Тъй като ви е хванала носталгията, само да ви напомня за много кофтите неща, които стават тук в милата ни родина. Да, там няма природа, да не си си в БГ, но тук като има природа какво, някой я цени, някой по пътищата те пази, напротив, всеки ден пребити по улицата, дето се казва не се знае утре като караш дали не си ти следващият. Всичките новини са ни такива в първите 15 минути слушаш гадости, ама истински гадости, от които ти се повдига. Щом и голямото ми момиче вчера, като ги слушахме новините и ме помоли да сменя канала и пита, навсякъде ли всички новини са такива... Така, че никъде няма угодия за нас човеците, най-важното е че сме живи и здрави, пък останалото, както си го направим. 
Просто временно стечение на обстоятелствата, че сме тук. И в момента си гледам само български новини, и хич не се впечатлявам. Беше още преди 7-8 години, когато са ми скачали на бой с лост заради потенциално ПТП. 
Или каква красота е като се разкрещят и забият като туземци зад стените на къщите си. 
В България сериозни "упреци" щях да отнеса. Иначе много от тях са хамави шофьори, но вече не им се впрягам и очаквам всичко. 
Да не ми пишат пак смс-и за липсващо дете, че ми писна да се разправям с недоразбралото. 
Ела да видиш как от Хал Фар по новия път се кара масово (!) в насрещното със 100 и имаш поне един потенциален челен удар на всяко минаване. Ей го, и днес се огледах в очилата на един местен джигит. 
, в българския магазин не знам още защо влизам. По навик сигурно и да си полафя със собственичката, че се познаваме. Снощи купих на мъжа ми четири различни български бири и възмутено заяви, че едната имала вкус на сапун, другата на шампоан, останалите не иска да ги отваря. 
а нещото, което винаги ще нося с мен където и до съм са красивите български традиции и култура и ще ги показвам с гордост на фестивали и обмени, в които участвам. Но това няма общо с даржавата, а със страната ни.