Аз тези с големите заявки по гледане на деца най не ги обичам. На една от най близките ми колежки и нейните родители, и свекърите даваха огромни обещания. Тя даже се чудеше как ще го подели м/у двете баби. Сега маалкият е на три години и за първи път ще прекара няколко дни с баба и дядо, и то само защото им поставиха ултиматум. А бяха едва ли не обещания за пълен пакет услуги от раждането. Дръжки. Моята приятелка е по-наивна и си спомням аз как се чудех какво ще правя и кой ще ми помага, тя беше спокойна. И после много заети били, уморени, съвпадения, неудобен момент... И така цели 3 години. Поне да си казват, че не искат да гледат внуци. Неприятно е, но пък не са длъжни.
- Публикувана: 9 фев. 2016, 16:56 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2016, 17:15 ч.
ЮЛСКА ТЕМА 35
И мен ме порастнаха баба и дядо, лека му пръст, ама не защото нашите се моткаха напред-назад, а защото работиха като волове, че да ни отгледат порядъчно. И сега съм благодарна на майка ми и сестра ми, че са готови когато им да кажа да вземат Ема, ако има нужда.
Мъхи, добре те разбирам за излизането. Ей така за Джулая мама взе Ема пък аз излязох със стари приятели чак до изгрева, наистина се почувствах заредена и си обещах по-честичко да се случва. ММ не е от мърморливите, но ако ги оставя двамата, тя му се качва на главата обикновено, затова за повече от 2-3 часа е опасно
Мъхи, добре те разбирам за излизането. Ей така за Джулая мама взе Ема пък аз излязох със стари приятели чак до изгрева, наистина се почувствах заредена и си обещах по-честичко да се случва. ММ не е от мърморливите, но ако ги оставя двамата, тя му се качва на главата обикновено, затова за повече от 2-3 часа е опасно
Нещо не мога да им напасна режимите на моите госпожици и затова не смогваме с излизането.
Ивето става в 6 и заспива отново в 9 до 11. Ако не легне(може и да не легне) се започва едно мрънкане, едно непрекъснато раздразнение...въобще кошмар. След това спи още веднъж от 15 до 16ч. Реално можем да излизаме само привечер, което пак е нещо. Ходим в кварталната градинка, нямаме кола и с двете по тези разбити улици е меко казано кошмар да се стига където и да е. А и ни оставиха без никакъв транспорт освен метрото, което в това време е претъпкано и само аз и децата липсваме...
За бабите...ами на мен това ми е болна тема....нали е само майка ми, която докато сме в Германия е много голяма на думи, но като се приберем тук започва друго нещо. Тя идва, не е като да не идва, но само ако й се обадя и се примоля на умряло, с точни задачи, които имам. Не е да се обади тя и да каже - искаш ли да дойда да ги гледам за няколко часа да излезеш по магазините или някоя вечер да излезете с мъжа ти. Дори често се прави на много заета и когато й се обадя с конкретна задача, която имам за вършене. Тук сме от 10тина дена, тя е дошла да ги гледа точно 5 часа сумарно, разделено в 3 дни. Тоест аз точно толкова време съм имала да си подам носа навън. Все още не съм се разходила из София, все още не съм се видяла насаме с приятелките си, все още не сме излезли на кино или ресторант с ММ. И това е, защото тя все има нещо да върши, а е пенсионерка, не е като да ходи да работи като вол. Иначе преди да се върнем бяха големи обещания,големи работи. Дори онзи ден я помолихме вчера да дойде да гледа Ивет сутринта за да можем да заведем Еми на Витоша с лифта за няколко часа. Не ставало, щели с баща ми да подреждат гардеробите. А вчера внучка й имаше рожден ден и искахме да правим нещо по-специално. В крайна сметка останахме вкъщи, защото на Ивет й се доспа сутринта и щеше да омрънка света ако я бяхме качили на Витоша( не спи в количката). Като й кажа, че ние не искаме нищо особено от нея, че не сме през цялата година тук, че нейните задължения на баба са за общо 2 месеца в цялата година получавам безумен отговор - ти като се върнеш искаш да спра да живея ли?!?! Най-тъпото отново казвам е, че идва, но идва така, че да обере само готиното - когато са на кеф или когато едното от двете спи. И идва точно за толкова часа, че хем да не ми стигне, хем да не мога да кажа, че не идва.
