Не знам за 80-та година, ама в края на 80-те в провинцията имаше всички хранителни продукти.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Така си беше. Налице бяха всичките 21 артикула.
То ще излезе, че във вашият град са разпуснали корекомите с български пари. Помня, че моя приятелка заминаваше в Гърция и и бях дала някаква скътана валута, за да ми купи стафиди и тя като голяма ценност донесе едно пакетче. Пък не знам в другите градове какво е имало и какво не ...
20 ли, 30 ли, ама не се чакаше на опашка за хляб и мляко, свободно се продаваха Пепси и Кола, биволско мляко, вносни шоколади, Крема сирене дори, и не знам какви още стоки, дето ги нямало. С изключение на прословутите банани и маслините, за други храни не помня опашки.
В кой район или град е било това. В Стара Загора, извън Корекома, шоколадовите изделия бяха отвратни. В София имаше тук там по-хубаво, но не Lindt, примерно. Хубавите шоколади до днес са по-скъпи отколкото във Франция, като при някои шоколади и шоколадови бонбони разликата е тройна. Това не го разбирам как става и защо. Шоколадите са швейцарски и разстоянието от Цюрих до София не е кой знае колко по-дълго от това до Париж. Френските парфюми са безбожно евтини, по-евтини и от тук. И това не разбирам как става.
Месо в Стара Загора не се намираше лесно. Майка ми пращаше прясно месо в колети на баба и дядо от София. Риба имаше винаги и по много, но хората рядко я купуваха и ядяха, и аз не знам защо.
Аз пък помня опашки. За почти всичко. Единствените магазини, където не чаках на опашка бяха рибния и един за холандски сосове на патриарх Евтимий.
На опашка се редим и извън България, между другото. На мене ми призляваше като отидехме в голям супермаркет в Англия. Пред мене 10 души с колички, препълнени с храна. Чудех се какво я правят. Тук на обяд има във всеки магазин дълги опашки. Вечер също.
Биволско мляко не помня да е имало по магазините. Имаше овче, но рядко. Биволско купувахме от баби, които го продаваха на пътя.
Всъщност, не знам дали е имало и шамфъстък, джинджифил, кардамом и куркума...
Всички тези ги имаше във вътрешни магазини на някои арабски посолства, това на Ирак, например а може и други. Там имаше цял, и смелен кардамон, но само зелен, всякакви подправки, шамфъстък, сушени фурми и понякога пресни. Шамфъстък имаше само небелен и суров. Джинджифил съм видяла веднъж сух, на прах и продавачката ме попита за какво го купувам, че така седял и никой не го купувал. Куркума не съм търсила и не мога да се изкажа. Нищо чудно да са закарали 5 тона в някое забутан село и даже изгнила там.
![]|I{•------» ❼０ʘ❷_𝐎𝓖Ⓝ𝔬в «------•}I|[](http://cdn.bg-mamma.com/e3sb/kPPcX.jpg)
топла вода до домовете в колко града има? - май само в областните градове е така. навсякъде се използват бойлери. а защо се налагаше спирането на тока беше ясно на всеки. 4 работещи блока на АЕЦ, работещи наличните ВЕЦ и ТЕЦ и да има режим ... сега работи 1 блок, нови ВЕЦ и ТЕЦ не съм чул да са построени и няма режим.
азотно торовия завод в Стара Загора работеше предимно за износ. малка част от продукцията използвахме заради по-високите добиви и за да може петилетката да се изпълни за 3 години. може би това е било минус. всъщност много предприятия, които произвеждаха умишлено ги затвориха за да не са конкуренция на Запада. добра или лоша, но беше конкуренция.
последните години се вижда , че нещата в световен мащаб не вървят на добре. въртят сучат само и само да замажат ситуацията, но въпреки това народите негодуват. имат перални, коли и банани и пак не са доволни.
азотно торовия завод в Стара Загора работеше предимно за износ. малка част от продукцията използвахме заради по-високите добиви и за да може петилетката да се изпълни за 3 години. може би това е било минус. всъщност много предприятия, които произвеждаха умишлено ги затвориха за да не са конкуренция на Запада. добра или лоша, но беше конкуренция.
последните години се вижда , че нещата в световен мащаб не вървят на добре. въртят сучат само и само да замажат ситуацията, но въпреки това народите негодуват. имат перални, коли и банани и пак не са доволни.
