Токуда Болница София - тема 22

Нова Надежда, всички доктори имат един приемен ден в седмицата. Зная, че Димитров е в Понеделник, Кирякова - в Петък защото при тях съм ходила. Това не значи, че не работят през останалото време, просто на кабинет са веднъж седмично. На всичко отгоре Димитров ми даде личния си телефон още на първия преглед след като пое ангажимент да ме поеме и каза, че е включен 24/7 ако ми се наложи да го търся. Да, натоварен е но не значи че няма да те поеме (не зная за кога ти е термина).

Ralexa, аз бях задала същия въпрос в предната тема. Включиха се едно две момичета, които са раждали естествено при него и бяха много доволни. Освен това четох няколко пъти, че се е опитал да убеди пациентки без показания за секцио да размислят и да родят естествено до последно. За мен лично беше достатъчно, за да му се доверя.

Д-р Димитров ми направи секциото преди три дни, затова нямам впечатления как е при нормално раждане, но от относно операцията нямам забележки (второ секцио ми е). Натоварен е, но ни най-малко не претупва пациентките. В предишната тема споделих, че бях с проблемна бременност и именно с негова помощ докарах до 38г.с., а можех да родя в 27г.с. без предприетите мерки. Винаги ми е вдигал телефона си и ме е приемал и без час, когато се е налагало. С две думи- доволна съм! 

Разказвам подробно за раждането на Бояна.
Избрах да раждам нормално при д-р Герганова, но не било писано. Последните месеци ме следи много внимателно, макар че беба вървеше голяма все казваше "възможно е нормално раждане" и ми даваше надежда, да, обаче терминът ми дойде (20ти февруари) и мина и аз не родих. Започнахме всеки ден запис на тонове, всичко беше ок с беба, но без пукната контракция заблудена, герганова ми направи два пъти преглед за разкритие, 0 см...и така станаха 10 дни след термин и беба порасна много. Докторката до последно ми даваше още един ден и още един,но накрая седна и поговори с мен, като ми обясни, че не е хубаво да чакаме повече, защото бебето вероятно страда и също така шансовете ми за успешно нормално раждане са много малки и най-добре да планираме секцио. Причините да не го предизвикаме: главата на беба високо, никакви признаци за наближаващо раждане, така си и беше, нямах дори подготвителни контракции, според док. е имало нещо, което пречи на беба да слезе в таза. И така, решихме, че 2ри март ще се раждаме чрез секцио, приеха ме предния ден в 11 ч. обработиха набързо документите (за 15 мин в кабинета на 2рия етаж) и се качих горе на 3тия с багажа, ММ остана отвън сестрата ми внесе багажа и отбеляза, че е много тежък, като пита дали съм от София, че нося много багаж, което не ми направи особено добро впечатление, но не казах нищо. Настаних се в стаята и ми казаха, че понеже няма обяд (не се полага) можем с ММ да се качим на 9тия и да хапнем, хапнахме и се върнах аз, а той се прибра. Самостоятелната стая беше заета, в 4ката настаниха още едно момиче за планирано секцио, с нея си лафихме, хапнахме в 6 и нещо и докъм 10 гледахме телевизия и после сестрите ни казаха да лягаме, че щели да ни будят в 6 сутринта...Аз се опитах обаче ми започнаха много силни болки. Аз като истинска патка до последно не осъзнавах, че това са контракции 
В един момент болката толкова се засили, че започнах леко да пъшкам и се притесних, че ще събудя девойката, та застанах на 4 крака на леглото с дупето нагоре, само така не ме болеше...е в тоя момент осъзнах, че съм започнала да раждам. Запътих се аз като пате по коридора към станцията с дежурния и гледам д-р Илиев седнал на столчето,  и той ме гледа и се усмихва...аз правя леки паузи на контракциите и продължавам, те бяха много леки разбира се. КАзвам му "д-р Илиев, аз нещо имам много силни болки", а той "ами ти нещо май раждаш", прегледа ме имах 2 см разкритие. Веднагта звъннаха на Герганова като разбраха, че искам нормално раждане. Доки дойде и аз я питам док какво да правим, "ще раждаме, колко време го чакаме това бебе" И така акушерката ми направи клизма, беше доста неприятно, но не е нищо особено, бях се обръснала, така че не ме е бръснала поне. Иии се започна - в родилната зала имаше топка и радио, но аз си взех телефона и слушалките, док ми каза, че на сутринта ще ме провври за разкритие и ако имам 5-6 см ще ми сложат епидурална упойка. Започнаха се по-силните контракции и така до 6 и 30. Почти не влизаха при мен оставиха ме да си се друскам на топката, да си слушам музика и тн. само чат-пат записваха тонове на беба и то аз бях в полуизправено положение. На всеки час бях в банята за горещ душ. С акушерката, която беше малко груба в началото накрая станахме приятелки и се държеше много мило с мен, може би защото видя, че не съм някоя лигла, с надежда извикахме док в 6 и 30 да ме провери за разкритие, тя се надавяше повече от мен направо, нооо за цяла нощ бях направила само 1 см Док каза че нещо не е ОК, дали пъпна връв или нещо друго, но препоръча да се оперираме. Доверих й се, изчаках първото секцио за деня да приключи (на д-р Илиев), сложиха ми спинална упойка, анестезиологът беше много мил и внимателен, не помня името, един синеок и висок, направо се влюбих, говорихме си за зодии по време на операцията. Оказа се, че водите ми са тъмно зелени, на беба главата беше боядисана в зелено, чак се стерснах от гледката, двойно увита пъпна връв като тиранти около раменцата и с твърда главица...Благодарих се, че се доверих на док...щях да се "насладя" на супер трудно раждане и на егати разкъсванията. Герганова е изключителна, направи най-доброто за нас, за самата операция - малък разрез, хубав шев, не мога да се оплача. След това от сестрите съм със смесени чувства - някои са супер мили други са отврат.
(Да вметна - имаше при нас от втория ден една мама родила нормално при Димитров - изключително доволна от него)
Примерно меню - сутрин примерно две филийки с едно пакетче масло, сладко и сиренце, чай
Обяд - да кажем пиле с ориз, салата цвекло и зеле, ябълка
Вечеря - супа зеленчукова, хляб две филии, винен кебап, ябълка
Първият ден след секцио само каши, а предната вечер ти казват да не ядеш след вечерята в 6.