Та заради всичко това честно казано ми е по-споко в Германия.Там поне си знам, че разчитам само на себе си, имаме си всичко наоколо и ми е наистина много удобно да се разхождам навсякъде с децата.А тук все очаквам, че някой ще ми помогне...не мога да ви опиша защо, но тук ми е по-трудно с децата, отколкото там.
Мъхче - това с вечерята в друг ресторант го разбирам донякъде. Да вечерят на спокойствие, но е можело да го кажат директно - искаме тази вечер една свободна вечер за нас си, без деца, без никой!
Ивето става в 6 и заспива отново в 9 до 11. Ако не легне(може и да не легне) се започва едно мрънкане, едно непрекъснато раздразнение...въобще кошмар. След това спи още веднъж от 15 до 16ч. Реално можем да излизаме само привечер, което пак е нещо. Ходим в кварталната градинка, нямаме кола и с двете по тези разбити улици е меко казано кошмар да се стига където и да е. А и ни оставиха без никакъв транспорт освен метрото, което в това време е претъпкано и само аз и децата липсваме...
За бабите...ами на мен това ми е болна тема....нали е само майка ми, която докато сме в Германия е много голяма на думи, но като се приберем тук започва друго нещо. Тя идва, не е като да не идва, но само ако й се обадя и се примоля на умряло, с точни задачи, които имам. Не е да се обади тя и да каже - искаш ли да дойда да ги гледам за няколко часа да излезеш по магазините или някоя вечер да излезете с мъжа ти. Дори често се прави на много заета и когато й се обадя с конкретна задача, която имам за вършене. Тук сме от 10тина дена, тя е дошла да ги гледа точно 5 часа сумарно, разделено в 3 дни. Тоест аз точно толкова време съм имала да си подам носа навън. Все още не съм се разходила из София, все още не съм се видяла насаме с приятелките си, все още не сме излезли на кино или ресторант с ММ. И това е, защото тя все има нещо да върши, а е пенсионерка, не е като да ходи да работи като вол. Иначе преди да се върнем бяха големи обещания,големи работи. Дори онзи ден я помолихме вчера да дойде да гледа Ивет сутринта за да можем да заведем Еми на Витоша с лифта за няколко часа. Не ставало, щели с баща ми да подреждат гардеробите. А вчера внучка й имаше рожден ден и искахме да правим нещо по-специално. В крайна сметка останахме вкъщи, защото на Ивет й се доспа сутринта и щеше да омрънка света ако я бяхме качили на Витоша( не спи в количката). Като й кажа, че ние не искаме нищо особено от нея, че не сме през цялата година тук, че нейните задължения на баба са за общо 2 месеца в цялата година получавам безумен отговор - ти като се върнеш искаш да спра да живея ли?!?! Най-тъпото отново казвам е, че идва, но идва така, че да обере само готиното - когато са на кеф или когато едното от двете спи. И идва точно за толкова часа, че хем да не ми стигне, хем да не мога да кажа, че не идва.
Та заради всичко това честно казано ми е по-споко в Германия.Там поне си знам, че разчитам само на себе си, имаме си всичко наоколо и ми е наистина много удобно да се разхождам навсякъде с децата.А тук все очаквам, че някой ще ми помогне...не мога да ви опиша защо, но тук ми е по-трудно с децата, отколкото там.
Мъхче - това с вечерята в друг ресторант го разбирам донякъде. Да вечерят на спокойствие, но е можело да го кажат директно - искаме тази вечер една свободна вечер за нас си, без деца, без никой!
Jalina, не мога да си представя, че майка ми или свекърва ми ще ми откажат да гледат детето, защото ще подреждат гардеробите. Аз съм голяма късметлийка с моята свекърва. Цяла зима тя го гледаше, одваше сутрин и си тръгваше, като се приберем от работа. А на всичко отгоре, като заспи Елин на обяд готвеше. А при майка ми в Бургас го пращахме периодично за по седмица. Сега обаче малко се озорихме, от Великден не сме го оставяли никъде, съответно сме излизали 1-2 пъти вечер с него. Свекърва ми работят лятото и са наистина много изморени, но ако им се обадя ще си зарежат работата и всичко за да го гледат. Късметлийка съм!
