, в стария са били нагъчкани на малка площ животните, но някак мил ми беше.
Спомени от детството, на всеки са мили.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Спомени от детството, на всеки са мили.
Да бе, не сме опитвали нищо друго тогава... Имаше си вносни шоколади, струваха 3-4 лв.
Ама бяха много гадни.
Да бе, не сме опитвали нищо друго тогава... Имаше си вносни шоколади, струваха 3-4 лв.
П.П. Не бяха крайно лоши, май ги харесвах повече от "Фин млечен"
Да бе, не сме опитвали нищо друго тогава... Имаше си вносни шоколади, струваха 3-4 лв.
Аз и досега помня аерошоколад, който беше по 26 ст./на шупли вътре/, дебеличко.
Пасти триъгълни "Витоша", после май станаха " Ком".
Бях болна в първи клас и учителката ме изпрати да се прибирам в къщи. Баба ми през 5 мин. ме питаше какво искам и аз я пратих за пасти. Обяснявах с ръце, правех триъгълника и получих пастата, която след като изядох, май оздравях.
Най-различни марки бяха, но само един помня, че много ми беше харесал. Но аз ям само черен шоколад, явно и затова ми липсва онзи марципан. Нещо евтино беше, нищо общо с истинския.
Вася, ами определено края на 80-те се продаваха свободно вносни шоколади. Помня и аз сухите пасти, имаше едни "Портокалка", и те ми бяха вкусни.
Вася, ами определено края на 80-те се продаваха свободно вносни шоколади. Помня и аз сухите пасти, имаше едни "Портокалка", и те ми бяха вкусни.
за благиши не бях жадна,(имах ги в изобилие) даже не ги обичам , но на Раковски какви спагети съм яла ...мамма миа 
Заведението се пръскаше по шевовете от хора ...там ни заведе гаджето на моята приятелка ,
който играеше в Левски ...аз им светех . Дали съществува още ..по една стръмна улица беше ...
Заведението се пръскаше по шевовете от хора ...там ни заведе гаджето на моята приятелка ,
който играеше в Левски ...аз им светех . Дали съществува още ..по една стръмна улица беше ...
През '87-88г ни забраниха да ходим по дънки на училище, отново. През '84-85г за първи път, после сякаш неглижираха "проблема" дънки за кратко. Упадъчни панталони са това. А баба все ми купуваше от Кореком, така ме беше яд, че не мога да се фукам в даскало с тях. 
Даже имаше заплахи, че и в извънучебно време ще наказват учениици по дънки. Не беше изпълнена заплахата, де
. Но за какви дреболии намаляваха поведение, леле..
Ии... в осми клас бях, като дойде "демокрацията" . На екскурзия в Пловдив бяхме, попадаме на митинг на СДС, съучениците ми викат, крещят, еуфория. Дори ни питаха специално за митинга ли сме пристигнали (виждат, че сме група деца на екскурзия).
Даже имаше заплахи, че и в извънучебно време ще наказват учениици по дънки. Не беше изпълнена заплахата, де
. Но за какви дреболии намаляваха поведение, леле.. Ии... в осми клас бях, като дойде "демокрацията" . На екскурзия в Пловдив бяхме, попадаме на митинг на СДС, съучениците ми викат, крещят, еуфория. Дори ни питаха специално за митинга ли сме пристигнали
(виждат, че сме група деца на екскурзия).
Аз не помня да са ни забранявали дънки. 
Обаче голям мерак да ходим с престилки, ама защото още не ни бяха задължили. Гледаме от големите каки, и айде и ние, естествено, подкъсени. 
Даже беше модерно и къса престилка, отдолу - дънки. 
Престилката разкопчана, отдолу се вижда някаква модерна блузка.
Обаче голям мерак да ходим с престилки, ама защото още не ни бяха задължили. Гледаме от големите каки, и айде и ние, естествено, подкъсени. Даже беше модерно и къса престилка, отдолу - дънки. Престилката разкопчана, отдолу се вижда някаква модерна блузка. На мен ми беше гадно, че вечно с вързана коса трябваше да ходя. 
Като подхванахме забраните в училище - бяха много, адски много.
Но тази забрана за косите я мразех най-много. И как не (време за автореклама) - имах дълга, бухнала и много гъста коса, като от реклама за шампоан. Тежи и няма прибиране със социалистическите подръчни средства - шнолите като за полу-плешиви, направо хвърчаха, ластиците се късаха.
В 10-ти клас ми писна и тръгнах на училище със спусната коса - биех на очи все едно съм извънземно.
Бързо-бързо бях извикана при директорката, която ме заплаши с изключване. Казах "ОК, но да се впише точната причина за изключване - бухнала коса". Тя беше изключителен човек, гледа ме втренчено 5 минути и каза "Права си, дребнаво е да те изключим заради косата". Няма такъв кеф. Приех го за индивидуално разрешение и развявах гривата за ужас на всички "другарки".
И аз съм от динозаврите, за които дънките в училище бяха абсурд. Гадна синя престилка (скъсена) през цялото време. И всичко трябваше да е тъмно синьо и черно (панталони, поли, пуловери). След физическо ги обърквахме понякога.
Имаше и по-големи глупости - костюмчета (пола, сако и риза) като на котрольорките в градския транспорт по онова време.
Даже в правилника на гимназията имахме забрана момичетата да ходим с панталон преди 1 декември и след 31 март. Оспорихме я "нали при социализма жените са равни с мъжете, да не сме гадни капиталисти, които дискримират жените".