НАкрая последните два дни ни преместиха в самостоятелната стая и там беше супер, две легла (допълнителното за таткото се заплаща 25 лв на вечер) и бебчо може да е там постоянно и през нощта, но ние я давахме при другите, за да спим.

Не получих подкрепа за кърменето, никой не ми показа техники да помагам на беба да засуче, тя се дърпаше от гърдата, а сестрите даваха обилно АМ и поощряваха да се дава. На майката, която роди нормално при Димитров правеха физиономии, че не иска АМ.

Неонатолозите бяха внимателни и подробни, викаха ни сестрите всеки път за тоалета на бебетата да се учим.

Грижите за беба бяха на много добро ниво, прибрахме се здрави, без подаръци като инфекции и тн. Полагат се и два прегледа за беба контролни седмица и месец след изписването.

Доволна съм от раждането, бях много спокойна за бебето си и за себе си.
Не съм доволна от част от персонала (не и от лекарите - всички са страхотни, дори д-р Кръстанова, което ми беше малко несимпатична ми направи страхотно впечатление - реално тя най-много информация ми даде за кърменето, и не съм доволна, че не се подкрепя достатъчно кърменето, аз не осъзнавах къде съм първите дни след раждането и исках детето ми да е добре, а не да плаче, както и да наддава, та се поддадох и давах много АМ, а не слагах достатъчно на гърда...В резултат беба се отби и не се кърмихме. МНого болна тема ми е това, но за второто ще знам...

Всичко общо ни струваше 2450 лв:  2100 за операцията и неонатологичния пакет, 300 лв за самостоятелната стая за мен и тати, 50 лв за заверката на припознаването на беба (нямаме граждански брак)

Това са моите впечатления. Като цяло бих родила при Герганова още 10 деца, но не и в тази болница (заради сестрите и кърменето)

Благодаря ви за поздравленията!   

Aggalia, много ти благодаря за подробния разказ!
Да ти е жива и здрава малката Бояна 

Аз кърмих от ден първи, физиономии никой не ми е правил.  След третия ден и пробно кърмене не съм давала АМ, никой не ми е и предлагал. Факт е че няма кой да ти помогне, ако не си помогнеш сам, но това важи за всички болници.

Това с кърменето .... големият ми син беше 1 месец в болницата, през този месец е хрнен само с шише, носех кърма всеки ден, поддържах си лактацията .... Нямаше човек извън болницата да не ми каже, че това с кърменето е изгубена кауза и да не се пробвам изобщо - след цял месец на шише ... В болницата пък напротив - в последната седмица преди изписването - специално ходих да се пробвам, по тяхна инициатива. Аз разбира се - изобщо не бях наясно какво и как трябва да става, но след като си бяхме вече у дома на спокойствие - за около седмица минахме само на гърда и така продължихме.

