Неочаквано - бременна на 40 години

Да,40 години си е средна възраст-определено не е младост!Важи за всичко-като започнеш със работа,кариера,учене и свършиш със по-малкото енергия и твърде многото разум

Момичета ,

аз съм на 36 и се боря за първо дете...Направо ми прозвучаха смешно изказвания от сорта, че на тази едва ли не преклонна възраст (40) как ще се ражда дете...Вярно, че на 40 една жена може да е млада баба (и то не от малцинствата), но все пак вече времената са други. Нормално е да се ражда след 30-годишна възраст...  

Нормално е да се ражда до възрастта до която природата позволява -според мен,и според докторът ми(не говоря за хора със репродуктивни проблеми-темата не е за тях).Говорим че майчинството е различно когато си на 20 и на 40..И не само то..Това е-никой не казва че едното е по-лошо или добро от другото...Всяка възраст си носи своите предимства и недостатъци.На 20 определено имаш повече енергия,и повече време евентуално да отлагаш-кариера примерно,на 40-имаш повече разум и отговорност примерно..Нещо такова,за всеки е различно-разбира се,да не обобщаваме.

Като минала през стерилитет, инвитро, кошмарна бременост  никога не бих съветвала някой само с емоция да остави дете, след като очевидно не го иска. И стига сте навирали нефертилните жени с тия аргументи.

Ама чак смях ме напушва като чета как се включват още потребителки, които уж са за това авторката да вземе решение сама, но всъщност индиректно я подтикват да роди детето. От всички писания досега не схванахте ли, че тя не желае да ражда? Това стана пределно ясно в хода на публикациите и на нея всъщност май по-големият й е проблем е как да убеди мъжа си в своето желание да направи аборт. Хайде, малко съвети в тази насока, а не да я подтиквате да си промени решението, което всъщност тя за себе си вече е взела.

О, далеч съм от мисълта да се бъркам в личния живот на хората и да ги карам да правят каквото и да било.

Просто споделям една друга гледна точка...Сега когато се боря на живот и смърт за дете и пестя всяка стотинка за лекари и процедури, бих била щастлива дори ако ми се дадат да родя и да гледам пет деца... 

Ако вече имах две деца и се мусех на третото нежелано станало по случайност ембрионче, нямаше да осъзнавам какво чудо е то, какъв Божи дар ми се дава и естествено, че нямаше да го искам...Тогава щях да съм коренно различен човек, много подобен на авторката на тази тема.

Не знам кой път е прав и кой крив, зависи през какво си минал, какво си изстрадал, какво си осъзнал и какво искаш от този живот...

Майка ми роди второто си дете без баща, беше й трудно като самотна майка, не ни стигаха парите, почина, когато той беше на 13 години, аз го доизгледах...Сега е млад мъж на 23, след година трябва да стане инженер, способен и кадърен...Грешка ли е? Не мога да дам еднозначен отговор, и да и не...Зависи от гледната точка...

   

Ами както се казва-направо,какви съвети да давам -не виждам как по друг начин да му го съобщи.

Хареса ми мнение в началото, в което се казваше, че на 40, от веднъж - това не е случайност, това бебе трябва да се роди
Имам приятелка, която роди момче на 28 г. Много го обичат, и двамата бяха много отдадени родители. На 31 тя забременя непланирано. Уверено и двамата смятаха, че не искат второ, и в резон с модерното "това е просто ембрион, не човек", погазиха с лека ръка естеството... След няколко години, когато малкия тръгна на училище, тя започна да се замисля "какво би било, ако..." Гледаше й се бебе, освен това малкия много искаше братче или сестриче. С годините оцени решението си като грешно, мина през много противоречия, не успя да забременее отново... Сега не е на 28, тъгува, че "нямаше кой да ми даде акъл".
Никога няма да можеш да избягаш от "ами ако..."-то.

Едно е да нямаш дете и да се бориш да имаш, друго е да имаш 2, пораснали, и да не ти се ще да започваш отначало и да имаш още един ангажимент доживот.
Децата, освен радост носят много грижи и други, недотам приятни емоции, да си го кажа, ядове.