По соца в София спираха топлата вода за почти месец всяко лято за да чистят тръби
Скрит текст:
, но студена да са спирали редовно не помня. В деня на абитуриентския си бал се къпах с гореща вода, стоплена с бързоват в 3 метални кофи и преливана в пластмасови. С допълнителен бързовар и кофи услужиха съседи. Предвид събитието у дома дойдоха баба и дядо, с подаръци, парички и куп помади и разни козметични работи. Дядо ми топлеше водата, с предпазни ръкавици и я изливаше в пластмасови кофи, които баба редеше в банята. Баба ми влизаше и излизаше и докато се къпех. Отоплиха банята с печка, щото трябвало да е гореща и едвам дишах (беше май или юни и горещо навън, хаха). След мене, по същия начин трябваше да се изкъпят майка и баба, а фризьорката да ги навие. Това събитие по соца беше бетер сватба с фризьори, козметици и гримьори. Обувките и чантите бяха купувани в чужбина.
В останалото време си топлех сама вода всяка вечер и трябваше да успея да се изкъпя с максимум 3 кофи вода. Добре, че поне пералнята си топлеше водата сама. След ходене до кенефа сме се мили със студена вода като няма топла.
На баба ми не и правеше впечатление, защото като дете е живяла в бежански лагери и къщи без вода и всеки божи ден е носела вода отдалече и са я топлели на открит огън. Мащехата и се е заляла с гореща вода без да иска. Заляла и бебето си и умрели и двамата. Не е било през соца. Затова и съм доволна, че имаме течаща вода в къщи.
В Стара Загора имаше режим на водата лятото, но такъв има на много места по света. Просто нямаше вода. Това не зависи само от строя.
В останалото време си топлех сама вода всяка вечер и трябваше да успея да се изкъпя с максимум 3 кофи вода. Добре, че поне пералнята си топлеше водата сама. След ходене до кенефа сме се мили със студена вода като няма топла.
На баба ми не и правеше впечатление, защото като дете е живяла в бежански лагери и къщи без вода и всеки божи ден е носела вода отдалече и са я топлели на открит огън. Мащехата и се е заляла с гореща вода без да иска. Заляла и бебето си и умрели и двамата. Не е било през соца. Затова и съм доволна, че имаме течаща вода в къщи.
В Стара Загора имаше режим на водата лятото, но такъв има на много места по света. Просто нямаше вода. Това не зависи само от строя.
Сега е всяка година, без "почти"
В някои квартали и за повече от месец.Една съседка всяка година снима как подменят една и съща тръба до тях.
Всъщност, не знам дали е имало и шамфъстък, джинджифил, кардамом и куркума...
Първия токов режим беше 1985/6г., но поне знаехме че не стига, та затова сме като дискотека.
Днес спира непрекъснато и навсякъде, а най- вече в София.
С парното е същото- безбожно скъпо и тъй като вече не е гравитачно, щом спре тока, спира и то.
Отделно вечните аварии, защото нищо не е вечно, а иска поддръжка.
Уиш, след 30 години на бурен капитализъм, свободата да си купят каквото искат или да го подминат, имат едни 20% от населението.
Това е болката- хората с по 500 лева заплата, както и пенсионерите идея нямат, че се продават корени джинджифил и куркума и другите "завъртяни" неща, защото от техните камбанарии се виждат само кучешката радост и заместващите сиренето продукти.
Днес спира непрекъснато и навсякъде, а най- вече в София.
С парното е същото- безбожно скъпо и тъй като вече не е гравитачно, щом спре тока, спира и то.
Отделно вечните аварии, защото нищо не е вечно, а иска поддръжка.
Уиш, след 30 години на бурен капитализъм, свободата да си купят каквото искат или да го подминат, имат едни 20% от населението.
Това е болката- хората с по 500 лева заплата, както и пенсионерите идея нямат, че се продават корени джинджифил и куркума и другите "завъртяни" неща, защото от техните камбанарии се виждат само кучешката радост и заместващите сиренето продукти.
Иначе, въпросът е не дали можем без шамфъстък, кардамон и джинджифил, а дали ни трябва свободата на избора да живеем с тях или без тях.
Преживява се без шамфъстък, кардамон и джинджифил. Дори само на хляб и вода се преживява. Ако целта е била да преживеем, ок, изпълнена е. Иначе, въпросът е не дали можем без шамфъстък, кардамон и джинджифил, а дали ни трябва свободата на избора да живеем с тях или без тях.
Първия токов режим беше 1985/6г., но поне знаехме че не стига, та затова сме като дискотека.
Стига с тоя ток бе, сега като има що не го ползвате свободно, ми половин държава е на дърва, като в 15 век????
- за отопление
Стига с тоя ток бе, сега като има що не го ползвате свободно, ми половин държава е на дърва, като в 15 век????
- за отопление