Аз няма на кой да го оставям да го гледа.Родители мм няма,а моите работят.В резултат на което е три години плътно до нас.Няма час няма ден.Но пък както винаги съм казвала никой не е длъжен да ми гледа детето.Искала съм го и го имам никой не ме е карал да раждам.Изпушвам естествено,но ще мине.
Децата са различни и през различните етапи от живота си се държат и променят по различен начин. Споделяла съм ви безброй пъти за Ади и за нейните безумно смели и щури изпълнения. Когато беше на година и половина беше достигнала пика на неубоздаността си. Неуморна, нетърпелива, инатлива, твореше чудеса, пиеше кръвта ми и изцеждаше до последната капка силите и нервите от бременния ми организъм. Вършеше толкова бели едновременно, че бях почти убедена, че има способности да се клонира и с всеки изминал ден усъвършенстваше тези свои умения. Чаках с нетърпение баща й да се прибере от работа за да ме избави от мъките. Да спаси малкото останала здрава психика в съзнанието ми. Но пак не успявахме, дори заедно, обединили сили, не се получаваше. Тя видимо бе по-силна и надмощието и се усещаше във въздуха. Необяснимо, нереално и наистина не е за вярване какво изживях с това дете. Както тук, така и в реалността, често срещах неразбиране и учудени погледи "какво пък толкова прави това дете?!" . Разбирам тези хора, разбирам тяхната трудност да разберат сериозността на положението ми. Разбрах го едва сега, когато отново имам дете на тази възраст и то е на светлинни години от сестра си. Сигурна съм, че ако ми беше първо дете аз също щях да подхождам с недоверие към майките, които така жално се оплакват от чедата си и не спират да мрънкат колко им е трудно да ги обуздаят. Имало и друг вид деца, отредено ми било и едно такова. Заслужила съм си го.
Иначе 3 се оказа не лоша възраст при нас и аз много се радвам, че най-после настъпи. Сега общуваме с думи, разбираме се, тече мисъл, на моменти толкова дълбока, че ме изумява. Изключително умно и любвеобилно дете.
На баби не разчитаме. Даже сега ги гледам съвсем сама. Справям се. Преди две седмици излизах дори. Ударна доза удоволствие проникна във вените ми и от там отново потече живот...
Иначе 3 се оказа не лоша възраст при нас и аз много се радвам, че най-после настъпи. Сега общуваме с думи, разбираме се, тече мисъл, на моменти толкова дълбока, че ме изумява. Изключително умно и любвеобилно дете.
На баби не разчитаме. Даже сега ги гледам съвсем сама. Справям се. Преди две седмици излизах дори. Ударна доза удоволствие проникна във вените ми и от там отново потече живот...
От ДГ на Ясен питаха дали можело последната седмица на юли да не го водя, защото персонала бил по-малко и щели да сливат двете яслени групи. Говорих с лелята на мъжа ми и тя се съгласи да го гледа - понеделник, четвъртък и петък. Вчера се прибира мъжа ми по-рано, за да може да я освободи. Проблема е, че тя му позволява всичко и не му се кара за нищо. Само му казва : "миличък това, миличък еди какво си". Прибира се мм от работа, на Ясен му тече носа и пръста му е непрекъснато в носа. баща му казва: "Не си бъркай в носа, един, два, три пъти". Леля му казва:"Той не си бърка!" Накрая му повишава тон, леля му му се скарва да не вика, Ясен започва да си бърка още повече в носа демонстративно и получава шляпване по ръката. леля му започва не,не,не, а Ясен гледа и не казва нищо. Излизат да я закарат до вкъщи на стълбите между 1-вия етаж и партера леля му взима Ясен на ръце и го носи до долу. ММ й казва, пусни го, а тя той иска да го нося, Ясен казва аз искам да ходя! Паднал в къщи, но нищо особено, просто се спънал или подхлъзнал на играчки, веднага се тича да го вдигне и гушне, а Ясен си става и продължава. Ако пие сок му се държи, храни го, въобще го третира, като бебе. Излизат навън купува му сок, бонбони, солети или нещо подобно. Прибират се в къщи и той естествено не иска да яде, защото не е гладен. Аз съм й оставила супа или нещо готвено. Тя се обажда и ми казва, че не искал да обядва. Казвам й да му предложи по-късно, че сигурно не е гладен, като не се сещам да я питам скоро ял ли е нещо. Тя ми казва, когато се прибера: Аз му направих филия с кашкавал и той си я изяде, разбирайте пъхах му я в устата. И след врме той ми казва, че ял бонбони едно пакетче и пил сок. Те излизат към 10,30 - 11 часа.
