Обръщение свекърва !

Аз лично много бих се обидила, ако някой (ако ще да е Пенчо от съседния блок) се обръща към мен с "Ъ-ъ-ъ". Неуважително ми е.

Е, няма дълго, прочувствено ъъъъъъ, просто нямам обръщение. Като вземете да се превземате така! Светът не се върти само около вашия мироглед!

Не можеш ли да се абстрахираш от положението му и да го приемеш като свекър?
Поне от уважение го попитай как би предпочел да го наричаш.

Никак не ѝ казвам на моята . Обръщението е безименно. Голямо затруднение срещам ако трябва да я извикам за нещо, например. Тогава обикновено ползвам децата "Извикай баба, моля те!", пък тя чува и се отзовава съответно. Изключително тъпа ситуация, която продължава вече 16 години.

Още като гаджета с ММ се пробвах да ѝ казвам лельо Х, но свекъра ме скастри да им говоря на фамилия   .  Като заживяхме заедно се пробвах да мина на име, но пак нещо се каза (не помня вече какво). След сватбата на няколко пъти пак ѝ казах по име, но свекъра ме привика и ми обясни, че те не са ми набори (тук е прав - те са почти набори на баба ми ) и че сега трябва да им викам "майка" и "татко". Аз пък му казах, че си имам едни родители и колкото и да са ми симпатични, езикът ми не може да се счупи да им казвам така - бяхме на ръба да си спретнем хубав скандал, но ММ го забаламоса нещо и така вече толкова години си седят неизяснени нашите обръщения.

Но това са "бели кахъри". Нямам други никакви проблеми с тях и не се сещам за това неудобство само в подони теми .

Нещо с мистър, сър....няма ли да върви?
За теб - е баща на мъжа ти и дядо на децата ти. 
Извън семейството и Господ да е...все тая.

Не е въпрос на мироглед, а на елементарно уважение.
Ако и тя се обръщаше към теб с ъъъъъъъъ, щеше да се почустваш кофти.
Имаме си имена, Господ ни е дал дар- слово, нормално е да се разберем как да се наричаме.
В офиса, във входа, без значение дали ти е приятен човекът, го наричаш по име или по фамилия.

Ами ако започва да плаче всеки път като я наречеш по име? Да вдига кръвно? Да държи единствено и само на "мамо"? Ситацията понякога е патова. Радвайте се, че не сте попадали на такива случаи - наистина е много тъпа ситуация и мен лично ме е срам от нея и ако се беше случила на някой друг щях да го обявя за безхарактерен и т.н., но ей на, случи се на мен. 
Мъжът ми пък и той се сърди в такива случаи: "Защо не я наричаш "мамо". Какво толкова ще ти стане?" Затова от години сме си на Ъъъъ... и в крайни случаи "майко" /по телефона примерно, за рожден ден, Коледа и подобни официални случаи/.

Аз нямам свекърва. Почина, когато синът ни беше на месец.
Но както казва моята мама, "майко" е просто обръщение. И когато не влагаш толкова емоции, то си остава такова. Респективно едва ли бих имала проблем с майко-то.
Защото мама си е мама. Другото е просто дума.

Жаве, съчувствам ти! И те разбирам добре.. имала съм потенциална свекърва, към която се обръщах с 'лельо+името' и пак ми беше леко неловко.. 2-3 пъти се опитах да си представя как би трябвало да се обръщам към нея, ако се омъжа за сина й.. (също бе възрастна жената, съответно разликата между нас голяма.  А я харесвах и съзнавах, че нито 'лельо', нито по име, нито пък 'майко' би било удачно   Всъщност.. тя би приела навремето всеки един от вариантите без проблем. Опитвам се, обаче, да си представя ситуация, в която свекървата се гърчи, сърди, вайка, приритва и какво ли не.. заради обръщението   Наистина, признавам си, че не знам как бих реагирала. Може би да зависи от възрастта и опита ми, от конкретната жена, от съпруга ми, от обстоятелствата... знам ли..   В края на краищата, само заради едното обръщение, не си заслужава да има скандали, неприязън и пр. Но пък 'майко'?! Човек си има майка, само една.. и тя е специална в неговия живот, просто не върви да се нарича още някой с тази дума. Та


..сложно   Вероятно нещо все пак.. ъъъ, компромисно? Например, ако човек се обръща към родната си майка с 'мамо', към свеки - с 'майко' (или обратното)? Или с някакво друго, пак припокриващо значението на думата/обръщението - маман, мам, маминко (е, те това ми харесва  )? Или.. 'майкооооу'    

Все пак, си мисля, най-неловко е, когато липсва какво да е обръщение. Когато има дете, може да се измъкнеш от ситуацията с 'баба+името/умалителното име'.. но не винаги..

Радвам се, че живея сред обстоятелства, които позволяват обръщение към близките по име, без значение на възраст и степен на роднинство.

Аз отговорих с друго.  Пробвах с умалително на нейното име, защото всички така се обръщат към нея.  Реакцията беше
Не мога да й казвам лельо *****,нито пък майко, използвам понякога малкия с баба ****
Но пък от друга страна,  тя ми е вечно сърдита и не се налага да си говорим .
Радвам се, че поне свекър ми е разбран човек и той няма претенции към обръщенията.
Изхождам от себе си, защото не мисля, че някога ще се сърдя на някой, който се обръща към мен по име или с ааа, ъъъ.

Абсурд, не говоря за свекърва ми, а за свекър ми.
Може да пробвам със Сър, много е остроумно! Не писах, за да ми давате съвети, а да кажа как се обръщам аз. Като дойде някоя от вас на моето място да си измисля обръщения!
Човекът го уважавам много, той го знае, как пък той не страда от липса на уважение от снаха си,  а вие се вживихте повече от нужното?!
 Will rabbit, ти си мамосвай твоите, които те отглеждат

Аз казвам на моята "майко". При моето поколение нямаше друг вариант. Освен това за мен не е проблем. Моята снаха не ми казва нищо.  Все ми е едно. Имам си двама сина, които много хубаво си ми казват майко.

Нямах обръщение и й говорех на Вие въпреки дългите години познанство, които предшестваха щастието да й стана снаха. И името й не поднових.

КАГ, да разбирам ли, че нямат обръщение и ти по-малко уважавана ли се чувстваш? Може би и на тях им е неудобно дали ще уцелят правилното.
 Старите традиции ги приемам и уважавам.

Ама никой ли не се обръща с 'мила свекърво', 'свеки' или подобно?  

А как се обръщат свекървите към снахите си?

На мен по име. Цялото, макар и длъжко. Винаги започва да ми говори с обръщение по име най-отпред.