Да! Поради много причини. Мъчно ми е за семейството в БГ, но сега и аз имам собствено семейство и нашият дом е тук.
Успех!
Успех!
- Публикувана: 7 апр. 2006, 20:21 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2006, 10:27 ч.
Бихте ли заминали в чужбина ако трябваше да решавате сега?
Подписвам се и аз под Оранжево Небето.
Да си на различно място, да приемаш различни гледни точки, да се обогатяваш е чудесно.
Да си даваш шансове е върховно, а точно това правиш в момента - даваш си шанс за друг живот , което е плашещо , но и много много вълнуващо!
И допълвам, понеже заради любов съм дошла в Италия - ако става в-с за същия мъж - да!
Смело напред и нагоре!
Да си на различно място, да приемаш различни гледни точки, да се обогатяваш е чудесно.
Да си даваш шансове е върховно, а точно това правиш в момента - даваш си шанс за друг живот , което е плашещо , но и много много вълнуващо!
И допълвам, понеже заради любов съм дошла в Италия - ако става в-с за същия мъж - да!
Смело напред и нагоре!
ами да си кажа... не zнам 
все си мислия, 4е в БГ бих постигнала малко пове4е...
но е невъzможно да го преценя обективно, zащото като се прибера се прибирам с пари4ките от тук и... ами да си го кажем направо.. с пари4ки навсякаде е хубаво ...zатова винаги остава въпроса "Какво би било ако.."
все си мислия, 4е в БГ бих постигнала малко пове4е...
но е невъzможно да го преценя обективно, zащото като се прибера се прибирам с пари4ките от тук и... ами да си го кажем направо.. с пари4ки навсякаде е хубаво ...zатова винаги остава въпроса "Какво би било ако.."
Ако не бях омъжена - категорично НЕ!
Но съм омъжена и като дойдохме дъщеря ни беше на почти 4-и години. Ако сега се върна тези години назад, но знам какво ще ми се случи няколко месеца по-късно (тежко заболяване на дъщеря ми и благодарение на лекарите в Монреал, сега е добре), тръгвам на момента без грам колебание!
Но съм омъжена и като дойдохме дъщеря ни беше на почти 4-и години. Ако сега се върна тези години назад, но знам какво ще ми се случи няколко месеца по-късно (тежко заболяване на дъщеря ми и благодарение на лекарите в Монреал, сега е добре), тръгвам на момента без грам колебание!
Да, от раз!
Даже и повече от първия път- тогава не знаех какво ме чака, имаше го до известна степен страхът от неизвестното и т.н.
Сега знам, че това е едно от най-мъдрите неща, които някога съм правила.
С донякъде наивната си и романтична за двадесет и трите ми години тогава постъпка успях да променя драстично не само моя живот, но и този на най-близките си.
Само и единствено за добро!
Даже и повече от първия път- тогава не знаех какво ме чака, имаше го до известна степен страхът от неизвестното и т.н.
Сега знам, че това е едно от най-мъдрите неща, които някога съм правила.
С донякъде наивната си и романтична за двадесет и трите ми години тогава постъпка успях да променя драстично не само моя живот, но и този на най-близките си.
Само и единствено за добро!
НЕ си бях задавала този въпрос. за мен всичко, което се случва в живота ни е по един или друг начин предопределено...Та ми се струва, че ако е било писано да живея извън Родината си, това и е станало.
ДА, бих заминала отново...Може би в друга държава, с по мек климат (по топличко...), но със съЩата уреденост, сигурност и спокойствие...които ми липсваха в къЩи. За мен беШе лесно, поради ред съвсем лични причини, но и поради факта, че никога не казвам никога: не се знае, може би след време Ще сме си пак у дома, в България...А може би и някъде другаде по света Това, че съм взела такова реШение, за развитие "навън" не ми пречи да реШа да се върна...
Хеситантче, не хезитирай (
), ами смело напред. И си знай, че никакви врати не затваряШ след себе си...Има връЩане назад, стига да искаШ.
КАкво по хубаво да отидеШ, да видиШ и да реШиШ сама...Това просто е един Шанс
Успех
ДА, бих заминала отново...Може би в друга държава, с по мек климат (по топличко...), но със съЩата уреденост, сигурност и спокойствие...които ми липсваха в къЩи. За мен беШе лесно, поради ред съвсем лични причини, но и поради факта, че никога не казвам никога: не се знае, може би след време Ще сме си пак у дома, в България...А може би и някъде другаде по света
Това, че съм взела такова реШение, за развитие "навън" не ми пречи да реШа да се върна...Хеситантче, не хезитирай (
), ами смело напред. И си знай, че никакви врати не затваряШ след себе си...Има връЩане назад, стига да искаШ. КАкво по хубаво да отидеШ, да видиШ и да реШиШ сама...Това просто е един Шанс
Успех
100 пъти бих тръгнала, ако сега трябваше да решавам, без да се замислям.
Оказва се, че просто има хора, които се адаптират безпроблемно и дори не го осъзнават, когато още се чудят дали да заминат - може ти да си една от тях - рискувай и ще разбереш дали е така. Не сънувам БГ, не мисля постоянно за нея - мисля си за моя живот и за бъдещето си тук.
Оказва се, че просто има хора, които се адаптират безпроблемно и дори не го осъзнават, когато още се чудят дали да заминат - може ти да си една от тях - рискувай и ще разбереш дали е така. Не сънувам БГ, не мисля постоянно за нея - мисля си за моя живот и за бъдещето си тук.
И аз мисля така!Особено след като тук е и мъжа на живота ми!
НЕ си бях задавала този въпрос. за мен всичко, което се случва в живота ни е по един или друг начин предопределено...Та ми се струва, че ако е било писано да живея извън Родината си, това и е станало.
Може би в друга държава, с по мек климат (по топличко...), но със съЩата уреденост, сигурност и спокойствие...които ми липсваха в къЩи.
Може би в друга държава, с по мек климат (по топличко...), но със съЩата уреденост, сигурност и спокойствие...които ми липсваха в къЩи.
mama B, от къде знаеш как да ми формулираш мислите
? Дано моят въпрос не ви подразни 
понеже той донякъде е засегнат в много от темите, в които се чувства колко много ви липсва България 
Мен ме делят няколко месеца от заминаване за Канада и не мога да спра да си задавам въпроса искам ли това наистина. 
понеже той донякъде е засегнат в много от темите, в които се чувства колко много ви липсва България Мен ме делят няколко месеца от заминаване за Канада и не мога да спра да си задавам въпроса искам ли това наистина. Ако сега трябваше да решавам, но знаех какво ме чака, оххх, щях да се замился, но въпреки това мисля, че бих го направила. Аз дойдох в САЩ с много малко английски, трябваше да науча езика, защитя диплома и пр. но в крайна сметка мисля, че си заслужаваше и обръщайки се назад съм доволна от свършеното и постигнатото, така че имаш ли възможност- опитай, сигурна съм, че няма да съжаляваш
Ако трябваше да отговоря през първите 2-3 години от престоя си в Америка, щях да кажа 100% ДА! Сега обаче, след 6 години тук, все повече си давам сметка, че това нещо емиграцията стига до сериозност, която не съм подозирала. Аз дойдох като куфар на мъжа ми, но предпочетох да не продължавам да съм куфар до безкрай. Освен 2 деца, имам и толкова много други усилия вложени тук, че не мога да ги зачеркна и просто ей така да се върна. Много неща се случиха за тези 6 години. Така че на въпроса за заминаването отговарям - имала съм шанс, използвала съм го. Ако не го бях използвала - щеше все нещо да гложди. Пак бих заминала, май така излиза.