кратко детството, но не пречи (мисля) хем да си обичан, ценен и защитен (което е истинското детство), хем да напредваш в нещо, ако те дърпа отвътре, до степента, до която те дърпа. Иначе и аз съм "за" детска игра на макс и се ужасявам от подобията на курсове по английски за десетмесечни.
А за успехите на децата и родителските амбиции съм с донякъде различно усещане от твоето, но стига съм философствала.
Свечи, така е, за съжаление е кратко детството, но не пречи (мисля) хем да си обичан, ценен и защитен (което е истинското детство), хем да напредваш в нещо, ако те дърпа отвътре, до степента, до която те дърпа. Иначе и аз съм "за" детска игра на макс и се ужасявам от подобията на курсове по английски за десетмесечни.
А за успехите на децата и родителските амбиции съм с донякъде различно усещане от твоето, но стига съм философствала.
И аз, цинично така, все подозирам болезнени амбиции зад постиженията на децата, но реалността ме опровергава в лицето на Кица и на познати деца. Пръста си не съм мръднала да я ръчкам да се пързаля, тя просто се влюби от пръв поглед в леда и кънките. Ръмжа само ако се закотви на едно място, щото е СТУДЕНО, все пак, ше настине. 
Дете или възрастен, ако много, ама много ти харесва да правиш нещо, най-вероятно е да го правиш адски добре, защото усилията, които полагаш, ги полагаш с удоволствие, а не по принуда. Сещам се и за ей това детенце, което всеки път ми пълни душата. Личи ѝ, че го прави с удоволствие, а не с насилие. Насилваните деца, мисля, изглеждат унили, стресирани, напрегнати, а тази е такова слънце невероятно!
Дете или възрастен, ако много, ама много ти харесва да правиш нещо, най-вероятно е да го правиш адски добре, защото усилията, които полагаш, ги полагаш с удоволствие, а не по принуда. Сещам се и за ей това детенце, което всеки път ми пълни душата. Личи ѝ, че го прави с удоволствие, а не с насилие. Насилваните деца, мисля, изглеждат унили, стресирани, напрегнати, а тази е такова слънце невероятно!