А чушките между блоковете - като индианци над огньовете в нощта.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Няма такава лютеница каквато сама си правя! Нашите не правеха такива работи. Никой не ме е учил, но сами се научихме и всичко правим с мъжа ми - сладка, лютеници, чорбаджийски чушки, кьопоолу, туршии, зеле, вино.
Сравнявайки живота на родителите ми с моя си давам сметка какви хипари са били те и какъв бюргер съм аз!
Сравнявайки живота на родителите ми с моя си давам сметка какви хипари са били те и какъв бюргер съм аз!
О, и ние се научихме от няколко години да си правим и вино, и ракия. Защото ни омръзна да купуваме боклуци.
Зелето, ох, не правим, обаче в мазите на блока всяка есен си мирише яко.
Чушките си ги печем на терасата с чушкопека. Салати в момента с чушки си творим редовно. И едно време пак така правехме. Живеехме в блок. Иначе на село чушкопекът си беше на двора.
Днешният чушкопек е същият като от преди 35 години, същото производство. Никаква разлика. Забравих - моят човек е гъбар и замразяваме гъби, защото зимата няма откъде да си купим хубави манатарки и пачи крак. Пък и защо да ги купуваме, като в гората си има доволно. Особено тази година с тези дъждове. Снощи един огромен сак с манатарки домъкнахме пак.
Навремето много обичах гъби, но нашите не ги познаваха и нямахме. Купувахме стерилизирани от магазина, но не е същото.
Зимнината не я свързвам със социализма.
И сега се издават книги с рецепти за зимнина, има курсове - пари да има човек.
И сега се издават книги с рецепти за зимнина, има курсове - пари да има човек.
С една дума производството на домашна зимнина няма нищо общо с правителството и управлението.Който иска прави,който не иска купува това ,което му харесва и което има на пазара.
Тъй като не ми се пише наново, това което помня аз (има го в профила ми), ето едно старо, но златно:
Веднъж,по Бай Тошово време, Бай Тошо преспал с една засукана другарка. Останал очарован и казал: "Двустаен в Люлин и един зелен Москвич без записване от мен имаш. Мъжа ти от утре го правя началник смяна. Кажи ми, ти някакво желание имаш ли?" Другарката навела свенливо глава и промълвила-: "Другарю Живков, а границите за един месец може ли да отворите?" Бай ви Тошо се усмихнал закачливо: "Ах ти,палавницо, искаш да останем сами, а!?!"
Веднъж,по Бай Тошово време, Бай Тошо преспал с една засукана другарка. Останал очарован и казал: "Двустаен в Люлин и един зелен Москвич без записване от мен имаш. Мъжа ти от утре го правя началник смяна. Кажи ми, ти някакво желание имаш ли?" Другарката навела свенливо глава и промълвила-: "Другарю Живков, а границите за един месец може ли да отворите?" Бай ви Тошо се усмихнал закачливо: "Ах ти,палавницо, искаш да останем сами, а!?!"
Част от националния фолклор на социалистическа България си бяха вицовете за "Бай Тошо". Имаше ги купища. Всички сме ги слушали и разказвали. Даже на баба ми бяха любими.
Ето, например, тук има много. Който иска, може да се позабавлява:
http://www.vicove.biz/todor-zhivkov
Всъщност няма как да се придобие представа за управлението на държавата в онези години и за отношението на хората към него, без човек да се запознае с този вид творчество.
В училище бях занесла една книга, "Как живеем", за Германия. Беше през 80-те и се разпространяваше като апокрифна литература. Изчете я целият клас. После - всички учители. И накрая ми я върнаха.
Ето, например, тук има много. Който иска, може да се позабавлява:
http://www.vicove.biz/todor-zhivkov
Всъщност няма как да се придобие представа за управлението на държавата в онези години и за отношението на хората към него, без човек да се запознае с този вид творчество.
В училище бях занесла една книга, "Как живеем", за Германия. Беше през 80-те и се разпространяваше като апокрифна литература. Изчете я целият клас. После - всички учители. И накрая ми я върнаха.
И ние на терасата с чушкопека. То си беше масово. И компоти на котлона. Затворените буркани се нареждат в един голям съд и се варят. 
Мен обаче не помня да са ме карали да помагам, с изключение на едно гостуване при една приятелка, когато двете сипвахме захар с лъжици (ама точния брой лъжици
) в техните буркани. Вкъщи май само гледах.
Да се обадят тези, чиито семейства не са правили зимнина, има ли такива?
Аз пък не. Не знам защо. Всичките суровини до последната праскова и чушка ги купувахме от пазара специално с цел зимнина. И не само ние.
Мен обаче не помня да са ме карали да помагам, с изключение на едно гостуване при една приятелка, когато двете сипвахме захар с лъжици (ама точния брой лъжици
) в техните буркани. Вкъщи май само гледах.Да се обадят тези, чиито семейства не са правили зимнина, има ли такива?
