Спомени и впечатления за социализма в България

И аз обичам метални кутии - имам малка колекция. Обаче много хора ги харесват - трябва да ги дебна по Коледа (разни марки пускат празнични метални кутии), иначе изчезват много бързо след като се появят.
Лидл бяха пуснали една ретро метална кутия - взех я само защото ми се видя екзотична(не заради съдържанието) - пише бисквити Елена и на капака има снимка на античния театър в Пловдив с актьори на сцената (само предполагам по костюмите, но най-вероятно е някоя сцена от оперетата Хубавата Елена). Изобщо не ги помня тези бисквити от детството си, но щом са от ретро седмица, сигурно някога са се продавали?

Аз обичам всякакви сладки неща - и скъпи, и евтини, стига да няма нещо конкретно във вкуса им, което ми е неприятно. Харесвах Чайките - чиста захар

П.п. повечето от тези сладкиши се продават и сега, не са изчезнали. Морените бяха по-хубави в детството ми - с повече фъстъци и по-големи.

Чайките кои бяха, едни триъгълни вътре бели отгоре с шоколад!?

Да. В станиол.

Аз още налитам на метални кутии.

М ддааа, не ги обичах....!
Ето го моя шоколад, най голямата радост беше татко да ми го донесе след работа.....със свито сърце почерпвах другите и се молех да си вземат само по едно! А беше бая голям!

Това е била сигурно първоначалната опаковка


 После  ето този помня
https://www.google.bg/search?q=%D1%88%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0 … rc=x8qCDN0lSCHRwM:

И от този бая съм изяла, беше по 65 стотинки! Малкия Фин Млечен!
https://www.google.bg/search?q=%D1%88%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0 … rc=sSMob_MCJjNNfM:

Обичам чайки, още си купу. Изглеждат ми голям боклук, но са ми вкусни.

Също така обичах бонбони лакта, увити отделно в прозрачно целофанче, а от станиолчето, което им слагаха  го нагъвахме и си правехме пръстенчета.

Още нещо което има и сега - детски пръстенчета с калинка.

Не обичах сладко, освен сока на компота.
И веднъж годишно- 4- 5 пияни вишни наведнъж.
Но, "Киевски котлет" и "Московски котлет", в заведението срещу Руската църква- на втория етаж, беше кулинарно приключение!

Аз обичах масленки, бяха по 4 ст. бройката и си купувах по десет наведнъж. Направо се топяха в устата. През последните години няколко пъти видях на различни места и си купих, ама нищо общо с вкуса от едно време. Шоколад "Крава" обичах, но много рядко се появяваше при нас, струваше 65 ст. Затова ядяхме един по-малък, с нарисувана пеперудка, беше по 52 ст. и пеперудките бяха различни. Чайки, байкалчета и пияни вишни още не понасям. Много обичах и пирожки със сирене. В сладкарницата носеха също баклави, саралии и тригуни, но те свършваха още същия ден. Обикновено нашата сладкарница все беше полупразна. А помните ли табелките на вратите на магазините: "За стока съм" или "Приемаме стока"?

ММ и досега си търси старият марципан "Люлин" и твърди, че много го обичал. Ние със сина му си купуваме марципани, много ги харесваме, ММ не ще да ги близне. Между другото, по-назад беше писано, че старият марципан и кувертюрът са едно и също нещо. Въобще не е така - кувертюрът е готварски шоколад, който се използва в сладкиши и глазури, специално направен, докато старият марципан беше някаква помия, предполагам натъпкана със соя, която имаше вид на шоколад, без да има вкус на такъв. Тройният лешник беше със черен шоколад - не го харесвах, защото не ми беше сладък, както и прословутите пияни вишни.
Била съм някъде 4-5 клас - по нова година бяха пуснали истински швейцарски шоколади. Не знам колко такива беше купил баща ми и ги беше скрил на тавана. Вечер с майка ми започвахме да го молим да донесе шоколад, той казваше, че вече са се свършили. Накрая след дълги молби изкачваше 3 етажа без асансьор и донасяше шоколад, като казваше, че е последният. На другата вечер представлението се повтаряше. Така доста време си хапвахме.
За Комсомола - никой никога не ни е поставял въпрос дали искаме или не искаме да сме комсомолци, и поне аз не съм чула някой да се е отказал. Помня, че държахме изпит пред по-горните класове и някакви хора, вероятно от районен комитет или нещо такова. След това имахме тържество в зала Универсиада, на което ни връчиха книжките

