Публикувана: 8 март 2016, 18:07 ч.
Последно мнение: 6 юни 2016, 15:12 ч.

Тормоз в училищата и толеранс към него

52 984
842
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са причините за тормоза в училище?
Какви са последствията от тормоза в училище?
Какви са препоръките, стъпките и потенциалните решения за справяне с проблема с тормоза в училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са причините за тормоза в училище?
  
  Причините за тормоза в училище са многобройни и включват както социални, така и институционални фактори. Социално-психологическите аспекти включват жестокостта и търсенето на жертви от страна на децата, които се държат като тормозачи. От друга страна, институционалните фактори включват бездействието на учителите, липсата на последствия за извършителите и недостатъчната подкрепа от училищните органи.
- Какви са последствията от тормоза в училище?
  
  Последствията от тормоза в училище могат да бъдат сериозни и включват психологически травми, намалено самочувствие, социална изолация и дори самоубийствени мисли. Тези последици могат да повлияят на академичните постижения, социалните взаимодействия и цялостното благосъстояние на учениците.
- Какви са препоръките, стъпките и потенциалните решения за справяне с проблема с тормоза в училище?
  
  Препоръчителните действия за справяне с проблема с тормоза в училище включват активно участие на родителите, конструктивен диалог с училищните власти и налагане на последствия за извършителите. Освен това е важно да се насърчава обучението на учители и училищни психолози за ефективно управление на подобни ситуации. Препоръчителните действия включват водене на дневник, ангажиране на координационния съвет, предприемане на мерки за разрешаване, включително анонимни проучвания. Информираността на родителите може да насочи училищното ръководство към бързо разрешаване на конфликтни ситуации. При случаи на тормоз в училище потенциалните решения включват консултации със специалисти, провеждане на родителски срещи, искане за разговор с училищното ръководство и преместване на детето в друго училище. Важно е да се намери подходящо решение, което да защити децата от неблагоприятни ситуации в училищна среда. Предложените решения включват по-активно участие на учителите в предотвратяването на тормоза, подобрена комуникация между учители и родители, изграждане на авторитет и власт на учителите, както и по-ефективни механизми за реакция при случаи на тормоз.
- Какви са причините за липсата на активност на учителите?
- Какви са последствията от бездействието на учителите?

# 225 10 март 2016, 14:16 ч.

София
Мнения: 19 568

Ами да, точно същото написах, че се случи и с нас.
Изобщо, досега не съм чула за такъв случай, който да е разрешен смислено.

# 226 10 март 2016, 14:21 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Vasilene в чт, 10 мар 2016, 14:13

Цитат на: ♥ HAPPY ♥ в чт, 10 мар 2016, 11:20

...
За мен това не е морал. Не знам какво е, не съм психолог, но не е нещо хубаво.
...

Не е. Патология му се вика.

# 227 10 март 2016, 14:29 ч.

Мнения: 536

Цитат на: Бърди в чт, 10 мар 2016, 14:16

Помня, че някой беше писал, значи сте Вие. Отивам да чета пак. Как се чувствахте тогава?
Аз... нямам сили. Седя, гледам, смятам...функционирам, но...

# 228 10 март 2016, 14:35 ч.

Мнения: 536

Бърди, видях пак. Благодаря!
Да, аз не вярвах на сина си, "слагах коефициент" на преувеличение, докато не видях как стоят нещата. Той спря да споделя с мен, защото му внушиха, че "големите деца не се оплакват".

# 229 10 март 2016, 14:48 ч.

sofia
Мнения: 9 237

О, на мен ми беше поставена диагноза, след реакцията ми на репликата "ама госпожо, как може да защитавате това дете!!!" Mr. Green

Ми кой да го защитава, бе, съседката?
Това се случи в неформална обстановка, след което бях заплашена с директор. Още на следващия ден си уговорих среща с директорката, а класната беше ядосана защо не съм я информирала. Очевидно не беше подготвена. Ми тя щеше да ме "води" при шефката си, за по-сигурно, аз реализирах "заплахата". Даже и настоях и психоложката да присъства на срещата.

Резултат като твоя и го преместих.

ПП: Мен ме бяха докарали до лудост. Почнах да се съмнявам ставам ли за родител изобщо. Добре, че беше мъжа ми да ме върне в реалността.

# 230 10 март 2016, 14:53 ч.

Мнения: 2 982

Децата почти никога не лъжат/преувеличават за насилието (от специализирани статии). По-скоро обратното крият и омаловажават.

Василене, има решени случаи (например тук в споделен опит: http://www.psychology-bg.org/antibullying/?). Но трябва воля от страна на училището, при вас е обратното.
Затова бягай с мръсна газ. Не си заслужава нервите и усилията.
На прощаване можеш да им пуснеш отворено писмо от сорта: Бягам, защото тук е опасно за децата. С кратко описание на фактите и с копия до всички институции (РИО, МОН, закрила на детето).

