Публикувана: 5 март 2016, 12:20 ч.
Последно мнение: 9 март 2016, 13:52 ч.

Неочаквано - бременна на 40 години

42 989
311
1

1
...
15
16
17
...
21
Всички

# 225 8 март 2016, 13:36 ч.

sofia
Мнения: 9 341

Цитат на: bubanka в пн, 07 мар 2016, 21:49

разбирам авторката, в нейното положение съм
в смисъл, не съм бременна, но ако забременея, и аз не бих гледала трето дете дори и баща му да го иска
не бих си го причинила нито физически, нито психически, нито бих върнала семейството от етапа "свобода и самостоятелност" отново към връзването с бебе
никога не е имало кой да ми помага и всичко съм правила сама без баби - без грам извинение, не бих се загробила отново с малко дете у дома; вече не съм способна да преживея седемгодишния етап на кошмарни детски болести, а по-късно и чудния тинейджърски период - искам мир и спокойствие в живота си и повече внимание насочено към самата мен отколкото внимание, което отдавам

Ей под това се подписвам с две ръце (въпреки че тинейджърския период ми предстои).
Основният ми проблем не е финансовия ресурс, а психическия и физическия.
Не дай си боже изтеглиш и "късата клечка" и детето има някакъв проблем.
На младини изобщо не са ми и минавали такива мисли, но сега - да.

# 226 8 март 2016, 14:01 ч.

Мнения: 24 467

Цитат

Не дай си боже изтеглиш и "късата клечка" и детето има някакъв проблем.
На младини изобщо не са ми и минавали такива мисли, но сега - да.

Човек без понатрупан личен опит често подценява такива фактори.
Друго е, когато го видиш и опиташ. Sunglasses

Това е и една от причините, поради които по- възрастните и опитни хора някои неща просто не желаят да си ги причиняват- на себе си и на близките си. Защото вече са видели и знаят. Познават себе си и капацитета си. Знаят доста по- добре къде им е границата на възможностите.
Ако човек не е свикнал да се замисля върху това, не се познава добре, няма достатъчно опит, може и да се надцени, и той и всички около него да страдат ненужно.
Затова е важно каква е ситуацията. А тя при авторката не е "нямам деца, поради което много искам", а "имам деца и ми стига толкова".
Дори финансовата страна не е най- сложната често. Както, смятам, че е и в случая.

# 227 8 март 2016, 14:03 ч.

София
Мнения: 19 795

Цитат на: vesi1 в вт, 08 мар 2016, 13:36

Основният ми проблем не е финансовия ресурс, а психическия и физическия.

Абсолютно.
И има огромна разлика дали до 40-тата си година си изгледала 2 деца или не. Умората се трупа, трупа, трупа ... В крайна сметка, ние сме човешки същества, не роботи. От работа спокойно мога да отсъствам 1-2 години, само че не тези 2 години са проблема. Не мога да си представя дори след 2 пъти първи клас, два пъти 7 клас, 2 пъти пубертет и 2 пъти студент, да го направя още веднъж, само че на 45-60 годишна възраст.

И понеже аз съм в същата група, 40г, 2 деца - ако забременея, дори няма да се замисля дали да раждам. Слава богу, поне на теория, мъжът ми е на същото мнение, надявам се да не се налага да разбираме как е на практика.

# 228 8 март 2016, 14:07 ч.

sofia
Мнения: 9 341

Бърди, все още се колебая кой е по-гадния период - неспящия период и залепеността за мен (до 3 г. големия, а дребното се "отдели" на 5-6г. и ревеше сутрин в детската до края) или училището.
Все още натежава първия Laughing

# 229 8 март 2016, 14:12 ч.

Мнения: 24 467

За себе си твърдо мога да заявя, че периодът 1-3 години ми е най- неприятен. Laughing

Ненаспиването, хронично и постоянно, ми е довело достатъчно проблеми до момента. При мен не е имало кой да ме отмени въобще. А ми се налагаше и да работя, защото в частния бизнес не можеш да шитнеш клиентите за 2-3 години. Търси бавачки, занимавай се. Като добавя и една много тежка бременност с постоянно 9 месечно повръщане, след което проблемите с дисграфията на малкия и превръщането на ваканциите в домашно училище и за себе си съм наясно, че няма да потретя в никой случай.
А знам, че има и по- лоши ситуации, с тежки заболявания и сериозни проблеми. Достатъчно такива познати си имам. Само си казвам "Благодаря, Боже, че не е на нашата глава, понеже не бих устискала!".
Който иска- негова воля. И да попетя ако ще.
Другата "народна" мъдрост, която аз пък уважавам, е "всяка коза за..." /всички я знаем/.

# 230 8 март 2016, 14:16 ч.

Мнения: 47 352

На мен само бременността и раждането. Не неприятни, а направо смазващи психически.

# 231 8 март 2016, 14:20 ч.

Мнения: 30 802

Психиката с времето не става ли по-устойчива? Щото като гледам, някои неща, които биха ме смазали на 22, бяха леки на 32.

# 232 8 март 2016, 14:22 ч.

Мнения: 24 467

А други- обратно. Simple Smile

С възрастта приоритетите се променят.
И човек разбира по- добре отговорностите си, поне в по- честия случай.

# 233 8 март 2016, 14:29 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: The Siren of Titan в вт, 08 мар 2016, 14:20

Не. С времето човек става по-голям реалист, като млад си мисли, че всичко, което хвърчи се яде, не обръща особено внимание на случващото се.

# 234 8 март 2016, 14:29 ч.

Мнения: 4 150

Цитат на: DeVa® в сб, 05 мар 2016, 15:59

Едно дете, на 34.

