На ръба на отчаянието съм..

  • 23 945
  • 357
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 894
Аз в спешното много добре знам какво правят и какво казват, то там една помощ, опази Боже.

Тук вече си е до теб да успееш да си вземеш направления за специалисти в София и да отидеш на качествен преглед. Детето ти залужава да има качествена майка. Тези кризи оставят отражение на психиката му и е безотговорно да не мислите и ти, и мъжа ти за това. Отделно мъжа ти щом има нужда от ново яке, но не и от майка за детето си.... не знам. Отговорът е ясен. Но разбира се може да послушаш изявени мъжкари като този последния, които считат това за нормално. Тук в тази тема никой с нищо не може да ти помогне повече. Хвани се в ръце и си разреши наболелите проблеми.

# 76
  • Мнения: 2 099
Иди на лекар в друг град.От къде си?Можем да помогнем с намиране на специалисти.Възможно е да имаш междупристъпни дисфорични разтройства (МДР). Това са дисфорични епизоди (дисфорията е обратното на еуфорията), които продължават от няколко часа до няколко дни. При тях болният губи енергия, има болки, понякога получава еуфорични изблици и настроения, като в същото време след няколко минути може да изпадне в депресивно настроение, страда от безсъние. За разлика от депресията, тези симптоми се появяват и изчезват. При депресията обаче те остават за дълго, дори в някои случаи с години.
Изобщо може да е всичко,добър лекар ти трябва!

# 77
  • Мнения: 2 222
На мен ми се с случвала точно веднъж криза със световъртеж - ужасно е. Но според мен няма начин да не се отразява психиката на физическото състояние - някой да се отнася с теб толкова грубо си е винаги ужасно  Sick

# 78
  • Мнения: 6 600
Беки, айде да си задържиш умозаключенията за себе си, ОК?
Аз не казвам, че няма проблем - напротив, има и то доста проблеми има  ooooh!. Но самият факт, че тя явно не желае да се лекува и да потърси помощ ми говори много. И й казвам, че ако тя самата не се вземе в ръце и не поиска, тук каквото и да се каже, работа няма да й свърши. Сега по-ясно ли ти е?

# 79
  • Мнения: 2 222
Нещата не стават със спестяване и свиване на разходите, когато нещата опират до ежедневни, най-обикновени покупки. На първо място здравето и работата. (Аз първо бих се отървала от мъжа де, но авторката е друг тип, та не знам да не би с него да й е по-добре)

# 80
  • София
  • Мнения: 24 839
Всеки път в спешното ми казват " на нервна почва е момиче, ще ти мине, един диазепам и си готова" но аз стоя скована още часове наред. От малък град съм, не са кой знае какви специалисти тук.
Не ме е удрял никога досега, но пък крясъците и грубостта са в повече.
Искам да те питам, откога си с тези оплаквания и откога не работиш?
За да решите да се преместите при родителите ти, значи всички сте вдигнали ръце от заболяването ти, признали сте, че си инвалид, на когото не може за нищо да се разчита и който трябва да се обгрижва.
Имам чувството, че теб по някаква причина, това те устройва, а те мъчи само факта, че мъжът ти не те третира като болна, а като нежелаеща да се погрижиш за себе си и да му бъдеш равноправен партньор.
От опит ще ти кажа- дори и най- готовият да съчувства и помага, и обгрижва, когато види, че болният не иска да извърви своя път в лечението, изстива и се настройва негативно.

# 81
  • Тра-ла-ла
  • Мнения: 21 223
Като навъртиш няколко лекари и всичките ти казват, че нищо ти няма, на психическа основа е и пий тия хапчета....повечето хора се примиряват, че това е положението и трябва да свикнат.

# 82
  • Мнения: 1 267
До авторката: Да не ти пука кой ти вярва и кой не. Майка ми беше така 11 години!!! Имаше периоди не можеше от леглото да стане! Скенери, ЯМР, ЕКГ, по много пъти...И нищо - на нервна почва. Аз няма да ти поставям диагнози , но я наблюдавах как се съсипва много време и как ЗДРАВИЯТ НА БОЛНИЯ НЕ ВЯРВА! При нея се окозаха нерви и като си реши кардинално проблемите - оправи се. Вече 15 г си е ОК.

# 83
  • София
  • Мнения: 24 839
Като навъртиш няколко лекари и всичките ти казват, че нищо ти няма, на психическа основа е и пий тия хапчета....повечето хора се примиряват, че това е положението и трябва да свикнат.
При нея не забелязвам такова нещо- ходенето по лекари, де.
Забелязвам само свикването, което е жалко, защото не само своя живот опропастява, ами и на детето си.

# 84
  • Мнения: 2 222
Не смея да давам аз съвет, защото моята криза със световъртеж беше само 3-4 дена, преди доста години и не ме е повтаряла, да чукна на дърво. При мен така и не се откри причина, макар че се съмняваха за нещо много сериозно, направих си изследванията, оказах се здрава. Казаха, че е някакъв Мениероподобен сидром май накрая  newsm78 Но то е ясно, че ако си с такива кризи, няма как да се работи, затова полека - лека трябва да се преодолеят.

Аз продължавам също да питам откога са кризите и с какво друго са съвпаднали от този период, какво може да ги е провокирало?

Моята криза например се случи през лятото, беше над 40 градуса навън, имах напрежение в работата, а предния ден бях ходила на заведение и бях пушила повечко цигари (оттогава не пуша).

# 85
  • Тра-ла-ла
  • Мнения: 21 223
Като навъртиш няколко лекари и всичките ти казват, че нищо ти няма, на психическа основа е и пий тия хапчета....повечето хора се примиряват, че това е положението и трябва да свикнат.
При нея не забелязвам такова нещо- ходенето по лекари, де.
Забелязвам само свикването, което е жалко, защото не само своя живот опропастява, ами и на детето си.

Те още в спешното са й подрязали не еднократно крилцата, че е на нервна почва. Преди това е писала, че е ходила на още 2ма специалисти. Ако и родителите й не вярват, че има сериозен проблем и не я ръчкат....кръгът се затваря.

# 86
  • Мнения: 141
Момичета мога ли да вметна нещо, трябва да вземе нещата във свои ръце вместо да се оплаква че всеки за всичко е виновен, първо ако има проблем със здравето да се каже какъв е проблема но според мен е на психическа основа и ако не вземе мерки едновременно със здравето и тръгването на работа да е около хора нещата никога няма да се оправят, имаме ли желание можем да си оправим положението но само с хленчене не става----

# 87
  • Мнения: 2 029
.

Последна редакция: чт, 11 фев 2016, 19:05 от Magdalena1978

# 88
  • София
  • Мнения: 3 443
Нещо цялата картинка не ми се връзва - мъжът хем е загрижен за състоянието на жена си /предложил да спре работа, за да си гледа здравето/, после обрисуван в най-черни краски тормозещ я.

ПА /ако се докаже, че е това/ могат да се контролират успешно и човек да живее нормално. Съпругът ми получи няколко заради стрес в работата, и в спешното сме завършвали, но с терапия се справи, и през ум не му е минавало да стои вкъщи с години. Наистина беше страшно когато получи пристъп, но той държеше да се справи и да живее нормално и сам търсеше начин. Това не го виждам в този разказ.

# 89
  • Мнения: 1 712
Авторке, не пишеш преди да се преместите при вашите под наем ли живеехте или си имате ваше/негово/ твое жилище? Какво става сега с този дом, ако не сте били на квартира? А ти какво работеше преди да се появят симптомите?

Общи условия

Активация на акаунт