Нейния син е на 30-тина години и не пипа нищо в къщи. Тя готви, чисти, не дава пари за нищо, живее с приятелката си на гърба на майка си и баща си, които са пенсионери.
Тя гледа Ясен рядко, до сега може би 5-6 пъти от септември от както е тръгвал на ДГ. Та се замислих днес кое по-добре. Вярно, че вчера стигнах за 12-13 минути до работата, и се прибрах към 17,30, а когато водя Ясен на градина тръгвам поне 30 минути по-рано и се прибираме поне към 18,00 часа.
Нейния син е на 30-тина години и не пипа нищо в къщи. Тя готви, чисти, не дава пари за нищо, живее с приятелката си на гърба на майка си и баща си, които са пенсионери.
Тя гледа Ясен рядко, до сега може би 5-6 пъти от септември от както е тръгвал на ДГ. Та се замислих днес кое по-добре. Вярно, че вчера стигнах за 12-13 минути до работата, и се прибрах към 17,30, а когато водя Ясен на градина тръгвам поне 30 минути по-рано и се прибираме поне към 18,00 часа.
Момичета, моля ви онези, които са имали трудно преживяване с децата покрай детската градина и адаптацията, да споделят. Не знам как ще се справя с Калоян - вече се налага да го пускам, а изтръпвам от драмата, която предстои. Дайте съвети, трикове, идеи за по-лесна адаптация и за него, и за мен.
Ах, Пина, къде счупи главата?😒
И на мен възрастта преди 2 год.ми се струва песен.
И на мен възрастта преди 2 год.ми се струва песен.
Падна в един фонтан, дълбок, с корито. Поне не се удави.
Луиза, при нас стана лесно, не съм прилагала никакви трикове. Нямаше драма. Да видим сега как ще е в детската градина, в случай, че имаме детска градина, защото още не знаем. Из форума четох, че не малко деца не са плакали тръгвайки на ясла, но са плакали тръгвайки на градина.
По центъра един изпаднал руснак свири на китара и пее песни тип 'любе', Юлия днес танцува, та танцува пред него, даже ми нареди да се махна, за да не преча на творчеството им.
Луиза, моята 2 месеца не яде и не спа там, рева до откат. Носех и бебешки пюрета, понеже отказваше тяхната храна. Но свикна, като видя, че няма избор. Даже накрая все ми обясняваше как обича леля Катя/една от мед. сестри/. По съвети от нета, просто я оставях бързо сбогуване и край, без много драми, че да не ревна и аз, че ще стане по-зле. От сега говоря, как ще иде в градината с големите, а бебетата остават на тяхно място в яслата, но наесен ще видим какви ли драми да очаквам.
Аз също съм от сами гледащите дете. За пръв път я оставих предната седмица у нас с майка ми за 4 дена, а аз на работа, от тази седмица съм ваканция и си се гледаме. Мисля, че сега е по-благодатна възраст. На 1,5г търчеше наляво надясно, все трябваше да бягам и да викам, да не излезе на улицата, а и това че не говореше ме затрудняваше много. Сега и да реве, поне казва защо, само дето се е научила да лъже и ме побърква, днес явно и писнало с мен навън и вместо да каже, че иска да се прибираме на бегом ме накара да хванем такси за да се приберем да ака, да ама като се прибрахме и мина и корем, и акане и умора
Сега бяга по-бързо и едва я стигам, но пък знае, за ръчичка като е на улицата и не ме пуска. Ако иска нещо просто си казва и преговаряме, може или не може.