На 34 вече бях с отгледани, не бебета деца. На 40, с гимназисти, завършващи.
Непланирано ако бях забременяла, и не искам да си преподреждам живота отново-бих прекъснала бременността. Не казвам, че 40 години са късни години за раждане, съвсем различно е планирано, или чакано дете до 35+, 40. Или дори непланирано, но ок с положението да се върнеш към памперсите. Аз не бих.
Повече деца около или след 40 не раждам. Бройката, каквато и да е до определена възрастова граница, която аз съм си поставила за мен. До 35 гледах да съм "свършила" тази работа.

# 235 8 март 2016, 14:45 ч.

sofia
Мнения: 9 341

Така де, при всеки факторите са различни и с различна тежест в зависимост от личния опит (и този на близките околни)
Аз с бремености и раждания не съм имала никакви проблеми и дискомфорти (даже не ми се гадеше).

The Siren of Titan, гледам детенцето на една приятелка (наборка), гледам отстрани, да уточня Simple Smile

Как само си играе, иска само да се храни и облича, приема с усмивка хората, колко му е добра фината моторика и как хубаво държи молива, а още няма 3 г.....ми такива мога няколко да отгледам, сравнявайки с моите, които:
храних почти до първи клас,
реве за щяло и нещяло, все още
чорапите му убиваха, все още ги носи наопаки
как се купуваха обувки не искам да си спомням
Това беше за дребното.
контрираха всякакви мои опити да учат букви, цифри, да изписват разни букви и пр.
изпадаше в истерия при влизане в чужд дом, както и ако някой непознат влезе вкъщи, това продължи повече от година
Явно си е "особняк", защото и сега много трудно си намира приятели и определено си подбира хората, с които общува (дори и възрастни)
Това за големия.
все още, като чуя детски плач се радвам, че не е моето.

Психиката ми станала по-устойчива само за някои неща. Ако трябва пак да преживея горните неща - не, мерси.

# 236 8 март 2016, 14:57 ч.

Бургас
Мнения: 7 073

Има ли раждали тук на 40 след две големи деца? Grinning

Майчинството на 40 за мен беше много по-спокойно и щастливо от тези на 20 и 30 години.Наслаждавах се на всеки ден с дъщеря си,без да бързам за никъде.Бях натрупала толкова умора от работа,служебни проблеми,работно време почти без почивни дни.Не съм се чувствала заробена,угробена с детето и .даже сега имам повече време за себе си.Пак пътувам,излизам с много тесен кръг приятели,не бързам за работа.
Нямаше да пиша,но ако съфорумка с изтънели нерви,забременее на 40 и прочете тук,направо ще хукне към абортното. Laughing

Всеки сам решава за себе си.Пища само да разведря темата и да кажа,че дяволът не е толкова черен.
Голямо щастие е да гледаш малко дете на тези години! Heart Eyes

Така се чувствам аз,но хората са различни.
Авторката вече взе решение,това си е нейно право,така че се обръщам към някоя друга съфорумка,която ще се припознае тук.
Първо шокът е голям и хич не е радостен.Трудни и инфарктни са два момента-когато вземеш решение да станеш майка и после да съобщиш на децата си.
Обаче после няма такова щастие! Grinning

По друг начин се гледа детето,имам сили и още едно да отгледам,толкова щастлива и жизнена се чувствам.
Батковците са ми помагали,но само за 5-10 минути,колкото да взема душ.Родителите ми са много възрастни и болни,просто абсурд за помощ.Аз и мъжът ми се справяме сами,но всичко си е като преди,пак пътуваме,излизаме,само че с детето и то хич не ни пречи.
Всеки знае себе си,но който чете,нека чуе и друга гледна точка. Hug

# 237 8 март 2016, 14:59 ч.

София
Мнения: 19 795

Цитат на: The Siren of Titan в вт, 08 мар 2016, 14:20

При мен и на 35 беше по-устойчива психиката, и на 36-37 също, виж сега, на прага на 40, след двете деца (които са и с голяма разлика, та цял живот дечурлига гледам), нещата са мноооого различни.
Спокойна майка съм, при все, че дребното е лепенка, а баткото е пубер с изтрещявания в училище, но само от мисълта за още едно, ме втриса здраво.

Ако бях забременяла непланирано до преди 2-3 години, щях да го родя.

# 238 8 март 2016, 15:01 ч.

Мнения: 30 802

Това може и да не е от детето, а може да е "синдром на първото дете". И моят първи е чепат, сега се чудя- заради него или заради мен. Следващите вече им намерих копчето за независимост- оставяш ги и след няколко опита се оправят сами, стига да не се изкуша да им обърна внимание прекалено рано. Фина моторика да искаш, груба, всякаква- като е на зор, ще я развие, няма къде да ходи.

А сега пък има и толкова много литература и нови похвати, всякакви чепатости се заглаждат, има си методи.

# 239 8 март 2016, 15:02 ч.

Мнения: 4 150

Ако трябва да избягам от работа и има кой мен да "гледа", за да не работя, може и да тръгна да раждам на 40. Ако ще съм по градинки и почивки и няма да бързам. Истината е, че ще бързам, ще се боря за места в градини, ще търча да хващам работното им време и т.н., защото съм в работоспособна възраст и работя и след първата година-две трябва да се върна на работа, Самото раждане не е проблема. Той идва след това, когато ще се боря за 1 клас на 50, ще минавам пубертет на 60 и подобни изживявания.

Препоръчани теми

Как да се справим с травмата след аборт

Гинеколог за медикаментозен аборт Варна препоръки

След Аборт

Фолиева киселина

Причина:

Причина: