Спомени и впечатления за социализма в България

Спомням си сапун Май - боже как миришеше.

За кандидатсването ВУЗ/гимназия - имаше разлики по училища/вузове. Също и промени през следващата година (понеже следях 2 преди аз да кандидатсвам).

Например: 1985 за СМГ нямаше нито квоти, нито работнически бройки (за активни борци не знам дали е имало, но те и нямаха интерес в тази посока). Но в началото на годината се появиха много парашутисти - при нас бяха 8 бр. (27% над редовния прием).
За английската (+/-1 година) - имаше квоти момче/момиче, както и привилегии за активен борец, работнически и не знам още какво (3 групи, последната "на общо основание). Хич не си измислям. Който иска, може да ми рови в постовете, за да види, че когато се колебая, ясно го пиша.

1989 г. за ВУЗ: беше уникална, поне за донаборниците. За първи път ако ги приемат, вместо в родната казарма, търкат банките на ВУЗ-а и свалят колежките. И... те масово пробваха МЕИ, сега ТУ (предните години се е влизало с нисък бал). Накрая балът за МЕИ беше много висок.
Имаше места на общо основание и по окръзи. Имаше и със стипендии от предприятия.
За МИО (1987-1989 г.) - със сигурност искаха и характеристика с "да" от училището (може да е имало втора от МВР). Като сгафим в школото, директорката все ни плашеше с тази характеристика, а ние отговаряхме, че ще пречи само за МИО - там освен бал, се търсеха и верни люде. За другите специалности "не-то" нямаше значение за приема.

И накрая припомянм азбучна истина. Балът за прием никога не е бил абсолютно число, а е относителна величина (къде си спрямо другите). И тогава и сега година с година не си приличат.

Не видях "яйчен". 

      За Мелинда се сетих и аз, разкошен беше!
      А имаше преди това един Силвана- в стъклено шише, ухаеше на бор.

И Кеч Балсам. 


Полякините обикаляха като лудо по плажовете и продаваха козметика. Аз ги мислех за много изпаднала нация. Защото помня и че си поръчваха един швепс с по три чаши, за цялата маса. Много се  изненадах като отидох във Варшава в последната година от соца. Те хич не били изпаднали, меко казано. Разликата с България беше драстична. И в по-малък град ходих (Шчечин), същата работа. Нищо общо с нашенската действителност нямаше.

Продаваше се  в Кореком Кобако, Евазион, който ми миришеше на чубрица   и Клин Дюел, той беше много свеж. Тези помня.

Кобако и Чарли не се продаваха в Кореком, а тук-там по другите магазини. В Кореком си бяха хубавите марки.

Ооо... Тези ги помня!
Имаше и някакви шампоани "яйчен", "коприва" в тумбести шишета...

Яйчен и Коприва и тогава си бяха нещо като веро за коса. И сега има подобни шампоани, но тогава имаше и по-хубави. Аз от българския сектор на арсенала на баба ми помня крем Норка за крака. 

Продаваха се със сигурност в софийския кореком, защото имах съученичка, която само с тях се пръскаше и сме ходили заедно да купуваме, бяха много евтини.
Най-много мразех Евазион заради миризмата на чубрица. Ти сигурно си по-млада, но и в кореком нямаше кой знае какъв избор - дънки US TOP с външни джобове, цветни  джинси гладко кадифе,  лачени обувки тип пантофка...като униформени бяхме и извън училище.  

А, не е било за пръв път. Баща ми е карал казарма след следването, с абсолютна сигурност го знам, понеже е ходил пеш и/или на стоп да навестява майка ми в дните на градска отпуска - а са се запознали по време на следването. Имало е отделни квоти за момичета, момчета - донаборници и момчета, отслужили военна повинност./дълг. Балът за влизане е бил най-висок при донаборниците, след това - при момичетата. Не мога да кажа със сигурност коя година са кандидатствали, а е късничко да и звъня да питам - но аз съм партида '73, та някакви '60инещо е било.
Но не съм сигурна дали след това не е била въведена практиката първо кандидатстваш, влизаш, отслужваш и доучаваш (къде е логиката да забравиш всичко не знам). Та може и '89та да е било за пръв път отново, това не мога да твърдя със сигурност - т.е. знам, че е имало период с такава странна последователност, но кога е бил не съм сигурна.

Баба ми беше управителка на Кореком, а дядо ми пътуваше и се пазаруваше постоянно от т.нар. Шипшандър, та имам доста представа какво се продаваше там. Въобще не е каквото го описваш. Кобако и Чарли лично аз съм купувала не веднъж от магазини във Варна, единият от които със сигурност беше Валентина. Варненки го помнят.

Възможно е, Чек, да ги е имало и по магазините, въпреки че аз такъв спомен нямам, говоря за годините 83-84-та, няма да споря за глупости, аз лично съм ги виждала с очите си в Кореком.

Е Валентината си беше варненския ЦУМ

О, аз със сигурност за по-късно ти говоря. 83-84 съм се интересувала основно от дънките и тоблероните в корекома.  Но пък помня на баба ми и майка ми козметиката и парфюмите от корекома, бяха си от сегашните известни хубави марки.

Права си. И баща ми и свекър ми не са ходили в казарма преди висшето (набор 35, влизали са във ВУЗ 1953-54 г.). А са имали обучение по  катедра някакъв номер (примерно 22, за да не разберат капиталистите, че е военно обучение). И са карали казарма 2 лета по 2 месеца, забележете, униформата е с бермуди! (имам снимки).

Завършващите 1988 г. приет, неприет си отидоха в родната казарама.
Края на 80-те, след 2 години служба, приетите за виШУ ги освобождава за бригадата към началото на септември, за останалите често казармата се удължаваше до към нова година.
Понеже 89 г. малък Тошко завършваше 114 АЕГ (по онова време 114 ОЕСПУ по нещо си) промениха правилата и приетите донаборници не ходеха в казарма.

Спомени: лятото на 1989 г, палатки на юното ни море. В къмпинга има 1 телефон с монети от 50 стотинки. Момчета звънят на мама дали са приети (ние чакаме на опашката до тях). И в двата случая се лееше алкохол - от радост (без казарма) или от мъка.