Мислих,мислих и нищо не можах да измисля какво по-различно да отговоря 
Съгласна съм с Милк.
Съгласна съм с Милк. - Публикувана: 8 апр. 2006, 22:20 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2006, 22:35 ч.
Синдромът "Нямам нужда от мъж"
Каси, темата ти не е предназначена и за мен, но имам неща за казване.
Първо ти си абсолютно права, че ако човек сам не признае пред себе си от какво има нужда- няма как да го постигне.
Ами като разправяш, че можеш и сама- ще те чуе и Господ и ще ти повярва или пък ще реши да те остави сама докато ти заври супата.
Jaly , не се упреквай толкова много. Решенията, които взема човек са плод на много неща- възпитание, душевен опит... Много често вина за нашето поведение има и семейството ни, в които сме израстнали. Да направиш правилен избор, означава да си научен как да се справяш с живота. Кой ако не родителите трябва да свърши тая работа. И още нещо, което съм ти казвала jaly- не знаеш, какво изненада ти е приготвил Господ за утрешния ден.
Първо ти си абсолютно права, че ако човек сам не признае пред себе си от какво има нужда- няма как да го постигне.
Ами като разправяш, че можеш и сама- ще те чуе и Господ и ще ти повярва или пък ще реши да те остави сама докато ти заври супата.
Jaly , не се упреквай толкова много. Решенията, които взема човек са плод на много неща- възпитание, душевен опит... Много често вина за нашето поведение има и семейството ни, в които сме израстнали. Да направиш правилен избор, означава да си научен как да се справяш с живота. Кой ако не родителите трябва да свърши тая работа. И още нещо, което съм ти казвала jaly- не знаеш, какво изненада ти е приготвил Господ за утрешния ден.
Аз също съм от тези дето не губят надежда и наистина съм щастлива сама! Точно сега! Чувствам се чудесно, радвам се на това, което имам и за нищо не съжалявам. Ако има нещо, което ми липсва съм готова да се боря за него и да си го извоювам! 
Това обаче далеч не значи, че страдам от синдрома "нямам нужда от мъж", напротив. Много ми се иска да имам някой до себе си, но не кой да е мъж, а човек, който си заслужава.
Все още имам надежда, че и аз ще открия такъв човек, но не смятам, че това трябва да стане веднага и на всяка цена. И това ще стане, КОГАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО!
Това обаче далеч не значи, че страдам от синдрома "нямам нужда от мъж", напротив. Много ми се иска да имам някой до себе си, но не кой да е мъж, а човек, който си заслужава.
Все още имам надежда, че и аз ще открия такъв човек, но не смятам, че това трябва да стане веднага и на всяка цена. И това ще стане, КОГАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО!
все едно аз съм го писала
Аз съм абсолютно съгласна с всички ви, но незнам може би не забелязвате, тези за които беше предназначена темата ми не са отговаряли. .....
Една от тях съм аз със сигурност, и сега ще ти отговоря. Първо не съм съгласна с това, че само и единствено съм разочарована от мъжете и от живота, затова искам да съм сама. НЕ, НЕ ТАКА. Искам да съм сама, защото така ми е добре, защото съм осъзнала, че мога да се справя с живота и децата си. Е да, чуства се липсата на мъж, но това не е проблем все пак. Ето доказвам си го и сега, започнах връзка с мъж, готин, отговорен и мил. /пък и съм потайна де, нищо не ви казах
/. Казано накратко, осъзнах, че живота ми така, като е устроен в момента ме удовлетворява напълно, не смятам че това синдром, а осъзнаване на силата, която притежавам.
Аз съм абсолютно съгласна с всички ви, но незнам може би не забелязвате, тези за които беше предназначена темата ми не са отговаряли. .....
Една от тях съм аз със сигурност, и сега ще ти отговоря. Първо не съм съгласна с това, че само и единствено съм разочарована от мъжете и от живота, затова искам да съм сама. НЕ, НЕ ТАКА. Искам да съм сама, защото така ми е добре, защото съм осъзнала, че мога да се справя с живота и децата си. Е да, чуства се липсата на мъж, но това не е проблем все пак. Ето доказвам си го и сега, започнах връзка с мъж, готин, отговорен и мил. /пък и съм потайна де, нищо не ви казах
/. Казано накратко, осъзнах, че живота ми така, като е устроен в момента ме удовлетворява напълно, не смятам че това синдром, а осъзнаване на силата, която притежавам.
И аз съм като теб.Чуствам се най добре когато съм сама със сина ми.А мъжете само ме натоварват.Може и аз да не съм попаднала на добходящ,но незнам ве4е кой ще е подходящ.Мисля 4е проблема си е в мен ако така мога да го нарека.НЕ МИ ТРЯБВА МЪЖ И ТАКА СИ МИ Е ДОБРЕ.Даже се 4уствам по щастлива и доволна от живото ако няма някой "налеп"около мен.Аз за мен самата ве4е знам няма да живея с мъж не ми трябва.На вън за 4ас два да се видим може.Но не и в къщата ми.Може и да съм поостаряла и да съм станала егоист но така ми е добре
И това ще стане, КОГАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО!
Един американски професор (почти два месеца се виждахме всеки ден), набор - него знам, ама щом беше участвал във Втората световна война
. Та човека от няколко години женен за една китайка, то не бяха мейли, то не бяха разговори...Един друг пристигна миналата седмица, той 39 набор...имаме си обща тема на разговор...има син на почти две години
Та въпросът беше в мисленето...как тия хора на по 70-80 не се чувстват пенсионери и живеят пълноценно всеки миг дето им остава.
Ми децата като пораснат и поемат по своя път... и тогава има време да намериш "човека"....та този синдром е временно явление според мен.
Тази тема не е за мен ама и да изкажа мнение. Аз винаги съм твърдяла, че без мъж не мога е от време на време просто си почивам от мъжете и си пооправям вълната преди да се хвърля пак с рогата напред в следващата издънка. Отрано разбрах, че този синдром "Нямам нужда от мъж" е само моментно състояние преди да си повярвам отново след раздялата. Но пък и аз не съм критерии, че все целя кьоравото.
Ауууууууу - стегнете се, момичета.
Децата са си деца, НО и ние сме хора. Защо разглеждате мъжете така - или принца или никой? Ами то, за да го откриете този прин доста жаби трябва да нацелувате
За мен също Дариа е на първо място, но никога не се пренебрегвам заради нея. Понякога дори се чувствам леко виновна, но не се отказвам от това да доставям радост лично на себе си, без детето ми да е замесено.
Хубаво ми е да имам мъж, но не за да се опирам на него, а за да ми доставя удоволствие. Да ме радва, да ми създава положителни емоции... Центъра на вселената ми винаги ще съм си аз, не детето, не мъжа, не работата...
Децата са си деца, НО и ние сме хора. Защо разглеждате мъжете така - или принца или никой? Ами то, за да го откриете този прин доста жаби трябва да нацелувате
За мен също Дариа е на първо място, но никога не се пренебрегвам заради нея. Понякога дори се чувствам леко виновна, но не се отказвам от това да доставям радост лично на себе си, без детето ми да е замесено.
Хубаво ми е да имам мъж, но не за да се опирам на него, а за да ми доставя удоволствие. Да ме радва, да ми създава положителни емоции... Центъра на вселената ми винаги ще съм си аз, не детето, не мъжа, не работата...
Аз си имам цяла теория по въпроса-
замисляли ли сте се че на практика се убеждаваме, че нямаме нужда от мъж. И при мен е така- когато ме прихванам кривите и ми е гадно че съм сама, се замислям, зе всичко което е положително в начина ми на живот- вие най- добре можете да разберете за какво говоря, все пак живеем по аналогичен начин- прибираме се в къщи и никой не те гледа на криво, не капризничи и не иска да го доизносваш, както беше казал някой в друга тема- съобразяваме се със себе си и с децата си- т.е. няма на кого да се сърдим.
Т.е. нагаждаме начина си на мислене, според обстоятелствата, в които сме поставени.
Аз не само че себе си убедих, но убедих и околните. Но в крайна сметка, понякога сутрин като стана ми се иска да се позаям с някого и да му мрънкам, че ми пречи да си изпия кафето на спкойствие- колкото и абсурдно да звучине съм луда фенка на съвместният живот с някого, само за да не си сама- напротив, аз сама си избрах този начин на живот и мога да кажа че за себе си не съжалявам. След развода разбрах, че около мен живота си е минавал, а аз съм си седяла при смотаният мъж- не че другите са бог знае какво но все пак.
