Срещнах българи на улицата...или за контактите с българи в чужбина!

Преди години чух пред мен майка, баща и дете да си говрят на български в магазина - затраях си. Никак не си падам по такива хипарски контакти.....Ще ги спра, ще ги заговоря и какво? Само за идеята ли? Ни мъ вличье...

  Aз също не заговарям...когато за първи път дойдох в Италия,през 1992 година,почти нямаше българи...после дойде първата вълна,т.нар."балерини"...случвало ми се е ,висейки по опашки в квестурата да чуя бг реч...на колко хора съм превеждала,попълвала документи..само аз си знам.По едно време се бях превърнала в Майка Тереза-прибирах хора у нас..даже пари давах назаем...докато...една мома ,на която помогнах, не ме обра,бях я приютила,че нямала къде да спи и нямала пари,а тя задигна всичко,което имах у дома-и изчезна!....Когато се видяхме случайно след няколко години ми се изсмя в очите-"Амо то рядко се намират будали като теб!"  

   Оттогава край на случайните познанства!
  С удоволствие бих срещнала теб или когото й да било,когото познавам макар и виртуално ,но не и случайни хора.  

Аз пък не съм среЩала българи тук

Иначе знам, чЕ Ще им се усмихна, може и да ги заговоря (наистина зависи от ситуацията)... Това с носталгията по българското май обяснява мисленето ми... НАистина няма "пукнат" българин (освен Гого), с който да си кажа поне здравей...Не ми липсва вече, но сигурно би било хубаво да отидеШ на едно кафе, ей така, по "български"...

Много често ми се случва да си говоря с непознати, в Прага е пълно с българи, не че на всяка крачка спирам да си говоря с всеки  но нямам големи задръжки в това отнешение 
Доста зависи от ситуацията, преди няколко седмици в нашия парк една баба говори на бг с детенце, голямо колкото дъщеря ми, отидох при нея и я заговорих / покрай малките деца темата е безкрайна  / и жената в първия момент  / сякаш ме преценяваше на външен вид, дали да си говори с мене  / ама после обикаляше с количката по парка докато не ни намери, че да сме си говорили  / замина си де, но виж майката само един път съм я виждала, и не ми допадна много за по близки отношения/

Най интересното заговаряне за мен с непознати бг беше преди години, когато работех в една търговска фирма с бг стока в един шопинг център, и пристигат 4.мацки, ауууу  ...  ууу, колко хубаво, и аз веднага им говоря мддд бг най хубаво  при което те ми казват че много хубаво говоря бг  и хаху хихи накрая се раделяме, и до три месеца, се върнаха няколко пъти 2.от тях с мъжете и децата си, и представете си че всичките били съпруги на Някакви си от посолството  , та се запознах с търговското аташе и с посланника на Бг по онова време, е така като на майтап  после ми даваха няколко пъти покани за някакви празненства организирани от посолството ... виж ама това вече не ме влече ..

Говоря си с всякакви непознати /не само бг, но и местни/, но с някой ставаме близки, с други в последствия се разминаваме без да се забелязваме даже... въобще това че си говоря с някой непознат... за мен нищо по специално не означава / нещо като любезност, култура/ просто нормално  но дали ще го заговоря пак този човек като го видя... е това е много по различно 

lenilaf,
не се притеснявай, според мен хората в бг съседи, колеги и всякакви който се виждат редовно не си проговарят цял живот и едно Добър ден много рядко ще чуеш, така че си мисля нормално за нашенските разбирания да не си обръщаме много внимание, не си го слагай на сърцето днешния ден 

Като дойдох в Цюрих 91 беше истинско изключение да се чуе бг реч на улицата. Веднъж чух в у-тета където учех дядо и внуче. Поздравих ги, обясних, че уча тук. Дядото само ме изгледа и нищо не каза. Може и да не е знаел как да реагира. Друг един път казах само "добър ден"-пак никаква ответна реакция. Но с българи се запознавам по бг срещи и чрез общи познати, така че престанах да обръщам внимание на тези по улицата. Пък и в момента с толкова българи съм заобиколена (даже и на работа винаги е имало някой), че се чуствам като в БГ. Доста често започнах и да си мисля на бг та като чуя швейцарска реч даже се изненадвам. Е, преди беше обратното дълго време, та сега наваксвам  .

