Спомени и впечатления за социализма в България

Аз помня как от чернобял, гледах от следващия епизод Флинстоун на цветен телевизор. 

Бой отгоре ядяха чернобелите ТВ. Електронът беше железен.

Много са с ключ и знам няколко със стотинки в Чайка и Левски

Имахме Електрон 714 Д цветен, тежеше май 70-80 кг и като го понесяха на ремонт трябваше все някой да помага на баща ми да го свалят и вдигат.. Изпуши доста след демокрацията , но с кеф си купихме с връзки един Велико Търново с цели 6 канала , а в зората на демокрацията и един Funai и двата още работят

Блокчетата на Погребите. Асансьорът е толкова стар и раздрънкан, с вътрешна сгъваема врата и малка метална кутия за монетите. Ходих на гости и не можах да го ползвам. Нямах нужния кеш .

Това, защото бяха "качествени" стоките и храната  . А сега пробвайте да фраснете телевизира .

Ами ние и сега имаме грамофон.  Свързва се с компютъра и конвертира плочи в MP3.
Мъжът ми колекционира плочи.
И "стабилизатор" имаме - само че е вграден в "разклонителя".

Това не е соц патент. Мъжът ми като студент е живял на квартира, където токът се е пускал със "стотинки". Това в Лондон.

Супер са старите асансьори. Нормален начин за събиране на пари за поддръжка. По-добре е от това да тропаш по вратите. Аз винаги имах по една стотинка когато ходех на гости на братовчедката.

И моите спомени, също като вашите, са много кофти от онова време!
Бях малък, но си спомням скапаната образователна система, която имаше за цел да научи децата на уважение, сръчност и да им даде немалко научна подготовка! Кому е било нужно това? Сега зле ли ни е? Отиваш с една тетрадка на училище, в която в края на деня гордо показваш как си нарисувал Азис в неприлична поза!

Ами уважението към възрастните или учителите? Защо ни беше втълпявано това? Не си ли напсуваш някой дядка днес, то деня пълноценен ли е бил? Или пък да шибнеш един шамар на учителката и нежно да и кажеш "к.рво", пък ако не я уважаваш чак толкова много може просто да я наплюеш!

А спомняте ли си как държаха да сме здрави и в добра спортна форма? Всички деца спортуваха и се потяха, учиха ни на народни танци и гимнастика, гадовете му с гадове! Кому, кому бе нужно това? Лошо ли им е сега на днешните деца, нежно търкаляйки се под тежестта на килограмите, докато вкусно, вкусно похапват някой био чипс?

Ами скапаното здравеопазване? Не стига, че бе безплатно, но на всичкото отгоре трябваше да ходя при специалисти за съответното заболяване, а не както сега да ида при невероятно кадърното ми и разбиращо от всичко ДжиПи. Тогава като влезеш в болницата се мъчеха да те излекуват, вместо да вземат парите по клиничната пътека и с умиление да те изпратят да си довършиш лечението вкъщи с антибиотици, закупени лично от теб!
И във всяко училище имаше лекар и зъболекар, при които трябваше да се ходи задължително за прегледи! Защо, защо ни мъчеха така? Сега нито лекар, нито стоматолог има в училищата и децата цъфтят ли, цъфтят...

Ами спомняхте ли си гадните храни, с които ни тъпчеха? Помните ли ония салами, между които дори най-евтиния имаше вкус на месо? Кой знае с какво са ги тъпкали гадовете- най-вероятно с месо са ни тровили! Не са като сегашните вкусни колбаси, които ако ми вържат очите и ме карат да ги опитам, трудно ще разбера салам ли са или л.йна! Ово йе класа, друже!
Ами скапаните млечни продукти, дето правиха- гадни, наситени вкусове на мляко, а не както сега - да си отхапеш кашкавалчето от промоцийката в Кауфланд и да се насладиш на дълбокия пластмасов вкус! Незабравимо!

А всеобширната нагла престъпност, която имаше по онова време, помните ли я? Хората толкова се бяха примирили с престъпността, че даже не заключваха домовете и колите си! Беше безсмислено! Ами нападенията по улиците! Като деца осъмвахме по улиците, сковани в страх да не ни нападне някой! А сега децата необезпокоявани се разхождат из дискотеки и бардаци и са спокойни, че ще се приберат благополучно я в изтрезвителя, я в спешното! Възрастните хора в днешно време си лягат спокойни, защото знаят че престъпниците нощем рядко ги удрят с нещо по тежко от юмрук или чук.

Тежки, тежки времена бяха за обикновените хора...

Хм, Педи, нали не твърдиш, че доброто образование и добрите обноски са изобретени и вкарани в употреба от комунистите. Повярвай ми, доста по-рано са изобретени и не са тяхна заслуга. Мислиш, че добрата храна е изобретена от комунистите? Не, не е. Ако толкова ти се яде салам от месо, отиди в Италия, примерно. Не е помирисвала комунизъм, но можеш да ядеш страхотни колбаси от месо там. И не само там. Относно престъпността и гадостите на сегашното ни житие-битие в България, огледай се- децата на комунистите не са си отишли. Те са лекинко пребоядисани и все още яхат властта и икономиката (ако това жалко корумпирано блато може да се нарече икономика).

Тъй де, тъй!
Тя темата е "Спомени и впечатления...", а не "Кой измисли качествения салам?", но защо да не подчертаем все пак, че не са го измислили гадните комунисти, тяхната м.ма!

Ха,ха,Педерал  , верно  че така си беше. Помня, че майка ми  все ми правеше забележка ,че не заключвах /ама тя щото е от византийско и все някаква мнителна беше/ Та веднъж  да й покажа ,че съм отговорна написах бележка на вратата - "До многоуважаемите крадци /признавам, че това обръщение го краднах от  една комунистическа книжка - "Приключенията на  Лукчо"/ - в момента ме няма, така че няма нищо за крадене ! С обич - Зандали" . Прибирам се и намирам друга бележка - "Дойдохме и понеже  няма инструкции кога ще се прибереш си те чакаме вкъщи с тупалката-! С обич -  мама!"

Интересно, дали преди 1944 всички са се заключвали, а после изведнъж, с идването на комунизма, са спрели?

Кандидатствах в Английската гимназия. Бях втора резерва с оценки около 4.30 математика и 5.90 по български и литература. Не ме приеха. Но приеха моя съученичка от кварталното училище с оценки 3.13 и 4.50   Баща й бил някакъв заслужил боец, или дядо й, не помня   Учудих се яко и оттогава знам, че животът не е справедлив  

Между другото не исках да кандидатствам в Английската. Нашите ме накараха - през соца това беше модерно

О, да, и това с незаключването го помня... В Сливен звънец нямаше - беше излишен, какво като ще звъни нейде в къщата, като баба е нейде из двора? Хората просто си влизаха и обследваха надлежно - първо двора, после долната част на къщата, после - горе. А причината за тази последователност беше съвсем логична - за горе се катерят стълби, пък всяка съвестна стопанка без друго не си седи на дивана.
А когато излизахме вратата на двора методично се заключваше и ключът се окачаше на гвоздейче до вратата - ама таман като в Пипи. Веднъж попитах баба защо го прави (малка бях, да чета не можех още - и Пипи не познавах...). А тя ми каза - за да знаят хората, че не съм си в къщи и да не ходят да се лутат по двора да ме търсят... 

Активен борец. За децата им имаше отделна квота в университетите, може би и в езиковите гимназии (знам само за университетите), независимо от знанията или незнанията им.