ОБАЧЕ се и замислям, че практически погледнато на мен мъж не ми трябва, ако е за това заради което повечето жени живеят с мъжете си- имам си дом, където да се прибера, имам си работа която ми позволява да се развивам и да печеля достатъчно за мен и детето ми, има си кола, имам си и ДЕТЕ , което осмисля живота ми. Имам си независимостта си ,която май не ми се дава..
И за какво ми е тогава мъж?!?!?
т.е. това са според мен двете гледни точки- и аз самата се колебая между двете, в зависимост от настроенията си, мисля че при повечено от нас, разведените жени или отглеждащи сами децата си положението е аналогично.
Има и още един проблем, пред които смятам, че ние сме изправени- осъзнали сме, надрастнали сме първичният синдром, че за да съществуваме трябва някой мъж да се грижи за нас. От момента на това осъзнаване, ние ставаме ужасно взискателни и капризни, с много по-високи критерии, което пък от друга страна плаши мъжете до нас, защото сме вдигнали летвата високо, и им е трудно да скочат, което пък ни нараняма и ни връща там откъдето започнах- убеждаваме се сами, че нямаме нужда от мъж......
замисляли ли сте се че на практика се убеждаваме, че нямаме нужда от мъж. И при мен е така- когато ме прихванам кривите и ми е гадно че съм сама, се замислям, зе всичко което е положително в начина ми на живот- вие най- добре можете да разберете за какво говоря, все пак живеем по аналогичен начин- прибираме се в къщи и никой не те гледа на криво, не капризничи и не иска да го доизносваш, както беше казал някой в друга тема- съобразяваме се със себе си и с децата си- т.е. няма на кого да се сърдим.
Т.е. нагаждаме начина си на мислене, според обстоятелствата, в които сме поставени.
Аз не само че себе си убедих, но убедих и околните. Но в крайна сметка, понякога сутрин като стана ми се иска да се позаям с някого и да му мрънкам, че ми пречи да си изпия кафето на спкойствие- колкото и абсурдно да звучине съм луда фенка на съвместният живот с някого, само за да не си сама- напротив, аз сама си избрах този начин на живот и мога да кажа че за себе си не съжалявам. След развода разбрах, че около мен живота си е минавал, а аз съм си седяла при смотаният мъж- не че другите са бог знае какво но все пак.
ОБАЧЕ се и замислям, че практически погледнато на мен мъж не ми трябва, ако е за това заради което повечето жени живеят с мъжете си- имам си дом, където да се прибера, имам си работа която ми позволява да се развивам и да печеля достатъчно за мен и детето ми, има си кола, имам си и ДЕТЕ , което осмисля живота ми. Имам си независимостта си ,която май не ми се дава..
И за какво ми е тогава мъж?!?!?
т.е. това са според мен двете гледни точки- и аз самата се колебая между двете, в зависимост от настроенията си, мисля че при повечено от нас, разведените жени или отглеждащи сами децата си положението е аналогично.
Има и още един проблем, пред които смятам, че ние сме изправени- осъзнали сме, надрастнали сме първичният синдром, че за да съществуваме трябва някой мъж да се грижи за нас. От момента на това осъзнаване, ние ставаме ужасно взискателни и капризни
, с много по-високи критерии, което пък от друга страна плаши мъжете до нас, защото сме вдигнали летвата високо, и им е трудно да скочат, което пък ни нараняма и ни връща там откъдето започнах- убеждаваме се сами, че нямаме нужда от мъж...... 
