Възможно е, просто за полувисшите бяха на 100% сигурни заради техни съученици. Иначе за икономическите ВУЗ казват, че не е имало райониране.
Чувала съм го и това за шивачките. Когато през 60-те години бутат къщата на прадядо ми и вдигат блок на 11 етажа, после две шивачки са се нанесли, та уж на гости си ходят по съседски и така.
Чувала съм го и това за шивачките. Когато през 60-те години бутат къщата на прадядо ми и вдигат блок на 11 етажа, после две шивачки са се нанесли, та уж на гости си ходят по съседски и така.
За майка ми знам, че не е била приета при първото кандидатстване веднага след гимназия - не знам защо, казвала ми е, че после е работила 1 година технически сътрудник в завода за мотокари, където е работил дядо ми, и после е кандидатствала пак и е била приета, вече не знам дали с този рабфак, или по нормалния начин. Тя е учила българска филология в СУ. В завода се е запознала с баща ми, който е работел там от 2-3 години - след казармата, обаче явно тя го е амбицирала да продължи да учи, защото една година след нея и той влиза в университет. Той е учил икономика, не знам точно коя, в тогавашното ВИИ Карл Маркс. Това се случва в началото на 80те, може би 82-83, защото аз съм родена, когато майка ми е била 2ри курс. И двамата са от Пловдив.
Два пъти съм го държала и двата пъти беше едно и също. Даже за втората година почти не бях чела за този изпит, разчитах на знанията от предходната година. Попрегледах ги преди изпита и толкоз. За него нямаше оценка, имаше "да" или "не". Лошото беше, че при "да" не ти прибавяха 1-ца, а при "не" ти отнемаха 1-ца от общия бал. 
