Защо говориш за себе си в множествено число. Аз нямам нито един анцуг.
Щото сА уважавамИ !
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Щото сА уважавамИ !
Ирония на съдбата - абсолютно еднакви апартаменти в Москва и Ленинград с еднакви секции.
бягай за люкарството. пак му е време май
Някой не е гледал руската класика... А жалко, филмът е хубав.
2001 година. отивам аз в икеа в едно немско градче. Купувам си аз сервиз за хранене от там, не от най-простите, да не кажете с цип 
ами по-така , изрисуван с фигурки ... прибирам се в къщи, обръщам чиниите и гледам че е произведен в Румъния 
ами по-така , изрисуван с фигурки ... прибирам се в къщи, обръщам чиниите и гледам че е произведен в Румъния 
Сетих се, че и аз имам подобен спомен. Сестрата на баба ми беше медицинска сестра в Либия. Редовно пращаше колети с подаръци, които ние взимахме от летището /освен в случаите, когато багажът не изчезваше - 50 % от случаите, всъщност/. Та един ден, било е края на 80-те, в куфарите имаше детски ватени анцузи - горнище с картинка и долнище, които сега има навсякъде, но тогава бяха страшен лукс. Единият анцунг е подарък за мен и аз скачам от радост. Разглеждам анцунга от всички страни и се опулвам, когато виждам етикета: Made in Bulgaria!
Много ми стана обидно тогава - още помня! Че наши анцунзи се продават в Либия, а за нашите български деца не се намират...
За панаира внасяха коли и после ги продаваха на избрани другари от ЦК и окръжните комитети на цена в лв. Като долара го изчисляваха х 0,85 лв.
Така стана и с Маздите за децата на партийци. Голямо бутане и уреждане беше. Накрая половината ги яхнаха деца на секретарки и шофьори. Шефовете нещо не разбрали и изпуснаха. Та имаше организиран кораб с внос и за техните дечица.
Така стана и с Маздите за децата на партийци. Голямо бутане и уреждане беше. Накрая половината ги яхнаха деца на секретарки и шофьори. Шефовете нещо не разбрали и изпуснаха. Та имаше организиран кораб с внос и за техните дечица.
Сетих се, че и аз имам подобен спомен. Сестрата на баба ми беше медицинска сестра в Либия. Редовно пращаше колети с подаръци, които ние взимахме от летището /освен в случаите, когато багажът не изчезваше - 50 % от случаите, всъщност/. Та един ден, било е края на 80-те, в куфарите имаше детски ватени анцузи - горнище с картинка и долнище, които сега има навсякъде, но тогава бяха страшен лукс. Единият анцунг е подарък за мен и аз скачам от радост. Разглеждам анцунга от всички страни и се опулвам, когато виждам етикета: Made in Bulgaria!
Много ми стана обидно тогава - още помня! Че наши анцунзи се продават в Либия, а за нашите български деца не се намират...
Ха, че баща ми ходи до фабрика "Пионер" в Бяла Слатина, щото познавал директора, та да ни купи със сестра ми грейки за ски, нелоши. Всичко беше за износ.
Едната грейка, впрочем, се оказа къса на ръкавите, та майка ми и доплете малко. Щото такъв размер имало, такъв взел човека, претенциите другаде.
кристални полилеи от Румъния с антикварна стойност. 
У нас още се подвизава едно красиво огледало с рамка от ковано желязо, което майка ми в бой е придобила от Полския център. Не стига лютата битка, ами е и било на цена горе долу колкото цялата и заплата...
В полския център имаше хубави неща, но не помня да е имало битки за тях, защото бяха скъпички. Точно до училището ми се намираше и всеки ден зяпах какво продават. Имаше много кехлибарени бижута.
За Румъния обаче говорехме. Полша имаше много малко общо с нашата, камо ли пък с румънската действителност. В Унгария също имаха друг вид соц.
За Румъния обаче говорехме. Полша имаше много малко общо с нашата, камо ли пък с румънската действителност. В Унгария също имаха друг вид соц.
"Ще плащат ли синът и дъщерята пенсията ти?"
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1570558
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1570558
По соц мебелите ли се прехласвате?
Имам един гардероб, който скоро ще иде курбан - огромен, талашитов и грозен. Соц произведение, но те всички гардероби бяха такива - големи, талашитени и грозни. Мацнати отгоре с лак за разкош.
Имам един гардероб, който скоро ще иде курбан - огромен, талашитов и грозен. Соц произведение, но те всички гардероби бяха такива - големи, талашитени и грозни. Мацнати отгоре с лак за разкош.
С какъв кеф си пиехме кафето /коктейл с джин или водка, след работа..../
Меки и дебели столове, тапицирани с плюш...я в тъмно червено, я в зелено, я в старо злато....
ЕЕЕхее .... спомени...
Кафето не ми липсва, ама като видя палет на центъра с дунапренена възглавничка, ме отказва да седна с уморените крачета да почина...
Полша имаше много малко общо с нашата, камо ли пък с румънската действителност.
Как стигна до този извод? По-добре ли беше или по-зле според теб? Или просто ей - така приказки ... без реално инфо?
Полша имаше много малко общо с нашата, камо ли пък с румънската действителност.
Как стигна до този извод? По-добре ли беше или по-зле според теб? Или просто ей - така приказки ... без реално инфо?
От инфо получено чрез моите очи стигнах до този извод, демек ходила съм в Полша през соца, за което майка ми изкара връзки все едно отивам във ФРГ, а аз много се чудих защо така не ни пускат там.
Още тъпи въпроси имаш ли?