# 231 10 март 2016, 14:58 ч.

Мнения: 7 325

Цитат на: vesi1 в чт, 10 мар 2016, 14:48

за твоето дете ли е ставало дума?
Ако Да, не си ти за диагноза.

# 232 10 март 2016, 15:03 ч.

София
Мнения: 19 568

Vasilene, аз отдавна чета и се интересувам от такива случаи и честна дума, досега не съм видяла някой да е бил решен по различен начин от преместване в друго училище.

# 233 10 март 2016, 15:32 ч.

Мнения: 2 982

Тормозът се овладява, но на по-ранен етап и ако има воля от всички.

При нас в началните класове (преди 7-8 години) - още първата среща в първи клас след кратко, но бурно обсъждане определихме правилата - всяка форма на неприятен физически контакт спрямо момичетата е недопустима (Някои момчешки майки настояваха, че за момчета това е игра, не знам дали са продължили).
Но имаше едно по-буйно момче. Не беше лошо дете, но му идваше отвътре да блъсне, скубе и т.н. Както пише в дебелите книги за ролите, още 2-3 момчета се увличаха да му помагат. Когато майките им разбраха "че се водят по чужд акъл", най-силно настояваха да се търси решение.
Обсъждане на родителска среща. Искането ни беше детето да се консултира със специалисти, за да се разбере кое провокира подобно поведение и така да се овладее ситуацията. При отказ - ръководството трябва да избере преместване на 1 дете или масово напускане.
Присъстваха майката и бащата на детето. Майката изключително кротка само слушаше. Бащата зае позицията, че другите го предизвикват, че ние не познаваме децата си и т.н. познати клишета. Но се съгласиха да потърсят специалист. Бяхме предложили да събираме пари, ако не могат да си го позволят, но те отказаха. И имаше подобрение - физическите сблъсъци намаляха като брой и сила. Детето насочи енергията си в чувството за хумор.

Пресен случай от училище в Софийска област. В класа двама близнаци тормозят останалите (включително замеряне с ножици). Майката не съдейства. Родителите на само 6 деца казват или те, или ние. Близнаците са преместени.

# 234 10 март 2016, 15:43 ч.

Мнения: 24 467

В гимназията сега за един проблем класната свика родителска среща и на нея присъстваха въпросните ученици. Майката на едното дете беше дори доста активна и с явно желание да помогне за позитивното разрешаване на ситуацията. В случая и класната и родителите бяха на място. Вярно, че останалите бяхме едни свидетели основно, но и в това имаше смисъл- да знаем, какво се случва и как се действа, че мерки се взимат, както и самите присъстващи ученици- те определено не се чувстват добре, когато проблемът им се разисква така публично.
Но тази класна е читава.
Имахме преди 3 години една съвсем различна, за която дори не ми се разказва. Излових я в лъжа, за което ми помогна детето, което тормозеше редовно останалите, като помощта му бе случайна, но пък много своевременна. Иначе и тя първо опита да обвини останалите, понеже детето се ползваше с протекции, но то се бе изпуснало за нещо и взе, че го потвърди пред директорката, класната и мен. А нещото беше много излагащо- класната го повикала, за да му каже за поредната жалба и го посъветвала "какво да правят и да кажат, че Х говорел цинизми и го закачал". Когато бе попитано дали знае какво означава "цинизми", детето чистосърдечно си заяви, че не е наясно. Както и че класната му казала какво да говори на срещата с директора. Бяха нагласили театър- да викат психоложката, която била някаква роднина на класната и една учителка, която имала специално отношение. Аз отидох с час по- рано в дирекцията, за да избегна театъра и да не се налага да играем изцяло по техните правила. Не им се получи. Психоложката и накованата учителка не се появиха, но пък сгащихме класната. И хлапето, срещу което всяка седмица някой подаваше жалби.
Стана им кофти, но поне агресията спрямо моето дете бе преустановена. Въпреки това всички ще помним крайно неадекватната й реакция на случващото се.

Последна редакция: чт, 10 мар 2016, 15:50 от Judy

# 235 10 март 2016, 15:45 ч.

София
Мнения: 6 662

Цитат на: Vasilene в чт, 10 мар 2016, 14:13

Те са наистина тренирани войници. Тая война те я водят постоянно, години наред, с родителите. Ако не са добри в нея, няма как да оцелеят. Добре владеят похватите, с които да омаломощят и обезоръжат всеки човек с нормален мироглед, логика и култура на поведение. Не една такава съм виждала в училищата - при това на много различна възраст, така че не е до поколенчески проблем. Даже се шегувах, че ги правят някъде по калъп.