Изобщо не съм стара на 40г.Е, маааалко преди 40г.
И ако знаете, какви ми минават през главата...
Като млада правих много щурави работи,сега пак,но вече съвсем осъзнато.
И ми харесва.
Вече имам дете.Отново смених приоритетите.

До колко години жената трябва да се навива да не убива живота в нея?
Мен баба ме гледаше до към 80г нищо, че не ме е раждала.Те жените могат да гледат деца докато умрат.Някой първо гледат деца,после внуци,ама като свои и докога така?
То на тоя свят има и други хубави неща.Нищо приказно не виждам да бърша дупета и сополи от 25до 55 годишна.Едно дете до 10-12г ти е виснало на врата.А следващитите 10 г ти пили нервите и ти стъпва на врата.Верно, че се застъпват годините ,но емоциите,които хабиш не се застъпват ,а са точно толкова колкото и децата.

Много ми хареса това с висенето и стъпването на врата!
Точно така си е!

Съгласна съм със Деси до голяма степен.Въпрос на приоритети..Когато се случи неочакваното,човек трябва да  прецени внимателно какво е важно за него и как това би променило животът му,дали е готов за това  т.н.и евентиално тогава да вземе решение .Аз моите приоритети си ги промених,това не означава че и за друг това е правилното решение..Всеки със изборът си.

Почти на 40 съм- ако сега ми се тръсне някое бебе не бих го родила! Животът ми е поел в определена посока, имам си отговорности, професия и никой няма да ме чака да си карам майчинство и прочие неща свързани с обгрижване, на малко дете...... Казвам горното като човек минал през инвитро- в моя случай неуспешно! Забременях година след това по напълно естествен начин и аз от един път! Прочетох темата и видях че много от потребителките реагират емоционално, повечето,борещи се да забременеят! Мислят си че са наясно с  всичко, но не са -  авторката отдавна е родила своите деца, отдала им е част от себе си, физически и емоционално и ако сега няма желание да гледа бебе, не мисля че емоционалното подскачане тук ще и го вмени Една бременност, тежка или лека все някога свършва, това са само едни 9 месеца, после идва по-трудното- да се грижиш за това дете и да си на негово  разположение през следващите 18-20 години! И ако вече си отдал част от емоционалните си сили по отглеждането на другите си две деца, може да не ти достигнат за третото!Тялото си е нейно и най вече тя като жена следва да реши ражда ли и се отново или не-  колкото и да е добър и грижовен един баща, грижите за детето се падат най-вече на майката!Виждала съм семейства, родители, които разчитат по-големите им деца да отглеждат най-малкото- за мен това е неприемливо, на самите деца, особено ако са в пубертета не им е приятна тази отговорност, възможно е даже по тази причина да недолюбват  изтърсачето.... Виждала съм случай на късно раждане, а след това и двамата родители се разболяват и правят трудни избори, кой да се грижи после за детето....Виждала съм и друг случай- приятелка на свекърва ми, дори и преминала 60-те съжаляваше че навремето прекъснала втората си бременност.... Авторката е решила какво да прави, но просто искаше да чуе и други мнения!

Точно поради всякакви такива словоизлияния е глупаво да се пускат такива теми по форумите- всеки си има своята история и според нея взима решенията. Чудя се дали тези "зрели" 40 (понякога и +/-) годишни жени ще се сетят, че такива проблеми не се разрешават във форум и интернет пространството  КАкви съвети може да й се дадат- правиш романтична вечеря и от далече започваш да обясняваш, че не искаш бебето; от вратата за краката и дикректно- ще правя аборт? Каквото и да се каже на всяка бивша/настояща и бъдеща авторка е глупаво, защото само тя самата си знае какво чувства, какви са отношенията в къщи и т.н. Това, което за важи за Марийка, няма да важи за ИВанка и обратното, а Марийки и Иванки- колкото иксаш! Безмислени спорове за и против аборта се водят, след като никоя няма да промени мнението на който и да е автор!

Не знам защо някои заподскачаха, че чак и анализираха кой зрял и кой не, след като нито една не написа"направи аборт" или обратното. Всички мнения бяха разумни, аз дори нито един съвет не прочетох, жените споделяха какво биха направили на мястото на авторката.