Комсомолът си беше задължителен, държахме изпит с обичайните глъпости, накрая естествено всички бяхме приети.
Ние часове по НВО - начално военно обучение имахме в девети и десети клас. Бяха веднъж седмично, класният ни предаваше, полковник от запаса, откачен беше тоя човек, беше срещнал една съученичка из града в неделя и на другия ден и каза, че щял да я накаже, че не била с униформа и за неотдаване на чест на по-старши.
На бригади съм тръгнала от четвърти клас, до седми бяха без преспиване, на бадемите, имаше бадемова градина наблизо. После - в гимназията, все с преспиване, голям купон беше. Брала съм домати, грозде, два пъти в консервни фабрики, вадили сме лук и сме обезметлявали царевица. Приятелката ми си вадеше медицински с връзки и не ходеше, заради гаджето си, моето гадже се цупеше, че не правех и аз така, но аз обичах бригадите, заради купона.
Като четох за Английската в Пловдив - аз съм учила в Руска гимназия и всички предмети, с изключение на фозиката и математиката, ги учехме на руски. В час по руски българска дума не трябваше да се чува. Но наистина научихме езика.

Шоколад "Крава" ни носеше за подарък татко, когато ходеше в командировка в София. Не съм го виждала в нашия град.

Да, в пловдивската езикова всички бяхме на общежитие в подготвителен клас и това продължи докъм набора на родените 76 или 77 година. Персоналът вече не говореше задължително на чужд език, защото учехме 3 различни езика, но имахме по 3 астрономически часа занималня след редовните часове с преподавател по съотв.език. Имаше си и плюсове, и минуси, последните - най-вече битови. Също учехме разказвателните предмети, без физиката, философията и психологията, на език.

В часовете по гражданска защита (май веднъж месечно) наистина сме разглеждали оръжия от прогимназията, но това бяха "учебни" модели, с блокиран спусък. За сметка на това се обръщаше много внимание на действия при земетресения, пожари, първа помощ и т.н., при това активни действия, а не само "повикайте учител и/или позвънете на 112". Вярно, имахме стационарни телефони и то не всички, та се предполагаше, че при инцидент може и да нямаш достъп до такъв.
Като се абстрахирам от пропагандата, типична за студената война, повечето знания сега ми се струват по-скоро полезни. Хилили сме се навремето, имаше наистина абсурдни изцепки, изкристализирали във вицовете (имаше един с "инструкция" за действие при атомен взрив - намяташ бял чаршаф и тръгваш баавно към гробищата. Натам, за да улесниш извозвачите на трупове, а бавно - за да не те заподозрат, че крадеш чаршафа.)
За съжаление, сега се налага да четем инструкции за действия при нападение или терористичен акт в училище. И децата пак се хилят.

Предпазливостта към намерени предмети при по-възрастните си е имала обяснение - след съюзническите бомбардировки и в доста по-късен етап е имало пострадали след намиране на невзривени капсул-детонатори (които приличат на писалки, сещате се, това си е било луксозна вещ навремето). Доколко са верни сведенията за нарочни играчки-бомби от този период, не се наемам да съдя, но е факт, че през Виетнамската война и нападенията в Лаос, точно деца пострадват основно при намиране на експлозиви от американски касетъчни бомби, приети за играчки, заради яркия им цвят. Вероятно се касае за смесване на двете информации, все "империалисти" ги прилагат.
Сега пък предупреждаваме децата да не приемат храна, дъвки, напитки от непознати, заради наркотиците.

Големият с кравата беше 1.30 пише го на етикета, но може да е имало времена когато е би по евтин!

https://www.google.bg/search?q=%D1%88%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0 … rc=x8qCDN0lSCHRwM:
 А аз харесвах "Минерал сувенир" срещу Руската църква, с часове съм висяла да разглеждам бижутата и чаках бала с нетърпение да ми купят бижута от там! В Чехския център пък продаваха красиви рисувани стъклени чаши, истинско изящество! После веднъж ходихме до Чехия, от хора ли не помня и майка ми ме накара да донеса някакви кристални чаши, нещо ми се върти че бяха 600 крони, за мен си купих страхотна розова блузка, носих я докато буквално се скъса! Водиха ни на пазар в магазин "Котва", нещо като ЦУМ, имаше страхони стоки! Доста по различно от при нас! От тогава не съм ходила в Прага, дали съществува още , не знам?
Шоколадчетата с пеперудки и аз ги помня, харесваха ми!
А Домът на българосъветската дружба помните ли го, на Шипка май беше, водеха ни на рецитали и изложби!

Още си съществува руският културен институт и си е все там. Унгарския и той май още съществува, другите не съм ги мяркала

ММ не го приели, защото не си научил "обичайните глупости". Май защото мислел, че няма значение и всички ги приемат наред. Но това било вече непосредствено след 10.11. Техните почнали да му набиват канчето, че неприемането ще му навреди занапред, а той ги успокоявал, че вече нещата не са същите като преди и няма да има значение, но сега твърди, че все още не бил толкова убеден в това. Наистина първите месец-два все още се заявяваше, че България остава социалистическа държава, нищо освен имената на ръководството не се променя и т.н.

 То и последните месец-два пак така .