Каси, ето аз съм една от тези, за които според теб е тази тема. Да, аз съм станала вече пълен и абсолютен чук и не искам никъв мъж да ми се мота в къщи! Никога повече! Имала съм две дълги връзки с мъже в къщи и после някак с облекчение оставах сама! Сигурно моят характер е доволно отвратен и несъвместим, но не искам повече никакви компромиси и някой да ми размества удобните навици...все пак на години съм вече! Не виждам реалната причина да искам мъж в къщи! Дълги години съм си живяла живота сама, чат пат някое гадже - дори не знам последния как точно се намърда в къщата миу че и дете завъдих! Но сега си давам сметка, че рано или късно аз щях да го начибя, ако той не беше се освинил по-рано. Така, че ето на - жив пример за човек, за който мъжете са затворена глава, понеже не ме кефи идеята! Имам дом, дете, грижи до тавана за какво ли не, приятели, с които се кефя максимално....какво друго да искам? Емоционално спокойствие и установен живот - е, това ми е мечтата!...и съм си я постигнала! Колкото и невероятно да ви звучи...но както каза, Джали, вие сте още младежки и затова дерзайте!
Ауууууууу - стегнете се, момичета.
Децата са си деца, НО и ние сме хора. Защо разглеждате мъжете така - или принца или никой? Ами то, за да го откриете този прин доста жаби трябва да нацелувате
За мен също Дариа е на първо място, но никога не се пренебрегвам заради нея. Понякога дори се чувствам леко виновна, но не се отказвам от това да доставям радост лично на себе си, без детето ми да е замесено.
Хубаво ми е да имам мъж, но не за да се опирам на него, а за да ми доставя удоволствие. Да ме радва, да ми създава положителни емоции... Центъра на вселената ми винаги ще съм си аз, не детето, не мъжа, не работата...
Децата са си деца, НО и ние сме хора. Защо разглеждате мъжете така - или принца или никой? Ами то, за да го откриете този прин доста жаби трябва да нацелувате
За мен също Дариа е на първо място, но никога не се пренебрегвам заради нея. Понякога дори се чувствам леко виновна, но не се отказвам от това да доставям радост лично на себе си, без детето ми да е замесено.
Хубаво ми е да имам мъж, но не за да се опирам на него, а за да ми доставя удоволствие. Да ме радва, да ми създава положителни емоции... Центъра на вселената ми винаги ще съм си аз, не детето, не мъжа, не работата...
Hihihi.....................Isa мила ама от тия жаби замерисах на жаборняк
Ауууууууу - стегнете се, момичета.
Децата са си деца, НО и ние сме хора. Защо разглеждате мъжете така - или принца или никой? Ами то, за да го откриете този прин доста жаби трябва да нацелувате
За мен също Дариа е на първо място, но никога не се пренебрегвам заради нея. Понякога дори се чувствам леко виновна, но не се отказвам от това да доставям радост лично на себе си, без детето ми да е замесено.
Хубаво ми е да имам мъж, но не за да се опирам на него, а за да ми доставя удоволствие. Да ме радва, да ми създава положителни емоции... Центъра на вселената ми винаги ще съм си аз, не детето, не мъжа, не работата...
Децата са си деца, НО и ние сме хора. Защо разглеждате мъжете така - или принца или никой? Ами то, за да го откриете този прин доста жаби трябва да нацелувате
За мен също Дариа е на първо място, но никога не се пренебрегвам заради нея. Понякога дори се чувствам леко виновна, но не се отказвам от това да доставям радост лично на себе си, без детето ми да е замесено.
Хубаво ми е да имам мъж, но не за да се опирам на него, а за да ми доставя удоволствие. Да ме радва, да ми създава положителни емоции... Центъра на вселената ми винаги ще съм си аз, не детето, не мъжа, не работата...
Иса, БРАВО!
Това е страхотна нагласа, като те четях си помислих,че може да звуча като пожертвана за децата си- не е така в никой случай, но просто понякога обстоятелствата те ограничават... НО винаги съм знаела, че хора с подобна нагласа успяват да имат много пълноценен живот
А и е много важно да не забравяме,че децата искат да имат родители, с които да се гордеят- така,че една реализирана и пълноценна майка, дори и да отделя по-малко време понякога, е хиляди пъти за предпочитане, пред една постоянно в къщи, но изнервена и мрънкаща....
Моргана, те затуй хората са казали "не питай старило, питай патило:))" като се навъртят годините и се умориш да ти правят сърцето на дроб сърма... и леко полеко идваш до посочения синдром:))
Jaly1 не си такъв песимист какъвто се показваш сега!