Скоро обаче в един детски магазин чух жена и момче на възраст почти като моето. Доста се въртях и мислих дали да не заговоря малкото, ама се отказах. 
Цигани не съм чувала тук. Единственият път когато срещнах такива в чужбина беше близо до гарата в Амстердам. Не зная защо ама наистина не се сблъсквам нито с бг цигани, нито с проститутки пък доста съм обикаляла по света.

Най-куриозният случай обаче беше като един германец около у-тета 92 ме пита къде се намира еди коя си сграда и почнах да му обяснявам. Още на второто изречение ме пита дали не съм българка  . Оказа се изт. германски професор, който току що идва от там.  Твърдеше че говоря с типична бг интонация.

Точно според човека е спонтанното желанието дали да осъществиш контакт или да подминеш. Не го ли направя на минутата, значи е имало защо.
Тук сме имали много приятни запознанства случайно, но е имало и комични ситуации. Някои са такива набурсучени, че ти минава желанието да се запознаваш. Някои пък ни чуват, че говорим на български и като ги погледна, те започват да се правят на канадци и да подвикват на децата си на счупен английски. Забравили гладните години...
Едно семейство ентелегенти пък обяснявали на мъжа ми с нотка на гордост в гласа си, че дъщеря им не говори никакъв български.

На летището срещнах една българка, която ме заговори сама, но не искаше да ми каже в кой район живеят във Ванкувър, ще рече човек, че ще искам от нея услуга или ще отида на гости.

Веднъж във Финландия срещнах мъж, който говореше на детето на български в магазина. Аз почти 6 месеца на бях чувала българска реч на живо. Заговорих човека, беше със съпругата си финландка, а на детето говорил на български, защото се били върнали от България наскоро и били на такава вълна. Покани ме в тях, но аз не отидох, защото имах други ангажименти. Даде ми визитката си и аз се зарадвах, защото усетих, че мога да разчитам на тези хора, дори и от един кратък разговор.

ЕЕее, веднъж да съм съгласна с Лиска_та

Ако съм сама не заговарям! Някак странно ми се струва да заговоря семейна двойка или две семейни такива,когато съм сама. Но ако съм с децата и сина ми чуе бг реч,веднага се разписква "мамооо,тези хора говорят нашия език"

И аз съм съгласна, но забелязвам, че е за пореден път.

Лени,
аз не заговарям хора било то в Бьлгария или кьдето и да сьм.Това едва ли ме прави по-затворена, невьзпитана или студена.Просто предпочитам да си подбирам контактите.По-добре е за мен да познавам по-малко, но качествени личности, отколкото групичка досадници.Е, ако имам в квартала сьседи бьлгари бих ги поздравявала.
Аз мисля, че ти си достатьчно контактен човек и ще намериш прекрасни хора по твой вкус.
Относно полата на волани и тук, в Холандия дори месните се обличат с тях.Дори днес гледах в новата колекция на Esprit бяла дьлга пола на волани .
Мен досега са ме заговаряли 2 пьти - един мьж, който ни чу да си говорим на бг.език с племенницата ми и наскоро, на един пазар се оказа, че продавача е бьлгарин, а аз бях с една бьлгарка и сьответно той ни чу.Щом там кьдето живееш не е много оживено с бьлгари, то пьтищата ви с тази жена пак ще се сьберат и ако е речено ще се запознаете

Според мен пък това не е губене на време  напротив - защото, както вече написах - така се запознах с едни от най-добрите ни приятели тук
...е, различни хора - различни гледни точки

Любопитке, може би бьлгарите в Канада са по-добро качество, ако мога така да го нарека, от хилядите живеещи в Европа, влизащи по различни начини.Не искам да дискриминирам бьлгарите по света, но голям прочент от кандидатстващите за пребиваване в Канада или САЩ например, имат семейства, квалификация и амбиции.Ела в Холандия или "Джьрмани" да видиш трагичното положение и тогава сьвсем ще се откажеш от случайни запознанства

И ние така. В магазин за бельо се запознахме с хора, с които ве4е три години сме си много близки, а с други наши приятели се запознахме в магазин за обувки 

Права си, Небенце, все пак в Канада, а и при нас, не влиза кой да е. Има то4кова система, изискване за образование, професия, смейно положение и език...

Срещам доста често българи тук. Навсяйъде сме
Винаги ги заговарам, но в интерес на истината не съм виждала чак, толкова зле изглеждащи хора, за да ме отблъснат.
Спирам ги и мен са ме спирали, но с нито един от тях не сме се виждали повече

И аз така. И не съжалявам.