Напълно те разбирам и много съжалявам.

Чела съм тук съвети на майки за справяне с подобни ситуации, в които препоръчват да се праща на разговор с ръководството бащата. Имало впечатления, че на мъже по-трудно прилагат тия номера, с които те вкарват в режим ти да се обясняваш, че нямаш сестра. Аз те посъветвах и друго....

# 236 10 март 2016, 16:05 ч.

Мнения: 536

Цитат на: Judy в чт, 10 мар 2016, 15:43

А нещото беше много излагащо- класната го повикала, за да му каже за поредната жалба и го посъветвала "какво да правят и да кажат, че Х говорел цинизми и го закачал".

Същото. Само че не класната, а някой друг е дал акъл на детето, което се бие, да отговаря така пред нея защо го прави. То се оправдава с 'еди кой си псува и показва среден пръст'. Значи наистина са изпробвани подходи.

# 237 10 март 2016, 16:13 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Vasilene в чт, 10 мар 2016, 16:05

Цитат на: Judy в чт, 10 мар 2016, 15:43

Да, но когато това нещо го прави самият учител ситуацията става абсолютно нетърпима.
Все едно в моята област адвокатът на едната страна и съдията да се съберат в едно лице и да чакаме обективно правораздаване после.

# 238 10 март 2016, 16:32 ч.

Мнения: 4 507

Цитат на: jam в чт, 10 мар 2016, 15:45

Да, за едно и също иде реч навсякъде. Може би пък това е обучението по педагогика, с което така се гордеят и размахват като знаме? Thinking

Къде се загубиха г-жи учителките да коментират по-конкретните примери? За общата кауза бяха активни, а сега?

Колкото до бащата, в случая със здравословия проблем на детето бяхме двамата заедно. За срещата - споделих по-горе. Все тая, в случая.

За пръв път чувам тази практика, при която се подготвят реплики и сценарий как да се излезе от положение. Боже, не съм предполагала, че е възможно! ooooh!

# 239 10 март 2016, 16:36 ч.

Чукарландия
Мнения: 4 785

Цитат на: Vasilene в чт, 10 мар 2016, 14:13

Или училището минава в нападение.
Имах среща днес, на която представител от управата на училището ме обвини във всичко, включително нередовно носене на униформа от детето ми. Обясни, че има други училища, в които то да учи. Всъщност единственото, в което не ни обвиниха, беше тормоз на детето ми към друго дете.
За мен това е демагогия. Казаха ми приятели, че това се е очаквало в случая и е типично.
Жената беше като атакуващ войник. За жалост имаше и лъжи, които ще спестя тук, откровени.
Беше се фиксирала върху целта си и не чуваше.
Пример: защо закъсняваме.
Обясних, че в повечето време идваме малко преди 8:20. Тогава в двора е тълпа деца. НО тя ВИЖДАШЕ САМО МОЕТО. Попитах точно това - защо от тълпата забелязва само моето дете.
Няколко пъти пробвах да наведа разговора на темата. Безуспешно. Тонът й беше изцяло нападателен, държеше се с мен като...
Отговарях на всички обвинения. Когато нямаше как да продължава, реагираше упорито с "М!".

Накратко - както обясни мой приятел- това е типичен отговор в такава ситуация. Взима се малка част истина - да речем детето не ходи редовно с униформа - и малко по малко се трупа. Без домашно, да речем - още. Опитах да контрирам, че ако бях безотговорна едва ли бих пристенявала учителката от занималнята да я питам какво е домашното в случаите, когато не е записано никъде и синът ми не го помни. Зашото понякога го взимам наобед. Веднага ми се кресна (Много съжалявам, но това стана): " Не може на 30 деца да им се пише в бележниците!". Което никой не е искал. Точно това и казах на учителката от занималнята - знам, че не можете да пишете на 30 деца. И не е редно. Който иска, намира начини. Буквичка или хиксче на дадената страница.
НИЩО НЕ ПОСТИГНАХ.
НИЩИЧКО.
Правете си изводите.
Не знам дали написах - трето поколение висшист съм, от учителско и лекарско семейство.
За мен това не е морал. Не знам какво е, не съм психолог, но не е нещо хубаво.
Само да допълня - да и аз взех предвид коефициента за професионалната деформация, няма как. Но има разлика между нея и демагогия.

Когато тормозят детето ми, неносенето на униформа и закъснението са най-малкия проблем, мореее, що аз не съм била пред тая изтипосана кукундрела... ooooh!

Препоръчани теми

СЕДМИ КЛАС. Точките ще проверим, паралелките ще подредим 20.06 - 30.06.2019

2 478
Набори

Томболи, игри, конкурси и подаръци, анкети (117) - декември 2021

2 386
Развлечение

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 13

Място за боси стоножки - 14

Причина:

Причина: