Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 27

Не е вярно. Идва от упорития мит, че ваксините са причина за аутизма.

Мен също ме е страх от ваксини по принцип, защото винаги има риск да дадат някаква реакция, в това число засягаща мозъка, но не е вярно това за аутизма, че е противопоказание за ваксиниране.

http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/lekariat-kojto-kara-auti … iat-u-nas-6056039

Поредният гуру, чиято терапия върши чудеса! "Неврологът, който кара аутистите да говорят". Как звучи само!

Много по-добре от: tdcs терапията, която той предлага е на екпериментално ниво. Недоказана. Неодобрена официално. Напрактика непроучена. (Както мноооого други и със същите грандомански претенции.) Малкото изследвания, които има, касаят влиянието и върху поведението на аутистите, а не говорът и проговарянвто. А твърденията от рода на "85% от неговорещите и слабо говорещите деца с аутизъм започват да възстановяват езиковите си функции" са въздух под налягане. И че ако някой иска да пробва тази терапия, да го прави на своя отговорност, без гаранция, че това ще помогне на детето му и без гаранция, че няма да му навреди.  Което всъщност е реалността.

ЧеКа предполагам им трябват опитни зайчета за да си завършат изследванията, а в лицето на отчаяни родители виждат идеалните 

Не мога да кажа нищо съществено по темата, но се сещам, че има метод, наречен транскраниална магнитна стимулация, който се ползва при лечението (също и при диагностика в някои случаи) на различни неврологични заболявания. От официалната медицина това. Подробности не знам, само най-общо съм чувала.

Не знам дали тази транскраниална електростимулация е нещо сходно с магнитната като действие, звучи като сходно, но може и да има съществени разлики. Специалист или поне интересувал се човек вероятно може да каже повече.

Ние сме правили краниостимулация в биофедбек терапията. Резултата беше че някак детето излезе от от собствения си свят и започна да забелязва че нещо се случва около нея , че има разни хора които й обръщат внимание и на които тя започна да търси вниманието. Пробвала съм върху себе си за да знам какво е усещането. Слагат се две като щипчици на ушите от които излизат много слаби токови импулси. Усещането е като все едно те боцкат лекичко с игличка.
За мен лично това си е чиста физиотерапия. Само че не на мускулите и предизвикване на мускулно движение, а явно предизвикване на някакво мозъчно движение.
СЪщо има и една терапия краниоостеопатия. При нея тезата е при всяко движение на тялото има движение на черепните кости , които спомагат движение на мозъка. И в случаите в които поради някаква причина не се осъществява черепното движение, то се получават нарушения поради липсата на мозъчно движение. Та краниоостеопатията чрез разни масажни движения предизвиква движение на черепните кости И от там осигурява движение на мозъка

Здравейте! Тъй като следя темата от дълго време и в момента попаднах на една информация, искам да я споделя с вас. По стечение на обстоятелствата се запознах с едно семейство, чиито деца са аутисти. Техният аутизъм обаче произхожда от диагнозата йм фрагилен "Х"- синдром, която е наследствен генетичен дефект. На български не намерих нищо, затова пускам статията на руски: http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_psychology/994/Синдром

Тъй като това е сравнително късно открит синдром, се препоръчва на пациентите от мъжки пол с аутизъм да направят и генетично изследване за този синдром. Момичетата/жените са предимно носителки, но може и да не го развият (при тях е характерно, че менопаузата настъпва доста по-рано).
И още една статия на руски:
http://www.frax.de/wp-content/uploads/2015/01/eib03ru.pdf
Намерих и на български:
http://www.doctoronline.bg/diagnostics/6223/Sindrom-na-chuplivata-H-hromozoma

Поздрави!

За синдрома на чупещата хромозома разбрах още около диагностика на детето  преди 6 години. По онова време в бг не се правиха изследвания.  Сблъсквала съм се с инфо за това защото от посещенията при логопеда познавам детенце с баща англичанин женен,  за българка, с  три деца две от които момчета - средното беше с аутистичния поведение. Правили му изследване - на острова -  да има чупещата хромозома, но какво от това.
Мисля си ако моето дете е с такова какво ще направя- няма да имам повече деца...ще забрана на децата си да имат деца...какво би ми дала информацията за тази диагноза като плюс...мисля мисля и честно не виждам...

Все пак хубаво е да се знае дали има генетичен дефект. Ако има такъв то същият може да бъде изследван и  в децата които не показват симптоми , както и  пренатално при техните деца.
За съжаление в бг генетичните изследвания са мисията не възможна. По друг повод се запознах с майка, чието дете не растеше също като моето. Тяхната застрахователна компания обаче плати близо 30 000евро и на детето бе открит генетичен дафект в някакъв ген, който не произвежда някакъв протеин /не помня имената/. Детето започна да приема протеина под формата на капсули и в раамките на няколко месеца нещата се поправиха. В допълнение освен че детето започна да расте, също и проговори , както и започна да забелязва и да общува с околния свят.

http://www.doctorbg.com/page.php?id=14084

Може би повечето от вас са чели тази статия, но все пак за тези които не са.