Мисля си, че тази зима беше дълга и много уморителна за теб. Когато влезе в този форум имаше повече позитивизъм от всички ни на къп, въпреки опита си. Сега... сега ти е трудно, но съм убедена, че и при теб всичко пак ще се нареди... просто ще вдигна тая тема след 2-3 месеца и ще те накарам пак да пишеш - да видиш какви хубави неща ще пишеш и ти!
А ти си като иса! Поне от това, което съм чела от теб - затова съм убедена, че просто си се подтиснала.
Морганче, ти си мноого войнствена, но все си мисля, че под цялата тази борбеност се крие едно самотно сърце. Но наистина с рогите напред не става.... поне Гсопод се е погрежел да си силна жена-воин, за да не се прекършваш лесно. Ма все си мисля, че ако си намериш "майстора" /но в добрия смисъл на дучата/ - ще ти олекне.
Аз стигнах до извода, че като се правя на скала - ми що се чудя, че другите искат да стъпват върху мен???
Мисля си, че тази зима беше дълга и много уморителна за теб. Когато влезе в този форум имаше повече позитивизъм от всички ни на къп, въпреки опита си. Сега... сега ти е трудно, но съм убедена, че и при теб всичко пак ще се нареди... просто ще вдигна тая тема след 2-3 месеца и ще те накарам пак да пишеш - да видиш какви хубави неща ще пишеш и ти!
А ти си като иса! Поне от това, което съм чела от теб - затова съм убедена, че просто си се подтиснала.
Морганче, ти си мноого войнствена, но все си мисля, че под цялата тази борбеност се крие едно самотно сърце. Но наистина с рогите напред не става.... поне Гсопод се е погрежел да си силна жена-воин, за да не се прекършваш лесно. Ма все си мисля, че ако си намериш "майстора" /но в добрия смисъл на дучата/ - ще ти олекне.
Аз стигнах до извода, че като се правя на скала - ми що се чудя, че другите искат да стъпват върху мен???
Наде, то верно не питай старило, а патило..ма аз май съм и двете Та аз майстора си го бях намерила, ама преди 10 години.....историята завърши с трагичен край, за да не се превърне в трагедия без край.....Та повече майстори няма ни да търся, ни да намирам. Бащата на дребната беше само един ерзац на моя "майстор", точно там сбърках като го сравнявах все с "онзи".
Иначе аз съм си от хората, които някак не са създадени да живеят по двойки, голяма част от живота си съм го прекарала по сама и като преосмислям живота си виждам, че така ми е по-добре. За мен живота по двойки е непривичен, труден и не мога да си избягам в моето си леговище да се усамотя! Прекалено тежък характер съм, вече с яка характеропатия (нали знаеш, характера на човек можел да се поочупи до към 16-тата година, после се вкостява с времето ) и не искам да ми се нарушава спокойствието на душата по никакъв начин. Така че на мен сега си ми е адски леко на душата, никога не съм се чувствала така свободна и спокойна както сега - постигнала съм това, което е трябвало според мен да постигна и сега мога самодоволно да се кефя с биричка в ръка!
Та аз майстора си го бях намерила, ама преди 10 години.....историята завърши с трагичен край, за да не се превърне в трагедия без край.....Та повече майстори няма ни да търся, ни да намирам. Бащата на дребната беше само един ерзац на моя "майстор", точно там сбърках като го сравнявах все с "онзи".Иначе аз съм си от хората, които някак не са създадени да живеят по двойки, голяма част от живота си съм го прекарала по сама и като преосмислям живота си виждам, че така ми е по-добре. За мен живота по двойки е непривичен, труден и не мога да си избягам в моето си леговище да се усамотя! Прекалено тежък характер съм, вече с яка характеропатия (нали знаеш, характера на човек можел да се поочупи до към 16-тата година, после се вкостява с времето
) и не искам да ми се нарушава спокойствието на душата по никакъв начин. Така че на мен сега си ми е адски леко на душата, никога не съм се чувствала така свободна и спокойна както сега - постигнала съм това, което е трябвало според мен да постигна и сега мога самодоволно да се кефя с биричка в ръка! и сега мога самодоволно да се кефя с биричка в ръка!
офф:
самодоволната, к'во стана бе? за 20ти в зимния опция имаш ли?
милк - чака, чака, ма отг. на кюто нема