Цитат на: Didia
Аз свързвам правенето на зимнина със собственото производство на плодове и зеленчуци.Произвел си не можеш да ги изконсумираш и правиш!
Всичките суровини до последната праскова и чушка ги купувахме от пазара специално с цел зимнина. И не само ние. 
Не сме правили зимнина при соца.
Дидиа е обяснила - не намирахме смисъл да купуваме плодове и зеленчуци от пазара и да ги затваряме със захар. Купувахме си каквито плодове продават по магазините зимата - ябълки, цитруси. Нямахме проблеми да платим и в т.н. "Показен магазин". Майка ми беше почти постоянно на диета, не одобряваше захарта в компоти и сладка. Зеле не сме слагали - солено ни беше. Като ни се доядеше режехме 1 зелка в буркан, със сол и вода. За 3 -4 дни в кухнята ставаше приятно кисело. Кисели краставички имаше постоянно. Правехме си салата от зеле и моркови, цвекло, ряпа, печен лук. Доматите в буркан от 800 гр. също бяха в постоянния асортимент - купувахме за готвене и за салата с лук и магданоз.
Нямаше и от село кой да ни снабдява и пак оцеляхме. От 10 -15 г. аз си правя смлени домати за зимата и печени чушки, в пликове във фризера. Чушкопека си го ползваме през 2 -3 дни за салати. А тази година открих печените на фурна чушки. Май засега ми харесват повече.
Дидиа е обяснила - не намирахме смисъл да купуваме плодове и зеленчуци от пазара и да ги затваряме със захар. Купувахме си каквито плодове продават по магазините зимата - ябълки, цитруси. Нямахме проблеми да платим и в т.н. "Показен магазин". Майка ми беше почти постоянно на диета, не одобряваше захарта в компоти и сладка. Зеле не сме слагали - солено ни беше. Като ни се доядеше режехме 1 зелка в буркан, със сол и вода. За 3 -4 дни в кухнята ставаше приятно кисело. Кисели краставички имаше постоянно. Правехме си салата от зеле и моркови, цвекло, ряпа, печен лук. Доматите в буркан от 800 гр. също бяха в постоянния асортимент - купувахме за готвене и за салата с лук и магданоз.
Нямаше и от село кой да ни снабдява и пак оцеляхме. От 10 -15 г. аз си правя смлени домати за зимата и печени чушки, в пликове във фризера. Чушкопека си го ползваме през 2 -3 дни за салати. А тази година открих печените на фурна чушки. Май засега ми харесват повече.
Чушкопек никога не сме имали и винаги ми е била странна тази страст към него.
Татко правеше зимнина, но си произвеждаше сам, не по време на соца, а след като се пенсионира. Като почина никой вече не се занимава с такива неща. И аз не ям компоти, нито туршии.
Лютеница има в магазина, но не съм фен.
Татко правеше зимнина, но си произвеждаше сам, не по време на соца, а след като се пенсионира. Като почина никой вече не се занимава с такива неща. И аз не ям компоти, нито туршии.
Лютеница има в магазина, но не съм фен.
Не всички искаме да сме привилегировани.
Преди години бяхме на гости на роднини в Търново. Хората произвели количества домати и предложиха съвместно да направим лютеница. Купихме червени чушки - пекохме, белихме, после изварявахме доматения сос. 4 възрастни и 2 студентки се опушихме качествено за 2 дни. Прибрахме се с готови бурканчета, хапнахме 2 -3 пъти, но не ни вървеше. Установихме, че сме свикнали на купешката лютеница и ни е по-вкусна. Тогава имаше 2 вида - с хоро в народни носии и другата с момиченце с филия. Повече харесвах втората. Като ни се прияде в къщи купувахме по 2 бурканчета.
Преди години бяхме на гости на роднини в Търново. Хората произвели количества домати и предложиха съвместно да направим лютеница. Купихме червени чушки - пекохме, белихме, после изварявахме доматения сос. 4 възрастни и 2 студентки се опушихме качествено за 2 дни. Прибрахме се с готови бурканчета, хапнахме 2 -3 пъти, но не ни вървеше. Установихме, че сме свикнали на купешката лютеница и ни е по-вкусна. Тогава имаше 2 вида - с хоро в народни носии и другата с момиченце с филия. Повече харесвах втората. Като ни се прияде в къщи купувахме по 2 бурканчета.
За мен по-скоро сега е необходимост. Има всичко, по всяко време, друг е въпросът какво точно има в извънсезонните продукти. Та, ако искаш зимата да ядеш нещо с по-малко отрови, ще ти се наложи да си го направиш лятото. По възможност от собствено производство. Преди бяхме свикнали, че зимата няма това и онова - идва, като му дойде сезонът и това е.