И в тази връзка ппи нас за пет месеца с добавки достигнахме резултати които за две години терапии не успяхме.
Но наистина е страшно трудно да прецениш коя точно е липсващата добавка

Има стандарт, ама няма пари, за да се приложи...
А тази експертка Илияна Кехайова трябва да бъде уволнена след като има подобно мислене.
За какво приобщаващо образование говорим, след като работата на Директорите на ПУ според експертът в дирекция ДОПР /Достъп до образование и подкрепа за развитието/ Илияна Кехайова била да ни убеждават, че мястото на децата ни е в ПУ?

Искат преструктуриране на помощните училища, директорите притеснени

В същото време:
Дори при „0“ точки ти намират училище след 7-ми клас

Ето така се борят с отпадането на учениците без СОП.

n_alex76, моята гледна точка по въпроса:

Наскоро срещнах позната директорка на училище, която ми сподели, че лавинообразно се увеличава броят на деца със СОП, а не знае по новия закон как точно ще ги интегрират. Но ми даде пример с дете, което с ДЦП с множество увреждания и е страшна гледка за възрастен човек, камо ли за децата. Не говори, не комуникира, тикове и конвулсии  

Как точно ще интегрират това дете?!? Възможно ли е? Ще го научат ли на нещо? А някой направил ли си е труда да види как въздейства това т.н. "приобщаващо" образование върху другите деца в класа, които са в норма?!? Те как ще се чувстват, наблюдавайки това дете ежедневно  

Проблемите наистина са много и не са еднозначни  


Аз определено мисля, че е голяма глупост да се закриват помощните училища просто така изведнъж  

И как по-точно ще приобщят дете със слухово-речеви проблеми? Като нямат сурдопедагог във всяко обикновено СОУ - обяснете ми как. В най-добрият случай, че идва някой такъв за 1-2 учебни часа седмично, колкото да се отчете, че е минал за това дете, без абсолютно никакъв ефект.

И аз съм си мислила, ако моето дете беше в норма, щях ли да търпя в класа някое примерно аутистично дете, което прави нервни кризи, крещи, вика и вие знаете какво е. Да не говорим, че ако трябва да му се обръща специално внимание, то това ще е за сметка на другите деца. Не трябва да се гледат нещата от едната страна.

Гала, поздравления за обективността 

Много е трудно родител на дете със СОП да прояви такава и почти бях сигурна, че ще има лоши последствия този мой пост /то не че е късно, де   /

Всъщност въобще не е странно - ако някой от вас има дете в норма и такова не в норма, чудесно ме разбира 

   Имам дете в норма, дете не точно в норма , а и съм била 20 години учител. Мога да погледна ситуацията от една, от втора , от трета...от всякаква страна. И съм категорична-безсмисленото интегриране, на всяка цена за 90% от децата е напълно неефективно.
   Децата с много сериозни проблеми трябва да учат в специализирани училища. Деца, като моето, трябва да учат по олекотена програма, в малки класове и с подкрепата на ресурсен учител целодневно. И да имат много, много практически занимания. Моята цел вече е да на уча детето да се справя сам във всяка ежедневна ситуация: да готви, да чисти, да глади, да пътува сам, да пазарува. Всички останало, което научи в училище за мен е бонус, не е цел.
  Учителите ни не са подготвени да работят с нашите деца, а и физически и психически не могат да се справят, дори и да имат най-добро желание. Поставям и себе си в това число. Не знам дали съм разказвала тази история, но пак ще споделя. Имах ученик, който по ред причини смятах за връзкар и не достатъчно умен за средата в която учеше. Никога не можеше да изкара повече от пет. Ужасно хаотичен, дори името забравяше да си напише на листа. Пишеше по цялата страница, без никаква последователност. Когато започваше да говори, изведнъж прекъсваше, хващаше се за главата и казваше "госпожо, забравих си мисълта". И така, 4 години, докато един ден разбрах, че е станал член на МЕНСА. Аз бях така #Crazy.Чак тогава погледнах на детето с други очи, тогава , покрай синът ми вече знаех много за аспергерите. Започнах да го изпитвам само на тестове. Оказа се много добро решение, когато въпросите са само по един и систематизирани, той е машина. Сега вече след 8 години не му преподавам, но имаме прекрасни отношения, често идва да си поговорим, а аз се опитвам да разяснявам на колегите и съучениците му неговият начин на мислене, за да могат повече хора да го разберат.