Вера много се "стягяш"какво като днес не е ял манджа на обяд, ще яде на вечеря. Моята готвено не ядеше с месеци, и ето че порастна. Първо и аз се ядосвах, какво ли не опитах, откакто я ударих през просото ми е по-леко. Сега просто я питам какво и се яде. То и на мен не ми се яде в тези жеги, а камо ли на малко дете. Нали го гледа, и има на кой да разчиташ.
За 6 май бяхме за 3-4 дни у свеки на гости, ами тя храни детето само с кекс през това време. На закуска, на обяд и на вечеря. Еми какво да се прави, помрънках после на ММ, мина ми. Оттогава кекс май не е яла. За разхвърлянето само не знам кога ще мине периода, забравила съм, но май никога. Обаче поне да си иде в стаята и там само да разхвърля, че ми писна да прибирам и 5мин по-късно всичко пак е навсякъде.
Аз също съм от сами гледащите дете. За пръв път я оставих предната седмица у нас с майка ми за 4 дена, а аз на работа, от тази седмица съм ваканция и си се гледаме. Мисля, че сега е по-благодатна възраст. На 1,5г търчеше наляво надясно, все трябваше да бягам и да викам, да не излезе на улицата, а и това че не говореше ме затрудняваше много. Сега и да реве, поне казва защо, само дето се е научила да лъже и ме побърква, днес явно и писнало с мен навън и вместо да каже, че иска да се прибираме на бегом ме накара да хванем такси за да се приберем да ака, да ама като се прибрахме и мина и корем, и акане и умора
Сега бяга по-бързо и едва я стигам, но пък знае, за ръчичка като е на улицата и не ме пуска. Ако иска нещо просто си казва и преговаряме, може или не може.Вера много се "стягяш"какво като днес не е ял манджа на обяд, ще яде на вечеря. Моята готвено не ядеше с месеци, и ето че порастна. Първо и аз се ядосвах, какво ли не опитах, откакто я ударих през просото ми е по-леко. Сега просто я питам какво и се яде. То и на мен не ми се яде в тези жеги, а камо ли на малко дете. Нали го гледа, и има на кой да разчиташ.
За 6 май бяхме за 3-4 дни у свеки на гости, ами тя храни детето само с кекс през това време. На закуска, на обяд и на вечеря. Еми какво да се прави, помрънках после на ММ, мина ми. Оттогава кекс май не е яла. За разхвърлянето само не знам кога ще мине периода, забравила съм, но май никога. Обаче поне да си иде в стаята и там само да разхвърля, че ми писна да прибирам и 5мин по-късно всичко пак е навсякъде.
Аз се благодаря, че ми се падна дете, което никога не си е сложило нищо в устата (едва го научих да яде 
), боклуци, топчета, фасове - нищо, дете, което не се дърпа, никога не му е хрумвало да се пуска на улицата и подобни класики. Но пък като запъне като магаре за нещо, до бой се стига. Пример: прибираме се от разходка, лазил е по земята навън. Влизаме, съблича си якето, събува си обувките, и тук започва фиаското: няма да си зимие ръцете. Започваме разговор, обяснение, преговори, заповеди. 40 мин. Започва да си ОБЛИЗВА ръцете. Аз го набивам (е, плескам през ръката), той започва да се дере, аз го мятам на рамо - буквално, натиквам го половината под чешмата, измивам ръцете. Той ляга на пода в коридора и около 20ина минути вие, че иска да е с мръсни ръце и че иска да излезнем, за да ги изцапа. Аз медитирам, пуша, откачам. Накрая сме изтощени.....
), боклуци, топчета, фасове - нищо, дете, което не се дърпа, никога не му е хрумвало да се пуска на улицата и подобни класики. Но пък като запъне като магаре за нещо, до бой се стига. Пример: прибираме се от разходка, лазил е по земята навън. Влизаме, съблича си якето, събува си обувките, и тук започва фиаското: няма да си зимие ръцете. Започваме разговор, обяснение, преговори, заповеди. 40 мин. Започва да си ОБЛИЗВА ръцете. Аз го набивам (е, плескам през ръката), той започва да се дере, аз го мятам на рамо - буквално, натиквам го половината под чешмата, измивам ръцете. Той ляга на пода в коридора и около 20ина минути вие, че иска да е с мръсни ръце и че иска да излезнем, за да ги изцапа. Аз медитирам, пуша, откачам. Накрая сме изтощени.....