Малкият ми син беше в болницата 12 дни - пак на шише, у дома продължихме само на гърда.

Aggalia  стига да имаш желание - не е късно, а и с помощта на консултанти от ЛЛЛ - каузата не е загубена 

При мен пък са много отзивчиви относно кърменето. Понеже бебо е мъничък и няма много сила, се притеснявах дали суче достатъчно, а и му беше трудно самото засукване. И по двата въпроса ми помогнаха- предложиха ми пробно кърмене (и другите майки в стаята го правиха), показаха ми няколко техники, с които да помогна на бебето да засуче правилно, минават да видят как се справям. За адаптирано мляко никой не настоява- минава сестрата и пита дали искаме и ние си решаваме. Но това отношение трябва да е към всички, защото явно не е - и други майки се оплакаха, че не са им помогнали относно кърменето.
Като цяло сега повече ми обърнаха внимание на кърменето, докато преди пет години се справях сама, но тогава пък нямах проблеми и не съм и имала нужда от помощ.
Изключително съм впечатлена от докторките от неонатологията! И като отношение, и като професионализъм. Наложи се един ден бебо да е в интензивното и осъзнах, че наличието на неонаталогично отделение би трябвало да е един от основните критерии, по които избираме болница за раждане. Дано на никой не се наложи да стигне детето му дотам, но ако се случи- наличието на добра неонатология е от първостепенно значение за своевременното и с успешен край разрешаване на проблема. Тези хора там искрено се радват и обгрижват бебета и си личи, че си обичат работата! 

Впечатленията ми са, че ако задваш въпроси и сам си искаш помощ при проблеми с кърменето са отзивчиви, така че който има желание да кърми - да пита и да иска помощ!

Зеленоочка, на мен неонатологията ми беше едно от основните изисквания за болница и затова още с първото си дете избрах Токуда. С второто вече нямах дилеми Но аз самата съм родена в 8-мия месец и може би затова знам колко е важно.

Да попитам момичетата минали лазерна вапоризация, колко дена продължи кървенето? Пише, че след 10-14 дена се появява, но до кога продължава?

Както казах, кърменето ми е болна тема, обвинявах се достатъчно. Консултанти идваха. Сагата продължи над две седмици. Няма да позволя някой да намеква, че не съм направила всичко възможно да си кърмя детето, защото съм. За впечатленията от болницата, споделям от първо лице, всеки да си прави извода. Явно зависи на кой ще попаднеш, а не трябва да е така.

Аз пък съм се борила над 2 месеца да кърмя и затова си позволявам да се изказвам. Два пъти съм раждала в болницата и сама съм се оправяла. Коментирам само и единствено Токуда, така че намеци, че някой е правил намеци са неуместни!
Kashmir, аз кървене след лазера съм нямала. Мисля, че то зависи от дълбочината на третирания участък и в този смисъл не е задължително.

и аз не съм имала кървене след вапоризацията. мисля, че имах само малко зацапване ден-два.

Ох... Lady Stardust, казах си, споделих си, не смятам с никого да си меря пишката колко съм се мъчила да кърмя и съм мнооого далеч от това да ти намеквам каквото да е. Казвам си всичко директно. Няма как да не си съгласна с нещо, което казвам, поради простата причина, че разказвам от първо лице. Това се отнася и за всеки друг коментар от рода на "не е така...не съм съгласна и тн" Ако казвам, че не съм получила подкрепа за кърменето, това, че някой друг е получил, не променя факта. Освен това съм изключително добронамерен човек и такива заяждания супер много ме разстройват. Заради такива злобни отговори като твоите се създава едно гадно впечатление от форумите като цяло. Специално сега този негативизъм ме накара да си спра известията, въпреки че темата може да ми е полезна и може и аз да съм полезна с нещо на някого. Хайде, кажи си последната дума сега, че знам колко ти се иска.

Aggalia Да ти е жива и здрава малката Бояна!!!!!! МНого благодаря за подробно споделяне за твоето раждане. Предполагам, че това ще е полезно за всички, които се интересуват за болницата.
Не се ядсовай, и не обръщай внимание на никакви коментари. Има по-важни неща сега за които да мислиш ))))
А относно подкрепа за кърменето, пак благодарение на твоя коментар, бъдещи родилки просто ще са по-нахални и сами ще искат помощта повече. Поне аз, както съм тихичка и притеснителна по принцип, ще знам, че трябва да си отварям устата.